№ 2020 г., гр. ***
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в
закрито съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Д. Недева адм. дело № 3445 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 175 от Административно процесуалния кодекс, във вр. чл.144 от АПК, вр.
чл.248 от ГПК.
Образувано е по искане на Н.К.И.
ЕГН ********** и Ж.С.А. ЕГН **********,
подадено чрез процесуалните представители адв.В.М. и адв. Ц.Л. за отстраняване
на очевидна фактическа грешка в решение № 484/21.04.2020 г. по адм. д. №
3445/19 г. по описа на Административен съд-***, в условията на евентуалност
изменение и допълнение на същото. В молбата се твърди, че е допусната очевидна
фактическа грешка на стр.22 от решението в частта на мотивите, както и в диспозитива
при изписването на числовия размер на адвокатското възнаграждение. Посочват, че
сумата, вместо изписана, като на „адв.М. в размер на 83.65 лв.“, и „на адв.Л. в
размер на 83.65 лв.“, следва да е съответно 830 лв. на адв.Л. и 830 лв. на адв.М.,
тъй като съгласно действащата към постановяване на решението Наредба №1 от
09.07.2004 г., възнаграждението по чл.8 предвижда за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес следва да се определи съобразно уважения размер на иска. В
този смисъл, се посочва, че предвид частично уважения размер на иска за Ж.А. в
размер на 5 000 лв. и за Н.И. в размер на 5 000 лв. или уважената
част от общо в размер на 10 000 лв., съгласно чл.8, т.3 от Наредбата „при
интерес от 5 000 лв. до 10 000 лв. – 580 лв. +5 % за горницата над
5 000 лв.“, следва да е 580 +5% от 5 000 лв. =580+250 = 830 лв.
Изложени са доводи, че общият размер на исковите претенции е в размер на
1 350 875 лв., поради което считат, че в случай, че е изчислено
адвокатското възнаграждение, съобразно общият размер на исковите претенции, то
приложима е разпоредбата на чл.8, т.6 от Наредбата, поради което е допусната
очевидна фактическа грешка, поради което на основание чл.175 от АПК молят да се
поправи. В молбата е посочено в условията на евентуалност, в случай, че
адвокатското възнаграждение не е резултат на очевидна фактическа грешка, то
искането е по реда на чл.248 от ГПК да бъде изменено и допълнено решението, както
и да се произнесе съдът за разноски за водене на делото пред Върховния
административен съд на основание чл.226 от АПК.
Ответната страна – Община ***,
не изразява становище по молбата.
Съдът намира, че молбата е
процесуално допустима, като подадена в срок от надлежни страни, а по същество я
намира за неоснователна.
Съгласно чл.175, ал.1 АПК по свой почин или по искане
на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в
пресмятането или други подобни очевидни неточности. Очевидна фактическа грешка
е несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно
изразяване в решението. Молителят не сочи такива несъответствия.
В мотивите на решението
съдът е посочил, че размерът на предявения иск за имуществени и неимуществени
вреди на Н.И. и Ж.А. е в общ размер попадащ в хипотезата на чл.8, ал.1, т.5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения/в редакцията
към момента на постановяване на решението/. Съдът изрично е приел, че предвид
общият размер на претендираните имуществени и неимуществени вреди на двамата
ищеца, то приложима е разпоредбата на чл.8, ал.1, т.5 от Наредбата, поради
което не е нА.це очевидна фактическа грешка. Неправилно в молбата е посочено,
че „исковата ни претенция е в размер на общо 10 000 лв.“, тъй като общият
размер на исковите претенции на Н.И. и Ж.А. е в размер на 167 619 лв., поради
което, съдът намира, че правилно е определил под коя хипотеза следва да се
изчисли размера на адвокатското възнаграждение. Предвид материалният интерес по
делото – 167 619 лв., съгласно чл.8, ал.1, т.5 от Наредбата,
претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 4 206.19 лв.,
уваженият материален интерес е 10 000 лв. за двамата ищеца, умножено е
претендираното адвокатско възнаграждение – 4 206.19 лв. х 10 000
лв./уважения материален интерес на двете ищци/, и сумата – 42 061 900
е разделена на 167 619 лв., колкото е размерът на претендираните
имуществени и неимуществени вреди. Получената сума в размер на 250.94 лв.,
съгласно чл.38, ал.3 от ЗА, която препраща към чл.36 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за
представителство и съдействие в процедура по медиация по граждански и търговски
дела минималното възнаграждение е в размер 1/3 от предвидените в чл. 7
възнаграждения, то 1/3 от получената сума е тази в размер на 83.65 лв., колкото
е присъдена на процесуалните представители. В случая в чл.36 от Наредбата е
посочено, че възнаграждението следва да се определи по чл.7, но предвид това,
че към момента на произнасяне на съда чл.8 от Наредбата е съдържал хипотези за
присъждане на адвокатско възнаграждение по административни дела с материален
интерес, то относима е била именно тази разпоредба.
Съдът намира за неправилно разбирането
изложено в молбата, че общият размер на иска за двамата ищеца е в размер на 10
0000 лв. Това е размерът на уважената част на иска, докато за размера до
167 619 лв., искът на двете ищци е отхвърлен, поради което неправилно е
посочено в молбата, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да се
определи по чл.8, ал.1, т.3 от Наредбата. Това щеше да бъде относимата
разпоредба, в случай, че общо предявените искови претенции на ищците бяха в
размер на 10 000 лв., докато в случая общият размер е 167 619 лв., а
уважения размер на иска на двете ищци е в размер на 10 000 лв. общо, на
всяка по 5 000 лв. В този смисъл, неправилно се твърди в молбата, че
възнаграждението следва да бъде в размер на 830 лв. Присъденото възнаграждение
в размер на 83.65 лв. на всеки от процесуалните представители е съобразно
уважената част от иска, докато за размера на исковите претенции от 10 000
лв. до 167 619 лв. не следва да се присъждат разноски, тъй като искът е
отхвърлен.
Неправилно е посочено в
молбата, че в случай, че съдът е определил размерът на адвокатското
възнаграждение, предвид материалния интерес на всички искови претенции –
1 350 875 лв., то относимата разпоредба е чл.8, ал.1, т.6 от
Наредбата. Както бе посочено, съдът приема, че общият размер на предявените
искови претенции на Н. и Ж. е в размер на 167 619 лв., поради което
относимата разпоредба е чл.8, ал.1, т.5, а не т.6, поради което не е нА.це
очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.175 от АПК. В този смисъл искането
за поправка на очевидна фактическа грешка следва да бъде отхвърлено.
В условията на евентуалност
е отправено искане за изменение на решението в частта за разноските. Молбата е
подадена от надлежни страни, в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, приложим на
основание чл.144 от АПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С Решение № 484 от
21.04.2020 г. съдът е осъдил Община *** да заплати на адвокат В.М. адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 83.65 лв. и е осъдил
Община *** да заплати на адвокат Ц.Л. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА в размер на 83.65 лв.
За да постанови този
резултат относно разноските, съдът е формирал мотиви, предвид общият размер на
исковите претенции на Н.И. и Ж.А., съответно уваженият размер на исковите им
претенции. Съобразил е че ищците са представлявани при условията на чл.38,
ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата. Присъденият размер на адвокатското
възнаграждение съдът приема, че е правилно определено, като мотивите на съда по
молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решението и
мотивите за поправка на решението в частта за разноските са идентични, поради
което съдът не намира за необходимо да ги преповтаря.
Неоснователно е и искането
за присъждане на съдебни разноски за производството пред Върховния
административен съд по реда на чл.226 от АПК. След връщане на делото от
Върховният административен съд, процесуалните представители на ищците нямат
надлежно отправено искане в хода по същество за присъждане на разноски пред
Върховния административен съд. Същите са посочили само, че искат да им бъдат присъдени сторените
разноски за производството пред Административен съд-***, но не и пред Върховния
административен съд. Едва с подаване на молбата за поправка на очевидна
фактическа грешка и за допълване на решението в частта за разноските, е
отправено изрично искане за присъждане на разноски за пред Върховен
административен съд. Предвид това, че няма направено изрично искане до
приключване хода по същество на адм.д.№3445/2019 г. от страна на процесуалните
представители на ищците за присъждане на съдебни разноски по реда на чл.226 от АПК, такива не следва да бъдат присъждани за производството пред Върховния
административен съд.
Водим от горното и на
основание чл.172, ал.2 предложение последно от АПК, Административен съд – ***
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искане обективирано в молба с.д.№5663/01.06.2020г. от Н.И. ЕГН**********
и Ж.А. ЕГН**********, подадена чрез адв.В.М. и адв. Ц.Л. от ВАК за поправка на
очевидна фактическа грешка в Решение № 484 от 21.04.2020 г., постановено по
адм. дело № 3445/2019г. по описа на Административен съд ***.
ОТХВЪРЛЯ искане обективирано в молба с.д.№5663/01.06.2020г. от Н.И. ЕГН********** и Ж.А. ЕГН**********,
подадена чрез адв.В.М. и адв. Ц.Л. от ВАК, за допълване и изменение на Решение
№ 484 от 21.04.2020 г. по адм.д.№ 3445/2019 г. по описа на Административен съд ***,
в частта за разноските.
Решението подлежи на
обжалване в четиринадесетдневен срок, а в частта с характер на определение в седмодневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: