О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Ловеч, 22.01.2024 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в
закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
като
разгледа докладваното от съдия Вълков
адм.дело № 454/2023г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.41, ал.3 във връзка с чл. 127ж, ал. 1 от Данъчно осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Административното дело е образувано по жалба на „М ПРОМОУШЪН" ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на кореспонденция гр. София 1360, община
Столична, район Люлин, област София, ул. Андрей Германов № 5, представлявано от
И.К.Н., електронен aдpec *** и посочен съдебен адрес за получаване на съобщения:
гр. София 1360, община Столична, район Люлин, област София, ул. Андрей Германов
№ 5 срещу действията на органите по приходите при дирекция „Фискален контрол"
при ЦУ на НАП за обезпечаване на доказателства, свързани с
движение на стоки с висок фискален риск на територията на Р.България,
обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №
180602849915_4 от 27.11.2023 г. и потвърдени с Решение №177 от 06.12.2023 г. на
Директора на ТД на НАП Велико Търново.
В жалбата
са развити съображения за незаконосъобразност на извършените действия за
обезпечаване на доказателства. Посочва се, че оспорения протокол е нищожен,
доколкото издателите му не могат да налагат обезпечителни мерки, каквито можели
да наложат единствено публичните изпълнители при НАП. Посочва се, че не са
налице данни, обосноваващи направения извод по чл. 121а, ал. 3, вр. с ал. 2 от ДОПК, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци
ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В тази връзка се твърди, че
органите по приходите са действали на основание на предположения, което е
довело до постановяване на акт в нарушение на материалния закон. Посочва се, че органът не е
обосновал как е формирана пазарната стойност на процесните стоки, върху която е
определил размера на обезпечението. Излагат се доводи, че действията за обезпечаване на
доказателствата са в несъответствие с целта на закона. В заключение се моли да бъдат
отменени оспорваните действия за обезпечаване на доказателства, обективирани в
посочения протокол.
Ответникът - Директорът на ТД на НАП Велико
Търново, чрез процесуалния
си представител старши юрисконсулт С.С. в писмено становище навежда доводи за неоснователност на жалбата. Моли съда да остави същата без
уважение и претендира присъждане на разноски в размер на 500 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение с искане за намаляване размера на
претендираните от жалбоподателя разноски в случай на уважаване на жалбата.
След като се съобрази с изложените в жалбата основания,
доводите на страните и събраните доказателства, настоящият съдебен състав приема за установено следното от фактическа страна:
На
26.11.2023 г. в 11:59 часа в пункт за фискален контрол на ГКПП Русе – Дунав мост
е била извършена проверка от служители на Дирекция "Фискален контрол"
при ЦУ на НАП на МПС товарен автомобил марка Волво с рег. № *** и ремарке с рег.***,
превозващо следната стока: мляко и сметана, неконцентрирани, нито с прибавка на
захар или други подсладители, с теглово съдържание на мазнини, превишаващо 1 %,
но непривишаващо 6%: Превишаващо 3%: Други – 23996 кг. с получател на стоката
"М Промоушън" ЕООД гр. София, както и място на получаване в с. Старо
село, общ. Троян. На основание чл.127б, ал.3 от ДОПК органите по приходите
поставили техническо средство за контрол на транспортното средство, предвид
характера на стоката като такава с висок фискален риск. За горното бил съставен
Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 180602849915_1
от 26.11.2023 г.
На
27.11.2023 г. с Протокол за отстраняване на техническо средство за контрол с №
180602849915_3 от 27.11.2023 г., съставен в с. Старо село, община Троян било
отстранено техническото средство за контрол от транспортното средство със
стоката и било изрично констатирано, че техническото средство за контрол е с
ненарушена цялост.
С
Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 180602849915_4
от 27.11.2023 г., съставен в с. Старо село, община Троян на мястото на
разтоварване на стоката било отразено извършването на проверка за съответствие
между посоченото в документите за стоката и установеното при проверката вид и
количество на стоката. Установено било количество от 23996 кг. мляко и сметана,
неконцентрирани, нито с прибавка на захар или други подсладители с теглово съдържание на мазнини, превишаващо
1 %, но непривишаващо 6%: Превишаващо 3%: Други, които съответстват по вид и
количество на отразеното в документите.
В Протокола са направени следните
констатации:
1.Липса на дълготрайни материални
активи и неясни източници на финансиране на дейността.
2.Наличие на доставки, за които
са установени несъответствия в данъците от подадените дневници за покупки и
продажби по ЗДДС.
3.Заплащане на разходи за услуги,
поддръжка, етикети и др. неотговарящи по размери или несъответстващи спрямо
вида или обема на внесените стоки.
4.Може да се предположи, че при
последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни.
Предвид
установеното, на основание чл. 121а, ал.3 във връзка с чл. 121а, ал.2 от ДОПК (установяване, че при последващо разпореждане със
стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни) е предприето предварително обезпечаване при фискален контрол, а
именно определено е обезпечение в размер на 6910.85 лв. представляващо 30 % от
пазарната стойност на стоката и изземване на стоката – 23996 кг. мляко и сметана,
неконцентрирани, нито с прибавка на захар или други подсладители с теглово
съдържание на мазнини, превишаващо 1 %, но непривишаващо 6%: Превишаващо 3%:
Други със срок на действие 72 часа, и документите към нея. Пазарните цени на
описаните стоки, използвани за определяне размера на обезпечението, са
изчислени въз основа на протоколи, изготвени от орган по приходите при
прилагане на разпоредбите на Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. на министъра на
финансите за реда и начините за прилагане на методите за определяне на
пазарните цени. При определянето й е използван методът на сравнимите
неконтролирани цени между независими търговци, като експертния резултат е
получен след съпоставяне на цената за стоките по контролираната сделка с цената
за стоки по съпоставими неконтролирани сделки, осъществени при съпоставими
условия, който е предпочетен, тъй като се концентрира изключително върху цената
на търгувания продукт (стока). Използваната информация за цената на стоките от
съпоставимите сделки е публична, предоставена от стоковите борси и тържища, в
лева, калкулирана без в стойността й да е включен ДДС и е за кг/л на едро.
С приемо-предавателен
протокол за стоки № 180602849915_6/27.11.2023 г., подписан от наложилите
обезпечението органи по приходите и от И. А, стоката е оставена за съхранение и
отговорно пазене на упълномощеното лице – Ирина Антонова. Определеното парично
обезпечение е било внесено, след което с Протокол № 1883011/28.11.2023 г. са
вдигнати наложените обезпечителни мерки и иззетите стоки са освободени.
Срещу
действията, обективирани в Протокол № 180602849915_4 от 27.11.2023 г. е
подадена жалба до Директора на ТД на НАП гр.Велико Търново, който с Решение № 177
от 06.12.2023 г. е отхвърлил жалбата. Цитирал е мотивите в обжалвания
протокол, като е посочил, че органите по приходите действат в условията на
оперативна самостоятелност дали да поискат от публичния изпълнител
предварителни обезпечителни мерки, но могат да предприемат действия по
обезпечаване на доказателства съгласно чл. 121а, ал. 3 от ДОПК.
Директорът
на ТД на НАП е приел, че обжалваният протокол е издаден от компетентни органи
по приходите, отнася се до стоки с висок фискален риск, при издаването му са
спазени процесуалните изисквания. Изложил е мотиви относно начина на определяне
на пазарната цена на стоките, който е описан в обжалвания протокол, като е
цитирал разпоредбите на §1, т.8 от ДР на ДОПК и е посочил бланкетно, че методът
е предпочетен „тъй като се концентрира изключително върху цената на търгувания
продукт /стока“.
Накрая е
приел, че е обоснован извода на органите по приходите, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци от получателя би било
невъзможно или значително затруднено, поради което предприетите действия по
обезпечаване на доказателства са извършени в съответствие със закона и е отхвърлил жалбата като неоснователна.
В
административната преписка няма никакви данни, че жалбоподателят е некоректен
осигурител и данъкоплатец.
Решението е връчено на
жалбоподателя чрез изпращане на електронно съобщение на 07.12.2023 година, а
жалбата е подадена директно пред АдмС Ловеч на 13.12.2023 г., поради което с
Разпореждане от з.с.з. на 14.12.2023 г. съдът е изискал представяне на цялата
административната преписка, постъпила по делото на 21.12.2023г.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от лице с надлежна легитимация след изчерпване на фазата на
административния контрол. Оспорването е извършено в рамките на преклузивния
срок по чл.41, ал.3, вр. с чл.127ж от ДОПК до местно компетентния
административен съд. От външна страна жалбата отговаря на изискванията за форма
и реквизити на чл. 149, вр. с чл. 144, ал.2 от ДОПК и като такава е процесуално
допустима за разглеждане по същество, а разгледана по същество е основателна.
Обжалваните действия са извършени
от оправомощени органи и в рамките на тяхната компетентност, въведена с
разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 6 от ДОПК. В случая длъжностите лица, които
са извършили действията и съставили посочения протокол, който ги обективира,
имат качество на органи по приходите, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП.
Несподелими са оплакванията в жалбата за това, че органите по приходите,
наложили обезпечението на доказателствата не разполагали с функционална
компетентност за това. В случая не става въпрос за обезпечение, наложено по
реда на чл.121а, ал.5 от ДОПК, а за обезпечаване на доказателства, процесуалния
ред на което действие е предвиден в разпоредбата на чл.40 от ДОПК, като това
процесуално действие се извършва от органите, посочени в разпоредбата на
чл.127а, ал.1 от ДОПК, тъй като процедурата по обезпечаването на
доказателствата се извършва в рамките на това производство.Функционалната
компетентност на извършилите обезпечението на доказателствата при проверката на
стоките с висок фискален риск се черпи от заповед №ЗЦУ-28/06.01.2010 година,
изменена със заповед №ЗЦУ - 159/10.02.2014 година, и двете на Изпълнителния
директор на НАП. Съгласно чл. 121а от ДОПК, органът по приходите има оперативна
самостоятелност да поиска при извършване на фискален контрол върху движението
на стоки с висок фискален риск от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни
обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване
на вземанията за данъци, които биха възникнали в размер не по-малко от 30 на
сто от пазарната стойност на стоката в изрично изброените в ал.1 и 2 хипотези.
Наред с това правомощие същият съгласно ал. 3 в тези случаи органът по
приходите предприема и действия по чл. 40 за обезпечаване на доказателства със
срок на действие до 72 часа без разрешение на съда и определя размер на
обезпечението, като стоката и документите за стоката се изземват. В този случай
забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 продължава своето действие, а
стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и
неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-малък от 6 месеца в
размер 30 на сто, съответно 10 на сто от пазарната стойност на стоката и след
заплащане на разноските по изземването и съхранението й. Обезпечението,
предоставено в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция, се
освобождава от компетентната териториална дирекция по чл. 8.
Потвърдителното решение също е издадено от
компетентен орган-Директорът на ТД
на НАП Велико Търново в рамките на правомощията,
определени с чл.41, ал.1 от ДОПК и при спазване на въведения със същата норма
еднодневен срок за произнасяне.
Основателни са направените
възражения за липсата на мотиви, обосноваващи извършените действия и приетите
за установени факти, които не се подкрепят от събраните в хода на
административното производство доказателства.
Действията на органите по
приходите по предварително обезпечаване на стоки с висок фискален риск по
принцип представляват налагане на принудителни административни мерки, имащи
превантивен и привременен характер. Чрез тях се посяга върху вещи в търговския
оборот, които са частна собственост, като се има за цел преустановяване на
възможността собственикът им да се разпорежда с тях за определено време и при
определени в закона условия. Именно защото се посяга върху защитена собственост
и то в момент, когато не е налице задължение, подлежащо на обезпечаване по реда
на чл. 195 и сл. от ДОПК, производството по реда на чл. 121а от ДОПК е особено
предварително такова и систематичното му място в закона е непосредствено след
чл. 121 от ДОПК, регламентиращ налагане на предварителни обезпечителни мерки. Органите
по приходите, когато упражняват това свое правомощие следва в актовете си да
посочват конкретните основания, на които се позовават, доказателствата, въз
основа на които се правят съответните изводи, както и съображенията, с които
обосновават преценката си защо се налагат съответните обезпечения в конкретния
случай. Всичко това е необходимо условие, за да могат впоследствие и
контролните органи /административни и съдебни в хипотезата на чл. 41, ал. 3 от ДОПК/ да установят дали при налагането на предварителните обезпечения е спазен
един от основните принципи в административния процес - принципът за
съразмерност по чл. 6 от АПК, наред с принципите за обективност по чл. 5, ал. 1
и ал. 2 и добросъвестност - чл. 6, ал. 1 от ДОПК.
В настоящия случай изводите в
оспорения протокол не са подкрепени с мотиви, които да обосноват обективно
нуждата от предприетите действия, като посочените факти, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност не водят до изводите, направени от приходната администрация.
Мотивирането на актовете предполага наличието на изрични факти, от които
следват определени изводи, които да обосноват наличието на обстоятелствата,
лимитативно изброени в чл. 121а, ал. 1 от ДОПК, или да предполагат в голяма
степен възникването на обстоятелството, посочено в чл. 121а, ал. 2 от ДОПК.
Фактите, въз основа на които се правят съответните изводи при налагането на
обезпечителните мерки следва да бъдат установени от органите, които налагат
мерките и да съществуват към момента на постановяване на обезпеченията.
В конкретния случай органите на
Дирекция "Фискален контрол" са се позовали на хипотезата на чл. 121а,
ал. 2 от ДОПК - при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите
данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Съдът намира, че нито едно от
изброените в протокола обстоятелства не е относимо към основанията за налагане
на спорното обезпечение. Същите са установени след справка в информационната
система на НАП, но по делото липсват доказателства, които да ги онагледят и
подкрепят. Липсата на персонал, назначен по трудови правоотношения в
дружеството не го прави некоректен осигурител и данъкоплатец. Липсата на ДМА и
трудови правоотношения не обосновават вероятна обективна невъзможност за
събиране на дължими публични задължения, защото не са индикация нито за
свръхзадлъжнялост на субекта, нито за неговото намерение да не внася
задълженията си към фиска. Още повече, че видно от решението на Директора на ТД
на НАП гр. Велико Търново, с което са потвърдени действията на органите по
приходите за обезпечаване на доказателствата се установява, че от подадения
счетоводен баланс за 2022 г. към 31.12.2022 г. дружеството жалбоподател е
декларирало ДМА в размер на 45 хил. лв., от които 44 хил. лв. са предоставени
аванси и дълготрайни материални активи в процес на изграждане, както и 3 хил.
лв. налични парични средства по разплащателни сметки. Видно от гореизложеното и
незабавното внасяне на обезпечението е показател за наличие на финансов ресурс,
позволяващ на дружеството да упражнява дейността си.
Неоснователна се явява
констатацията, че доставката на процесната стока мляко и сметана,
неконцентрирани, нито с прибавка на захар или други подсладители с теглово
съдържание на мазнини, превишаващо 1 %, но непривишаващо 6%: Превишаващо 3%:
Други – 23996 кг. не съответства на декларираната и извършваната икономическа
дейност от дружеството жалбоподател, което в подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО
за 2022 г. е декларирало основна икономическа дейност с код по КИД:7311 –
„Дейност на рекламни агенции“. Горепосоченото не е основание за извършените действията
на органите по приходите при дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП за
обезпечаване на доказателства, като видно от справката в търговския регистър,
част от предмета на дейност на дружеството жалбоподател е „покупка и търговия
със стоки и услуги цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид“,
което не изключва покупката на
процесните стоки, както и че при последващо разпореждане със стоката събирането
на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Неоснователна се явява констатацията за наличие на доставки, за които
са установени несъответствия в данните от подадените дневници за покупки и
продажби по ЗДДС, като видно от решението на Директора на ТД на НАП гр. Велико
Търново, с което са потвърдени действията на органите по приходите за
обезпечаване на доказателствата се установява, че предмет на доставките е
извършването на дадени вид услуга, а не покупко-продажба на стоки, като
посоченото несъответствие по никакъв начин не доказва, че при последващо разпореждане с процесните
стоки събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни.
Освен това не е ясно какви са
тези данъчни задължения, които ще бъдат дължими, на кое законово основание,
кога ще настъпи техния падеж, а и липсват всякакви данни за техен предполагаем
размер, както това се прави в производството по чл. 121 от ДОПК. Вярно е, че
няма изрично нормативно изискване за това, но винаги, когато се обезпечават
бъдещи задължения по реда на чл. 121 или чл. 121а от ДОПК следва да се налице
дори предварителни данни за основанието и размера на задължението, без да става
дума за ликвидност и безспорност на тези задължения. Тези изисквания следва да
се спазват с оглед зачитането на посочените по-горе правни принципи в
административния процес. Данни в този смисъл не се съдържат в оспорения
протокол. Само въз основа на наличието на стока в движение, посочена като
такава с висок фискален риск не следва извод, че автоматично се прилага
разпоредбата на чл. 121а от ДОПК спрямо лицето, получател на тази стока, защото
разписаните правила в ДОПК, вкл. и тези по контрола на актовете и действията на
приходните органи водят до извод, че не такава е целта на тази законодателна
уредба. В посочените актове липсват каквито и да е данни за какво е
предназначена стоката - за продажба на вътрешния пазар, преработка, ВОД или
износ; дали получателят може да извършва с нея действия на преработка/продажба;
това лице дължи ли данъци, има ли имущество, други задължения, каква дейност
осъществява, т.е. все факти, от които може да се направи извод за това кой е
платец по едно данъчно задължение или негов носител, както и да се направи
обосновано предположение (каквото изисква законът) дали това лице има обективна възможност да погаси задължението си. При
положение, че не се споменава дори едно лице, за което въз основа на разпоредби
на материален данъчен закон да възникне данъчно задължение, няма как да се
провери като краен резултат правилността на направения извод, дори и да съществува
абстрактната възможност този извод да е правилен.
Основателно е възражението относно определената от органите
по приходите стойност на обезпечението по чл. 121а, ал. 1 от ДОПК в размер на
30% от пазарната стойност на стоките. В оспорения протокол е посочено, че тази
стойност е определена въз основа на протоколи, изготвени от експерти в отдел
"Анализ и последващ контрол" в Дирекция "Финансов контрол"
при ЦУ на НАП, при спазване на разпоредбите на Наредба №Н-9/14.08.2006г. на МФ
за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени.
Такива протоколи не се съдържат в административната преписка. Същевременно в
протокола се сочи, че се касае за Протокол №68/22.11.2023 г., което е лишено от
всякаква логика, доколкото на тази дата - 22.11.2023 г., процесната стока дори
не е била в страната, тъй като едва на 26.11.2023г. е била на ГКПП Русе – Дунав
мост. Ето защо цитираните твърдения са изцяло голословни. От наличните в
преписката документи не става ясно по какъв начин е формирана посочената в обжалвания
протокол стойност на стоката с висок финансов риск, поради което не може да се
извърши проверка за спазването на разпоредбите на Наредба №Н-9/14.08.2006г. на
МФ, вкл. какъв е приложения метод за определяне на пазарни цени. При това
положение неустановено се явява дали посочената цифрова стойност е реално
определената пазарна цена за килограм и тя съответна ли е на процесните стоки.
Вярно е, че жалбоподателят не прави искане за назначаване на съдебна
експертиза, с която да подкрепи твърденията си, но на основание субсидиарно
приложимият чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да
докаже фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при
издаването на акта, което в случая не е извършено.
Налагането на обезпечителни мерки
при фискален контрол е предвидено от законодателя с цел предотвратяване на
изчезването на стока, вещи, документи, книжа и други носители на информация,
които са необходими за установяване на факти и обстоятелства от значение за
размера на данъчните задължения във връзка с доставката. Такива факти и
обстоятелства биха могли да бъдат вида, количеството, качеството и
характеристиките на действително получената стока с оглед сравняването им с
посоченото в документите за стоката или идентификация на страните по доставката
(изпращач, получател). В случая безспорно е установено съответствие между
стоката по документи и получената стока, известни са изпращачът и крайният
получател. За да има смисъл от обезпечаването на доказателствата, от анализа им
би следвало да може да се установи определен факт от интерес за органите по
приходите. Кой би могъл да е този факт не се посочва, което говори, че целта на
т. нар. действия по обезпечаване на доказателства е различна от предвидената от
законодателя, а именно, с тях се цели да се постигне внасяне на обезпечение от
страна на получателя, без да са наложени предварителни обезпечителни мерки при
спазване на реда на чл.121а, ал.1 или 2
от ДОПК.
Мерките по чл.121а от ДОПК
представляват предварително обезпечаване при фискален контрол, като целят да
обезпечат задължения, които все още не са възникнали и съществуващи, а са
вземанията за данъци, които биха възникнали. Преценката за това следва да е
основана на конкретни обективни данни, а не да почива на съмнения и предположения.
В случая нито протоколите, обективиращи тези действия, нито решението на
директора на ТД на НАП съдържат данни за такива бъдещи данъчни задължения на
дружеството.
Съдът намира, че не са налице
доказателства, от които да се установява, че при последващото разпореждане със
стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително
затруднено, което да налага предприемане на действия за обезпечаване на
доказателства по реда на чл.121а, ал.3 от ДОПК. В преписката няма данни за
минали нарушения, неплащане на данъци, укриване на данъци, липса на печалба,
нисък капитал, неустановена или фиктивна собственост, недостатъчност на активи
и имущество или подозрения в некоректност на данъкоплатеца.
Предвид горното мотивите на
органите по приходите да предприемат оспорените действия почиват на
предположения, в несъответствие със сериозността на засягането, причинено с
предварителните обезпечителни мерки по чл.121а, ал.2 от ДОПК. Предприемането на
действия за обезпечаване на доказателствата в хода на упражняван фискален
контрол следва да бъде обосновано с установена по един категоричен начин
констатация на органа по приходите за наличие на хипотезата на чл.121а, ал. 2 ДОПК, каквото в случая не е направено.
От изложеното съдът приема, че
оспорените действия, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск № 180602849915_4 от 27.11.2023 г. са извършени
незаконосъобразно, в противоречие с материалния закон и целта му, което налага
отмяната им. Жалбата се явява основателна и като такава следва да се уважи, а
оспорените действия за обезпечаване на доказателства да се отменят като
незаконосъобразни.
Разноски за жалбоподателят не
следва да се присъждат, тъй като такива не са претендирани.
По изложените съображения и на
основание чл. 41, ал. 3, вр. с чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ по
жалба подадена на „М ПРОМОУШЪН" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на кореспонденция гр. София 1360, община Столична, район Люлин, област София,
ул. Андрей Германов № 5, представлявано от И.К.Н., електронен aдpec:***и
посочен съдебен адрес за получаване на съобщения гр. София 1360, община
Столична, район Люлин, област София, ул. Андрей Германов № 5 действията на
органите по приходите при дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП за
обезпечаване на доказателства, свързани с движение на стоки с висок фискален
риск на територията на Р.България, обективирани в протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск № 180602849915_4 от 27.11.2023 г. и
потвърдени с Решение №177 от 06.12.2023 г., издадено от Директора на ТД на НАП Велико Търново.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от него да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: