Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на осми февруари, през две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при
участието на секретаря Цветелина Добрева,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. № 16343 по описа на състава за 2015г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./
Ищецът И.Т.Л.
поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди, поради
описаните в исковата молба травматични
увреди, които му били причинени при пътно- транспортно произшествие,
настъпило на 13.10.2014г. на пътен участък от главен път ІІ-19 от РПИ в района
на гр. Банско. В това произшествие ищецът участвал като пътник, седящ на
предната седалка в лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ****/****, който бил
управляван от водача А.Н.Г.. Самото произшествие било причинено на железопътен
прелез т.е. място, на което пътното платно за движение на автомобили пресича
трасето на железен релсов път. Ударът настъпил, когато преминаващ железопътен
състав ударил аварийно спрелия в непосредствена близост но релсовия път лек
автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ****/****, управляван от водача А.Г.. Тъй като при
настъпването на ПТП причинилият вредата водач имал валидна действаща застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” сключена с ответника -
застраховател, ищеццът претендира за осъждане на ответника, да му
заплати сумата от 80 000 лева,
представляваща справедлив размер на застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, в следствие на подробно описаните в исковата молба травми,
заедно със законната лихва върху присъдените размери на обезщетението, считано
от причиняването на деликта 13.10.2014г. и до окончателното му изплащане. С оглед очаквания от нея благоприятен изхода
на процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника, да заплати на ищеца и
сумата на направените съдебни разноски за настоящото производство.
Искът е оспорен от
ответника „Д.З.”АД. В постъпилите
писмени становища на процесуалните му представители, ответникът заявява, че не
оспорва факта на настъпване на посоченото в исковата молба пътно- транспортно
произшествие, но оспорва фактите, които определят надлежната му пасивна
материална легитимация по иска. Преди всичко, ответникът оспорва твърдението за
наличие на валидно застрахователно правоотношение между него и водача на
посочения в него автомобил, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, покриваща отговорността на водача на участвалия в ПТП лек
автомобил. Ответникът поддържа твърдение, че не е настъпил застрахователния
риск, тъй като не е било реализирано противоправно поведение на водача на
автомобила. Поддържа тезата, че не е налице никаква пряка причинно- следствена
връзка между претърпяната от ищеца пътна злополука от една страна и поведението
на споменатия вече водач на лекия автомобил. Според ответника, травматичните
увреждания, за които ищецът претендира изплащането на застрахователно
обезщетение, са пряк и изключителен резултат от собственотото небрежно
поведение на пострадалия – понеже той е имал възможността, след като слезе от
автомобила - да се отдалечи от точката на удара, по примера на други пътуващи в
автомобила, но не го е сторил и така е пострадал. Ето защо, основание на
възникване на деликтна отговорност, респ. за отговорност на застрахователя в
конкретния случай не били налице. При условията на евентуалност – поддържа, че
е налице преобладаващ принос на пострадалия за настъпването на вредите и моли
за съответна редукция на застрахователното обезщетение, което евентуално съдът
би присъдил. Поддържа становище за прекомерност на претендираното
застрахователно обезщетение. Моли за отхвърляне на предявените искове и/или при
условията на евентуалност, за определяне на справедлив размер на обезщетението,
който да е значително по- нисък от претендирания. При това, ответникът претендира и за
присъждане на направените съдебни
разноски.
Третото лице-
помагач, участващо на страна на ответника - А.Н.Г. не изразява становище по
предявения иск след като е призован за участие в процеса.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетият като доказателство препис от Протокол за
ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествие, скица, съдържат
данни за механизма на настъпване на процесното ПТП, като посочват, че на 13.10.2014г. на пътен
участък от главен път ІІ-19 от РПИ в района на гр. Банско, при ЖП прелез е
настъпило ПТП между железопътна композиция, която е ударила спрелия в
непосредствена блист до железопътните релси лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. №
****/****, управляван до момента на настъпване на сблъсъка от водача А.Г..
В дадените пред съда
показания, свидетелят К.А.П. заявява, че е бил очевидец и участник в
настъпването на процесното ПТП, тъй като е управлявал железопътната композиция.
Свидетелят си спомня, че произшествието настъпило в ранните сутрешни часове,
при силно намалена поради гъста мъгла видимост. Свидетелят възприел факта, че
преди удара, лекият автомобил се намирал в непосредствена близост до
железопътното трасе – непосредствено до лявата релса на железния път, но без да
бъде спазено габаритното разстояние за да може композицията да премине
безпрепятствено. Железопътната композиция се движила с около 35-40 км/ч, когато
от съвсем близко разстояние, свидетелят забелязал спрелия автомобил. На
конкретно поставения въпрос, свидетелят категорично отговаря, че е подал звуков
сигнал от разстояние около 400 метра преди прелеза, тъй като е спазил специално
правило и при това е убеден, че пътуващите в автомобила са го чули, поради
силата на звука от сирената на локомотива, но не е сигурен дали те са могли да
възприемат визуално приближаващия влак при намалената видимост.
В дадените пред съда
показания, свидетелят А.Х. К. заявява, че е очевидец и участник при настъпване
на процесния пътен инцидент, тъй като е пътувал в лек автомобил „Фиат Пунто“ с
рег. № ****/****, управляван до момента на настъпване на сблъсъка от водача А.Г..
Свидетелят седял на задната седалка на автомобила, в позиция – на седалка разположена зад тази, на която е седял
ищеца. Свидетелят заявява, че преди да настъпи инцидента, автомобилът не давал
видими признаци на повреда, но на самия железопътен прелез двигателят му
внезапно угаснал. В този момент, свидетелят К. чул сирената на приближаващ
локомотив и след като преценил възникналата опасност, подканил пътуващите в
автомобила незабавно да го напуснат, заради непосредствената опасност от удар
на железопътната композиция със спрелия до релсите автомобил. Лекият автомобил
бил с две врати, а доколкото свидетелят К. пътувал на задната седалка- за да
може да напусне автомобила своевременно - той не само вербално подканвал
другите пътници да напуснат автомобила /което би дало възможност на него самия
да излезе, поради това, че автомобилът е бил с две врати/, но дори и ги
„изблъскал“ /цит./ за да може да вдигне предните седалки и да използва
единствения възможен изход- през предните врати на автомобила. Свидетелят е
категоричен, че той последен е напуснал купето на автомобила. Според
възприятията на свидетеля – приближавайки автомобила, влакът видимо намалил
скоростта си, но въпреки това последвал удар между локомотива и автомобила.
Според впечатленията на свидетеля - ищецът Л. ясно възприел ситуацията,
включително приближаващата влакова композиция, както и необходимостта да
напусне бързо автомобила, особено след като бил „изблъскан“ /цит./ от К., в
описа на последния да напусне купето. Л. дори наблюдавал опитите на свидетеля К.
да напусне купето, след като самият Л. вече бил извън купето, но не предприел
нищо за да помогне, държал се само като „наблюдател“ /цит. свидетеля/, защото
се задоволил само с това – да наблюдава случващото се. Според непосредствените
възприятия на свидетеля - ищецът И.Л. нямал проблеми - нито със слуха, нито със
способността да се придвижва, тъй като с поведението си преди инцидента, давал
ясни поведенчески признаци че чува и демонстрирал, че се движи свободно, без
затруднения. Според личната преценка на свидетеля, съдържаща се в показанията, ищецът
е имал обективната възможност да се отдалечи на безопасно разстояние от мястото
на удара, но не предприел никакви подобни действия, защото бил „флегматичен“
/цит. свидетеля/.
Заключението на
изслушаната и приета /с оспорване от ищеца/ комплексна съдебно авто- и железопътно техническа експертиза, изготвена от
вещи лица Н.Х., М.Ф. и Е.Х. обосновава следните изводи по отношение на правно
релевантните факти, които са включени в задачите на експертизата:
·
Разстоянието, между ЖП композицията и мястото на
настъпване на удара е било около 300 метра, в момента в който пътуващите в
автомобила са имали обективната възможност да възприемат подадения от
локомотивната сирена предупредителен сигнал.
·
Пострадалият е имал обективна възможност да възприеме
опасността и да се отдалечи своевременно на безопасно разстояние от мястото на
удара – вещите лица подчертават, че изводът им в споменатата насока е
аналитичен, както и емпиричен: вещите лица сочат, че друг пътник в автомобила
със сигурност е напуснал купето на автомобила последен, но въпреки това не е
пострадал.
·
Според становището на вещите лица, причина за настъпването на удара между влака и лекия
автомобил е
поведението на водача на лекия автомобил, който е допуснал спиране на двигателя и разполагане
на опасно място, но реакцията на ищеца- в качествата му на пътник не е била
адекватна на ситуацията, а причина за настъпване на травмите се дължи на
неразумното и неадекватно поведение на пострадалия, непосредствено преди
сблъсъка.
Заключението на
изслушаната и приета /с оспорване от ищеца/ повторна комплексна съдебно авто- и железопътно техническа експертиза, изготвена от вещи
лица К.И. и Ж.Е. обосновава следните изводи по отношение на правно релевантните
факти, които са включени в задачите на експертизата:
·
Разстоянието, между ЖП композицията и мястото на
настъпване на удара е било около 400 метра за звуков сигнал и около 56 метра за
зрително възприемане, в момента в който пътуващите в автомобила са имали
обективната възможност да възприемат подадения от локомотивната сирена
предупредителен сигнал.
·
Пострадалият е имал обективна възможност да възприеме
опасността и да се отдалечи своевременно на безопасно разстояние от мястото на
удара – вещите лица подчертават, че изводът им в споменатата насока е съобразен
дори с хипотезата, при която пострадалият може да не е чул, но да е възприел
само визуално приближаващата железопътна композиция.
·
Според становището на вещите лица, причина за настъпването на удара между влака и лекия
автомобил е
поведението на водача на лекия автомобил, но причината
за настъпването на травматичните увреждание е реакцията на ищеца. Поведението
на водача на лекия автомобил не е способствало за настъпване на сблъсъка, тъй като
техническият проблем, довел до спирането в непосредствена близост до релсите е внезапно възникнал, непредвидим за
водача.
Като доказателство по
делото са приети медицински документи, представляващи: Епикриза, Амбулаторен
лист и резултат от медицински изследвания, които съдържат данни за
здравословното състояние на ищцата непосредствено след настъпването на
процесното ПТП и са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска
експертиза.
Заключението на изслушаната
и приета съдебно- медицинска експертиза, изготвена от д-р Д.К. (ортопедия и
травматология) анализира съдържанието на приетите медицински документи и
обосновава следните правнозначими изводи:
·
Пострадалият е получила в резултат от настъпването на
процесното пътно- транспортно произшествие следните наранявания, с травматичен
характер: счупване на лявата бедрена кост и голяма разкъсно- контузна рана с
отлепване на кожа и подкожие на дясна заднична област.
·
Посочените
по-горе увреждания са били лекувани с
оперативно наместване на счупената кост и лаваж с отстраняване на
нежизнеспособни тъкани и поставяне на дрен за разкъсно- контузната рана.
·
Според вещото
лице, в представените от ищеца медицински документи - няма данни за
настъпването на усложнения за здравето на пострадалия в резултат от инцидента.
В дадените пред делегирания
съд показания, свидетелят И.И.Л. заявява, че е син на ищеца и с оглед
непосредствения социален контакт помежду им – придобил преки впечатления от здравословното
и емоционалното състояние на баща си (пострадалия) веднага след настъпването на
ПТП и в периода на проведеното медицинско лечение. Свидетелят възприел, че в
първите месеци след инцидента, пострадалия имал нужда от чужда помощ за да задоволява
своите основни битови и хигиенни потребности.
След инцидента, животът на свидетеля и социалната му активност се променили в
негативен плон.
Представената от ищцата (на
стр. 152-153 от делото) и приета като доказателство справка от ИЦ на
Гаранционен фонд посочва, че към датата на настъпване на процесното ПТП,
гражданската отговорност на собственика и водача на лекия автомобил „Фиат Пунто” с рег. № ****/**** била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество.
Заключението на
изслушаната и приета съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице И.Й.
мотивира категоричен извод, че застрахователната премия по процесната
застраховка в размер на 877 лева е била заплатена на 23.12.2014г. чрез банков
превод, нареден на същата дата, а
сметката на застрахователя е била заверена в деня на превода.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Предявената искова претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, се основава на твърдението ищеца, че при
наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./- ответникът дължи да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, които вреди
са били причинени поради неправомерните действия на застрахован при ответното застрахователно
дружество водач на МПС.
В резултат от анализа на събраните в хода на
съдебното дирене доказателства, съдът намира, че искът е неоснователен, по следните
съображения:
На първо
място: към момента на настъпването на увреждането, не било налице действащо
застрахователно правоотношение, с което да бъде покрита деликтната отговорност на
водача на участвалия в процесния инцидент лек
автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ****/****.
Разпоредбата на чл. 187
от КЗ /отм./, категорично, ясно и недвусмислено определя момента на влизането в сила на застрахователния договор, посочвайки
че: Застрахователният
договор влиза в сила (т.е. застрахователният договор
поражда действие) едва след плащането на дължиматазастрахователна премия или при уговорка за разсрочено плащане на премията – при заплащане на поне първата вноска от тази премия.
Данните от Информационния център на
Гаранционен фонд, за съществуването на застрахователно правоотношение, по
силата на което „Д.З.“ АД покривало гражданската отговорност на собственика и
водача на лек
автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ****/**** - към 13.10.2014г. бяха напълно опровергани, така както допуска разпоредбата на чл. 295,
ал. 7 от КЗ /отм./. Категоричен аргумент в подкрепа на точно този доказателствен извод е установеният
в хода на съдебното дирене факт - застрахователната премия е била заплатена
значително по- късно (на 23.12.2014г.) от деня на настъпването на процесния
инцидент (13.10.2014г.).
По аргумент от чл. 187 от КЗ /отм./ и
поради надлежното доказване на факта, че до 23.12.2014г. изобщо не е заплащана
застрахователна премия – в случая изобщо не биха могли да намерят приложение особените
правила за прекратяване действието на
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, защото на прекратяване
подлежи само възникнало и породило последици застрахователно обезщетение. Напротив-
няма как да бъде прекратен застрахователен договор, който по причината,
посочена от чл. 187 от КЗ /отм./ изобщо не е породил правно действие.
Валидно породило се застрахователно правоотношение всеки случай е предпоставка
за съществуването на надлежната пасивна материална легитимация на привлеченото
като ответник дружество „Д.З.“ АД - в качеството му на застраховател на водача
на участвалия в процесния инцидент лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ****/****. При липса
на влязъл в сила застрахователен договор, по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ – основаната на този договор
претенция към привличения следва да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна.
На второ
място и напълно независимо от
изложения по- горе първи извод, съдът
счита, че за настъпилия вредоносен резултат не би могла да бъде ангажирана
деликтната отговорност на водача на лек
автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ****/****, която е предпоставка за възникване
на задължение за неговия застраховател (респ. за Гаранционен фонд) да покрие
вредите от настъпилия застрахователен риск „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Анализът на фактите
недвусмислено сочи, че не е налице необходимата пряка причинно - следствена
връзка между поведението на водача и причината, поради която ищецът е понесъл
телесни увреждания.
Дори да се
приеме тезата на ищеца за неправомерност на поведението на водача на лекия
автомобил, които са довели до аварийно спиране на автомобила в непосредствена
близост до железопътното трасе на прелеза - то пак не би била налице необходимата
пряка причинно- следствена връзка, между това събитие и настъпването на
травматичните увреждания за ищеца. Внимателния анализ на установените в хода на
делото факти обосновава категоричен извод, че пряката причинно- следствена
връзка между поведението на водача и причиняването на травмите се прекъсва именно
в момента, в който тримата пътуващи в лекия автомобил (вече спрял внезапно на
железопътния прелез), напускат купето на
автомобила, възприемайки опасността от приближаващия се към автомобила влак.
От този момент, до настъпването на удара между влаковата композиция и
автомобила - действията или бездействията
на водача са загубили практическо значение и единствено субективното поведение на всяко от намиралите се в купето
лица е предопределило крайния резултат. Това е така, доколкото напускайки
купето на автомобила– пасажерите и водача, се превръщат в пешеходци и престават да бъдат зависими от водача
пътници.
В
споменатата насока, съдът напълно кредитира оспорените от ищеца изводи на
първоначалната и на повторната съдебно- технически експертизи, както и на
свидетеля К.- за несъответното
(неадекватно) на ситуацията поведение на ищеца: вече напусналият купето на автомобила пътник И.Л., застава в опасна
близост до спрелия на прелеза и опразнен от пътници автомобил вместо да се
отдалечи на безопасно разстояние от потенциалната точка на сблъсъка и точно в резултат на това субективно
поведение е засегнат от удара между влака и автомобила.
Няма как
бъде пренебрегнат фактът, че от тримата придвижващи се с автомобила лица- водач
и двама пътници, всички са успели да напуснат купето преди сблъсъка, но не полагайки
дори елементарна грижа: да се отдалечи от точката на конфликт между автомобила
и приближаващия локомотив, ищецът е претърпял вреди. При сравнителния анализ на
ситуацията се откроява факта, че дори свидетелят К., напускайки вътрешността на
купето последен - се е спасил от
опасността на пострада от сблъсъка между вече празния автомобил и приближаващия
влак, което е било обективно и субективно възможно. Съдът споделя изводите, че
поведението на пострадалия в тази ситуация трудно може да бъде обяснено логично
и адекватно на създалата се ситуация. В заключение, предявените от ищеца претенции, които са предмет на
настоящото дело следва да бъдат изцяло и категорично отхвърлени, като
неоснователни.
По претенциите на страните за присъждане на съдебни разноски:
Ответникът е претендирал,
с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, да получи от ищеца направените
съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената
част от иска. Извършването на разноски за
събиране на доказателства в размер от 750 лева бе надлежно доказано. Към тази
сума следва да бъде добавена и сумата от 350 лева, представляваща разноски за
процесуално представителство от юрисконсулт по чл. 78, ал.8 от ГПК.
Третото лице- подпомагаща
страна не е направило съдебни разноски и не е легитимирано да претендира
присъждане на разноски по аргумент от чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Т.Л. с ЕГН ********** със съдебен адресат – адв. Я.С.,*** срещу „Д.З.“
АД с ЕИК ********, седалище и адрес
на управление – гр.
София, бул. „********, иск с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ – за сумата от 80 000 лева (осемдесет
хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществените вреди, в следствие телесни увреждания, при ПТП
от 13.10.2014г., заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от настъпването
на вредите до деня на окончателното плащане на това задължение.
ОСЪЖДА И.Т.Л. да заплати на „Д.З.“ АД, на основание чл. 78, ал.3 и 8 от ГПК- сумата от 1100
лева (хиляда и сто лева) за
съдебни разноски, които са направени пред Софийски градски съд.
Делото е разгледано при
участието на А. Н. Г. с ЕГН ********** и адрес ***, привлечен в
качеството на трето лице - помагач на страната на ответника „Д.З.“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, чрез
въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на всяка от страните.
СЪДИЯ: