Р Е Ш Е Н И Е № 73
гр.Кюстендил, 20.03.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в публичното съдебно заседание
на единадесети март през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретаря Ирена Симеонова и с участието на прокурора Йордан Георгиев,
като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 28 по описа за 2020год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
„Д.Г.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, представлявано по пълномощие от адв. А.Т.,
е подало касационна жалба срещу решение № 403 от 28.11.2019г. на Районен съд -
Кюстендил по НАХД № 1145/2019год., с
което е потвърдено Наказателно постановление № 30-0000219/09.05.2019год., издадено
от началника на ОО „Автомобилна
администрация“ - Кюстендил. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт
поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърденията са за нередовности в съдържанието на АУАН
и НП, в резултат от които е предявено
неясно обвинение във връзка с мястото на нарушението, формата на
изпълнителното деяние и правната му квалификация. По същество се отрича извършването на административното нарушение.
Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание, пълномощникът на касатора допълнително сочи
нарушения при връчване на АУАН на лице, което не е надлежно упълномощено.
Ответникът – Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Кюстендил, не
изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за
основателност на касационната жалба.
Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка
на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за
форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата се приема за основателна. Съображенията
са следните:
Предмет на касационно оспорване е решение на районния
съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 30-0000219/09.05.2019год., издадено от
началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Кюстендил, с което на касатора „Д.Г.“ ЕООД за нарушение по чл.7, ал.1, изр. 2 от
Закона за автомобилните превози, на осн. чл.96, ал.1 т.1 от същия закон, е
наложена имуществена санкция в размер на 3000,00лв.
Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това,
че на 19.02.2019г., около 09,00ч. в офиса му
в гр. Кюстендил, ул. „Ц.М.“ № 1, ет.2, офис 4, дружеството като превозвач /лице по
чл.2, ал.1 от Наредба № 11/2002г./, притежаващ лиценз за международен превоз на
товари с № 18762/02.02.2018г., е разрешил извършването на превоз на товари със
седлови влекач „Р.Т“ с рег. № СВ****НК от кат.3, управляван от водача Г.Е.Б., който влекач не е
включен в списъка към лиценза на Общността, издаден на превозвача. Горното е установено на 15.04.2019г. в сградата на ОО „АА“ – Кюстендил при комплексна проверка на дружеството.
За деянието е съставен АУАН № 256542/15.04.2019год.,
който е връчен на Д.Р.Х.като пълномощник на нарушителя, видно от пълномощно
рег. № 2191 от 11.04.2019г. на нотариус М.М..
Към административнонаказателната преписка са приложени цитираните
в АУАН, международна товарителница CMR с дата 19.02.2019г. без превод
на български език, разпечатка от дигитален тафограф с дата 19.02.2019г. и
заявление за промяна в обстоятелствата в лиценз на Общността от 10.04.2019г.
подадено от нарушителя.
В производството пред КРС са разпитани служителите при ответника, които
са извършили проверката и които
потвърждават констатациите в АУАН и в НП.
При изложените фактически
обстоятелства, районният съд потвърждава наказателното постановление по
съображения за законосъобразност. Приема се, че описаното административно
нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, а в
административнонаказателното производство не се допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
В касационното производството, касаторът е представил копие от лиценз №
18762 за международен автомобилен превоз на товари, издаден на „Д.г.“ ЕООД на
02.02.2018г., както и данни от търговския регистър относно седалището и адреса
на управление ***.
В пределите на касационната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните от жалбоподателя касационни
основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна
жалба. Същото обаче е неправилно. Съображенията за това са следните:
Правните изводи за
законосъобразност на оспореното НП са в
противоречие с доказателствата по делото
и с приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал относимите за правилното решаване
на спора доказателствени средства, без да извърши надлежна преценка на същите в
съответствие с процесуалните норми на НПК и в отговор на инвокираните от
жалбоподателя възражения. Поддържаните в касационната жалба твърдения за нарушение
на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, са основателни.
Административнонаказателната
отговорност на нарушителя е ангажирана на основание чл.96, ал.1, т.1 от ЗАвтП, според
която разпоредба се наказва с глоба или с имуществена санкци 3000лв., който
допусне или разпореди извършването на превоз с МПС, за което няма издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в
списъка към удостоверението за регистрация, или с МПС, водачът на което не е
снабден със заверено копие на лиценз на Общността. От друга
страна, деянието, съгласно предявеното
обвинение, се изразява в разрешаване извършването на превоз на товари с МПС –
влекач, който не е включен в списъка към лиценза на Общността, издаден на
нарушителя като превозвач по см. на чл.2, ал.1 от Наредба № 11/2002г., с което се
приема за нарушено изискването на чл.7, ал.1, изр.1 от ЗАвтПр. Визирната разпоредба предвижда издадаване на лицензи от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията, за извършване на международен
превоз, а в изр.2 на същата разпоредба се въвежда задължение за издаване на
заверено копие от лиценза на Общността за всяко моторно превозно средство, с
което превозвачът извършва дейността.
Сравнителният
анализ на фактическите
обстоятелства, описани в акта и в наказателното постановление, на правната квалификация на
деянието и на приложения административноноказателен състав, сочи на съществено противоречие,
което е основание за материалноправна
незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление. Санкционната норма на чл.96, ал.1, т.1 от
ЗАвтПр. не предвижда санкция при разрешаване
извършването на превоз с МПС, невключено в списъка към издадения лиценз
на Общността на превозвача, каквото е
предявеното в случая обвинение, а при допускане или разпореждане извършване на
превоз с МПС, водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценза на
Общността. Действително невписването на
МПС в списъка към издадения лиценз на превозвача има за последица неснабдяване на водача на същото МПС със
заверено копие от лиценза на Общността, но е очевидно различието в елементите
от обективната страна на деянията, както и относно субекта на същите. Когато се
извършва международен превоз на товари с
превозно средство, което не е включено в списъка /регистъра/ към лиценза,
издаден на превозвача, тогава нарушението
е по чл.6, ал.1 от ЗАвтП, а наказанието е за водача на МПС на основание чл.93,
ал.1 от ЗАвтПр. По аргумент от цитираните разпоредби и съобразно
предявеното срещу касатора обвинение с
издаденото НП, следва да се приеме, че АНО е наложил наказание за деяние, което
не е наказуемо по приложения санкционен
състав. Горното сочи на неправилно
приложение на материалния закон, респ. за незаконосъобразност на НП, което
въззивният съд е следвало да отмени.
Вярно е,
че лицензираният превозвач може да осъществява международен превоз само с МПС,
които са вписани в регистъра на ИИ „АА“ по чл.6, ал.1 от ЗАвтПр. като броят на
заверените копия на лиценза съответства на броя на превозните средства, вписани
в регистъра /списъка/ към лиценза на превозвача. Следователно негово е
задължението както да подаде заявление за издаване на лиценз, така и за
заверени копия от лиценза според броя на МПС, с които осъществява дейността си.
Неизпълнението на това задължение обаче не може да се квалифицира като
нарушение на нормите на чл.7, ал.1 от ЗАвтПр. и на чл.96, ал.1, т.1 от същия
закон, в които ясно са разписани съставите на административни нарушения и никой
от тях не съответства на описанието на процесното деяние в АУАН и в НП.
От друга страна, изложеното
обосновавана изводи и за противоречие между фактически обстоятелства, правна квалификация
и административна санкция, което
поражда неяснота относно обвинението и наказанието и накърнява правото на
защита на обвиненото лице, т.е. изводи за съществено процесуално нарушение. Релевираните в този смисъл доводи на касатора са основателни.
Следва отмяна като неправилно, на оспореното решение на въззивния съд, с което е
потвърдено НП. Налице са касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. При усл. на чл.222,
ал.1 от АПК касационната инстанция се произнася по съществото на спора като
отменя и издаденото НП.
За
пълнота на изложението следва да се отговори на останалите възражения в
касационната жалба, които се съдът приема за неоснователни. Обратно на
поддържаното от касатора, АУАН е съставен срещу дружество с наименование,
идентично с това на нарушителя съобразно данните в търговския регистър и е
връчен на лице, надлежно уполномощено от управителя на дружеството с право да
получава актове за административни нарушения, видно от приложеното
пълномощно. Съответни на формата на
изпълнителното деяние – разрешаване извършването на процесния превоз, са
датата и мястото на нарушението, приети от АНО, поради което изводите в оспореното решение в тази
част са законосъобразни.
Независимо от последните
съображения, съдът счита издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, поради което го отменя, отменяйки решението на КРС като
неправилно.
Водим от горното и на осн.
чл.222, ал.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,
Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
403 на Кюстендилския районен съд от 28.11.2019год.
по НАХД № 1145/2019год. и вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 30-0000219/09.05.2019год., издадено от
началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Кюстендил, с което на „Д.Г.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00лв., на осн.
чл.96, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: 1.
2.