РЕШЕНИЕ
Номер 14423.10.2020 г.Град гр. В*
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – В**I-ви въззивен граждански състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:В** А. В**
Членове:АН** М. П**
В** Й. М**
Секретар:Н** Ц. К**
като разгледа докладваното от В** А. В** Въззивно гражданско дело №
20201300500372 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на ОД на
МВР-В** против Решение №232 от 26.03.2020г. постановено по гр.д.
№1781/2019г. по описа на В** Районен Съд.Поддържа се във въззивната
жалба, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и е необосновано. Поддържа се, че страните по делото са в служебно
правоотношение, регламентирано от ЗМВР в който закон няма препращаща
норма към КТ и издадените към него подзаконови нормативни актове.
Поддържа се, че поради това ВРС неправилно е приел, че на ищеца се дължи
допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд
предвидено в НСОРЗ, която не може да намери приложение в настоящия
случай. След като е приел обратното ВРС е постановил незаконосъобразно
решение за което се иска да бъде отменено изцяло, като се приеме че
1
предявените искове са неоснователни.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника,чрез адв.С** И**,
с който се оспорва изцяло въззивната жалба и се поддържа, че обжалваното
решение е законосъобразно и обосновано.
Ответникът чрез адв.С** И** е подал частна жалба против
определение от 11.08.20г. по същото дело като счита,че присъденото
адвокатско възнаграждение е неправилно изменено.
ОД на МВР оспорва частната жалба и моли съда да я остави без
уважение.
Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната и
частна жалби, становището на ответната по жалбите страна и събраните
доказателства приема за установено следното :
Въззивната и частната жалба са подадени от надлежна страна и в
законният срок, поради което са допустими.
По същество Окръжният съд приема въззивната жалба за
неоснователна.
Спорът между страните е основан на разпоредбата на чл.178 във вр.с
чл.187 от ЗМВР. Ищецът претендира за допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за посочен период, получен в резултата на
преизчисляване на положен нощен труд при превръщане на нощните часове
в дневни съобразно определен коефициент, общо в размер на 1 623,40 лева,
след направено изменение на иска и обезщетение за забава в размер на 195,64
лева, след изменение на иска.Ответната страна е подала отговор на исковата
молба в който се поддържа, че исковете са неоснователни и недоказани по
размер, тъй като спрямо ищеца не е положен извънреден труд и не е работил
извън установеното работно време, тъй като осъществява трудовата си
дейност по утвърдени графици.При разглеждане на делото пред ВРС са
събрани писмени доказателства, изслушана е съдебно икономическа
експертиза, въз основа на които с обжалваното решение съдът е приел, че са
налице условията при които претендира ищеца за заплащане на
допълнително възнаграждение, съобразно чл.178, ал.1, т.3 във вр. С
2
чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР за положен труд през нощта. Съдът на база
установената по делото фактическа обстановка, която се базира на събраните
по делото доказателства е направил съответните правни изводи ,които са
пространствени и обосновани.От събраните по делото доказателства се
установява, че през исковия период 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г., ищецът е
работил на сменен режим като е полагал и нощен труд. Ответникът не е
направил възражения и не се е противопоставил на полагането на извънреден
труд. Не се оспорва и ищеца да не е отработил нормативно установените
работни часове.
При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В**
приема за установено от правна страна следното :
Районният съд правилно е дал правна квалификация на иска- чл.140
КТ във връзка с чл. 179 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР.За да бъде уважена
такава искова претенция в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване, следните правно релевантни факти: фактът на
възникване на служебно правоотношение с ответника , че е полагал нощен
труд за исковия период , който не е преобразуван, чрез преизчисление с
коефициент 1.143, както и размера на претендираното възнаграждение за
положения нощен труд след преобразуването му със съответния коефициент
.Искът се явява доказан изцяло поради следното :Съгласно разпоредбата на
чл. 176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден
труд - чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.В процесния период са действали последователно Наредба № 8121 з-
407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
3
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал.З
и в трите наредби са идентични и са в смисъл,че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата
на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 0.143. Районният съд законосъобразно е
приел ,че липсата на такава норма не да следва да се възприема като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите
в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи.Правилен е и изводът ,че
в случая при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.),
в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.Законодателят е възприел подхода ,установен в
Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата . Във въззивната жалба се поддържа ,че бил неправилен изводът на
Съда са субсидиарното приложение в процесния случай на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.Горните доводи са
неоснователни . Съдът подробно е обсъдил възраженията на ответната страна
за недопустимост на превръщане на нощните часове в дневни, като
обосновано е приел, че в случая разпоредбата на чл.9,ал.2 от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските няма отношение към начина на
преизчисляването на положения труд и дължимостта на претендираното
възнаграждение за извънреден труд, тъй като въпросната разпоредба касае
единствено отчитането на такъв труд пред Инспекцията по труда.По тези
4
съображения окръжния съд приема оплакванията във въззивната жалба за
неоснователни, като възприема изцяло изложените в обжалваното решение
мотиви, които се основат на събраните по делото доказателства и
нормативната уредба за конкретните трудови правоотношения, поради което
обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и
обосновано.
Обжалвано е и определение от 11.08.20г. с което по молба на ОД на
МВР съдът е намалил присъденото адв. Възнаграждение от 943,64лв. на
357,33лв. Жалбоподателят счита,че следва да се присъди отделно адвокатско
възнаграждение за двата иска . Настоящият съдебен състав счита частната
жалба против определението от 11.08.2020 е неоснователна.
Първоинстанционният се е обосновал и правилно е приложил правилата на
Наредба №1 от 09.07.2004г. като е присъдил адвокатско възнаграждение в
минимален размер предвид материалния интерес и предявените искове.
По претендираните за тази инстанция разноски на ответника по жалба
в размер на 700 лева жалбоподателя е направил възражение за прекомерност
на възнаграждението, което се приема за основателно от настоящата
инстанция, преценявайки, че адвокат пълномощника на ответната по жалба
страна е изготвил само отговор на въззивната жалба, без да е осъществил
процесуално представителство поради което определя възнаграждение в
размер на 300 лева.
По изложените съображения окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение Решение №232 от 26.03.2020г.
постановено по гр.д.№1781/2019г. по описа на В** Районен Съд.
Оставя без уважение частната жалба против определение от 11.08.20г.
по гр.д.№ 1781/2019г. на ВРС.
ОСЪЖДА ОД на МВР –В**,гр.В,ул.“Ц** С** В**“№87 да заплати на
5
С. В. Н. от гр. В**,ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на
300лв. за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
РЕШИ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6