Р Е Ш Е Н И Е
№………, 12.03.2015г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публично заседание дванадесети
февруари през две хиляди и петнадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
Секретар: М.Д.
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №10690 по описа за 2014г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба подадена от Д. ф. ”З.”, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.София, бул.”**** III” №**, представляван от
Изпълнителния директор А.Д., действащ чрез пълномощника юрисконсулт Б.М.,
против Ж.И.К., с ЕГН ********** и Б.Х.К., с ЕГН **********, двамата с адрес:***, с която е предявен иск с правно
основание чл.415 във. с чл.422 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.240 от ЗЗД, и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на дължимостта на част от вземането, за
което по ч.гр.д.№15770/2012г. на РС Варна е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, а именно за установяване на дължимостта от всеки от ответниците
на сумата от 1176лв., представляваща главница по Договор №27**026/18.09.2008г.
за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни
компоненти и Анекс към него, на сумата от 70.76лв., представляваща договорна
годишна лихва в размер на 3% за периода от 10.10.2008г. до 12.10.2010г. и на
сумата от 248.73лв., представляваща лихва за забава за периода от 13.10.2010г.
до 29.10.2012г., ведно със законна лихва върху главницата считано от
30.10.2012г. до изплащане на вземането. Претендират се деловодните разноски за
настоящото дело.
В исковата молба се твърди, че на
18.09.2008г. между ищеца и Х.М. К. е сключен Договор №27**026/18.09.2008г. за
предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни
компоненти. Твърди се, че съгласно т.1 от договора ищеца е предоставил на Х.М. К.,
в качеството му на земеделския производител целеви кредит за закупуване на
фураж и/или фуражни компоненти, срещу задължението на производителя да
възстанови на ф.а отпуснатия кредит, заедно с 3% годишна лихва от деня на
получаването на средствата, в срок до 12.10.2009г. Твърди се, че на
10.12.2008г. ищеца е превел по сметка на кредитополучателя договорената сума в
размер на 5880лв. Твърди се, че с Анекс №1 към договора срокът за издължаване
на кредита е удължен до 12.10.2010г. Твърди се, че на основание т.4.1 от
договора при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя да възстанови в
срок получената сума, същия следва да възстанови на ищеца сумата, ведно с 3%
годишна лихва за периода на срока на договора, заедно със законната лихва върху
получения кредит, считано от деня на забава. Твърди се, че кредитополучателя е
починал на 17.04.2011г., като част неговите наследници са ответниците по
настоящото дело. Твърди
се, че кредитополучателя, съответно наследниците му са знаели, че предоставения
кредит заедно с 3% годишна лихва до 12.10.2010г. са дължими след 12.10.2010г.
Твърди се, че след извършена проверка е установено, че ответниците не са се
отказали от наследството на кредитополучателя и не са го приели под опис.
Твърди се, че съобразно чл.5 и чл.9 от Закона за наследство ответниците са
наследили кредитополучателя и неговите задължения произтичащи от процесния
договор. Твърди се, че ищецът е изпратил Покана за доброволно изпълнение с
изх.№01-271-6500/3874 от 16.11.2011г. до Ж.К., лично и като законен
представител на Антоанета и Б. Кехайови, която е получена на 17.11.2011г.
Твърди се, че съответните припадащи се части от кредита не били погасени от
наследниците на кредитополучателя, поради което ищеца е подал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Твърди се, че
въз основа на подаденото заявление в Районен съд гр.Варна е образувано
ч.гр.д.№15770/2012г., което заявление е уважено като са издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Твърди се, че от ответниците е
подадено възражение, против издадената заповед за изпълнение, ето защо за ищеца
е налице интерес от водене на иска за установяване на съществуването на
вземането.
С
постъпилия отговор на исковата молба, от ответниците се поддържа становище
за неоснователност на иска. Твърди се, че предоставената на наследодателя на
ответниците сума по процесния договор представлява държавна помощ de
minimis съгласно
уговореното в чл.1.3. от договора и като такава представлява безвъзмездни
средства отпуснати за подпомагане на земеделските производители и не подлежи на
връщане, освен в изрично посочените случаи Раздел IV от договора. Твърди се, че
сумата е в рамките на сумите посочени в Регламент (ЕО) 1535/2007 на Комисията
за прилагане на членове 87 и 88 от договора за ЕО към помощите ”de
minimis”. Твърди се, че
ответниците, в качеството си на законни наследници на Х.М. К., с когото е сключен договора, не биха
могли да отговарят за неговото изпълнение, предвид факта, че договора е сключен
с оглед личността на наследодателя и по конкретно с оглед неговото качество на
регистриран земеделски производител. Твърди се, че правата и задълженията поети
от наследодателя, с оглед неговата личност или с оглед на конкретно качество на
лицето, не преминават върху неговите наследници. Твърди се, че никой от
ответници не притежава качеството регистриран земеделски производител, поради
което не би могъл да встъпи в правата и задълженията на наследодателя. Твърди
се, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на договорните задължения
по смисъла на чл.81, ал.1 от ЗЗД, поради настъпило форсмажорно
обстоятелство-настъпилата смърт на кредитополучателя. Твърди се, че липсват
материалните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответниците като
наследници, още повече, че в процесния договор страните не са уредили
последствията от смъртта на кредитополучателя, като договорът е бил сключен с
оглед неговата личност и в качеството му на регистриран земеделски
производител-животновъд, поради което престацията му е лична и незаменима.
Твърди се, че между страните по делото не е налице договорна връзка, която да
ангажира отговорността на ответниците за връщане на процесната сума. Твърди се,
че претендираните вземания не
съществуват, предвид факта, че към датата на заявлението по чл.417 ГПК
длъжникът по договора е бил починал (поч. на 17.04.2011г.) и в регистрите на
ищеца няма как да съществува задължение на името на ответниците. Твърди се, че
в случая няма и правосубектно лице-длъжник/ответник към момента на депозирането
на заявлението по заповедното производство /30.10.2012г./ и депозиране на ИМ
/22.08.2014г./, тъй като наследодателя на ответниците е починал на 17.04.2011г.
Поддържа се, че предвид неоснователността на предявените главни искове, то
акцесорни искове за заплащане на лихви също са неоснователни. С оглед
гореизложеното се моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
Претендират се направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ищеца не изпраща представител в о.с.з.
и не взема становище.
Ответниците, чрез молба подадена от
пълномощникът им, поддържат становището си за неоснователност на претенциите,
като с писмени бележки развиват съображения в тази посока.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса писмени доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено
от фактическа страна следното:
Настоящото производство се развива
след проведено заповедно такова по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№15770/2012г.
на РС Варна, където в полза на заявителя-ищец, против всеки от длъжниците-ответници
е издадена Заповед №8702/01.11.2012г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК за сумата от по 1176лв., представляваща
главница по Договор №27**026/18.09.2008г. за предоставяне на кредит на
животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти и Анекс към него,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.10.2012г. до изплащане
на вземането, за сумата от по 70.76лв., представляваща договорна за периода от
10.10.2008г. до 12.10.2010г. и за сумата от по 248.73лв., представляваща лихва
за забава за периода от 13.10.2010г. до 29.10.2012г., както и за сумата от по
109.91лв., представляваща съдебно деловодни разноски.
Видно от представения по делото
заверен препис от Договор №27**026/18.09.2008г. за предоставяне на кредит на
животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти е, че на
посочената дата между ищеца от една страна като кредитор и от друга страна Х.М.
К., като кредитополучател имащ качеството земеделски производител, е сключен
договор по силата, на който ищеца е предоставил на кредитополучателя сума в
размер на 5880лв. за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти, която сума
следва да се усвои чрез превод по банкова сметка. ***.3.1. 9 и т.3.1.10 от
договора кредитът, ведно с дължимата лихва от 3 % е следвало да бъде погасен в
срок до 12.10.2019г. Текста на т.4.1 от договора предвижда, че при неизпълнение
на задълженията по т.3.1.9 и т.3.1.10 кредитополучателя следва да възстанови в
срок получената сума, ведно с 3% годишна лихва за периода на срока на договора,
заедно със законната лихва върху получения кредит, считано от деня на забавата.
Установява се от приетия по делото
заверен препис от Анекс №1 към договора, че срокът за издължаване на кредита е
удължен до 12.10.2010г.
По делото е приет препис от Състояние
на заявените бюджетни нареждания по разпоредител, от който е видно, че сумата
по кредита е преведена по сметка на Х.М. К. на 10.10.2012г.
Установява се от представения препис
от Удостоверение за наследници №545 от 14.12.2012г., че Х.М. К. е починал на
17.04.2011г., както и че негови наследници по закон са: Ж.И.К.-съпруга, Н. Х.К.-син,
Б.Х.К.-син, А.Х. К.-дъщеря и М. Х.К.-син.
Видно е от приетия по делото препис от
Писмо изх.№202/03.11.2011г. на РС В.П., че наследниците на Х.М. К. не са се
отказали от наследството му.
От
приетото по делото заключение на ССЕ, което се кредитира от съда като
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че размер на
договорната лихва върху главницата от 1176лв. за периода 10.10.2008г. до
12.10.2010г. възлиза на 71.74лв. Установява се още, че размера на лихвата за
забава върху главницата от 1176лв. за периода 13.10.2010г. до 29.10.2012г.
възлиза на 248.73лв.
Установява
се от приетия по делото препис от Писмо изх.№АУ-42-37(3) от 03.02.2015г. на
МЗХ, че ответниците не са имали и нямат регистрация като земеделски
производители.
При така установеното от фактическа
страна, от правна страна съдът приема следното:
С оглед предмета на спора за да
установи основателността на иска си, в тежест на ищеца е да докаже наличието
между него и наследодателят на ответниците, на облигационна връзка по силата,
на която наследодателя се задължил да върне предоставени му парични средства, в
определен срок, заедно с договорените лихви.
В разглеждания случай от представените
договор за кредит, анекс и неоспорения препис от Състояние на заявените
бюджетни нареждания, се установи, че наследодателя на ответниците, в качеството
на кредитополучател, е получил сумата от 5880лв., като е поел задължение да
върне същата в срок до 12.10.2010г., ведно с годишна договорна лихва в размер
на 3% и лихва забава, при допусната такава. С оглед отрицателното твърдение на
ищеца, че главницата по договора за кредит не е погасена в тежест на
ответниците бе да установят нейното плащане, като доказателства в тази насока
не се ангажираха по делото. Със смъртта на кредитополучателя на 17.04.2011г.,
се открило наследството му като съвкупност от имуществени права и задължения,
което се е придобило от наследниците му въз основа на закона /чл.5 и чл.9 от ЗН/. Ето защо след смъртта на Х.М. К. и тъй като задължението за връщане на
парична сума не е лично и ненаследимо, в патримониума на наследниците му е
преминало задължението за погасяване на вземанията по процесния договор за
кредит.
Възражението на ответниците, че същите
не дължат погасяване по процесния договор, тъй като сумата по същия съставлява
безвъзмездна държавна помощ de minimis съгласно
уговореното в чл.1.3. от договора и като такава не подлежи на връщане, е
неоснователно. Видно от съдържанието на процесния договор е, че със същия
изрично и безусловно е уговорено връщането на получената от кредитополучателя
сума, като наред с това е предвидено заплащане на договорна лихва и лихва за
забава.
По изложените съображения е
неоснователно и възражението, че сумата по договора попада в рамките на сумите
посочени Регламент (ЕО) 1535/2007 на Комисията за прилагане на членове 87 и 88
от договора за ЕО към помощите ”de minimis”.
Неоснователно е и възражението, че
ответниците не дължат връщане на сумата, тъй като същата съставлява задължение
поето от наследодателя, с оглед неговата личност или с оглед на конкретното му
качество, поради което процесните вземания не могат да преминават върху
неговите наследници. Действително кредитът е отпуснат на Х.М. К. в качеството
му на земеделски производител, срещу което същия е получил възможността да
ползва паричен ресурс при облекчени условия за отпускането и при по-ниски лихви
от пазарните, но както бе посочено по горе задължението за връщане на парична
сума не е лично и ненаследимо. Това е така защото за да е незаместимо едно
изпълнение, следва съдържанието му да е от такова естество, че да може да се
изпълни само от задълженото лице. В случая се касае за парична предстация,
която винаги е заменима и същата може да удовлетвори интереса на кредитора без
значение от личността на лицето, което изпълнява.
Възражението на ответниците, че в
случая е налице обективна невъзможност за изпълнение на договорните задължения
по смисъла на чл.81, ал.1 от ЗЗД, поради настъпило форсмажорно
обстоятелство-настъпилата смърт на кредитополучателя, е несъстоятелно.
Настъпилата смърт на кредитополучателя не е пречка за погасяване на негово
задължение, защото като вече бе посочено със смъртта на същия се открило
наследството му като съвкупност от имуществени права и задължения, която се е
придобила от наследниците му по силата на закона.
Възраженията на ответниците за
ненадлежно възникнало процесуално правоотношение поради смъртта на
кредитополучателя към момента на сезиране на длъжника са преклудирани от
произнасянето на ОС Варна, с което е потвърдено разпореждането за незабавно
изпълнение на издадената заповед по чл.417 от ГПК, поради което понастоящем не
подлежат на коментар. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че
към момента на сезиране на съда със заявлението по чл.417 от ГПК ответниците са
разполагали с процесуална правоспособност, като процесните задължения са били
преминали в патримониумите им, поради което не са били налице пречи за редовно
възникнало процесуално правоотношение.
Воден от горното съдът намира, че в
тежест на ответниците, в качеството им на наследници на Х.М. К., е възникнало
задължението да погасят вземането по процесния договор за кредит.
Разпоредбите на чл.5 и чл.9 от ЗН
предвиждат, че децата на починалия наследяват по равни части, а съпругът
наследява част, равна на частта на всяко дете. Ето защо в разглеждания казус
отговорността на ответниците е еднаква и всеки от тях дължи по 1/5 от сумата от
5880лв. Извършените от съда аритметични изчисления установиха, че всеки от
ответниците в качеството си на наследник на кредитополучателя дължи главница в
размер на 1776лв. В резултат, от което претенцията за установяване на
дължимостта на процесните главници е основателна и като такава следва да бъде
уважена.
С оглед основателността на главната
претенция установени по основание се явяват и исковете за договорна и законна
лихва. От заключението на ССЕ се установи, че размера на договорната лихва
върху главницата от 1176лв. за периода 10.10.2008г. до 12.10.2010г. възлиза на
71.74лв., т.е. че същия е по-голям от тези претендиран от ищеца-70.76лв.
Установи се също така, че размера на лихвата за забава върху главницата от
1176лв. за периода 13.10.2010г. до 29.10.2012г. възлиза на 248.73лв., т.е. че
съответства на претендирания такъв. В допълнение следва да се посочи, че
наследниците встъпват в задълженията на наследодателя във видът им, който те
имат към момента на откриване на наследството. Ето защо и тъй като към момента
на смъртта на Христо К. падежа на задълженията по договора за кредите е бил
настъпил, респективно същия е бил изпаднал в забава и са възникнали
предпоставките за акумулиране на мораторни лихви, то за ответниците в
качеството им на наследници съществува задължението да заплатят претендираните
лихви.
По изложените съображения съдът
намира, че иска за установяване на дължимостта на законна и мораторна лихва е
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца, следва да се присъдят разноски
съобразно с представените доказателства за извършването им, които възлизат на
390.18лв. На основание чл.78, ал.8 от ГПК в полза на ищеца, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 439.37лв. определено по реда
на ч.7, ал.2, т.2 от НМРАВ. Ето защо всеки от ответниците следва да бъде осъден
да заплати на ищеца съдебно деловодни разноски в размер на по 414.78лв.
Предвид задължителните
указания дадени с т.12 на ТР №4 по т.д.№4/2013г. всеки от
ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски, чиито размер възлиза на
109.91лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че всеки от Ж.И.К., с ЕГН ********** и Б.Х.К., с ЕГН **********, двамата с адрес:***, дължи на Д. ф. ”З.”, с БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр.София, бул.”**** III” №**, представляван от Изпълнителния
директор А.Д., сумата от по 1176лв.,
представляваща главница по Договор №27**026/18.09.2008г. за предоставяне на
кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти и Анекс
към него, ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда-30.10.2012г. до окончателното й изплащане,
сумата от по 70.76лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 10.10.2008г. до 12.10.2010г. и сумата от по 248.73лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 13.10.2010г. до 29.10.2012г., за
които суми по ч.гр.д.№15770/2012г. е издадена Заповед №8702/01.11.2012г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
ОСЪЖДА всеки
от Ж.И.К., с ЕГН ********** и Б.Х.К., с ЕГН **********, двамата с
адрес:***, да заплати на Д. ф. ”З.”,
с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.София, бул.”**** III” №**, представляван от Изпълнителния
директор А.Д., сумата от по 109.91лв.,
представляваща съдебноделоводни разноски направени в заповедното производство и сумата от по 414.78лв.,
представляваща съдебноделоводни разноски направени в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: