Присъда по дело №3570/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 41
Дата: 18 март 2025 г.
Съдия: Емилия Атанасова Колева
Дело: 20241100203570
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 41
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 28 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Е.ия Ат. Колева
СъдебниЦеца Янк. Маринова

заседатели:Невена Ем. Русева
при участието на секретаря Бранимира В. И.а Пенова
и прокурора С. Н. Х.
като разгледа докладваното от Е.ия Ат. Колева Наказателно дело от общ
характер № 20241100203570 по описа за 2024 година
Въз основана доказателствата и закона,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА К. Р. М., роден на ****г. в гр. София, българин, български гражданин,
неосъждан, неженен, със средно образование, с адрес: гр. София, ул. ****, ЕГН **********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че: На 23.03.2022 г. около 16:50 ч. в град София, на ул. „Владайска“
срещу № 27, без надлежно разрешително разпространил високорискови наркотични
вещества, подлежащи на контрол, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по
чл. 73, ал. 1, вр. чл. 30 ЗКНВП, като продал на лицето Л. Д. П. високорискови наркотични
вещества – три броя пакетчета – Обект № 1 – кокаин с процентно съдържание на
наркотичния компонент кокаин – 52%, с нето тегло 0.66 грама на стойност 105,60 /сто и пет
лева и шестдесет стотинки/; Обект № 2 – кокаин с процентно съдържание на наркотичния
компонент кокаин – 52%, с нето тегло 0.69 грама на стойност 110.40 /сто и десет лева и
четиридесет стотинки/; Обект № 3 – кокаин с процентно съдържание на наркотичния
компонент кокаин – 52%, с нето тегло 0.67 грама на стойност 107.20 /сто и седем лева и
двадесет стотинки/ или всичко на обща стойност 323.20 /триста двадесет и три лева и
двадесет стотинки/ - престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 5, алт. 1 от НК, поради което и на
1
основание чл. 354а, ал. 1, пр. 5, алт. 1 от НК, вр. чл. 54 НК МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ И НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В
РАЗМЕР НА 5000,00 лева /пет хиляди лева/.
На основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от две години с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал 1 НК ПРИСПАДА от така наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ времето, през което К. Р. М. е бил задържан
със заповед по ЗМВР от дата 23.03.2022г.
На основание чл. 354а, ал. 6 НК ОТНЕМА в полза на държавата предмета на
престъплението високорискови наркотични вещества – три броя пакетчета – обект № 1 –
кокаин с процентно съдържание на наркотичния компонент кокаин – 52%, с нето тегло 0.66
грама; обект № 2 – кокаин с процентно съдържание на наркотичния компонент кокаин –
52%, с нето тегло 0.69 грама и обект № 3 – кокаин с процентно съдържание на наркотичния
компонент кокаин – 52%, с нето тегло 0.67грама, ведно с опаковките, като същите бъдат
унищожени.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА К. Р. М. /с установена по делото
самоличност/ да заплати по сметка на СДВР направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 169,81 лева /сто шестдесет и девет лева и 81 стотинки/,
както и да заплати по сметка на СГС направените в хода на съдебното производство
разноски в размер на 1200,00 лева /хиляда двеста лева/.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред САС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Софийска градска прокуратура е внесла по досъдебно производство № 513 ЗМК
59/2022г. по описа на СДВР обвинителен акт, с който и след изменение на обвинението по
реда на чл. 287, ал. 1 НПК е повдигнала обвинение срещу К. Р. М. за това, че: на
23.03.2022г. около 16:50ч. в гр. София, на ул. „Владайска“ срещу № 27, без надлежно
разрешително разпространил високорискови наркотични вещества, подлежащи на контрол
съгласно Закон за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1, вр. чл. 30 ЗКНВП, като
продал на лицето Л. Д. П. високорискови наркотични вещества – три броя пакетчета: обект
№ 1 – кокаин с процентно съдържание на наркотичния компонент кокаин – 52 % с нето тегло
0,66 грама на стойност 105,60 лева; обект № 2 – кокаин с процентно съдържание на
наркотичния компонент кокаин – 52 % с нето тегло 0,69 грама на стойност 110,40 лева; обект
№ 3 – кокаин с процентно съдържание на наркотичния компонент кокаин – 52 % с нето тегло
0,67 грама на стойност 107,20 лева, или всичко на обща стойност 323,20 грама –
престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 5, алт. 1 НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението. След
доказателствен анализ извежда фактическа обстановка, при която твърди доказаност на
повдигнатото обвинение от обективна и субективна страна. Моли подсъдимият да бъде
признат за виновен, като предвид чистото му съдебно минало, пледира за налагане на
наказание лишаване от свобода към минимума, предвиден в закона, с приложение на чл. 66,
ал. 1 НК.
Защитата от своя страна пледира за оправдателна присъда, като счита, че по делото
липсват годни доказателства, които да подкрепят повдигнатото обвинение. В тази връзка
поддържа становище за едностранчивост на разследването, включително за опорочаване на
извършените процесуално следствени действия - обиски на подсъдимия и свид. П., както и
за опит за извършване на претърсване в дома на неговия подзащитен в противоречие с
процесуалния закон. Не оспорва провеждането на среща между подсъдимия и свидетеля П.,
но твърди липса на каквито и да било доказателства, които да установяват размяна на вещи
между двете лица. Твърди, че разпространението на наркотични вещества е извършено не от
неговия подзащитен, а от свидетеля П.. Обосновава съмнение дали иззетото от П. вещество,
е именно това, което е било изследвано от експертите в хода на досъдебното производство.
С оглед направения от него доказателствен анализ, моли показанията на свидетеля П. от
досъдебното производство, приобщени чрез тяхното прочитане, да не бъдат кредитирани.
Недоказаност на обвинението защитата мотивира и на база заключението на
дактилоскопната експертиза, която не е установила пръстови отпечатъци по опаковките на
наркотичното вещество. В заключение моли за постановяване на оправдателен съдебен акт.
Подсъдимият в хода на съдебното следствие дава обяснения, в които излага твърдения,
че той е искал да си закупи наркотик от П., именно поради което и се е провела срещата
между тях. Тъй като количеството, което му било донесено, било повече, се отказал да го
купи.
В хода по същество подсъдимият заявява, че никога не се е занимавал с
разпространение на наркотици, като поддържа и изложеното от неговата защита. В
последната си дума твърди, че не е виновен.
Софийски градски съд, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
Подсъдимият К. Р. М. е роден на ****г. в гр. София, българин, български гражданин,
неженен, със средно образование, неосъждан, с адрес: гр. София, ул. ****, ЕГН **********.
Същият разполага с добри характеристични данни.
Към 2022г. подсъдимият М. и свидетелят Л. П. се познавали от няколко години.
Двамата се запознали, докато свидетелят П. работел в автосервиз в жк. „Лагера“ като
1
автомонтьор, в който, когато имали проблеми с електрическата инсталация на някоя кола,
викали подс. М., който разбирал от тези неща. По повод запознанството си двамата си
разменили и телефонните номера. Към него момент свидетелят П. употребявал кокаин от
време на време, обикновено по повод празници или, когато ходел в заведения.
През 2021г. свид. П. заминал в Италия и след това се върнал в България. След
завръщането си в страната, свидетелят П. отново започна да се вижда с подсъдимия. При
една от срещите им подсъдимият споменал на П., че има контакти и може да му намира
„бяло“, като имал предвид кокаин. П. се съгласил да си купи и подсъдимият му продал един
грам кокаин срещу сумата от 100 лева. След това свидетелят П. купил още веднъж кокаин от
М., като уговорката между тях била, когато П. иска да си купи кокаин, да се обажда на
подсъдимия по телефона и да го пита „На линия ли си?“ или нещо в този смисъл. В тази
връзка свид. П. знаел къде живее подсъдимия, тъй като бил ходил в дома му.
На 23.03.2022г. през деня подсъдимият М. и свидетелят П. случайно се засекли в
сервиза в жк. „Лагера“ и докато двамата разговаряли, подсъдимият казал на П., че „има
нещо ново“, като имал предвид наркотик – кокаин. Свидетелят казал, че ще види дали иска
да си купи. Тъй като на 26.03.2022г. на П. му предстояло да ходи на Хаус парти в зала Арена
Армеец, решил да си купи от подсъдимия кокаин. По-късно същия ден подсъдимият и
свидетелят се чули по телефона и се разбрали да се видят в центъра на гр. София, на ул.
„Владайска“, която се намирала в близост до Министерство на земеделието.
На срещата, която била следобед, П. отишъл с колата на майка си, като с него бил и
приятелят му К. Г., който също познавал подсъдимия. Свид. Г. не знаел причината, поради
която П. и подсъдимият ще се виждат.
П. паркирал автомобила си на ул. „Владайска“ срещу № 27 пред безистен. След около
10-тина минути – около 16:50ч. на мястото пристигнал и подсъдимият М., който карал лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № СВ **** АА. Подсъдимият бил сам в автомобила си.
Пристигайки на мястото на срещата, подсъдимият паркирал автомобила си, излязъл от него
и се приближил към свид. П.. Двамата се здрависали, като в един момент подсъдимият
предал на свидетеля кокаин, който бил пакетиран в бяло тиксо под формата на сгъвка.
Кокаинът бил разпределен в три отделни обекта, всеки в найлонови пликчета, както следва:
един обект – кокаин с процентно съдържание на наркотичния компонент кокаин – 52 % с
нето тегло 0,66 грама на стойност 105,60 лева; втори обект – кокаин с процентно съдържание
на наркотичния компонент кокаин – 52 % с нето тегло 0,69 грама на стойност 110,40 лева и
трети обект – кокаин с процентно съдържание на наркотичния компонент кокаин – 52 % с
нето тегло 0,67 грама на стойност 107,20 лева.
Вземайки сгъвката, в която бил кокаина, свидетелят усетил, че е по-голямо количество,
отколкото искал да си купи, и казал на М., че не иска толкова. Подсъдимият му обяснил, че
му дава повече, за да не му звъни след това за още. Свидетелят му казал, че има само 100
лева в себе си, но М. му отговорил, че останалото количество кокаин, ще му го плати по-
нататък. Свидетелят се съгласил, взел кокаина и го прибрал в левия джоб на дънките си, а на
подсъдимия дал 100 лева /пет банкноти по 20,00 лева/, които последният прибрал.
Действията на свидетеля П. и на подсъдимия, били наблюдавани от свидетелите А. Д.,
А. П. и Р. Е. – полицейски служители в СДВР - „Криминална полиция“, сектор „Улична
престъпност“, които се намирали на ул. „Владайска“ на около 10-тина метра от автомобила
на свидетеля П.. Всъщност свид. П. бил паркирал автомобила си точно срещу автомобила
на полицейските служители, които били с цивилни дрехи, тъй като по принцип не носели
униформи, когато били на работа. Тъй като бил краят на работния ден, тримата чакали да
приключи работното време, за да си тръгнат.
Най-напред, на свид. Д. му направило впечатление поведението на П. и неговия
приятел Г., които, след като слезли от колата си, започнали да се оглеждат сякаш чакат
някой. След това свид. Д. видял, че към едно от момчетата /което впоследствие установили
2
като П./ се приближава по-възрастен мъж, който бил подсъдимият. Полицейските служители
забелязали, че двамата се здрависват и се усъмнили, че при здрависването си разменят нещо,
като подозирали, че може да са наркотични вещества. Тогава свидетелите Д., П. и Е. се
приближили към лицата, които наблюдавали, за да им извършат проверка.
По време на проверката, установили самоличностите им по лични документи, като
момчето, което видели, че се здрависва с по-възрастния мъж, установили като Л. Д. П.. По-
възрастният мъж установили като К. Р. М.. Другото момче, което пристигнало с колата на
свид. П., установили като К. В. Г..
При извършването на проверката и на зададения въпрос дали имат забранени от закона
вещества, свид. П. веднага казал на полицейските служители, че има в себе си кокаин, който
преди малко бил купил от подсъдимия, като им го показал, след което отново го прибрал в
джоба на дънките си.
На място била извикана огледна група, която извършила обиск по реда на НПК при
условията на неотложност и на трите лица в присъствие на поемни лица. Обиските били
извършени във входа на една от кооперациите, която се намирала на ул. „Владайска“ 10.
При обиска на свид. П., същият сам посочил къде се намира кокаина /в задния ляв джоб
на дънките му/, който бил иззет с протокола за обиск и запечатан в полиетиленов плик с
картон серия А 0467582 и СП 014 НЕКД-СДВР. По време на обиска от свидетеля П. бил
иззет и мобилния му телефон „Айфон 13“, който бил лично негов, купен на лизинг. Този
мобилен апарат свидетелят ползвал със СИМ-карта с номер ********** с титуляр „Телком
Инженеринг“ ООД. Мобилният телефон, ведно със СИМ-картата били запечатани в
полиетиленов плик с картон серия А 0467562 и СП 014 НЕКД-СДВР. В протокола за обиск
като изявление на свидетеля П. било записано, че мобилният телефон е негов, както и, че са
намерени и други неща с неясен произход. Като поемни лица по време на обиска на
свидетеля П. присъствали свидетелите М. П. и Х.в М., като иззетите вещи били запечатани в
тяхно присъствие. Обискът бил извършен за времето от 18:10ч. до 18:30ч.
При обиска на свид. К. Г. не били открити и иззети вещи. Неговият обиск бил
извършен за времето от 19:00ч. до 19:10ч. в присъствието на две поемни лица – Н. Н. и Х.
М.. Самият той разбрал от полицейските служители за причината на срещата между неговия
приятел и подсъдимия, а именно - свидетелят П. да си купи кокаин от подсъдимия.
При обиска на подсъдимия М. в него били открити и иззети следните банкноти: две
банкноти с номинал от 100 лева, пет банкноти с номинал 50,00 лева, седем банкноти с
номирал 20,00 лева, които били запечатани в полиетиленов плик с картно серия А 0467571 и
СП 014 НЕКД – СДВР. По време на обиска от подсъдимия били иззети и 1 брой мобилен
телефон „Xiaomi“ с 2 броя СИМ – карти, които вещи били запечатани в полиетиленов плик
с картон серия А 0467569 и СП 014 НЕКД-СДВР. Във връзка с вещите в протокола не били
вписани обяснения на подсъдимия.
Обискът на подсъдимия бил извършен в присъствие на две поемни лица – свидетелите
А. Б. и В. П., които се разписали на картоните, с които били запечатани иззетите вещи.
Обискът на подсъдимия бил извършен за времето от 19:25ч. до 20:00ч.
Същия ден било извършено претърсване на лекия автомобил на подсъдимия
„Фолксваген Голф“ с рег. № СВ **** АА, паркиран на ул. „Владайска“ № 12, при което в
него не били намерени и иззети вещи, които да са от значение за делото. Претърсването било
извършено в присъствие на две поемни лица – свидетелите В. П. и А. Б.. Претърсването
било извършено за времето от 20:05ч. до 20:20ч.
Същия ден за времето от 21:00ч. до 21:35ч. било извършено претърсване в жилището,
обитавано от подсъдимия, находящо се на адрес: гр. София, жк. „Сухата река“, ул. ****.
Претърсването било извършено в присъствие на поемни лица – М.К. и Б.Б.. По време на
претърсването не били намерени и иззети вещи, които да имат значение за делото.
3
И трите лица били задържани със заповеди по ЗМВР.
При задържането на подсъдимия на последния бил извършен и обиск по ЗМВР.
Подс. М. бил задържан със заповед по ЗМВР, считано от 16.55ч. на 23.03.2022г. и бил
освободен на 24.03.2022г. в 14,50ч.
Свидетелите П. и Г. били задържани със заповеди по ЗМВР считано от 16.55ч. на
23.03.2022г., като свид. П. бил освободен на същата дата в 22,30ч., а свид. Г. на същата дата
в 23,10ч.
Във връзка със случилото се било образувано ДП № 513 ЗМК 59/2022г. по описа на
СДВР.
На 24.03.2022г. била изготвена експертна справка от специалист в областта на химията
към ОЕКД-СДВР по отношение на иззетите от свид. П. вещества. В справката било
отразено, че обектите са били предоставени за изследване запечатани в полиетиленов плик с
картон серия А 467582 и СП 014 на НЕКД-СДВР, както и че трите обекта заедно с
транспортни опаковки се връщат в полиетиленов плик запечатан с два СП № 011 НЕКД-
СДВР един ЧВП № 011 НЕКД-СДВР и картон серия А № 0525936, а първоначалните
опаковки на обектите се връщат запечатани в полиетиленов плик запечатан с два СП № 011
НЕКД-СДВР и картон серия А № 0525932.
Във връзка с ДП била назначена и изготвена ФХЕ – Протокол 212-Х/2022г., /л. 70-71 от
ДП/, която имала за обект на изследване процесното вещество, открито в свид. П., което
било предоставено в полиетиленовия плик, запечатан от експерта, изготвил експертната
справка с картон серия А № 0525936.
Съгласно заключението на ФХЕ – в предоставеното за изследване бяло вещество се
съдържа кокаин, както следва: обект № 1 – кокаин с процентно съдържание на наркотичния
компонент кокаин – 52 % с нето тегло 0,66 грама; обект № 2 – кокаин с процентно
съдържание на наркотичния компонент кокаин – 52 % с нето тегло 0,69 грама и обект № 3 –
кокаин с процентно съдържание на наркотичния компонент кокаин – 52 % с нето тегло 0,67
грама.
Кокаинът е включен в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хумА.та и ветеринарна медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП.
Стойността на наркотичните вещества съгласно Постановление на МС № 23от
29.01.1998 година е следваната: обект № 1 – кокаин с процентно съдържание на наркотичния
компонент – 52 %, с нето тегло 0,66 грама – 105,60 лева; обект № 2 – кокаин с процентно
съдържание на наркотичния компонент – 52 %, с нето тегло 0,69 грама - 110,40 лева и обект
№ 3 – кокаин с процентно съдържание на наркотичния компонент – 52 %, с нето тегло 0,67
грама - 107,20 лева.
Представените за изследване обекти били върнати на възложителя /разследващия
орган/ в представените за изследване опаковки, поставени в полиетиленов плик, запечатан с
восъчни и силиконови печати № 030 НЕКД-СДВР и етикет серия А 0569505, а
транспортните опаковки запечатани в плик, запечатан със силиконови печати № 030 НЕКД-
СДВ и етикет серия А 0569506.
Била назначена и изготвена дактилоскопна експертиза – Протокол № 135-Д/2022г. /л.80
от ДП/, която имала за обект на изследване първоначалните опаковки на процесните обекти,
които били предоставени запечатани със силиконов печат № 011 и картон серия А 0525932.
Съгласно заключението на дактироскопната експертиза – по предоставените 1 бр. парче
хартия и 3 броя самозалепващи се полиетиленови пликчета, не са установени дактилоскопни
следи. Изследваните обекти били върнати на разследващия орган, запечатани с картон серия
А 0441057 и СП № 060 НЕКД-СДВР, заедно с картон серия А № 0525932.
4
С Постановление от 10.06.2024г. на подсъдимия М. били върнати иззетите при обиска
му вещи, а именно: 2 бр. банкноти с номинал от 100 лева, 5 бр. банкноти с номинал 50,00
лева, 7 бр. банкноти с номинал 20,00 лева, както и 1 брой мобилен телефон „Xiaomi“ с 2
броя СИМ – карти.
Иззетият от свид. П. мобилен телефон „Айфон“, ведно със СИМ карта бил върнат с
постановление на СГП, като връщането на вещта било удостоверено в приемо-предавателен
протокол.
Съгласно заключението на съдебно-графическа експертиза – Протокол № 17/2025г.,
изготвена от вещо лице Г. М. /л. 175-182 от съд.дело/:
Подписите в протокол за разпит на свидетел от 23.03.2022г. /л. 17-18 от ДП/ - на
първата страница в долното бяло поле, трите подписа на втора страница и подписа на
последната страница в графа „свидетел“ са положени от Х. П. М..
Подписите в протокол за обиск и изземване от 23.03.2022г. /л. 47-49 от ДП/,
разположени както следва: в долното бяло поле на първата страница – средния подпис, на
втора страница под ръкописния текст – средния подпис и на последната страница в графа
„поемни лица 2“ са положени от Х. П. М..
Подписите в същия протокол за обиск и изземване, разположени както следва: в
долното бяло поле на първа страница – подписа в ляво, на втора страница под ръкописния
текст – подписа в ляво и на последната страница в графа „Поемни лица 1“ са положени от
М. И. П..
Подписите в протокол за обиск и изземване от 23.03.2022г. /л. 54-56 от ДП/,
разположени както следва: в долното бяло поле на първа страница в дясно, на втора
страница под ръкописния текст – в средата и на последната страница в графа „Поемни лица
2“ са положени от Х. П. М..
Подписите в протокол за претърсване и изземване от 23.03.2022г. /л. 41-42 от ДП/,
разположени както следва: на първата страница в дясното бяло поле след текста
„СВ****АА“, на втора страница за „Поемно лице 1“ и на последната страница в трите графи
за „поемно лице 1“ са положени от А. Б. Б..
Съгласно справка от Столична община, ведно с 2 бр. пътна схема /л. 126-128 от съд.
дело/ - улица „Владайска река“ се намира в района на СО район „Подуяне, а ул. „Владайска“
в района на СО район Красно село, като видно от пътната схема, касаеща у „Владайска“,
същата е разположена успоредно на бул. „Тотлебен“ и след преминаването на площад Руски
паметник, продължава и след него, пресичайки бул. „Скобелев“.
Горната фактическа обстановка съдът установи на база следните доказателства и
доказателствени средства: обясненията на подс. К. М., дадени в хода на съдебното следствие
/кредитирани частично/; показанията на свид. Л. П., дадени в хода на съдебното следствие
/кредитирани частично/, както и прочетените в цялост по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
и т. 2 НПК такива от ДП /л. 27-28 от ДП/; показанията на свидетеля А. Д., дадени в хода на
съдебното следствие, както и прочетените частично от ДП такива на основание чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 2 НПК – кредитирани частично /л. 30 от ДП/; показанията на свидетеля А. П.,
дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля Р. Е., дадени в хода на
съдебното следствие; показанията на свидетеля К. Г., дадени в хода на съдебното следствие,
както и прочетените от ДП такива частично, по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2
НПК /л. 29 от ДП/; показанията на свидетеля Х. М., дадени в хода на съдебното следствие,
както и прочетените в цялост по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК от ДП такива
/л. 17-18 от ДП/; показанията на свидетеля М. П., дадени в хода на съдебното следствие,
както и прочетените частично от ДП такива по реда на чл. 281, ар. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК /л.
19-20 от ДП/; показанията на свидетеля В. П., дадени в хода на съдебното следствие, както и
прочетените от ДП такива в цялост по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК /л. 21-23 от
5
ДП/; показанията на свидетеля А. Б., дадени в хода на съдебното следствие, както и
прочетените от ДП такива в цялост по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК /л. 24-26 от
ДП/; заключение на ФХЕ – Протокол № 212-Х/2022г. /л. 70-71 от ДП/; заключение на
дактилоскопна експертиза – Протокол № 135-Д/2022г. /л. 80 от ДП/; заключение на Съдебно-
графическа експертиза – Протокол № 17/2025г., изготвена от вещо лице Г. М. /л. 175-182 от
съд.дело/; веществените доказателства, приобщени по делото; Протокол за претърсване и
изземване на жилището на подс. М. /л. 35-36 от ДП/; Протокол за претърсване и изземване
на МПС на подс. М. /л. 41-42 от ДП/; Протокол за обиск и изземване на Л. П. /л. 47-49 от
ДП/; Протокол за обиск и изземване на свид. Г. /л. 54-56 от ДП/; Протокол за обиск и
изземване на подс. М. /л. 60-62 от ДП/; 1 бр. експертна справка /л. 64 от ДП/; 2 бр. справки за
съдимост /л. 28-29 от съд.дело/; постановление на СГП от 10.06.2024г. /л. 42-43 от съд.дело/;
образци от подписи на свидетелите Х. П. М., М. И. П. и А. Б. Б. /л. 76-78 от съд.дело/; писмо
от СДВР, ведно със Заповед за задържане по ЗМВР на Л. П., заповед за задържане по ЗМВР
на К. Г. /л. 105-109 от съд.дело/; писмо от СДВР ведно с копие от книга за задържани лица
касателно лицата Л. П. и К. Г. /л. 130-135 от съд.дело/; писмо от СДВР ведно с 3 броя
заповеди за задържане и заверено копие от книга за задържани лица /л. 141-145 от съд.дело/;
писмо от СО ведно със пътна схема 2 листа /л. 126-128 от съд.дело и л. 146-149 от съд.дело/;
2 бр. характеристики за подсъдимия /л. 162-163 от съд.дело/; приемо-предавателен протокол
/л. 172 от съд.дело/; писмо от СДВР ведно с приемо-предавателен протокол /л. 171-172 от
съд.дело/.
Съдът постави в основата на фактическите си изводи показанията на свидетелите А. Д.,
А. П. и Р. Е., като съобрази, че същите са очевидци на инкриминираното деяние и
показанията им относно основните релевантни факти кореспондират помежду си /място на
извършване на деянието – уличка в центъра на гр. София в близост до Министерство на
земеделието; действията на лицата, които са наблюдавали, причината да пристъпят към
проверка на лицата – съмнение, че подсъдимият е предал на едно от по-младите момчета
забранени вещества, както и последвалите събития и извършени процесуално следствени
действия след пристигането на огледна група/.
Липсата на спомени относно част от обстоятелствата във връзка със случая при
свидетелите е напълно логична предвид изминалия период от време от датата на деянието –
23.03.2022г. до разпита на свидетелите пред съда през 2024г. - повече от две години, както и
с оглед естеството на служебните им задължения, свързани с установяване на множество
еднотипни престъпни деяния.
Между показанията на свидетелите не се констатират съществени противоречия, които
да мотивират съмнения относно безпристрастността им и съответно игнориране на
твърденията им в цялост.
Разминаването между показанията на полицейските служители по въпроса - дали
подсъдимият е заявил още пред тях, че е продал наркотично вещество на свид. П. и пред
кого е станало това, не са съществени, като това обстоятелство не е и от съществено
значение за изхода на делото. Именно поради липсата на корелация по този въпрос между
показанията на визираните свидетели, съдът да не приеме за безспорно подсъдимият да е
направил подобно изявление пред полицейските служители относно случая. Както беше
посочено, това обстоятелство няма и съществено значение за изхода на делото, тъй като
обвинителната теза намира подкрепа освен в твърденията на полицейските служители
относно конкретните действия на отделните лица, така и в останалите доказателства, а
именно: показанията на свид. П. от досъдебното производство /приобщени по реда на НПК/,
в които свидетелят недвусмислено сочи, че е закупил от подсъдимия процесното наркотично
вещество; от протоколите за обиск на П. и подсъдимия, от които се установява, че в П. е
открит инкриминирания кокаин, а в подсъдимия сумата от 100,00 лева, за която П. твърди,
че му е дал като цена на част от наркотика, както и от заключението на ФХЕ, което
6
установява вида, количеството на наркотичното вещество и активния компонент.
Възраженията на защитата, че нямало как свидетелите да знаят какво е било
веществото, увито в сгъвка, и в частност, че представлява бяло прахообразно вещество, тъй
като тиксото не било прозрачно, съдът не намира за основателно, доколкото както от
показанията на свидетелите, така и от показанията на П. се установява, че именно
последният още при задържането му е казал, че става въпрос за кокаин.
Липсата на спомени конкретно при свидетеля Д., както и противоречията относно част
от обстоятелствата, на които е бил очевидец, бяха санирани чрез прочитане на част от
показанията му от досъдебното производство. Доколкото свидетелят потвърди изложеното
от него пред разследващ орган, съдът кредитира именно показанията му от ДП във връзка с
обстоятелствата, които наложиха приобщаване на показанията му, като ги изключи
единствено в частта касателно името на улицата, на която са се развили събитията,
изключвайки възможността това да било улица „Владайска река“.
Възражението на защитата, че за разпита на този свидетел не е бил уведомен неговия
подзащитен, който към него момент вече е бил задържан, съдът намира за неоснователно.
На първо място, видно от протокола за привличане на обвиняем, подсъдимият е бил
привлечен в това качество на дата 24.03.2022г. след разпита на свидетеля Д.. Дори да бъде
прието, че от момента на задържането му, подсъдимият е имал качеството на уличен, то
пред разследващия орган отново не е стояло задължение да го уведоми за разпита на свид.
Д.. Това е така, тъй като разпитът на свидетеля е бил проведен от разследващ оран, т.е. не се
касае за разпит пред съдия по реда на чл. 223 НПК, в който случай единствено законът
предвижда задължение на разследващия орган да уведоми обвиняемия и неговия защитник,
като им осигури възможност да участват при това процесуално действие. Във всички
останали случаи на провеждане на процесуално-следствени действия в хода на ДП, при
които в закона не е предвидено задължително уведомяване и съответно участие на
обвиняемия и защитата, нормата на чл. 224 НПК предоставя преценката за това дали да се
даде възможност на обвиняемия и защитата да участват в следствено действие, в частност да
бъдат уведомени за него, на самия разследващ орган, и то, ако това няма да затрудни
разследването. В този смисъл възраженията на защитата в горния смисъл са напълно
необосновани.
Със същите доводи съдът отхвърли и възраженията на защитата във връзка с липса на
уведомяване на подсъдимия за извършване на разпита на останалите свидетели.
Ирелевантни се явяват и възраженията на защитата за липса на твърдения на
полицейските служители да са видели предаването на сумата от 100 лева от П. на
подсъдимия. На първо място, полицейските служители твърдят, че са видели как П. и
подсъдимият са се здрависали, като именно поради това са преценили, че се касае за размяна
на наркотични вещества. В този смисъл, обстоятелството, че същите не са видели размяната
на паричната сума, е без значение и по никакъв начин не буди съмнения в достоверността на
твърденията им, нито поставя под съмнение тяхната безпристрастност. За предаването на
сумата от П. на подсъдимия, сочи самият свидетел, поради което съдът прие за безспорно
установен този факт /показанията на този свидетел ще бъдат обсъдени по-долу в
изложението на съда/.
Тук е моментът СГС да обсъди въпроса относно мястото на извършване на
престъплението и конкретно относно наименованието на улицата, на която са се случили
събитията, доколкото в ДП свид. Д. е посочил, че това е улица „Владайска река“, която,
видно от справката на СО, се намира в района на СО район „Подуяне“ и не минава близост
до Министерство на земеделието. В тази връзка съдът ще обърне внимание, че именно това
наименование на улицата е вписано и в протоколите за обиск на подсъдимия и свидетелите
П. и Г., като място на извършване на това процесуално-следствено действие.
7
Въпреки отразеното в протокола за разпит на свид. Д. от ДП относно мястото на
извършване на деянието /ул. „Владайска река“/ и отразеното в протоколите за обиск на
визираните лица наименование на улицата - „Владайска река“, този състав прие, че мястото
на извършване на деянието е ул. „Владайска“, доколкото именно това е улицата, която се
намира в района на центъра и конкретно в близост до Министерство на земеделието. За да
достигне до този извод, съдът на първо място съобрази заявеното и от тримата полицейски
служители, че улицата, на която са се развили събитията, е улица, която се намира в близост
до Министерство на земеделието, което кореспондира на справката от СО и пътните схеми,
приложени към нея. За да приеме за установено, че престъплението е извършено именно на
ул. „Владайска“ срещу № 27, съдът съобрази, че твърденията на свидетелите Д., П. и Е. пред
съда относно мястото на деянието, кореспондира и на останалите гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите П. и Г., които също сочат, че мястото, на което са се
срещнали с подсъдимия, е било именно на улица в близост до Министерство на
земеделието, а конкретно в показанията от ДП свид. П. е посочил конкретно ул. „Владайска“
и същата улица сочи и пред съда. Същата улица „Владайска“ е посочил и свид. Г. в хода на
ДП, като показанията му в тази част бяха прочетени по реда на НПК. Ул. „Владайска“ е
посочена в протокола за претърсване на лекия автомобил „Фолксваген“, управляван от
подсъдимия, като място, на което е извършено това следствено действие. Именно ул.
„Владайска“ е посочена и като място на извършване на обиските на подсъдимия и
свидетелите П. и Г. в показанията на поемните лица пред разследващ орган, приобщени по
реда на чл. 281 НПК в хода на съдебното следствие.
С оглед на горното, съдът прие, че мястото на извършване на деянието е именно ул.
„Владайска“, а не ул. “Владайска река“, като това е станало пред № 27 - безистен. Изводи
относно номера на улицата съдът направи от показанията на свидетеля Д., дадени от ДП,
които в посочената част бяха прочетени от съда.
Относно датата и времето на извършване на деянието настоящият състав се позова
отново на показанията на свид. Д. от ДП, като в тази част твърденията му кореспондират и
на писмените доказателствени средства /протоколи за обиск на лицата, протоколи за
претърсване на МПС на подсъдимия и на жилището му/, в които е посочена като дата на
извършване на процесуално-следствените действия именно инкриминираната такава.
Както беше посочено по-горе в изложението, на първо място, показанията на
полицейските служители намират подкрепа в показанията на свид. П. и конкретно тези от
ДП, които бяха прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК в цялост - от
една страна поради липса на спомени за част от обстоятелствата /дата и място на срещата им
с подсъдимия и повода за срещата/, а от друга - поради частичните противоречия, и
конкретно дали П. е знаел какво е съдържанието на веществото, което му е продал
подсъдимия.
Липсата на спомени при свид. П. относно част от обстоятелствата - дата и място на
срещата между него и подсъдимия настоящият състав отдаде на изминалия период от време.
Заявеното от свидетеля пред съда, обаче, за липса на спомени относно повода на срещата
между него и подсъдимия, както и противоречието между показанията му пред съда и от ДП
по въпроса дали П. е знаел какво представлява веществото, което купува от подсъдимия
/кокаин/, този състав прие за опит на свидетеля да омаловажи и избегне своята лична
съпричастност към противоправното си поведение, свързано с държане на наркотично
вещество. Този подход на свидетеля, обаче, по никакъв начин не опорочава показанията му в
цялост, така, щото същите да бъдат игнорирани изцяло. Всъщност свидетелят пред съда не
отрича, че е имал среща с подсъдимия, както и че последният му е продал нещо, което
впоследствие е прибрал в джоба на дънките си и, което е било иззето при извършения обиск.
Не отрича, че го е купил от подсъдимия срещу съответната сума пари. Единствено избягва
отговор за това дали е знаел какво е било веществото.
8
Именно поради горните обстоятелства, съдът приобщи в цялост показанията му от ДП,
и именно тях кредитира, за да изведе релевантните факти, свързани с конкретиката по
случая, а именно: начина, по който са се запознали свидетелят П. и подсъдимият М.; фактът,
че свидетелят си е купувал кокаин от подсъдимия и преди процесния случай; фактът, че на
инкриминираната дата и място са се видели, за да си купи П. кокаин от подсъдимия и повода
за това; фактът, че преди да бъдат задържани лицата от полицейските служители,
подсъдимият му е предал процесното наркотично вещество, което П. прибрал в джоба си;
обстоятелството, че наркотикът е бил в по-голямо количество от това, което е искал
подсъдимия; фактът, че П. е предал на подсъдимия сумата от 100,00 лева като част от цената
на продаденото количество кокаин с уговорката останалите пари да бъдат предадени на по-
късен етап; фактът, че още на място и при извършения обиск П. е признал, че е закупил
наркотика от подсъдимия/.
В тази част показанията на свидетеля П. от ДП намират подкрепа и в показанията на
полицейските служители, а така също и в протокола за обиск на свидетеля и подсъдимия,
при които следствени действия в свидетеля е било открито наркотичното вещество, купено
от него от подсъдимия, а в подсъдимия сума банкноти, между които и сумата от 100 лева /в
5 копюри от по 20 лева/, получени от последния от П. като част от цената на продадения
наркотик. В подкрепа на показанията на свидетеля П. от ДП е и заключението на ФХЕ, която
дава отговор на въпросите относно количеството на наркотичното вещество и неговия вид –
кокаин.
Във връзка с възраженията на защитата по отношение на показанията на свид. П.,
съдът ще посочи и следното:
Действително, видно от заповедта за задържане по ЗМВР на свид. П. и справката от
СДВР, в частност завереното копие /извлечение/ от книгата за задържани лица, между които
и свидетелят П., се установява, че същият е задържан на 23.03.2022г. в 16,55ч., като е бил
освободен на същата дата в 22,30ч. /в книгата на задържаните лица погрешно като дата на
задържане на свидетелите П. и Г. и на подсъдимия М. е посочена датата 22.03.2022г., но
реалната дата се установява от заповедите за задържане – 23.03.2022г./. Видно от протокола
за разпит на този свидетел от ДП, именно в този период - от 21:20ч. до 22:20ч. е бил
проведен разпита на свидетеля. Това обстоятелство, обаче, по никакъв начин не мотивира
извод за опороченост на показанията му от досъдебното производство в степен, че същите да
бъдат дискредитирани. Това е така, тъй като по делото не се установява по време на разпита
му от разследващ орган, по отношение на свидетеля да е упражнен натиск под каквато и да е
форма. Напротив, видно от отбелязването в протокола за разпит, на същия са били
разяснени всички права и задължения като свидетел, включително правото му да откаже да
отговаря на въпроси, с отговорите на които би могъл да уличили себе си или свои роднини в
извършване на престъпление.
С оглед на това, съдът не намери основание да дискредитира показанията на свидетеля
П. от ДП, поради което се позова именно на тях, извеждайки релевантните по делото факти,
касаещи повдигнатото обвинение срещу подсъдимия, приемайки го за доказано по
безспорен начин.
Именно показанията на свидетеля П. пред разследващ орган от друга страна,
мотивираха съда да игнорира на свидетеля пред съда – да не е знаел какво е веществото,
което купува от подсъдимия и да не си спомня повода на срещата между двамата. В тази
част твърденията му, обективирани в хода на съдебното следствие, се опровергават от
заявеното от свидетеля в хода на досъдебното производство. Житейски нелогично звучи и
отговора на свидетеля на въпрос на съда – защо е взел това, което му дава подсъдимият, ако
не знае какво е било то, като П. заявява, че не е предполагал, че е нещо нередно. Тази липса
на логика в дадения отговор допълнително мотивира съда да не му се довери на твърдението
му в съдебно заседание - да не е знаел какво му продава подсъдимия.
9
Отново във връзка с показанията на свид. П. съдът ще посочи, че не приема доводите
на защитата, въз основа на които последната мотивира изводи, че не неговият подзащитен, а
П. бил разпространявал наркотици. Този свой извод защитата обосновава на факта, че П. не
работел на постоянна работа, а към релевантния момент работел в заведение, където било
известно, че по принцип се разпространяват наркотици, за разлика от неговият подзащитен,
който имал постоянна трудова заетост и добри характеристични данни. Визираните доводи
на защитата на практика представляват изцяло субективни съждения, които нямат опора в
доказателствата, поради което съдът не ги приема за основателни. Още по-малко намират
почва в житейската и правна логика разсъжденията на защитата, че изводи за
разпространение на наркотични вещества от П. могат да бъдат направени на база факта, че
същият ползвал мобилен телефон, който бил на юридическо лице и бил трудно проследим.
Колебанието на свидетеля П. за това дали да потвърди показанията си от ДП или не,
намерило изражение в отговора му пред съда на въпрос - дали потвърждава показанията си:
„Не знам, не помня. Може и да така да е било. Отдавна беше. Не знам дали го
потвърждавам, това, което ми се прочете, беше отдавна. Щом съм го казал, може и да така да
е.“, настоящият състав отново отдаде на опит на свидетеля да омаловажи личното си
неправомерно поведение, свързано с държане на наркотични вещества без съответното
разрешително. Свидетелят, обаче, потвърди подписите си в протокола за разпит и в
протокола за обиск, което мотивира съда да кредитира както показанията му от ДП, така и
самия протокол за обиск.
Съдът кредитира показанията на свидетеля К. Г., приемайки въз основа на тях, че
същият е присъствал на срещата между подсъдимия и свид. П. на инкриминираната дата и
място, както и за това, че преди задържането си не е знаел повода на срещата между П. и
подсъдимия. В тази част твърденията му намират подкрепа както в показанията на самия П.,
така и в показанията на полицейските служители.
Липсата на спомени относно част от обстоятелствата, за които се разпитва свидетеля и
частичните противоречия касателно въпросите дали е разбрал впоследствие за повода на
срещата между П. и подсъдимия и каква марка кола е карал подсъдимия, беше санирана чрез
прочитане на част от показанията на свидетеля от ДП, които последният потвърди, както
потвърди и подписите си в протокола за разпит. С оглед на това, относно релевантните по
делото факти, във връзка с които бяха прочетени показанията на свидетеля Г. от ДП, съдът се
позова именно на тях, като съобрази, че същите са дадени в един по-близък период от време
към инкриминираната дата.
СГС не даде вяра на заявеното от свид. Г. пред съда, в частта, в която същият твърди,
че полицейските служители са излезли от автомобил, който бил с обозначение на „Български
пощи“, тъй като подобно твърдение противоречи на житейската логика. В тази връзка съдът
ще припомни, че полицейските служители твърдят, че са били цивилни към релевантния
момент, което води до извод, че и служебният автомобил явно не е бил с обозначение на
полицията, иначе щеше да бъде забелязан от подсъдимия и П.. Липсва, обаче, каквато и да е
логика този автомобил да е бил с означения на „Български пощи“, поради което съдът не
даде вяра на свидетеля Г. в тази част.
Доколкото от протокола за разпит на свидетеля Г. от ДП /с оглед посочените часове на
начало и край на разпита му/ се установява, че и той е бил разпитван, докато е бил задържан
със заповед по ЗМВР, съдът ще посочи, че няма пречка да кредитира прочетените му от ДП
показания с доводите, изложени касателно показанията на свид. П., като не намира за
необходимо да ги повтаря, още повече, че свид. Г. потвърди показанията си от ДП без
колебание.
Настоящият съдебен състав кредитира и показанията на свидетелите Х. М., М. П., В.
П., А. Б. - поемни лица, присъствали съответно при извършването на обиските на
подсъдимия М. и свидетелите П. и Г., а така също и при извършеното претърсване на лекия
10
автомобил, управляван от подсъдимия.
Показанията на визираните свидетели са логични, като и четиримата потвърждават, че
са присъствали по време на извършване на съответните процесуално-следствени действия.
Липсата на спомени относно част от конкретиката по случая, а за свид. М. и частичните
противоречия по въпроса дали е наблюдавал конкретните действия на полицейските
служители, мотивира приобщаване на показанията на свидетелите М., П. и Б. от ДП в
цялост, а на свидетеля П. от ДП частично. Доколкото разпитите на свидетелите в хода на ДП
са били извършени непосредствено след извършване на самите следствени действия, на
които същите са били свидетели, участвайки като поемни лица, СГС кредитира именно тях,
приемайки за безспорно установено, че тези процесуално следствени действия са били
извършени именно в тяхно присъствие, включително, че иззетите като веществени
доказателства предмети при обиска на подсъдимия и свид. П., са били запечатани в
присъствие на поемните лица, както и че П. и Б. са се разписали върху картоните, с които са
запечатани иззетите от подсъдимия вещи.
В тази част показанията на свидетелите кореспондират на приобщените по делото
протоколи за обиск на свид. П. и подс. М., както и на претърсването на МПС на
подсъдимия.
С оглед на горното, съдът не кредитира твърденията на свид. М. пред съда - да не е
присъствал на обиска на Л. П., като съобрази, че в тази част показанията му освен, че се
опровергават от показанията на свидетеля от ДП, така и от показанията на свид. М. П., който
е категоричен, че при извършване на това процесуално-следствено действие заедно с него е
имало и още едно поемно лице.
С аналогични доводи съдът не кредитира и показанията на свид. А. Б., дадени пред
съда – да не е бил свидетел на обиск, а само на претърсване на автомобил, тъй като същите
се опровергават както от заявеното от него в хода на ДП, така и от протоколите за обиск на
подс. М., в който се съдържат подписи на свид. Б..
Най-сетне, заявеното от свид. В. П. пред съда, че няма представа какво са правели
полицаите, е без съществено значение, тъй като сведения относно следствените действия, на
които е станал очевидец, се съдържат в достатъчна степен конкретизирани в показанията му
от досъдебното производство, които бяха приобщени по реда на НПК, и които са дадени в
много по-близък момент след извършване на следствените действия, на които е присъствал
като свидетел.
Обстоятелството, че част от поемните лица в качеството си на свидетели и след
почитане на показанията им не успяха да си спомнят подробности относно действията, на
които са присъствали, е житейски оправдано предвид изминалия период от време.
В контекста на изложеното съдът ще посочи, че кредитира и протоколите,
удостоверяващи извършените обиски и претърсвания, а именно: Протокол за обиск и
изземване на Л. П. /л. 47-49 от ДП/; Протокол за обиск и изземване на подс. М. /л. 60-62 от
ДП/; Протокол за претърсване и изземване на МПС на подс. М. /л. 41-42 от ДП/, като
съобрази, че същите съдържат описание на конкретните действия, които са извършени;
вещите, които са били иззети конкретно при обиските на П. и М., както и начина, по който са
били пакетирани същите, включително серията и номерата на картоните, с които това е
станало. Следствените действия са били извършени при условията на неотложност, по
предвидения в НПК ред, като протоколите съдържат и подписи на всички участващи лица.
Настоящият състав единствено не прие отразеното в протоколите за обиски на
подсъдимият и двамата свидетели като място на извършване на тези действия, а именно
това да е било ул. „Владайска река“. Напротив, с доводите, които бяха изложени по-горе в
мотивите на съда, СГС прие, че това е станало на ул. „Владайска“, където е било извършено
и самото деяние.
11
Обстоятелството, че на подсъдимия М. е бил извършен и обиск по реда на ЗМВР по
никакъв начин не опорочава извършения обиск по реда на НПК, който има за цел
установяване и изземване на вещи, които имат значение за разкриване на обективната
истина и са относими към предмета на делото.
Позовавайки се на протокола за обиск на подсъдимия, с който от него са иззети вещи,
част от които и парична сума с различни копюри, между които и банкноти по 20 лева,
каквито П. твърди, че му е дал като част от цената на закупените наркотични вещества,
мотивира съда да приеме за неоснователно възражението на защитата, че в неговия
подзащитен не било открито нищо. Напротив, в него е открита именно паричната сума,
която представлява престация на закупените от П. наркотици, което съответства на
показанията на свид. П..
С аналогични доводи съдът кредитира и Протокол за обиск и изземване на свид. Г. /л.
54-56 от ДП/ и Протокол за претърсване и изземване на жилището на подс. М. /л. 35-36 от
ДП/.
Тук съдът ще посочи, че не приема за основателни възраженията на защитата, свързани
с твърдения за опорочаване на визираните протоколи, удостоверяващи извършените обиски
и претърсвания, в тази връзка и аналогичните възражения на защитата за опороченост на
протоколите за разпит на свидетели от ДП, с твърдение, че номера на ДП било дописано с
различен химикал. По делото липсват каквито и да е съмнения, че визираните процесуално
следствени действия са били извършени именно във връзка с образуваното ДП № 513 ЗМК –
59/2022г., по описа на СДВР, още повече, че се касае за образуване на ДП при условията на
чл. 212, ал. 2 НПК – с извършване на първите действия по разследването – обиски и
изземвания, извършени при условията на неотложност.
В контекста на изложеното съдът кредитира и заключението на съдебно-графическата
експертиза – Протокол № 17/2025г., изготвена от вещо лице Г. М. /л. 175-182 от съд.дело/,
която дава недвусмислени и категорични отговори относно авторството на положените в
съответните протоколи подписи за поемни лица, а именно:
Подписите в протокол за разпит на свидетел от 23.03.2022г. /л. 17-18 от ДП/ на първата
страница в долното бяло поле, трите подписа на втора страница и подписа на последната
страница в графа „свидетел“ са положени от Х. П. М..
Подписите в протокол за обиск и изземване от 23.03.2022г. /л. 47-49 от ДП/,
разположени, както следва: в долното бяло поле на първата страница – средния подпис, на
втора страница под ръкописния текст – средния подпис и на последната страница в графа
„поемни лица 2“ са положени от Х. П. М..
Подписите в същия протокол за обиск и изземване, разположени както следва: в
долното бяло поле на първа страница – подписа в ляво, на втора страница под ръкописния
текст – подписа в ляво и на последната страница в графа „Поемни лица 1“ са положени от
М. И. П..
Подписите в протокол за обиск и изземване от 23.03.2022г. /л. 54-56 от ДП/,
разположени както следва: в долното бяло поле на първа страница в дясно, на втора
страница под ръкописния текст – в средата и на последната страница в графа „Поемни лица
2“ са положени от Х. П. М..
Подписите в протокол за претърсване и изземване от 23.03.2022г. /л. 41-42 от ДП/,
разположени както следва: на първата страница в дясното бяло поле след текста
„СВ****АА“, на втора страница за „Поемно лице 1“ и на последната страница в трите графи
за „поемно лице 1“ са положени от А. Б. Б..
С оглед на така даденото заключение, съдът не се усъмни, че поемните лица, разпитани
като свидетели, са присъствали при извършване на съответните процесуално следствени
действия, удостоверявайки това обстоятелство чрез полагане на подписите си в съответните
12
протоколи, игнорирайки колебанията им за това дали има техни подписи в документите.
В контекста на изложеното, СГС ще посочи, че кредитира и снетите в съдебно
заседание образци от подписите на свидетелите М. П., А. Б. и Х. М., които са послужили
като сравнителен материал при извършване на СГЕ.
Настоящият съдебен състав не даде вяра на показанията на свидетеля М. А. да е бил
заедно с подсъдимия, когато последният е отишъл на срещата си със свид. П., както и М. да
му е споделил, че иска да си купи наркотични вещества от свидетеля. Макар полицейските
служители да не успяха с категоричност да си спомнят дали подсъдимият е бил сам в колата
си, липсва логика, ако свидетелят М. А. е бил в колата на подсъдимия, да не му е бил
извършен обиск, или да не е бил задържан заедно с останалите, най-малко, за да бъде
проверен въпроса дали свиделят би бил съпричастен към извършеното деяние.
С аналогични доводи съдът не възприе заявеното от подсъдимия в дадените пред съда
обяснения – полицейските служители да са проявили по отношение на свид. А.
колегиалност, тъй като работел в АССГ, тъй като подобно поведение противоречи на
житейската логика. Съдът допълнително ще обсъди обясненията на подсъдимия по-долу в
изложението си.
Показанията на свид. А. противоречат и на показанията на свид. П. от досъдебното
производство, в които същият в противоречие с твърдението на А., сочи, че си е купил
наркотика от подсъдимия, което пък кореспондира на протоколите за обиск на свидетеля и
подсъдимия, при които следствени действия в свидетеля е намерено процесното наркотично
вещество, а в подсъдимия сумата от 100 лева именно в копюрите, описани от свидетеля /пет
броя по 20 лева/, които са дадени на подсъдимия като част от цената на продаденото
наркотично вещество.
С оглед на всичко изложено, съдът дискредитира показанията на свидетеля А. изцяло,
като счита, че със същите свидетелят се опитва да подкрепи защитната версия на
подсъдимия М., която ще бъде разгледана по-долу в изложението.
Настоящият съдебен състав, преценявайки обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на съдебното следствие, неизбежно съобрази двойствената им природа – на доказателствено
средство и на средство за защита. След внимателна оценка на заявеното от подсъдимия,
съдът му се довери единствено в частта, в която същият потвърждава, че се е познавал със
свид. П. от сервиза, в който е работел; че на инкриминираната дата и място се е видял със
свид. П., както и за задържането на него и двамата свидетели – П. и Г. и съответно за
извършването на обиски и претърсване на неговия автомобил и дома му. В тази част
обясненията му кореспондират на показанията на П., Г. и на полицейските служители, а така
също и на протоколите за обиски и претърсване.
Съдът, обаче, не се довери на заявеното от К. М. в останалата част, а именно –
подсъдимият да си е взимал наркотични вещества от свид. П. преди въпросната среща в
инкриминирания ден; на инкриминираното място в процесния ден да се е срещнал с П.
отново, за да си купи подсъдимия кокаин, но се отказал да го купи, тъй като бил в по-голямо
количество от това, което искал да си вземе, ; М. да е отишъл на мястото на срещата със
свид. М. А.. В тази част твърденията му се опровергават от показанията на полицейските
служители и от показанията на свидетелите П. и Г., а така също от протоколите за обиск на
П. и на самия подсъдим. Действително, свид. А. навежда твърдения, които се намират в
корелация с твърденията на подсъдимия, а именно – последният да е искал да си купи
наркотици от П.. Съдът, обаче, с доводите, изложени по-горе, дискредитира показанията на
свидетеля А., приемайки ги единствено за опит на А. да подкрепи защитната версия на
подсъдимия, която се опровергава от останалите събрани по делото доказателства.
Отделно, твърдението на подсъдимия, че от мястото, където са били полицаите,
последните не са имали видимост, допълнително мотивира извод, че се касае за защитна
13
версия. Това е така, тъй като преди задържането си подсъдимият не е знаел, че е
наблюдаван, нито къде са се намирали полицейските служители, които са категорични, че са
били със служебния си автомобил, спрян точно срещу мястото, където е бил спрян
автомобила на свидетеля П., имайки възможност да наблюдават П. и подс. М..
Твърденията на М. за осъществен неуспешен опит на полицейските служители да
извършат претърсване на жилището му без негово присъствие, което било провалено от
задействаната аларма, този състав намира за неотносими към предмета на делото, доколкото
повдигнатото обвинение касае разпространение на наркотични вещества на ул. „Владайска",
а не друго престъпление.
С оглед на изложеното, съдът кредитира само част от обясненията на подсъдимия, а
друга част отхвърли, като я прие за защитна версия, опровергана от останалия
доказателствен материал.
СГС кредитира изцяло заключението на ФХЕ – Протокол № 212-Х/2022г. /л. 70-71 от
ДП/, която дава пълни и обосновани отговори на поставените въпроси относно вида на
наркотичното вещество, открито в свид. П. /продадено му от подсъдимия/, процентното
съдържание на активния компонент в отделните обекти, както и количеството на отделните
обекти.
Тук съдът ще посочи, че няма съмнение именно изследваното от тази експертиза
вещество да е процесното - закупено от свидетеля П. от подсъдимия, и съответно
приобщено при направения на П. обиск, като възраженията на защитата в тази връзка прие
за неоснователни.
На първо място, още в протокола за обиск на свид. П. подробно е описан начина, по
който иззетата от него сгъвка, за която последният е заявил, че е кокаин, купен от
подсъдимия, е било опаковано и запечатано с картон серия А 0467582 и СП 014 НЕКД-
СДВР. Именно по този начин запечатано е предоставено веществото за първоначално
изследване от експерт, изготвил експертна справка, която съдът кредитира и обсъжда с оглед
изследване на повдигнатия от защитата въпрос касателно изземването на това вещество от
П. и съответно изследването му от ФХЕ. Визираните от съда обстоятелства се установяват
от описаното в самата експертна справка относно начина, по който веществото е
предоставено на експерта - запечатано с картон серия А 0467582 и СП 014 НЕКД-СДВР, по
който начин е било запечатано при изземването му. Описан е и начина, по който след това
същото вещество се връща на възложителя – запечатано заедно с транспортни опаковки в
полиетиленов плик запечатан с два СП № 011 НЕКД-СДВР и картон серия А № 0525936, а
първоначалните опаковки на обектите се връщат запечатани в полиетиленов плик запечатан
с два СП № 011 НЕКД-СДВР и картон серия А № 0525932.
От своя страна в изготвената по делото ФХЕ изрично е посочено, че обектите се
предоставят запечатани по начина, опакован от експерта, изготвил първоначалната
експертна справка – с два СП № 011 НЕКД-СДВР и картон серия А № 0525936.
Възраженията на защитата, че веществените доказателства не са предоставени лично
на вещото лице, изготвило ФХЕ, са ирелевантни. Фактът, че върху постановлението за
назначаване на експертизата като получил постановлението и съответните веществени
доказателства е налице подпис на лице Г. Г., за когото вещо лице С. С. сочи, че е началникът
на Сектор „Химия“ в ОЕКД – СДВР, по никакъв начин не прекъсва връзката между
веществените доказателства, които са иззети при обиск на свид. П. и веществените
доказателства, изследвани от ФХЕ. Вещото лице С., макар и да не касае съществото на
въпросите, по които е дало заключение, обяснява причината веществените доказателства да
бъдат предадени от разследващия орган именно на началника на сектор „Химия“, който и
разпределя съответните задачи на експертите от ОЕКД – СДВР. В постановлението за
назначаване на ФХЕ е посочено, че експертизата се възлага на експерт при ОЕКД-СДВР,
като изрично са посочени правата и задълженията на вещото лице по чл. 149 и чл. 150 НПК
14
в съответствие с разпоредбата на чл. 151, ал. 2 НПК.
В заключение, съдът прие за неоснователни възраженията на защитата относно
приетата по делото ФХЕ, като кредитира същата изцяло.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло и заключението на дактилоскопната
експертиза – Протокол № 135-Д/2022г. /л. 80 от ДП/, която също е отговорила в пълнота и
обективно на поставените въпроси. Във връзка с даденото от тази експертиза заключение за
липса на установени дактилоскопни следи върху първоначалните опаковки на процесните
наркотични вещества, съдът ще посочи, че това по никакъв начин не изключва априори
възможността тези наркотични вещества да са предадени от подсъдимия на свид. П..
Съдебният състав кредитира и иззетите от свид. П. веществените доказателства, в
частност процесното вещество, което е било предмет на изследване на ФХЕ, както и
приобщените при обиска на подсъдимия парични средства, част от които, а именно 5 броя
банкноти с номинал по 20 лева съответстват на заявеното от свид. П., че именно в този вид е
предоставил на подсъдимия сумата от 100,00 лева като част от цената на купеното от него
наркотично вещество /показанията от ДП/.
СГС кредитира приобщените по делото като писмени доказателства: писмо от СДВР,
ведно със Заповед за задържане по ЗМВР на Л. П., заповед за задържане по ЗМВР на К. Г. /л.
105-109 от съд.дело/; писмо от СДВР ведно с копие от книга за задържани лица касателно
лицата Л. П. и К. Г. /л. 130-135 от съд.дело/; писмо от СДВР ведно с 3 броя заповеди за
задържане и заверено копие от книга за задържани лица /л. 141-145 от съд.дело/. Въз основа
на тях установи факта на задържане на подсъдимия и свидетелите П. и Г., както и периода
им на задържане въз основа на заповедите по ЗМВР. Същите бяха коментирани и по-горе в
доказателствения анализ, поради което съдът не намира за необходимо да ги обсъжда
подробно и на този етап.
Въз основа на писмото от СО, ведно със пътна схема - 2 листа /л. 126-128 от съд.дело и
л. 146-149 от съд.дело/, съдът направи изводи, че улица „Владайска река“ се намира в района
на СО район „Подуяне“, както и че същата не преминава в близост до Министерство на
земеделието. Въз основа на справката и двете схеми съдът прие, че именно улица
„Владайска“ е улицата, която се намира в района на центъра и минава в близост до
Министерство на земеделието, където се установява да е извършено престъпното деяние от
подсъдимия. Съдът по-горе в доказателствения си анализ посочи по-подробни доводи, с
които прие за доказано мястото на извършване на деянието, а именно ул. „Владайска“ срещу
№ 27, като не е необходимо тези доводи да бъдат преповтаряни и на настоящия етап.
Съдът кредитира представените от защитата 2 бр. характеристики за подсъдимия /л.
162-163 от съд.дело/, въз основа на които прие за установено, че същият разполага с добри
характеристични данни, които имат значение при индивидуализация на наказанието му.
Изводи относно съдебното минало на подсъдимия – чисто такова, съдът направи на
база 2 бр. справки за съдимост /л. 28-29 от съд.дело/.
Изводи относно факта на връщане на правоимащите лица на иззетите по делото вещи
/при обиска на свид. П. и обиска на подсъдимия/, съдът направи на база приобщеното
Постановление на СГП от 10.06.2024г. /л. 42-43 от съд.дело/ и писмо от СДВР ведно с
приемо-предавателен протокол /л. 171-172 от съд.дело/.
С доводите, изложени в доказателствения си анализ, съдът не прие възраженията на
защитата за недоказаност на повдигнатото обвинение и за провеждане на едностранчиво
разследване. Отделните възражения и доводи на защитата бяха обсъдени по-горе подробно,
като допълнително съдът ще посочи, че твърденията на адв. Л. за опит на полицейските
служители за извършване на претърсване в дома на подсъдимия, без неговото знание,
използвайки ключа, който му бил иззет, подобно на обясненията на подсъдимия в същия
смисъл, се явяват ирелевантни, поради което и съдът не намери основание да събира
15
доказателства в тази насока.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С действията си подсъдимият К. Р. М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението, за което е предаден на съд, а именно по чл. 354а, ал. 1, пр. 5, алт.
1 НК.
От обективна страна - на инкриминираната дата, час и място, подсъдимият М. без
надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите, е разпространил, като продал на свидетеля Л. П. високорискови наркотични
вещества – три броя пакетчета: обект № 1 – кокаин с процентно съдържание на наркотичния
компонент кокаин – 52 % с нето тегло 0,66 грама на стойност 105,60 лева; обект № 2 –
кокаин с процентно съдържание на наркотичния компонент кокаин – 52 % с нето тегло 0,69
грама на стойност 110,40 лева; обект № 3 – кокаин с процентно съдържание на наркотичния
компонент кокаин – 52 % с нето тегло 0,67 грама на стойност 107,20 лева, или всичко на
обща стойност 323,20 грама.
С доводите, изложени по-горе, съдът прие за безспорно установено, че наркотичните
вещества са били продадени от подсъдимия М. на свид. П..
Конкретното проявление на изпълнителното деяние разпространение е продажба –
възмездна сделка, при която подсъдимият е предоставил фактическата власт върху
инкриминираното вещество на свид. П. срещу насрещна парична престация от страна на
последния. В тази връзка, обстоятелството, че П. е заплатил само част от цената на
наркотичните вещества, които са му били продадени, а именно сумата от 100 лева, тъй като
не разполагал с повече пари, по никакъв начин не разколебава изводите за съставомерност
на вмененото деяние. Това е така, тъй като за да бъде изпълнен състава на престъплението
разпространение, изразило се в продажба на наркотично вещество, е достатъчно
постигането на съгласие между двете страни, че наркотичното вещество се предоставя от
подсъдимия на свидетеля срещу дължимост на съответната престация, част от която, а
именно сумата от 100 лева е била заплатена на момента, а за останалите пари /макар да не са
конкретизирани като размер/, двамата са се разбрали, че ще бъдат дадени от П. на
подсъдимия на по-късен етап.
Вида на инкриминираните вещи - високо рискови наркотични вещества – кокаин е
несъмнено установен от заключението на ФХЕ. Кокаинът са под контрол, съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и е включен в Списък I – "Растения и
вещества с висока степен на риск общественото здраве поради вредния си ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хумА.та и ветеринарна медицина" от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на
основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП, поради което подсъдимият не е имал правото да ги
разпространява чрез тяхната продажба.
В разпоредбата на чл. 30 от ЗКНВП е въведена императивна забрана както за
производството, така и за разпространението, държането, придобиването, превозването и пр.
на наркотичните вещества и техните препарати по Приложение № 1. Изключенията от това
правило са въведени изчерпателно, като за медицински, научни и лабораторни изследвания,
за образователни цели, както и за поддържане работното състояние на служебните кучета,
разкриващи наркотични вещества, е предвидено издаване на разрешение на физически и
юридически лица да произвеждат, придобиват, внасят, изнасят, съхраняват и използват
ограничени количества от растенията и веществата от списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 и
техни препарати и прекурсори – чл. 73, ал. 1 ЗКНВП. Регламентацията е в Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 ЗКНВП.
Подсъдимият не е притежавал съответното разрешение и не е лице, осъществяващо
някоя от изброените дейности.
16
Стойността и количеството на наркотичните вещества, които е разпространил чрез
продажба подсъдимия, не могат да бъдат определени като незначителни.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно, при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият е вменяемо пълнолетно лице, съответно съзнава, че
разпространението на наркотични вещества е престъпно и наказуемо, и съзнателно е
извършил деянието. Деецът е съзнавал противообществения му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е знаел,
че веществата, които е продал /разстранил/, са били наркотични такива, поради което същият
е имал знание на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на
престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК. Подсъдимият е съзнавал също така, че не може да
разпространява наркотици без да има съответното разрешение за това, тоест съзнавал е, че с
предприемането на действия при липса на съответното разрешително, той осъществява
забраненото от закона деяние.
С оглед на всичко изложено, съдът призна подсъдимия К. М. за виновен по
обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 5, алт. 1 НК.
По наказанието:
За така извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание лишаване от
свобода за срок от две до осем години и "глоба" от пет до двадесет хиляди лева.
При индивидуализация на наказанието, съдът отчете в полза на подсъдимия М.
чистото му съдебно минало, както и добрите характеристични данни, с които същият
разполага. Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
Ето защо, този състав намери, че следва да определи наказанието при условията на чл.
54 НК, тъй като не установи нито многобройни, нито изключителни, по смисъла, вложен в
разпоредбата на чл. 55 НК, смекчаващи обстоятелства, които да определят и най-лекото
наказание, предвидено в закона като несъразмерно тежко.
С оглед на това, и като се позова на чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите
характеристични данни, съдът му наложи наказание в предвидения от закона минимум, а
именно – 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева – също в предвидения
минимум.
Настоящият съдебен състав оцени, че минималният размер на предвиденото наказание
лишаване от свобода и този на предвиденото наказание глоба биха постигнали целите, към
които са насочени, най-вече в аспекта на очакваното поправително въздействие върху
личността на дееца. Относно наложена глоба в минимален размер от 5000 лева, съдът ще
посочи, че същият многократно превишава стойността на инкриминираното наркотично
вещество, което още веднъж сочи, че същото макар и в минимален размер, ще упражни
превантивната роля на наказанията, предвидени в чл. 36 НК.
Чистото съдебно минало на подсъдимия мотивира приложението на чл. 66, ал. 1 НК,
като настоящият състав прие, че за поправянето му не е необходимо последният да търпи
наказанието лишаване от свобода ефективно. Ето защо, отложи изпълнението му с
изпитателен срок от три години, който също е съобразен с обществената опасност както на
конкретното престъпление, така и с личната обществена опасност на дееца, която съдът не
прие за висока.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал 1 НК съдът приспадна от така наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от две години, времето, през което подсъдимият е бил задържан
по реда на ЗМВР със заповед от дата 23.03.2022г.
По веществените доказателства:
Съдът, с оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 354а, ал. 6 НК отне в полза на
държавата наркотичните вещества - предмет на престъплението, както и опаковките, като
17
постанови тяхното унищожаване.
Останалите вещи, иззети при извършените на свидетеля П. и подсъдимия М. обиски, са
били върнати на лицата, което е видно от допълнително приобщените: Постановление на
СГП от 10.06.2024г. и писмо на СДВР, ведно с приемо-предавателен протокол от 26.07.2022г.

По разноските:
С оглед крайния изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди
подсъдимия М. да заплати направените по делото разноски за възнаграждения на експерти в
хода на досъдебното производство, платими по сметка на СДВР, които са в размер на 169,81
лева, както и да заплати по сметка на СГС направените в хода на съдебното производство
разноски за възнаграждения за вещи лица, които са в общ размер на 1200,00 лева.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
18
Съобщи за изтекли лични данни