О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр. Сливен, 12.12.2019 г.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
разгледа докладваното
от съдията Нейчева ЧНД № 626 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 61, ал. 3 от НПК.
Образувано е по жалба на обв. С.Й.Й., подадена
чрез упълномощения от него защитник – адв. Е.Д. *** против постановление
от 05.12.2019г. по досъдебно производство № 1433 / 2019г. по описа на РУ на МВР
- Сливен, вх. № 2601 / 2019г. на ОП – Сливен, за взета мярка за неотклонение
"гаранция" в размер на 5 000 лв., предявено на обвиняемия на 09.12.2019г..
В жалбата са изложени
доводи, че взетата мярка за неотклонение "Гаранция" в размер на по 5
000 лв., вносима в 7-дневен срок не е съобразена с разпоредбите на чл. 56, ал.
3 и чл. 57 от НПК както и с имотното състояние на обвиняемия. Искането е
окръжният съд да отмени постановлението от 05.12.2019г., предявено на обв. Й.
на 09.12.2019г., с което по отношение на него е взета мярка за неотклонение
„Гаранция” в размер на 5 000 лв. и да му определи мярка за неотклонение
„Подписка” или алтернативно - да намали размера на взетата мярка за
неотклонение „Гаранция” на 300 лв., вносима в 7-дневен срок от уведомяването.
От събраните в хода на
досъдебното производство доказателства се установява следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Ф.М.Ч.и жалбоподателят
С.Й.Й. са привлечени в качеството на обвиняеми по досъдебно производство № 1433
/ 2019г. по описа на РУ на МВР - Сливен, вх. № 2601 / 2019г. на ОП - Сливен
всеки с обвинение по чл. 252, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК затова, че в периода от
01.01.2017г. до 20.11.2019г. в гр.
Сливен , в съучастие по между си като
съизвършители, без съответно разрешително, от свое име и като физически лица, извършвали
по занятие банкови сделки - предоставяли кредити за своя сметка и на собствен
риск, за които се изисква съответно разрешение
- лиценз за банкова дейност, съгласно чл. 13, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1 от
ЗКИ.
С постановление от
05.12.2019г., предявено на обвиняемия на 09.12.2019г. по отношение на него е
взета мярка за неотклонение "Гаранция" в размер на 5 000 лв. и е
определен 7-дневен срок за внасянето й.
Видно от приложените
доказателства обв. Й. е на 56 години, с основно образование; не е женен; живее
на съпружески начала с обв. Ф.М.Ч.. Обвиняемият е работил за кратко време на
различни места и има общо 6 години трудов стаж. В момента не работи. Не
притежава недвижими имоти и МПС.
Осъждан /с оглед преценка за
реабилитация по чл. 88аот НК, по делото няма данни кога обвиняемият е изтърпял
наложеното му ефективно наказание лишаване от свобода за срок от двадесет
години по НОХД № 35 / 87г. на СлОС/. Видно от изготвената характеристична
справка, той е задържан в РУ Сливен многократно – през 2010г. за съпротива
срещу орган на властта, през 2011г. и 2013г. за престъпления по чл. 194 от НК,
през 2012г., 2015г. и 2019г. за престъпления по чл. 270 от НК.
Въз основа на приетото
за установено от фактическа страна, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, но
разгледана по същество е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена,
а мярката за неотклонение, взета по отношение на обв. Й. - потвърдена.
В разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от НПК е предвидено, че по дела
от общ характер спрямо обвиняемия може да се вземе мярка за неотклонение,
когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано
предположение, че е извършил престъплението и е налице основание по чл. 57 от НПК - да се попречи на обвиняемия да
се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на
влязла в сила присъда т. е. с цел обезпечаване участието на обвиняемия в
наказателното производство.
Според настоящия съд
при вземането на мярката за неотклонение спрямо обв. Й. са били спазени
посочените по-горе законови изисквания.
В разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК са изброени
обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на мярката за
неотклонение – степента на обществената опасност на престъплението,
доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното
положение, професията, възрастта и други данни за личността му, като всички
тези обстоятелства, следва да са подчинени на коментираната по-горе цел на
вземането на мярка за неотклонение, визирана в цитираната разпоредба на чл. 57 от НПК - да се обезпечи участието на
обвиняемия в наказателното производство. Неоснователно е оплакването в жалбата,
че определената по отношение на обв. Й. мярка за неотклонение не е съобразена с
разпоредбата на чл. 57 от НПК, определящ дефинитивно целите,
които следва да са налице при вземането на мярка за неотклонение – да се
попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети
привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда. При определяне вида на
мярката органа на досъдебното производство се е съобразил както с тежестта на
престъплението, в което е обвинен Й., така и със събраните по делото
доказателства. Отчел е неговата възраст, семейно положение и здравословно
състояние. Поради което и така взетата мярка за неотклонение е адекватна на
повдигнатото обвинение.
С.Й.Й. е привлечен
като обвиняем в извършването на престъпление от общ характер (посочено по –
горе), за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до пет години
и конфискация до ½ от имуществото на дееца. /Съдът следва да отбележи,
че посочената правна квалификация във „вр. чл. 23, ал. 1 от НК” не съответства
на словесното описание на престъплението, но в настоящото производство това не
е от съществено значение предвид и началния стадий на досъдебното
производство/. По делото са събрани в достатъчен обем доказателства, съдържащи
се както в показанията на разпитаните свидетели /включително и на тези,
разпитани пред съдия/, така и в приложените по делото писмени документи, от
които може да се направи обосновано предположение за извършено от обвиняемия
престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК. Не е необходимо тези доказателства да
обосновават един единствен и категоричен извод за извършено престъпление, а е
достатъчно от тях да може да се направи обосновано предположение в тази насока.
Този вид мярка за
неотклонение – "гаранция" е взета по отношение на обв. Й. с цел да му
се попречи да се укрие или да извърши друго престъпление. Престъплението по 252, ал. 1 от НК се характеризира със завишена
степен на обществена опасност, тъй като със същото са засегнати обществени
отношения свързани с паричната система от което пострадали са широк кръг
граждани. Завишена е и обществената опасност на обвиняемия предвид
обстоятелството, че е осъждан; многократно е задържан за други престъпления; осъществявал е деянието в значително дълъг период от време
- почти две години и 11 месеца /което сочи за престъпна упоритост/ и в
съучастие като съизвършител с жената, с която живее на съпружески начала.
Тези обстоятелства,
обосноваващи извод за завишена степен на обществена опасност на деянието и
дееца, предполагат и необходимостта от определяне на мярка за неотклонение
въобще, като правилно и законосъобразно е преценено от разследващия орган, че
тази мярка следва да бъде различна от най-леката. Неопределянето на мярка за
неотклонение или определяне на най-леката мярка за неотклонение не би било в
съответствие с целите визирани в разпоредбата на чл. 57 от НК, както и с критериите посочени в
нормата на чл. 56, ал. 3 от НПК. По делото липсват
доказателства относно наличието на други обстоятелства, които да обосновават
извода за определянето на друга мярка за неотклонение.
Що се отнася до
размера на гаранцията, каквото оплаквване има в жалбата и е налице искане /в условията на
алтернативност/ за намаляване на този размер, съдът прецени, че и то е
неоснователно. Разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от НПК наистина предвижда при
определянето на паричната гаранция да се вземе предвид и имущественото
положение на обвиняемия, но това не е единствения и основен критерий за размера
й. Обв. Й. е работил за кратко време на различни места. Не притежава недвижими
имоти и МПС. В момента не работи и няма легален източник на доходи, но от
характера и същността на дейността му може да се направи извода, че изискването
на чл. 61, ал.2 НПК е спазено, т.е. размерът на
паричната гаранция е съобразен с имотното му състояние. Обвиняемият е
пълнолетен в работоспособна възраст, като не са налице доказателства
за влошено здравословно състояние на същия, което да му пречи да полага
труд. Освен това „гаранцията” може да
бъде представена и от друго лице, а и след приключване на наказателното
производство подлежи на връщане. Съдът счита, че
определената в размер на 5 000 лв. „гаранция” е съобразена с тежестта на
обвинението и с имотното състояние на обвиняемия.
Придвид гореизложеното, посочените в жалбата основания за
намаляване размера на взетата по отношение на обв. Й. мярка за неотклонение
"гаранция" или за вземане на по - лека мярка за неотклонение- „подписка”, не се
подкрепят от събраните по досъдебното производство доказателства.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
обв. С.Й.Й., подадена чрез упълномощения от него защитник - адв. Е.Д. *** против постановление от 05.12.2019г. по
досъдебно производство № 1433 / 2019г., вх. №
по описа на РУ на МВР - Сливен, вх. № 2601 / 2019г. на ОП - Сливен за
взета мярка за неотклонение "гаранция" в размер на 5 000 лв.,
предявено на обвиняемия на 09.12.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА взетата по
досъдебно производство № 1433 / 2019г., вх. №
по описа на РУ на МВР - Сливен, вх. № 2601 / 2019г. на ОП - Сливен по
отношение на обв. С.Й.Й., ЕГН: ********** мярка за неотклонение
"гаранция" в размер на 5000 (пет хиляди) лв.
Определението не
подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: