Определение по дело №1692/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166, ал.4 от АПК.

С подадената от адвокат А. в качеството му на пълномощник на М. А. А. молба с.д. 19158/17.12.2024 г. е отправено второ по ред искане за спиране на допуснатото по силата на закона / чл.172, ал.6 от ЗДвП/ предварително изпълнение на издадената от Н-к сектор към ОДМВР-Варна, РУ 04 Варна заповед за прилагане на принудителна адм. мярка № 24-0442-000250/12.07.2024 год.

Искането е обосновано с представянето на доказателства, които не са били представени при първоначалното произнасяне на съда с определение № 8181/8.08.2024 г. , както и с изложение на ново обстоятелство, а именно невъзможността за транспортиране до лечебно заведение на нуждаещия се от лечение негов баща. Твърди се, че последното би могло да причини на жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди.

Така отправеното искане е процесуално допустимо, доколкото по все още висящото дело няма постановено решение и същевременно се твърди наличието на нововъзникнало обстоятелство след постановяването на горецитираното определение.

Разгледано по същество, съдът намира искането за неоснователно.

С обжалваната заповед е наложена на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП принудителна адм. мярка на А. - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Посочената в заповедта причина за налагане на ПАМ се състои в извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП – управление на МПС след употреба на наркотични вещества, установена след проверка с техническо средство. Принудителното изпълнение на адм. акт , с който е наложена ПАМ е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал.6 от ЗДвП, поради което наличието на регламентираните в чл.60, ал.1 от АПК предпоставки за допускане на предварително изпълнение на издадения адм. акт е презумирано. В тази връзка, изцяло в доказателствена тежест на молителя е да установи в условията на пълно и главно доказване законовите предпоставки обуславящи искането му за спиране на така допуснато от закона предварително изпълнение на ПАМ , които съгласно нормата на чл.166, ал.4 вр. с ал.2 от АПК се състоят във възможността същото да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

За установяване съществуването на породена от новонастъпили обстоятелства такава възможност, от А. е представена служебна бележка от Дружество „Хешлинк“ ЕООД № 34/21.08.2024 г. , според съдържанието на която същият е работил на безсрочен трудов договор по чл.67, ал.1, т.1 от КТ за периода от 12.07.2024 г. до 21.08.2024 г. на длъжност „техник, телекомуникации “. Представена е и длъжностна характеристика за тази длъжност от съдържанието на която е видно, че тя не включва каквито и да било изисквания свързани с управлението на МПС. От друга страна, както въпросната служебна бележка, така и представеният фиш за заплати за месец август 2024 г., в който е посочена сума за обезщетение по чл.224 от КТ, установяват прекратяване на това трудово правоотношение, поради което позоваването на А., че отнетото със заповедта СУМПС му било необходимо за изпълнение на възложената му работа е неоснователно. Представеното като незаверен препис на писмено доказателство уведомление от 12.07.2024 г. за 9 работни дни полагащ се платен годишен отпуск за 2024 г., няма каквото и да било отношение към необходимите за спиране на предварителното изпълнение материално-правни предпоставки, а представеното лабораторно изследване от МЦ „Н.“ не представлява ново доказателство, тъй като същото е било налично още при първото произнасяне на съда. Ново доказателство, също под формата на незаверен препис, представлява медицинското направление за бащата на жалбоподателя – И. М. И.. Това доказателство също не установява наличието на релевантните предпоставки за спиране на предварителното изпълнение , доколкото транспортирането на нуждаещият се от лечение баща може да бъде осъществено от всяко друго правоспособно лице.

По изложените причини, молителят отново не се е справил с горепосочената съществуваща за него доказателствена тежест да установи наличието на възможност да настъпят за него значителни или трудно поправими вреди, поради което второто му искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ПАМ също не следва да бъде уважено.

По тези съображения, съдът

О П Р Е Д. Е Л И :

Не уважава искането на М. А. А. по молба с.д. 19158/17.12.2024 г. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на издадената от Н-к сектор към ОДМВР-Варна, РУ 04 Варна заповед за прилагане на принудителна адм. мярка № 24-0442-000250/12.07.2024 г.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му А..