Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 15.12.2021
г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, втори състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: Андрей
Чекунов
при секретаря Ирена Никифорова, като
разгледа докладваното от съдия Чекунов гражданско дело № 25/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Витоша“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс
Тауър“, представлявано от Управителя Р.И.М. — Т., чрез пълномощника адв. Г.И.Х.,
срещу В.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявени са положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), вр. чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 99, вр. чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ищецът твърди, че между
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД („ОББ“ АД) – кредитор и ответника –
кредитополучател е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 17.11.2015 г., банката е одобрила и предоставила на ответника
потребителски кредит в размер на 720,00 лева, кредитирайки разплащателна сметка
с IBAN: ***, с титуляр – ответника, като чрез захранване на разплащателната
сметка е изпълнила задължението си по договора и отпуснатия кредит е усвоен
изцяло на 18.11.2015 г. Предоставянето, ползването, погасяването и просрочията
по кредита са удостоверени от приложеното към исковата молба „Движение по
сметка - … от счетоводните книги на банката — справка по чл. 366 от ГПК. Твърди
се още, че срокът на действие на договора е 36 месеца от датата на първо
усвояване по кредита или за период от 17.12.2015 г. до 17.11.2018 г., като
ответникът е трябвало да погаси усвоения кредит на 36 месечни анюитетни вноски,
всяка в размер на 22,41 лева, съгласно погасителния план, инкорпориран в чл. 8
от договора. Твърди се, че ответникът не е направил нито едно плащане за
погасяване на кредита до подаване на исковата молба, като служебно от сметката
й са удържани 0,46 лева за погасяване на част от главницата. Сочи се, че чл. 7,
ал. 1 от договора предвижда, че при просрочие на плащането по главницата по
кредита от страна на Кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми с
наказателна лихва, включваща действащия лихвен процент съгласно чл. 4 от
договора за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта, като
в настоящото производство лихвата за просрочие е претендирана в размера на
законната лихва. Отбелязва се още, че ответникът не се е възползвал от правото
си по чл. 14, ал. 1 от договора, без да дължи обезщетение или неустойка и без
да посочва причина, да се откаже от сключения договор в 14 дневен срок от
подписването му. Твърди се, че с текста на чл. 16 от договора страните са се
споразумели, че банката може да прехвърля правата си по договора за кредит на
трето лице, като на 31.01.2018 г. по силата на Договор за прехвърляне на парични
вземания, „ОББ“ АД е прехвърлила на ищеца портфейл от вземания, определени и
индивидуализирани в Приложение № 1А към Договора за цесия, включително и
вземането си към ответника, което е подробно описано в приложението, с
посочване на номер и дата на сключване на договора за кредит, имена и ЕГН на
длъжника, и размер на прехвърленото вземане. Твърди се, че длъжникът е уведомен
за извършената цесия съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД с уведомления, приложени към
исковата молба. Твърди се още, че на 17.11.2018г. е настъпил крайният срок за
погасяване на потребителския кредит, включително и дължимите лихви, съгласно
чл. 9 от договора, като считано от тази дата вземането е изцяло дължимо, т.е.
преди датата на образуване на заповедното производство - 28.07.2020 г., по
което е издадена процесната заповед за изпълнение. Иска се от съда, да бъде
постановено решение, с което да бъде установено със сила на пресъдено нещо в
отношенията между страните по делото, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД има вземане към В.В.А.,
за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
по гр.д. № 491/2020г. на Районен съд Своге, а именно: 719,54 лева — главница, ведно със законна лихва върху нея, от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното
й погасяване и 219,27 лева – лихва
за просрочие (в размера на законната лихва), начислена за периода от 12.03.2017
г. до 12.03.2020 г., включително. По отношение на претенцията за установяване
дължимостта на обезщетение за забава в размер на законната лихва над размера от
96,33 лева до първоначално
претендирания размер от 219,27 лева, както и за периода от 12.03.2017 г. до
17.11.2018 г. производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска в
посочената му част. Претендират се разноски за исковото и за заповедното
производство.
С отговора ответникът
оспорва исковете, като са направени възражения, че:
1. Договорът за цесия,
сключен между „ОББ“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е недействителен, тъй като липсва
уговорена насрещна престация и между страните, не е постигнато съгласие по
съществена клауза от договора – цената на вземането;
2. Към датата на образуване
на заповедното производство, чието продължение е исковото, ответникът не е бил
уведомен надлежно за извършената цесия на вземането, предмет на спора, като
ищецът не е представил доказателства за изпращането и получаването от ответника
на представените с исковата молба уведомления за извършено прехвърляне на
вземанията, като последното обстоятелство се оспорва от ответника, както и
надлежното му уведомяване за извършената цесия, с оглед на което ответникът
счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът няма активна материална
и процесуална легитимация да предяви иск за установяване дължимостта на
вземането;
3. Преди подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК кредиторът не е уведомил ответника за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита, поради което оспорва праводателят на
ищеца „ОББ“ АД да е обявил Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 17.11.2015 г. за предсрочно изискуем;
4. Подписът в представения
договор за потребителски кредит, макар да е на ответника, същият е пренесен
посредством специални технически средства, поради което оспорва да е налице
валидно облигационно правоотношение между праводателя на ищцовото дружество и
ответника;
5. Изтекла е давност по
отношение на претендираните в производството суми за главници и лихви, тъй като
същите касаят период, надхвърлящ законоустановения общ петгодишен и тригодишен
давностен срок, през който не са предприети необходимите действия за събиране
на вземането;
6. Отпуснатият кредит не е
бил усвоен от ответника, като оспорва твърдението в обратен смисъл в исковата
молба, тъй като представеният с нея документ „Движение по сметка - …“ не
доказва, че процесната сума е била отпусната и усвоена от ответника; посочената
банкова сметка ***, като оспорва твърдението в обратен смисъл в исковата молба
и твърди, че не са представени никакви доказателства за това;
7. Договорът за
потребителски кредит е недействителен, поради липса на погасителен план, който
е задължителен реквизит на договорите за потребителски кредит. В случай, че
бъде представен такъв, то оспорва, че същия отговаря на изискванията на закона.
Иска се от съда да остави
без разглеждане като недопустим, а в условията на евентуалност да отхвърли като
неоснователен и недоказан, предявения от ищеца иск. Претендира се адвокатско
възнаграждение за исковото производство, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2 от ЗАдв.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща
представител, а ответникът – не се явява и не се представлява. С писмени молби страните
подробно аргументират тезите си.
По делото са събрани писмени доказателства и е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като логично и
безпротиворечиво.
Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид
постъпилата искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите
на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 491/2020 г. на Районен съд Своге
(заедно с приложеното към него ч.гр.д. № 33696/2020 г. на СРС) се установява,
че въз основа на подадено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД заявление е издадена Заповед №
496 от 06.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с
която е разпоредено длъжникът В.В.А. да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата от
719,54 лева — просрочена главница,
дължима по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
17.11.2015 г., сключен между „ОББ“ АД и В.В.А., сумата от 219,27 лева – лихва за просрочие в размера на законната лихва за
периода от 12.03.2017 г. до 12.03.2020 г. и законната лихва върху главницата, считано
от 28.07.2020 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 145,00 лева
разноски по делото, от които 120 лева – заплатено адвокатско възнаграждение с
включен ДДС и 25,00 лева – заплатена държавна такса.
С оглед прекратяването на настоящото производство поради частичното
оттегляне на иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва, за
горницата над 96,33 лева до 219,27 лева и за периода от 12.03.2017 г. до
17.11.2018 г., в тази й част заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК подлежи на обезсилване, както и в съответната част за разноските
– за горницата над 126,01 лева до пълния присъден размер от
145,00 лева.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е оспорил
заповедта за изпълнение, поради което с Определение от 13.11.2020 г.
заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от
съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе
дължимата държавна такса.
Съобщението с указания за възможността за предявяване на
установителен иск е получено от ищеца на 15.12.2020 г., като ищецът е упражнил
правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил
настоящия иск за установяване на вземането си със сила на пресъдено нещо.
Между „ОББ“ АД – кредитор и ответника – кредитополучател
е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
17.11.2015 г. По силата на този договор, от кредитора е предоставена на
ответната страна сума в размер на 720 лева за покриване на потребителски нужди
(чл. 1 и чл. 2 от договора). Уговорено е, че кредитът се усвоява по посочената
в договора банкова сметка (***) ***8.11.2015 г. (чл. 3, ал. 1 от договора),
като кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на сумата с банков
превод, извършен на 18.11.2015 г., видно от представеното с исковата молба
извлечение, както и от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза. В чл. 4 от договора е постигнато съгласие редовната главница по
кредита да се олихвява с променлив годишен лихвен процент, формиран от
референтен лихвен процент - пазарен индекс - 6 месечен Sofibor за кредити в
лева, публикуван на сайта БНБ и фиксирана надбавка от 6,600 пункта. Към датата на сключване на договора
за кредит лихвеният процент е в размер на 7,543% годишно, а ГПР, съгласно чл.
5, ал. 1 от договора – 23,12%. Така, общата дължима сума от кредитополучателя,
при параметрите, залегнали в договора към датата на неговото сключване е в
размер на 896,61 лева (чл. 5, ал. 2 от договора). Според клаузата на чл. 7 от
договора, при забава на плащането на главницата по кредита от страна на
кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва,
включваща действащия лихвен процент, съгласно договореното за редовна главница
и наказателна надбавка в размер на 5 пункта, а при друго неизпълнение на
клаузите на договора, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг,
банката има право да начислява и неустойка в размер на действащия лихвен
процент и наказателна надбавка в размер на 5 пункта. В чл. 8 от договора е
предвидено, че кредитът се издължава на 36 месечни анюитетни вноски, всяка от
които в размер на 22,41 лева, считано от 17.12.2015 г. на 17-то число на
месеца. Крайният срок за издължаване на дълга по кредита, съгласно чл. 9 от
договора, е 17.11.2018 г.
Процесният договор за кредит е подписан на
ответницата В.В.А., като при подписването му същата е предоставила номера на
личната си банкова сметка, ***та. С превеждане на сумата по посочената от
ответника банкова сметка ***, за кредитополучателя е възникнало насрещно
задължение да погасява уговорените месечни вноски съгласно уговорените
условията и срокове. В тази връзка, неоснователно е възражението на ответника,
че кредитът не е бил усвоен от последния, както и че посочената в договора
банкова сметка ***.
От страна на ответника не са
представени доказателства за извършени плащания по договора за връщане на
предоставената му сума, поради което съдът приема, че такива плащания не са
извършвани, освен служебно удържаните от сметката 0,46 лева, с които е погасена
част от главницата, съгласно заявеното от ищеца в исковата молба,
представляващо признание на неизгоден за него факт.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, пълно и компетентно
изготвено, се установява, че кредитът по процесния договор е усвоен на
18.11.2015 г. от ответника чрез банков превод по посочената в договора банкова
сметка. ***аявява, че банковата сметка, по която е преведена сумата е на
ответника. Съгласно експертизата, непогасените вземания за главница са в размер
на 719,54 лева, лихвата за просрочие, начислена за периода от 12.03.2017 г. до
12.03.2020 г., включително, е в размер на 219,27 лева, а лихвата за просрочие
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
28.07.2020 г. е в размер на 246,86 лева.
Размерът на законната лихва за периода от 17.11.2018 г.
до 12.03.2020 г. върху главницата от 719,54 лева, възлиза на 96,35 лева,
изчислен с калкулатора за изчисляване на законна лихва на интернет-страницата
на Национална агенция за приходите.
По делото са ангажирани доказателства, че на 31.01.2018
г. между „ОББ“ АД – цедент и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – цесионер, е сключен Договор
за прехвърляне на парични вземания, по силата на който цедентът е продал на
цесионера вземания към свои длъжници, описани в Приложение № 1 към договора за
цесия, съдържащ списък на вземанията с размера и състоянието им към 26.01.2018
г., в който е списък е включено и процесното вземане срещу ответника.
В потвърждение за сключената цесия, на основание чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД, „ОББ“ АД е потвърдило извършената цесия на всички вземания,
цедирани съгласно горепосочения договор за прехвърляне на вземания и Приложение
№ 1 към него, както и получаването на договорената покупна цена за
прехвърлените вземания, видно от Приложение № 3 към договора за цесия.
По силата на писмено пълномощно цедентът „ОББ“ АД е
овластил както пълномощника на ищеца – адв. Г.И.Х., така и цесионера „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД (а и други лица) с редица права, между които и с правото да
уведомяват съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и съгласно Приложение
№ 1 към Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г., всички
длъжници за сключения между „ОББ“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД договор, както и да
преупълномощават без ограничение други лица, включително свои служители, с това
право.
Към исковата молба са приложени два броя уведомления до
ответника за извършеното прехвърляне на вземанията, предмет на настоящото
производство. Едното е подписано от адв. Г.Х. от името на цедента „ОББ“ АД въз
основа на горепосоченото пълномощно. Другото уведомление е подписано от К.Д.,
упълномощен от законния представител на ищцовото дружество с представено с
исковата молба пълномощно, което дружество отново действа от името на цедента „ОББ“
АД.
Така изложената фактическа обстановка съдът
приема за установена по делото въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и заключение на съдебно-счетоводната експертиза, които са напълно
непротиворечиви и взаимно се допълват.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат предявените искове, то ищецът
следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковите му претенции в т.ч.
наличието на сключен валиден договор с изложеното в исковата молба съдържание
/договор за потребителски кредит/; предоставяне на сумата по кредита на
ответника; уговорения начин за връщане на усвоените суми и падеж на уговорените
дължими вноски за връщане на заема; настъпване на падеж на вземанията;
наличието на сключен валиден договор за цесия, прехвърляне вземането на ищеца
по договора за цесия и уведомяване на длъжника за извършената такава; по
отношение на претенцията за лихва за забава ищецът носи тежестта да докаже
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и
размера на договорената лихва.
От приетите по делото писмени доказателства и
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че между
ответника в качеството на кредитополучател и „ОББ“ АД в качеството на кредитор
е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
17.11.2015 г., по силата на който ответникът е получил по посочената банкова
сметка (***) ***ва, която е следвало да се върне, ведно с договорената
възнаградителна лихва в срок до 17.11.2018 г. От страна на ответника не е
направено нито едно плащане за погасяване на кредита до подаване на исковата
молба, като служебно от сметката на ответника са удържани 0,46 лева за
погасяване на част от главницата. Непогасеният остатък от главницата е в размер
на 719,54 лева.
В тази връзка, ответникът не проведе никакво
доказване относно твърдението си, че подписът в представения договор за
потребителски кредит, макар да е на ответника, е пренесен посредством специални
технически средства, като оригиналът на договора е представен от ищеца по
делото с молба от 03.09.2021 г.
Неоснователно е и възражението на ответника,
че договорът
за потребителски кредит е недействителен, поради липса на погасителен план.
Такъв се съдържа в чл. 8 от договора, като са изпълнени изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 11 от ЗПК относно неговото съдържание.
Доколкото нормите, уреждащи нищожността на
сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи служебно,
когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата
действителност от гледна точна на формалните основания за нищожност и без да
има позоваване на нищожност от някоя от страните (Решение № 384 от 02.11.2011 г.
по гр.д. № 1450/2010 г., I г.о на ВКС). В изпълнение на това свое задължение,
въпреки липсата на възражения от ответника, освен възражението за липса на
погасителен план, съдът приема, че не са налице обстоятелствата, водещи до
недействителност на договора за потребителски кредит, посочени чл. 22 от ЗПК –
спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, и ал. 2
от същия закон и същият е валиден.
След като процесният договор за кредит е с
характер на потребителски договор, на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за
защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за
всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за
определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП,
включително нормите, уреждащи неравноправни клаузи в договорите, сключвани с
потребителите и тяхната нищожност, на основание чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143
от ЗЗП. Първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на
клауза/и в потребителски договор. Когато констатира наличие на такива
обстоятелства, съдът, разглеждащ делото по същество, е длъжен, с оглед принципа
за състезателност, да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния
характер на клаузата/те, като им даде възможност да изразят становище и да
ангажират доказателства. Съдът не се произнася по неравноправния характер на
клаузата, ако потребителят, след като е бил уведомен, се противопостави на това
(Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т.д. № 2613/2016 г., II т.о. на ВКС, Решение
№ 23 от 07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., І т.о. на ВКС и Решение № 232 от
05.01.2017 г. по т.д. № 2416/2015 г., ІІ т.о. на ВКС). В настоящия случай се
установява, че не се претендират суми, произтичащи от неравноправни клаузи в
договора за кредит.
Съдът намира, че договорът за цесия е валидно сключен
между кредитора по процесния договор за кредит „ОББ“ АД – цедент и „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД – цесионер, както и че по делото по безспорен начин е установено,
че процесното вземане е прехвърлено на ищеца, който е титуляр на вземането.
Във връзка с последното, неоснователно е възражението на
ответника, че договорът за цесия е недействителен, тъй като липсва уговорена
насрещна престация и между страните, не е постигнато съгласие по съществена
клауза от договора – цената на вземането. С молба от 21.09.2021 г. е представен
от ищцовото дружество целият договор за цесия, от който е видно, че същият е
възмезден и е уговорена между страните по него цена на прехвърлените вземания.
Договорът за прехвърляне на парични вземания индивидуализира ясно кои вземания
са прехвърлени, като Приложение №1 е неразделна негова част, в което е включено
и процесното вземане срещу ответника.
Неоснователно е и възражението на ответника, че не е бил
уведомен надлежно за извършената цесия на вземането. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Следващата ал. 4 на
същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица
и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор.
Съдът приема, че цесията на процесното вземане е породила
своето действие по отношение на ответника с връчването на препис от искова
молба, към която е приложено уведомлението от стария кредитор (в случая „ОББ“
АД, действащ чрез пълномощник), пълномощното, договорът за прехвърляне на
парични вземания, ведно с Приложение № 1 и № 3 към него. В тази връзка съдът
съобразява утвърдената и непротиворечива съдебна практика, според която няма
пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на
препис от исковата молба, към която е приложено уведомлението от стария
кредитор, като същото следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3
от ГПК. (Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009г., II т. о. на ВКС и
Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г., II т.о. на ВКС).
Доколкото уведомяването не е лично и непрехвърлимо право,
то по силата на чл. 36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде извършено
чрез пълномощник. В този смисъл е Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр.д. №
5759/2014 г., III г.o. на ВКС, в което се поддържа, че уведомяването за цесията
трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на
закона е длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което
не е носител на вземането, поради което съобщението от новия кредитор няма
предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Прието е обаче, че
последното не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, доколкото според
чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания,
нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил (чл. 39 от ЗЗД) и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни
правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно
по силата на принципа за свободата на договарянето (чл. 9 от ЗЗД) няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение
в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на
новия кредитор, каквито в случая са представени с исковата молба.
Още повече, че длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване за прехвърляне на вземането само, ако едновременно с
това твърди, че е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице
преди да е уведомен за цесията (Определение № 987 от 18.07.2011 г. по гр.д. №
867/2011 г. на IV г.о. на ВКС). По делото нито се твърди, нито се доказва
длъжникът да е платил на лице различно от цесионера преди да му е връчен препис
от исковата молба, поради което възражението на ответника за ненадлежното му
уведомяване за цесията не засяга придобитите от ищеца права по силата на
процесния договор за прехвърляне на вземания.
Неоснователно е и възражението на ответника, че същият е
следвало да бъде уведомен за прехвърлянето на вземането към датата на
образуване на заповедното производство, чието продължение е исковото. Именно
защото искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по общото
правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от
значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска - от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на
съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, към
който момент се формира силата на пресъдено нещо, какъвто факт е и
уведомяването на ответника за прехврълянето на процесното вземане в полза на
ищеца, а оттук и настъпването на противопоставимостта по отношение на ответника
на прехвърлянето на вземането. Това следва при съобразяване на задължителните
указания в т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013
на ОСГТК на ВКС, които са в смисъл, че съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК
намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване
на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес. С оглед последователното прилагане на този
принцип, а и на нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, в мотивите по т. 1 на
Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 на ОСГТК на ВКС е
прието, че това означава да се вземе предвид и настъпването на падежа на
определени вноски след предявяването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, като
искът следва да се уважи за изискуемите вземания към датата, към която се
формира сила на пресъдено нещо. Прието е още, че „Решението на съда трябва да отразява правното положение между страните
по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това
задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска,
ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването на
иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на
иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на
приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а
не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 ГПК.“ След като съдът е длъжен да вземе предвид придобиването на спорното право, настъпило
след предявяване на иска, видно от примерното изброяване по-горе, той следва да
вземе предвид и по-малкото – настъпването на противопоставимостта по отношение
на ответника на прехвърлянето на вземането. Ето защо, към момента на
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, следва да се приеме, че
ищецът е титуляр на процесните вземания, както и че прехвърлянето им е
противопоставимо на ответника и има действие спрямо него.
Неотносими по делото са твърденията на ответника, че преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК кредиторът не го е уведомил
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, както и че праводателят на
ищеца – „ОББ“ АД, не е обявил предсрочната изискуемост на вземането по
процесния договор за потребителски кредит. Предсрочната изискуемост на
вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са
подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма отношение към
вноските с вече настъпил падеж. Видно от чл. 9 от договора, крайният срок за
издължаване на дълга по кредита е 17.11.2018 г., а заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено по-късно – на 28.07.2020 г., към която дата
вземането на ищеца към ответника е изцяло изискуемо, като въпросът дали е
обявявана на ответника предсрочна изискуемост на дълга или не е без значение,
доколкото и лихвата се претендира от 17.11.2018 г. след оттегляне на част от
иска за мораторно обезщетение. Освен това, нито в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, нито в исковата молба ищецът се позовава на предсрочна
изискуемост, а дори и да се позоваваше, предсрочната изискуемост няма за
последица изменение на основанието, от което произтича вземането, тъй като вноските
с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските,
станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание
- договора за кредит (Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019
г. по т.д. № 8/2017 на ОСГТК на ВКС).
Предвид установяване на основателност на претенциите, то следва да се
пристъпи към разглеждане на направеното от ответника възражение за погасяването
им по давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Както се посочи, крайният срок за издължаване на
дълга по кредита е 17.11.2018 г. По отношение на иска за главница приложима е петгодишната
погасителна давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД. Главното вземане не е периодично
и не се прилага кратката давност. В Решение № 38 от 26.03.2019 г. по т.д. №
1157/2018 г., II т.о. на ВКС е прието, че „…уговореното
между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни
вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
уговорка за изпълнение на задължението на части. Това становище съответства
изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на
ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния
акт и разгледаните в него примери за периодични плащания (вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени
от един и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че
периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в
посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение на едната
страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на другата
страна – за заплащането на конкретно получените през този период стоки и
услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй
като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума,
нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята
същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД).
Ето защо, приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност
по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от
датата на падежа на отделните погасителни вноски“. В същия смисъл са още Решение
№ 28 от 05.04.2012 г. по гр.д. № 523/2011 г., III г.о. на ВКС, Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр.д. № 795/2010 г., IV г.о.
на ВКС, Решение № 103 от 16.09.2013 г. по т.д. № 1200/2011 г., II
т.о. на ВКС и мн.др. След като съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.07.2020 г.
и до този момент не е изтекъл петгодишният давностен
срок по чл. 110 от ЗЗД, считано от датата на изискуемостта – 17.11.2018 г., възражението
за погасяване по давност на задължението за главница се явява неоснователно.
Претенцията за заплащане на обезщетение за забава се погасява с изтичането
на тригодишна давност съгласно чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, както правилно се приема
в Решение № 25 от 27.03.2013 г. по т.д. № 1198/2011 г., I
т.о. на ВКС, доколкото има обезщетителен характер, а не
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. „Безспорно,
макар да е съизмеримо със законната лихва, по своята правна природа, това
обезщетение не представлява „лихва“ и поради това не се обхваща от нормата на
чл. 111, б. „в" ЗЗД. Доколкото обаче то е обезщетение от неизпълнен
договор, кратката тригодишна давност е приложима по отношение на него на друго
основание - това по чл. 111, б. „б" ЗЗД.“ (Решение № 206 от 30.12.2011
г. по т.д. № 1055/2010 г., II т.о. на ВКС). Считано
от датата на изискуемостта – 17.11.2018 г. до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 28.07.2020 г., не са минали три години,
поради което неоснователно е и възражението за погасяване по давност на
задължението за обезщетение за забава.
Тъй като ответникът не е доказал наличие на
валидно погашение, искът за главница се явява основателен до установения от
вещото лице размер – 719,54 лева, който съвпада с претендирания. Това налага
извода за основателност на иска в пълния предявен размер.
Тъй като крайният срок за издължаване на
дълга по кредита е 17.11.2018 г., то с изтичане на този срок е налице забава
(чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД).
Размерът на обезщетението за забава по чл. 86
от ЗЗД за периода от 17.11.2018 г. до 12.03.2020 г. върху главницата от 719,54
лева, възлиза на сумата в размер на 96,35 лева. Това налага извода за
основателност на иска в пълния предявен размер от 96,33 лева след допуснатото
оттегляне на част от тази претенция, като разликата от 0,02 лева до 96,35 лева
не може да бъде присъдена, с оглед размера на претенцията на ищеца по делото.
С оглед изхода на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по
производството, съразмерно с уважената част от иска, като бъде съобразена и
оттеглената, в която част делото е прекратено. От страна на ищеца в настоящото
исково производство са направени и претендирани разноски, както следва: 75,00
лева – платена държавна такса; 180 лева – заплатено адвокатско възнаграждение с
включен ДДС и 300,00 лева – внесен депозит за ССчЕ или разноски общо в размер
на 555,00 лева.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство в
общ размер на 482,32 лева.
Съгласно задължителната съдебна практика – т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът
следва да заплати на ищеца и направените от последния разноски в заповедното
производство, които според установената част от вземанията са в размер на 126,01
лева.
С оглед постъпилата на 11.10.2021 г. от ответника молба
по чл. 248 от ГПК за допълване на протоколно определение от 21.09.2021 г. за
прекратяване на производството по делото по отношение на претенцията за
установяване дължимостта на обезщетение за забава в размер на законната лихва
над размера от 96,33 лева до първоначално претендирания размер от 219,27 лева,
както и за периода от 12.03.2017 г. до 17.11.2018 г., с осъждане на ищеца да
заплати адвокатско възнаграждение за исковото производство в полза на адв. Н.И.И.,
в размер на 47,14 лева, и за заповедното производство по ч.гр.д. № 491/2020 г.
на Районен съд Своге в полза на адв. К.И.Б., в размер на 47,14 лева, съдът
съобрази, че с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право
на разноски и при прекратяване на делото. Процесуалните представители на
ответника са се договорили с В.А., че ще я представляват безплатно в
заповедното (адв. К.И.Б.), съответно в исковото производство (адв. Н.И.И.),
поради материалната затрудненост на ответника и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата (ЗА). В тези случаи, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в минималния размер, който в
случая съгласно чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) е в размер на 300
лева за заповедното производство, а съобразно прекратената част ищецът дължи на
адв. Билева адвокатско възнаграждение в размер на 39,29 лева. За исковото
производство минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер също
на 300 лева (чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ), като съобразно прекратената част
ищецът дължи на адв. И. адвокатско възнаграждение в размер на 39,29 лева. Съдът
не споделя доводите на ищеца в отговора на молбата по чл. 248 от ГПК, че за
присъждане на възнагражденията следва да се представят доказателства по делото,
че ответникът е материално затруднено лице. Съдът няма задължение нито по ГПК,
нито по ЗА да следи в производството по делото за наличието или липсата на
предпоставките по чл. 38, ал. 1 от ЗА за оказване на безплатна правна помощ. За
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е
достатъчно по делото да бъде представен договор за правна помощ, в който да е
посочено, че се оказва безплатна правна помощ от адвокат на конкретно основание
(Определение № 229 от 05.06.2019 г. по гр.д. № 3085/2018 г. на III г.о. на ВКС и мн.др.). Такива
договори са представени с отговора на исковата молба, респективно с
възражението в заповедното производство. Настоящият съдебен състав категорично
не възприема и становището на ищеца, че размерът на минималното адвокатско
възнаграждение за заповедното производство следва да е различен за заявителя
(по чл. 7, ал. 7 от НМРАВ) и за насрещната страна (по чл. 6, т. 5 от НМРАВ).
Ангажиментите на адвоката в заповедното производство не винаги се изчерпват
единствено с подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, а могат да включват и
ред други действия, които зависят от конкретната стратегия на адвоката и
неговия доверител, както и в исковото производство по ГПК, като неизвършването
на всички възможни действия не води до намаляване на минималния размер на
адвокатското възнаграждение, дължимо за производството, нито до приравняването
на извършената от адвоката работа с необходимата за изготвянето на нотариална
покана, на молба за отказ или приемане на наследство и др. Възприемане на
обратното би означавало, длъжникът да бъде поставен в по-неблагоприятно положение
от заявителя в производството досежно сумите, които би могъл да претендира да
му бъдат възстановени за платено от него адвокатско възнаграждение, което е
недопустимо.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.В.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че същата дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Рачо Петков
– Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, представлявано от Управителя Р.И.М.
— Т., сумата от 719,54 лева – непогасена
главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
17.11.2015 г., сключен между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и В.В.А., вземанията
по който са прехвърлени от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
с Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г. и сумата от 96,33 лева – обезщетение за забава в
размера на законната лихва за периода от 17.11.2018 г. до 12.03.2020 г., заедно
със законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2020 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед № 496 от 06.10.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 491/2020 г. на Районен съд Своге.
ОСЪЖДА В.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Витоша“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс
Тауър“, представлявано от Управителя Р.И.М. — Т., сумата от 482,32 лева, представляваща направени
разноски по гр.д. № 25/2021 г. по описа на Районен съд Своге.
ОСЪЖДА В.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Витоша“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“,
представлявано от Управителя Р.И.М. — Т., сумата от 126,01 лева, представляваща направени разноски по ч.гр.д. №
491/2020 г. на Районен съд Своге, според установената част на вземанията.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ №
4-6, сграда „Матрикс Тауър“, представлявано от Управителя Р.И.М. — Т., да
заплати на адвокат К.И.Б., с адрес: …, сумата 39,29 лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея
безплатно процесуално представителство на ответника В.В.А. по ч.гр.д. №
491/2020 г. на Районен съд Своге.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ №
4-6, сграда „Матрикс Тауър“, представлявано от Управителя Р.И.М. — Т., да заплати
на адвокат Н.И.И., с адрес: ***, сумата 39,29
лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно
процесуално представителство на ответника В.В.А. по настоящото дело.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
ОБЕЗСИЛВА, на
основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, Заповед № 496 от 06.10.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 491/2020 г. на
Районен съд Своге, в частта й за лихвата за просрочие за горницата над 96,33
лева до 219,27 лева и за периода от 12.03.2017 г. до 17.11.2018 г., както и в частта й за разноските,
за сумата над 126,01 лева до 145,00 лева.
Решението, в тази си част има характер на определение и подлежи на обжалване, с
частна жалба, пред Софийския окръжен съд – в едноседмичен срок от съобщението
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :