Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.01.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,първи въззивен състав, в публично заседание
на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:1.
Евгения Генева
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.
д.№740/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Ц.С.Ц. против решение № 143/10.06.2019г. по гр.д. № 265/2016г. на
РС-Ботевград,с което е отхвърлен иска му за делба на дворно място с площ 1360
кв.м,съставляващо УПИ Ш.-…. в кв… по регулационния план на
гр.П.Релевират се оплаквания за материална и
процесуална незаконосъобразност.Съдът неправилно приел,че имотът не е
земеделска земя и решението на поземлената комисия,респ. на кмета, за
възстановяване на собствеността било нищожно.Неправилно приел,че страните не са
доказали съсобственост върху имота.Напротив-техните идеални части се
установявали от нот.акт № …/.. и нот.акт
№ ../….г. и били отразени в скица № …/…………г. на О. П. както и от удостоверение № ….-…/./ от …………….г.Съдът необосновано не кредитирал
показанията на св.Ц.,че към решението на поземлената комисия е имало скица.Ищецът бил
собственик по наследство от баща си и дядо си и по реституция на процесния имот повече то 40 години.Необосновано игнорирал
показанията на свидетелите Ц. и ѝ Ц.,че след реституиране на имота през 1997г. до преди „2-3
години“само ищецът го е владял.
Въззиваемата страна Д.Н.Н.
оспорва въззивната жалба.Първоинстанционният
съд правилно и обосновано приел,че не е налице съсобственост,тъй като тя придобила
по давност имота и повече от 10 години владението ѝ не е било прекъсвано
и смущавано.Владението от страна на сина на въззиваемата
и от самата нея било явно и демонстрирано конкретно срещу въззивника.Не
били допуснати процесуални нарушения.На ищеца били дадени подробни указания,че
е в негова тежест да установи идентичност между имота,за който се легитимира с
нотариален акт и процесния имот,владян от
ответницата, чрез съдебно-техническа експертиза,която да проследи регулационния
статут и движение на имота.Той обаче не направил такова доказателствено
искане.Въпреки указанията не установил,че имотът е годен обект на делба.
След преценка на данните по делото поотзделно и втяхната
съвкупност,съдът намира въззивната жалба процесуално
допустима,но неоснователна.
В исковата молба се твърди,че Ц.
притежава 576/1360 идеални части по наследство и дарение,а Н. притежавала
773/1360 ид.ч.,ведно с построената върху „тази част“
жилищна сграда.Прилага нотариален акт № …,.п.,д…../..г. на нотариус при БРС,с който се
констатира собствеността по наследство
от С. П. Ц. на Н. Г.Н.,Ц.С.Ц. и Б. С. Ц.,върху следния имот „други от 579 кв.м в землището на гр.П.,местността П., имот № … в кв… от
кадастралния план,изработен….г., а по скица представляващ част от имот … в кв… от
579 кв.м,който „влиза“ в парцел ш.-…. р, при съседи : К. К. и К.Х.,К. Г.,Н.Г.Ц. Г.,А. Й. и Б. Ц.Констативният акт бил съставе въз основа на решение ……/…………..г. на ОПЗ-П.,влязло в сила на 12.12.1996г. и скица № …/….г.С нотариален акт № …,т.Т.,д. …./..г. от …………….г. Н. Н. и Б. Ц. дарили на своя син и брат /ищеца/
своите идеални части от имота, описан дословно като в констативния нотариален
акт.С разпореждане № 788/07.03.2016г. съдът е оставил ИМ без движение с
указание да индивидуализира имота съгласно актуалния му регулационен статут.С
молба от -05.04.2019г. ищецът посочил граници: от север УПИ Т.-…,УПИ д.-…/…,…,….,….,УПИ-…;от запад УПИ ..-…. и от изток УПИ с.-….;той обаче бил собственик в
„северната част“ на УПИ …. и на юг граничел с Д.Н..
В отговора си по чл.131 ГПК Н. оспрва иска и
предявява насрещен иск за прогласяване нищожност на решението на ОПЗ и на съставения
въз основа на него констативен нотариален акт,както и на нотариалния акт за
дарение и да се признае за установено,че ищецът не е собственик на 576/1360 ид.ч. от УПИ Ш. за имот …. в кв….С
определение № 3796/23.11.2016г. е прекратено производството по насрещните
искове и делото е насрочено в с.з. с указания до Ц.,че не сочи
доказателства,обуславящи пасивната процесуална легитимация на Н..Също така му е
указано,че е в негова тежест да докаже ,че имотът е годен обект на съдебна
делба,размера на квотите и правното основание,на което наследодателят му е станал собственик.В молба от
03.07.2018г. Н. твърди,че е собственик на целия имот на основание давностно владение лично и чрез сина ѝ К. В. К.,за доказване на което иска
допускането на трима свидетели.Свидетелката Ц. твърди,че имотът бил на баща ѝ
до одържавяването му, а после бил реституиран,но поради постоянни конфликти и
противопоставяне от „К.“престанали да владеят имота преди 203-4 години.Свидетелят Ц. установява,че допреди 2-4 г.северната част се обработвала
от Ц., а южната –от „К.,в случая Д.“,но от 2-3 г.виждал в имота само Д..Свидетелката
Н. твърди,че през 1985г. купили мястото от бащата на Ц..,а Д. купила своя имот
през 1995г., но нямало ограда между двата имота.Свидетелят Ц. установява,че „К.“ купили имота през 1995г. и през
1999г. построили вила.При закупуването теренът бил запустял и
разчистването,както и засаждането на овошки било извършено изцяло от „К.“.Съдът двукратно е дал възможност на
Ц. да представи скицата,изготвена от техническата служба и изпратена на
поземлената комисия,въз основа на която е издаден констативният нотариален акт,но
той не се е снабдил с такава.Във въззивната жалба
поддържа,че съдът бил длъжен да приеме фактите за доказани/в случая
съществуването на скица/ само въз основа на показанията на сестра му св. Ц.Представил
е удостоверение с твърдение,че скицата била издадена под същия номер.
С атакуваното решение съдът е
отхвърли иска за допускане на делба с мотиви,че ищецът нее доказал право на
собственост върху процесния имот.По делото е установено
категорично,че част от имота бил отчуждена за озеленяване, а още през 1975 г.
друга част била прехвърлена от дядото на
ищеца –на бащата на ищеца.Нямало никакви данни имотът да е имал земеделски
характер и да е влизал в ТКЗС и сродни организации.От представените писмени
доказателства се установило,че имотът е бил актуван като държавен и
впоследствие деактуван на осн.чл.88,
ал.4 от НДИ/отм.-т.е. не на основание земеделска реституция.Ето защо не е могъл
да бъде предмет на земеделска реституция.Приложеният към исковата молба
нотариален акт е констативен и не може да удостовери несъществуващо право на
собственост/основано върху реституция на земеделски имот/.Удостоверение № ….-…/./……………г. на О. П. ,което гласи,че процесният
имот бил съсобствен на Ц. и Н., било издадено извън
удостоверителната компетентност на общинската администрация.Тези изводи на първоинстанционния съд са законосъобразни.Наред с
това,съдът е мотивирал решението си с недоказване на идентичността на
имота,описан в решението на ОСЗГ и констативния акт като реална част от
урегулиран имот,без посочване на границите на тази част,с УПИ Ш. за имот …. в кв…,
който бил с площ 1360 кв.м, докато съгласно удостоверението представлява само
част от имот № …,кв… по кадастралния план,целият от 2493 кв.м.Не
се установява твърдението на ищеца,че владял имота непрекъснато и несмущавано
от август 1997г./когато придобил идеалните части на дарителките/ приблизително
до 2014г.Качеството му на собственик било оспорено още през 2001г.,видно от
решение по гр.д. № 8681/2001г. на СРС по повод неизпълнение на предварителен
договор за продажба на имота,описан в цитирания по-горе констативен нотариален
акт.Свидетелката Ц.-сестра на ищеца-установява,че от страна на ответницата били извършвани
систематично действия,насочени да им попречат да обработват имота и „стигнали
до бой“.Свидетелят Ц.установява,че при закупуването на имота през 1995г. той бил запустял и
овошките били засадени от Д.Н..Свидетелят Ц. установява,че самият той си берял
джанки за ракия от овошките,засадени от дядото на ищеца,което очевидно прави
спомените на свидетеля източник на анахронични сведения.
Настоящият състав споделя изводите на
районния съд ,поради което решението следва да бъде потвърдено.Предвид
резултата, въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна съдебни разноски за въззивното
производство в размер на 800 лв.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
143/10.06.2019г. по гр.д. № 143/10.06.2019г. на РС-Ботевград.
ОСЪЖДА Ц.С.Ц. с ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.Н. . ,бл…. вх.., ет..,ап.. ,да заплати на Д.Н.Н. с ЕГН ********** с адрес ***, съдебни разноски за въззивното производство в размер на 800/осемстотин/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.