РЕШЕНИЕ
№ 339
гр. ХАСКОВО, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря В.И. К.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20225600500517 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалваното решение
С решение №396/30.VI.2022 г. постановено по гражданско дело
№447/2021 г. Райнен съд-Хасково осъжда Община ***, ЕПК *********,
седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 49, във връзка с чл.
45, ал. I ЗЗД, да заплати на А. П. Т., ЕГН: **********, гр. ***, съдебен адрес:
гр. Хасково, бул. „България" № 142, вх. А, ет. 1 - адв. М. Г., сумата от 8 000,00
лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на пропадане на крака
й в дупка на пътното платно, на завоя до *** (ул.***) в гр. ***, причинило
счупване на раменна кост на дясната ръка и навяхване на лява глезенна става,
както и сумата от 519,86 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
нея имуществени вреди вследствие на същото увреждане, от които 441,76
лева -разходи за платени медикаменти и консумативи, необходими за
лечението й, и 78,10 лева - разлика между трудовото й възнаграждение, което
е следвало да получи, и полученото от нея обезщетение от НОИ за периода
22.ХI.2019 г. до 02.III.2020 г, ведно със законната лихва върху сумите,
1
считано от дата на увреждането - 22.11.2019 г., до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в останалата част- за разликата до пълния предявен
размер от 20 000,00 лева, и иска за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в останалата част - за разликата до пълния предявен
размер от 1 941,76 лева.
С решението си Районен съд-Хасково осъжда Община ***, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, да заплати на А. П. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. ***, съдебен адрес:
гр. Хасково, бул. „България" № 142, вх. А, ет. 1 - адв. М. Г., на основание чл.
78, ал. I ГПК, сумата от 1 460,62 лева, представляваща направени разноски по
делото, съразмерно с уважената част от исковете.
С решението си съдъ осъжда А. П. Т., ЕГН: **********, гр. ****,
съдебен адрес: гр. Хасково, бул. „България" № 142, вх. А, ет. 1 - адв. М. Г., на
основание чл. 78, ал. III ГПК, да заплати на Община ***, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.***, сумата от 122,34 лева,
представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Обстоятелства по въззива
Недоволни от постановеното решение са останали от ответната в
първоинстанционното производство Община-***,поради което обжалват
съдебния акт като необоснован,неправилен и незаконосъобразен с искане за
отмяната му.
Въззивникът твърди,че не били установени в хода на производството по
делото кумулативните елементи на осъществен деликт от негова страна чрез
бездействие.Община *** непрекъснато и последователно полагала грижи за
поддръжката и безопаснотта на пътищата,тротоарите и пътните съоръжения.
Въпросната улица***,където станал инцидента с въззиваемата, била
предвидена единствено за движение на МПС.Общината не оспорвала
наличието на дупка по това пътно платно,която обаче не съставлявала
препятствие за движещите се ППС,поради което и същата не било
приотизирана за ремонт с оглед и необходимия за това публичен финансов
ресурс.Това пътно платно не следвало да се ползва от пешеходци.Поради
това и не следвало да се извежда осъществяване на деликт от страна на
общината чрез бездействие.Въпросната дупка по уличното платно не
съставлявала препятствие за ППС,поради което и не била надлежно
обозначена или обезопасена.Въззиваемата на свой риск решила да напусне
пешеходната зона,като и този участък бил силно рисков за
пешеходци,предвид ограничената видимост на улицата за идващи ППС.В
близост имало и пешеходна пътека,по която ул.“*** можела да се пресече,без
да се нарушават законовите правила.
2
Първата инстанция необосновано не приела и доводите на общината
относно налично съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата.Процесния инцидент настъпил единствено от противоправното
поведение на въззиваемата,тъй-като същата нарушила чл.107,чл.108 ал.I,113
ал.I,114 т.2 от ЗДвП,чл.165 т.1,чл.166 т.2 от ППЗДвП,така и чл.16 ал.II от
Наредба за обществения ред на Община ***.
А.П. Т.–Г. представя отговор на въззивната жалба на Община-***,като
извежда нейната неоснователност,като излага доводи.
А. П. Т.–Г. представя и въззивна жалба,с която атакува
първоинстанционното решение в частта относно отхвърляне на осъдителната
претенция относно обезщетението за неимуществените вреди за горницата от
8 000 до 15 000 лева,в частта за присъдените в полза на общината разноски,в
които този акт бил неправилен и незаконосъобразен.
Решаващите изводи на съда противоречали на чл.52 от ЗЗД и не били в
сихрон с постановките на ППВС 4/23.ХII.1968 г. и на Решение
№2/11.VII.1995 г. по гр.дело №1/1995 г. на Пленума на ВС,които извеждали
справедливостта като критерий за определяне на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди,тъй-като присъдената сума не съставлявала най-пълно
и точно обезещетение за увреденото лице от незаконосъобразното засягане на
правната му сфера. РС-Хасково не изложил и конкретни мотиви защо е
извел,че адекватното обезщетение на пострадалата е точно 8 000 лева,както
не е съобразил безспорно установените по делото обстоятелства в тази
насока,вкл. и не е обхванал травмата на глезена на ищцата в
първоинстанционното производство.
Ето защо се претендира отмяна на решението на РС-Хасково в
обжалваните части и уважаване на предявения осъдитилен иск до размер от
15 000 лева,така и относно разноските.
По тази въззивна жалба Община **** не представя отговор.
В съдебно заседание страните поддържат доводите и исканията си.
Правни съображения
Всяка от въззивните жалби по делото е акт на активно легитимирано
лице,което осъществява субективното си право на защита от постановени за
него отрицателни последици с обжалваното решение.В рамките на
задължителната съдебна проверка по чл.269 от ГПК,въззивната инстанция
установи,че атакуваното решение е валидно и допустимо.В тази насока няма и
доводи от страните.Предвид на това,следва да премине към обсъждане на
въпросите относно правилността на същото.
При постановяването на първоинстанционния акт Районен съд-
Хасково е установил правнозначимата фактическа обстановка съобразно
предмета на делото и въз основа на надлежно събрани доказателства, които са
3
ценени в точния им смисъл.Правните на изводи на РС-Хасково са адекватни
на доказателствата и съставляват правилно приложени на относимите
норми,като разпоредените последици съставляват точно приложение на
закона.
Следва да се посочи,че няма спор между страните относно установената
фактическа обстановка по делото,а е наличен такъв относно правното
значение на доказаните обстоятелства.
Ищцата в първоинстанционното производство на 22.ХI.2019 г. в гр.***
като върви от магазин за цветя *** към ул.*** и на завоя до известната като
***-ул.***, стъпила след пешеходната зона на улицата с левия си крак в
дупка,която не се виждала,поради това,че е пълна с вода,събрана от валящия
в момента дъжд и паднала на замяна върху дясното си рамо.Въпросната
дупка не била обозначена или обезопасена. В следствие на това падане
същата получила установените по делото телесни увреди.Съобразно лист за
преглед на пациент в Спешно отделение № 18711 се установява, че на
22.ХI.2019 г. ищцата е постъпила за преглед в отделението, като в
анамнезата на същия е отразено „паднала на дясната си ръка-
странично".На същата дата е издадено искане за образно изследване А 12001
с молба за рентген на дясна раменна става и лява глезенна става, като според
резултата от него при лицева графия на дясна раменна става са установени
данни за фрактура на раменната кост в дистална трета, без дислокация на
костните фрагменти.Съобразно Амбулаторен лист № *** от 22.11.2019г. , на
ищцата е била поставена основна диагноза „Счупване на горния край
на раменната кост/хумерус/ Доуточ: фрактура коли хумери декстра", и е
била назначена външна терапия: мека превръзка тип Дезо за 30 дни,
ендотелон, фраксипарин и остеозин 2x1; да носи превръзката 35 дни, след
което да проведе терапия.
По делото са представени фактура № ********** от 22.11.2019 г.
и фискален бон към нея, издадени на ищцата от „Ф.-С.2012" ООД за
закупуване на 1 брой ортеза за горен крайник за сумата от 88,00 лева с ДДС.
От съдебномедицинско удостоверение № 505/19 г., издадено на
28.11.2019 г. от д-р Х.Е., се установява, че при прегледа на ищцата са
констатирани счупване на раменната кост на дясната ръка и навяхване на
лявата глезенна става, които са били причинени от действие на твърд път
предмет и биха могли да се получат при инцидент по начина, времето и при
обстоятелствата описани от прегледаната.
По делото са представени и рецептурна бланка, издадена на
29.11.2019 г. от д-р Д.П., с която на ищцата са предписани лекарства, както и
11 броя фискални бонове за закупуване на медикаменти за съответните суми
и дати, издадени от *** ЕООД.
Видно от резултат от образно изследване проведено въз основа на
искане за образно изследване № А 13033 от 20.12.2019 г., след проведена
рентгенография на дясна раменна става на ищцата, е установено състояние
4
след фрактура на раменната кост в стадий на непълна консолидация.
На същата дата на ищцата е издаден и амбулаторен лист № 007110
от д-р Д.П., в който е отразено обективно състояние - все още с ограничени и
болезнени движения в областта на дясна раменна става, носи имобилизация-
превръзката тип Дезо.
От Епикриза № 1350 на МБАЛ-*** АД, отделение по физикална и
рехабилитационна медицина се установява, че ищцата е постъпила в
болничното заведение на 21.01.2020 г. и е изписана на 28.01.2020 г. след
проведено физиолечение и рехабилитация по повод невъзстановен двигателен
обем за дясна раменна става и затруднение ДЕЖ с този крайник.
На ищцата е издаден и амбулаторен лист № 000699 от 14.02.2020
г. от д-р Д.П. с отразяване на обективното състояние на ищцата - без промяна.
От представените Справки от 25.11.2019 п, от 23.12.2019 г. и
от 14.02.2020 г. за пациент А. П. Т. от Ортопедична ЛКК с председател д-р
Д.П., се установява, че на ищцата са били издадени Болнични листове №
Е20198838335 от 22.11.2019 г. до 21.12.2019 г., № Е20199173320 от
22.12.2019 г. до 20.01.2020 г. , № Е20200015942/28.01.2020 г. от 21.01.2020 г.
до 11.02.2020 г. и№ Е20200108827 от 12.02.2020 г. до 02.03.2020 г.
Свидетелите Б.Д.Г. и Д.К.Г.,разпитани пред първата подробно
установяват начина на възникване на инцидента,последвалите го
действия,лечението на пострадалата,претърпените от нея болки,неудобства и
т.нат.
Приетата от РС-Хасково съдебно медицинска експертиза
извежда,че ищцата е получила счупване на шийката на дясната раменна кост,
без разместване, с което е причинено трайно затруднение в движението на
дясната ръка/за повече от 30 дни/ по смисъла на чл. 129 НК, с период на
възстановяване за физически труд около 3-4 месеца от инцидента, както и
навяхване на лявата глезенна става, причиняващо разстройство на здравето
извън случаите на чл.чл. 128 и 129 НК, с период на възстановяване до 3
седмици след инцидента. За уврежданията на ищцата е било провеждано
медикаментозно лечение по предписание на лекуващия лекар, допълнително
медикаментозно лечение по преценка на пациента, стационарно лечение за 7
дни, рехабилитация и имобилизация на горния десен крайник с ортеза Дезо за
82 дни. Според вещото лице ищцата е изпитвала в първите 2 месеца силни
болки в областта на дясната ръка с понижаваща се интензивност след
обездвижването и приема на аналгетичната терапия, болки и във фаза на
раздвижване след снемане на превръзката и провежданата рехабилитация в
рамките на месец - с по - малка интензивност. Навяхването на глезена е било
съпроводено с чувство на болка намаляваща във времето при разнасяне на
отока и започналото натоварване на крайника. Не се установява влияние на
инцидента върху психическото състояние на ищцата, освен обрисувания от
свидетелите стрес веднага след инцидента. Към момента възстановяването й е
било напълно приключило. Вещото лице изяснява и че всички медикаменти
5
по представените по делото фактури са директно свързани с лечението на
травмата и не е налице надвишаване или несъответствие на посочените
медикаменти и вида и степента на травмата на ищцата.
Съдебно-счетоводната експертиза, извежда,че общата стойност на
заплатените от ищцата суми за лекарства и хранителни добавки е 353,76 лева,
като заедно със сумата за закупена ортеза, общата заплатена сума възлиза на
441,76 лева. Сумите за закупени по предписание на лекуващия лекар
медикаменти, възлизат на 292,41 лева а закупени по преценка на пациента - на
40,23 лева. За процесния период на временна нетрудоспособност е
установено, че на ищцата е било изплатено от НОИ обезщетение за периода
от 22.11.2019 г. до 02.03.2020 г. в общ размер на 6 417,68 лева, а размерът на
възнаграждението, което същата е следвало да получи за този период е в
размер на 6 495,78 лева, т.е. разликата между двете суми е в размер на 78,10
лв.
При така изведената фактическа обстановка,безспорна за страните и
надлежно установена от доказателствата,е представена въззивната жалба на
общината.Основния довод в тази насока ,е че Община-*** не е осъществила
деликт чрез бездействие на свои органи и служители,който да е довел до
настъпване на вредоносния за А. Г. резултат от една страна,а от друга се
излагат доводи и за съпричиняване от нейна страна,тъй-като не била спазила
редица правила за движение по пътищата,които именно довели и до
процесните телесни увреди.
И двата довода не намират основание в относимото законодателство и
установените по делото факти. Мястото на процесния инцидент съставлява
местен път съобразно чл. 3 ал. III от Закона за пътищата,който е публична
общинска собственост на общината,съобразно чл. 8 ал. III този закон и § 7,
ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната
администрация.Общината като собственик,е длъжна на основание чл.11 ал.I
от Закона за общинската собственост,да управлява собствеността си в
интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с
грижата на добър стопанин.В тежест на общината като собственик е да
осъществява ремонта и поддържането на общинските пътища предвидчл. 31,
ал. I от ЗП.Чл. 167, ал. I, изр. 1 ЗДвП изисква субекта,който стопанисва пътя,
да го поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък
срок.Несъмнено Община Хасково е адресат на тези законови
задължения,които е следвало стриктно да изпълни и по този начин да
предотврати нежелани последици.Въпросната дупка на пътното платно, в
която е стъпила ищцата,е „препятствие на пътя" по смисъла на § 1, т. 19 от
ППЗДвП.Същата нарушава целостта на пътното покритие,не е обезопасена и
обозначена с нарочна маркировка и е несъмнен източник на опасност.
Следва да се отбележи и че въпросната дупка се намира безспорно на
общински път,който обаче преминава през изключително натоварена и
6
голяма пешеходна зона в центъра на гр.***.По този път поради това
преминават значителен брой пешеходци.Тези обстоятелства са известни на
общината,поради което същата е следвало да подходи с изключително
внимание към това препятствие-да го установи своевременно,незабавно да го
ремонтира или надлежно да го обозначи,тъй-като това би било адекватно
изпълнение на законовото й задължение да управлява собствеността си в
интерес на населението на общината и с грижата на добър
стопанин.Определено оставянето на въпросната дупка на пътното платно
неремонтирана,необезопасена съставлява пряк и съществен източник на
опасност за пешеходците в тази наситена от тях зона в центъра на града.
Поради изложеното се налага извода,че Община-*** не е
изпълнила свои законово уредени задължения, което съставлява
противоправно бездействие на нейни служители,работници и др. отговарящи
за ремонта и поддържането на общинските/местните пътища. Бездействието
на тези ангажирани за подобни случаи лица съобразно чл.45 ал.II ЗЗД е
виновно,като общината като на основание чл.49 от ЗЗД носи отговорността за
всички причинени от това бездействие вреди.Ирелевантно за делото е какви
усилия е полагала общината,какви стратегии е осъществявала в тази
насока,тъй-като същите не са довели до отстраняване,респ. обезопасяване на
процесната дупка,която е заедно с бездействията на общината осъществява
каузалната поредица от причини,довели до настъпилите вреди на ищцата в
първоинстанционното дело.
Доводът на Община ***,че пострадалата е част от тази каузална
поредица чрез съпричиняване на вредоносния резултат е също
неоснователен.Извежда се това твърдение от обстоятелството,че като
пешеходец,Г. нарушила чл.107,чл.108 ал.I,113 ал.I,114 т.2 от ЗДвП,чл.165
т.1,чл.166 т.2 от ППЗДвП,така и чл.16 ал.II от Наредба за обществения ред на
Община ***.Същата твърди,че въпросната дупка по уличното платно не
съставлявала препятствие за ППС,поради което и не била надлежно
обозначена или обезопасена.Въззиваемата на свой риск решила да напусне
пешеходната зона,като и този участък бил силно рисков за
пешеходци,предвид ограничената видимост на улицата за идващи ППС.В
близост имало и пешеходна пътека,по която ул.*** можела да се пресече,без
да се нарушават законовите правила.Тези доводи са неоснователни.
Безспорно,е че Г. е била пешеходец по смисъла на чл.107 от ЗДвП
към момента на възникване на инцидента,поради което е следвало да се
движи по тротоара съобразно чл.108 от ЗДвП.По делото не е изведено,че в
случая той е бил неизползваем или са налице другите изключения
пешеходецът да се движи по пътното платно.В случая обаче тя не е
осъществила нарушение на горните правила.Видно от показанията на
свидетелите,пострадалата е пресякла нешироката еднопосочна улица във
възможно най-тясната й част,след като се е уверила ,че няма идващи ППС и
се отправила по най-прекия път към спрения й автомобил,тъй-като в близост
е нямало пешеходна пътека.Тъй-като валял дъжд,по платното имало вода и
7
дупката в него не била видима.При тези обстоятелства Г. стъпила в нея и
паднала.Както се посочи по-горе,въпросното място на възникване на
инцидента е интензивна пешеходна зона,пресичаща се от еднопосочната и
неширока улица,на която се е намирала препятствието.Безспорно е,че в
близост няма пешеходна пътека.Дори и да се приеме тезата на общината,че на
около 50 метра от инцидента има такава пешеходна пътека,то това
разстояние,съобразно конкретния случай-пешеходна зона,неширока
еднопосочна улица,вървене на пострадалата по възможно най-краткия път от
пешеходната зона към спрения й на тази улица автомобил,не може да се
приеме за близко разстояние по смисъла на закона.За да мине по въпросната
пешеходна пътека,пострадалата е следвало да извърви неоправдано дълго
разстояние и то при липсата на какъвто и да е трафик на ППС по улицата.В
случая А. Г. е изпълнила стриктно изискванията на чл.114 т.1 и 2 от
ЗДвП,респ. чл.166 т.1 и 2 от ППЗДвП като пешеходец,като не е навлязла
внезапно на платното за движение и не го пресякла при ограничена
видимост. Пострадалата не е нарушила и чл.165 ал.I т.1 от ППЗДвП да
пресече улицата по пешеходна пътека,тъй-като такава няма в
близост,съобразно изложеното по-горе.Нормата прави задължително
ползването на пешеходната пътека само ако същата,предвид на конкретните
обстоятелства,може да се приеме за близка на пешеходеца.Следва да се
посочи,че чл.165 ал.I т.1 от ППЗДвП е приложима в случая,а не чл.113 ал.II от
ЗДвП,тъй-като двете уреждат различни хипотези.Чл.113 ал.II от ЗДвП
посочва,че извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в
населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека,
те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това
места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.В случая обаче е
налице пресичане в населено място и на еднопосочен път,поради което е
приложима нормата на чл.165 ал.I т.1 от ППЗДвП,която допуска пресичане
без използване на пешеходна пътека във всички останали случаи на всяко
пътно платно,извън тези по чл.113 ал.II от ЗДвП.
Тези обстоятелства още веднъж извеждат,че общината е следвало
да подходи изключително внимателно към обезопасяването на процесното
препятствие по пътя,довело до деликта,тъй-като конкретното място се
използва от пешеходци,които могат да пресичат там пътното платно в
съответствие със закона,поради липса на близка пешеходна пътека.В тази
насока е ирелевантна тезата на общината,че подобни препятствия,които се
намират на пътното платно,ако не съставляват опасност за ППС и МПС,не
следвало да се отстраняват или обозначават.Същите обаче са източник на
опасност за пешеходците, поради което е следвало своевременно да се
отстранят.
Следва да се посочи и че така изложения довод на общината
относно съпричиняването е изначално неоснователен.Визираните и обсъдени
текстове от ЗДвП и ППЗДвП имат за цел да предотвратят стълкновение
между пешеходец и ППС,респ. МПС.В тази насока е и същината им,която
8
чрез въвеждане на тези забрани с адресат пешеходците,цели превантивно да
отнеме възможността за инцидент между него и другите участници в
движението.Случая обаче въобще не обхваща инцидент между пешеходец и
МПС,поради което и така посочените забрани нямат никакво отношение към
каузалната поредица,довела да причинените вреди,респ. неспазването им от
пострадалата няма връзка със същите.
Както се изведе по-горе единствената причина за осъществения
деликт е неизпълнението на очертаните законови задължения на общината да
обезопаси или премахне описаното препятствие по пътното платно,нейна
публична собственост,които задължения нямат никаква връзка с
изпълнението или не от пешеходците на правилата за движение по ЗДвП и
ППЗДвП.Ето защо не може да има в случая съпричиняване от страна на
пострадалата.
В тази насока въззивната жалба на Община *** е изцяло
неоснователна.
Неоснователна е и въззивната жалба на А.П.Т.–Г..Същата
извежда неправилност на съдебния акт по приложение правилата на чл.52 от
ЗЗД относно размера на присъденото обезщетение от 8 000 лева за
претърпените неимуществени вреди от същата до 15 000 лева.Именно тази
сума би била напълно адекватна на преживените от нея негативни емоции,за
да ги обезщети в пълнота.
При определяне на обезщетението по предявения иск за
неимуществени вреди РС-Хасково е постановил правилен акт.Решението в
тази насока е съобразено с характера на вредите,описани по-
горе,интензивността и продължителността на търпените болки,времето и
начина за лечение, пълното излекуване на получените увреди, липсата на
странични и трайни последици извън обичайните за установените телесни
повреди,начина на отразяване на тези увреди в живота на
пострадалата,нейната възраст,обществено икономическите условия в
страната към релевантния период.Първата инстанция е съобразила всички
съществуващи обстоятелства значими в хипотезата на чл.52 от ЗЗД,които
извеждат понятието справедливост от неговата абстрактност като цяло и го
привеждат в конкретика към процесния случай в синхрон с предписанията на
ППВС №4/1968 г. на ВС.Така присъдения размер на обезщетение от 8 000
лева обхваща всички претърпени неимуществени вреди от пострадалата от
въпросния деликт,причинените й телесни увреди и негативни преживявания,
съставлява адекватен и конкретен израз на справедливостта за случая. Всеки
друг размер на обезщетение,по-нисък или по-висок,би бил в разрез с
изискванията на чл.52 от ЗЗД.
Ето защо представените въззивни жалба са неоснователни,а
постановеното решение на РС-Хасково е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди изцяло,като въззиния съд препраща към изложените
мотиви на основание чл.272 от ГПК.
9
С оглед изхода от въззивното производство съдът не следва да
присъжда разноски на страните и същите следва да останат както са
направени от тях,като няма и доказателства за прекомерност на същите.
Водим от горното Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №396/30.VI.2022 г. постановено по
гражданско дело №1447/2021 г. на Райнен съд-Хасково.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от съобщаването
му с касационна жалба пред ВКС на РБ
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10