№ 1574
гр. С..., 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110162286 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на М. К. Н., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С..., чрез адвокат М. И. П., САК, № ********** Адрес
на упражняване на дейността: гр. С..., ул. ..... срещу "З. К. Л. И." АД ЕИК:
*********, с адрес: град С..., бул....... чрез юрк. П. М., с която се иска
признаване за установено, че ищецът не дължи по отношение на ответника
(ответникът няма право на принудително изпълнение по отношение на ищеца)
на сумите 371,50 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата
от 29.09.2008 г. до изплащане на вземането, сумата 40 лв. адв. възнаграждение
и 25 лева държавна такса, за които е издаден изпълнителен лист на 14.10.2008
год. от СРС, 36 състав, по гр. дело № 29370/2008 год. и е образувано
изпълнително дело № ************** на ЧСИ А. Д., рег. № *** и район на
действие Софийски градски съд.
Ищецът твърди, че срещу него, се води изпълнително дело №
************** на ЧСИ А. Д., като изпълнителното дело е образувано по
молба на ответника - "З. К. Л. И." АД ЕИК: ********* (на основание чл. 213
КЗ ЗК „Л. И.с” ЕИК: ********* встъпва в правата на О. Б. Б. срещу
кредитополучателя - М. К. Н., ЕГН: **********) въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 14.10.2008 год. от СРС, 36 състав, по гр. дело № 29370/2008
год., за сумата от 371,50 лева главница, ведно със законната лихва върху
главницата от 29.09.2008 г. до изплащане на вземането, сумата 40 лв. адв.
възнаграждение и 25 лева държавна такса. "З. К. Л. И." АД ЕИК: *********
подава молба с вх. № 10673/04.12.2008 г до ЧСИ А. Д. за образуване на
изпълнително дело срещу доверителя ми М. К. Н., ЕГН: **********.
Съгласно ТР № 3/2020 г, давност не тече до 26.06.2015 г Преди тази дата има
изпълнителни действия от страна на ЧСИ, но след 2015 г. няма такива. С това
се изчерпват изпълнителните действия по делото. Като начална дата, от която
1
тече погасителната давност сочи 26.06.2015 г. Твърди, че сумите са погасени
по давност. Ето защо моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който взема становище за неоснователност на иска. Сочи че
изпълнителното дело е прекратено по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Сочи че
перемпцията е без правно значение за прекъсване на давността. Сочи че искът
е неоснователен и че ответника не е дал повод за завеждане на производството
поради което моли за възлагане на разноските в тежест на ищеца и
присъждане на разноски.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК
във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Страните не спорят, а и с приетия за окончателен доклад по делото е
обявено за безспорно обстоятелството, че последното изпълнително действие
е извършеното на 13.02.2012г. както и че за вземането давността е изтекла.
Единствения спорен въпрос е дали е налице правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск при условие че
изпълнителното производство е прекратено.
От представения по делото препис от изпълнително дело № 1585/2008г.
на ЧСИ А. Д., с Рег. № *** при КЧСИ и район на действие СГС се установява
че изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.2
ГПК с постановление от 20.11.2024г.
Преценката дали е налице правен интерес у ищеца, съдът следва да
извършва служебно, която преценка е конкретна и се извежда от фактическите
твърдения и правни доводи в исковата молба, с оглед засегнатите от
възникналия правен спор права и от характера на спорното право.
Предпоставките за допустимост на този отрицателен установителен иск,
обосноваващи правния интерес от него, са: 1) изпълнителното основание да е
издадено и влязло в сила за ищеца /т. е. стабилизирано/; 2) принудителното
изпълнение да е предстоящо или висящо, но не и вече реализирано /в
противен случай, искът не може да е отрицателен установителен, а
осъдителен/; 3) искът да е основан на новонастъпили факти, които не са
преклудирани - настъпили след момента, до който е било възможно да се
навеждат възражения в съответното производство, по което е издадено
изпълнителното основание: края на съдебното дирене в исково производство
/ако такова е провеждано/, момента на сключване на съдебната или
арбитражна спогодба, момента на изтичане на срока за възражение срещу
заповед за изпълнение /ако такова не е било подадено/.
В решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, III г.о е
посочено, че длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не
дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице
изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което
е издаден изпълнителен лист и при прекратено изпълнително производство
/на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/. Наличието на изпълнителен титул в полза на
кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време
изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска
2
установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само
давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител
не може да я зачете. Перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не изключва
принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи
искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже
да изпълни поискания нов способ - той дължи подчинение на представения и
намиращия се у него изпълнителен лист. Единствената последица от
настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото
искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по силата на закона.
В определение № 513/24.11.2016 г. по ч.гр. д. № 1660/2020 г. на ВКС, I
т.о. е прието, че при заведен отрицателен установителен иск, независимо от
липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането, към
момента на предявяването му, правната сфера на ищеца се явява накърнена и
само въз основа на съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед
упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, вкл.
спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира. Дори
такива да не биха били заявени, достатъчен е безспорният интерес на ищеца
от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си,
доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните
действия следва да предприеме и обезпечаване на иска си, съответно да поеме
риска на евентуален отказ за обезпечаване, все действия обективно засягащи
правната му сфера.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че искът по чл. 439 ГПК е
предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправни
предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстваща същия процес
защита, която е регламентирана именно в Глава тридесет и девета "Защита
срещу изпълнението" на ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да
оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно, ал. 2 може да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на
отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото
материално право, основана на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.
При уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител
възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, като в тази хипотеза взискателят няма право да
инициира ново изпълнително производство. Ето защо преценката на правния
интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК следва да се извърши не само с
оглед факта на прекратяване на изпълнителното производство, но и
конкретните правни последици на това прекратяване. Правен интерес от
предявяване на иска по чл. 439 ГПК е налице, когато съществува
изпълнителен титул в полза на кредитора-ответник, въз основа на който
последният може да поиска образуване на изпълнително производство.
3
Прекратяването на изпълнителното производство по искане на взискателя на
осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК не е свързано с отказ от права и няма за правна
последица погасяване на правото да се иска въз основа на изпълнителния лист
отново да бъде образувано изпълнително производство.
Следва да се държи сметка и че е налице и предпоставката на чл. 439,
ал.2 ГПК а именно ищецът се позовава на изтекла погасителна давност – факт
настъпил след приключването на съдебното дирене в производството по което
е издадено изпълнителното основание.
Ето защо искът се явява допустим.
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два
елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен
период от време.
Целта на погасителната давност е своевременното упражняване на
субективните граждански права. На кредитора чрез нея се отнема
възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това
става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление
пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на
кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от
време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно.
Това означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи
погасителният ефект трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника,
че иска да се ползва от давността.
Предвид липсата на оспорване на неговата основателност съдът намира,
че същият е и основателен като давността за вземането е петгодишна по
силата на чл. 117, ал.2 ЗЗД и е изтекла на 14.02.2017г.
По отношение на разноските.
Предвид уважаването на исковете на ищецът следва да бъдат присъдени
сторените разноски в размер на 50 лева за държавна такса.
На адвокат П. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал.1, вр. с чл.
124 ГПК че "З. К. Л. И." АД ЕИК: *********, с адрес: град С..., бул....... НЕ
ПРИТЕЖАВА ПРАВО НА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ по
отношение М. К. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. С..., чрез адвокат М. И. П.,
САК, № ********** Адрес на упражняване на дейността: гр. С..., ул. ....., на
сумата от 371,50 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата
от 29.09.2008 г. до изплащане на вземането, сумата 40 лв. адв. възнаграждение
и 25 лева държавна такса, за които е издаден изпълнителен лист на 14.10.2008
год. от СРС, 36 състав, по гр. дело № 29370/2008 год КАТО ПОГАСЕНО ПО
ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА З. К. Л. И." АД ЕИК: *********, с адрес: град С..., бул.......,
ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. С..., чрез адвокат М.
И. П., САК, № ********** Адрес на упражняване на дейността: гр. С..., ул.
....., на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 50 лева разноски за държавна
4
такса в производството.
ОСЪЖДА З. К. Л. И." АД ЕИК: *********, с адрес: град С..., бул.......,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. И. П., САК, № ********** Адрес на
упражняване на дейността: гр. С..., ул. ....., на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. с
чл. 38, ал.2 ЗАдв сумата от 400 лева разноски за държавна такса в
производството
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5