О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил, 12.02.2020 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на дванадесети февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА
НАВУЩАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Савова в. ч. гр. д. №590 по описа за 2019г. на
КнОС, за да се произнесе взе предвид :
Производството
е образувано по подадено от Д.В.Й., ЕГН **********,
в качеството на длъжник по ч.гр.д.№1879/2016 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, действащ чрез пълномощника адв. А. И. от АК – Кюстендил, възражение по чл.423, ал.1 ГПК във връзка с
издадена против него заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№1007/01.11.2016 г.
Депозираното възражение се мотивира с обстоятелството, че
длъжникът не е надлежно уведомен за издадената заповед за изпълнение на парично
задължение. Моли да бъде прието възражението срещу процесната заповед, поради
нередовното й връчване и лишаване от възможността за оспорването й.
По
повод депозираното възражение не е постъпил отговор от заявителя „***“ ЕАД.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и
приложимия закон, приема за установено следното:
По допустимостта на производството:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 1879/2016 г. на Районен съд – Кюстендил по заявление
на кредитора „***“
ЕАД, ЕИК *********, е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК №1007 от 01.11.2016 г. срещу
Д. В.
Й.,
ЕГН **********, с адрес: *** за описаните в заявлението суми.
Твърди
се от длъжника Д. В.Й.,
че за издадената срещу него заповед за изпълнение е узнал с получаването на покана
за доброволно изпълнение с изх.№00877/25.01.2017 г. на ЧСИ Валентина
Александрова рег.№742, с район на действие Окръжен съд - Кюстендил, като видно
от разписка за връчване, ПДИ е била връчена на длъжника на 03.12.2019г.
Възражението
е депозирано на 05.12.2019 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок.
Същото е подадено от лице, сочено като длъжник в издадената заповед за
изпълнение. Сезиран е надлежен родово и местно компетентен съд.
По
същество относно искането за приемане на възражението в хипотезата на чл.423,
ал.1, т.1 от ГПК, съдът намира следното
Оспорваната
заповед за изпълнение е издадена в хипотезата на чл. 410 от ГПК, с оглед на
което връчването й на длъжника се дължи от съда - чл. 411, ал.3 от ГПК. Начините на връчване на съобщения и други
книжа в рамките на съдебното производство са посочени в чл. 43 от ГПК.
Видно
от данните по ч.гр.д. № 1870/2016 г. по описа на КнРС, заповедта за изпълнение е била
изпратена за връчване на посочения от кредитора и проверен по реда на Наредба
№14 от 18.11.2009 г. адрес на длъжника Д. В. Й.,***.
На съобщението, върнато в цялост, е отбелязано от връчителя, че лицето е
търсено на адреса на 07.11.2016 г. в 17.30 ч; на 12.11.2016 г. в 16.30 ч. и на
22.11.2016 г. в 11.00 ч., но не е намерено. На
22.11.2016 г., видно от Уведомление по чл.47, ал.1 ГПК, връчителят е
залепил уведомлението на входната врата на апартамента на посочения адрес. В
същото са отразени обстоятелствата, при които е залепено уведомлението, а
именно: „ лицето търсено многократно на адреса – на 07.11.2016 г. в 17.30 ч; на
12.11.2016 г. в 16.30 ч. и на 22.11.2016 г. в 11.00 ч., не е намерено“. При
това положение съдът е приел, че заповедта за изпълнение следва да се счита
връчена и на 03.01.2017 г. е разпоредил да се издаде изпълнителен лист.
При
така установеното съставът на въззивния съд намира, че в този случай не може да
се приеме, че е осъществено редовно връчване по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
Съображенията в тази насока са следните:
Съдебната
практика приема, че отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване се
доказва с протокол на връчителя, който удостоверява посещенията си на адреса и
констатираните обстоятелства при всяко посещение - не по-малко от три, в
продължение на един месец /определение № 559 от 16.07.2014 г. по ч. гр. д. №
4222/2014 г. на ВКС, IV-то г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/. При удостоверяване, че съобщението не е връчено, тъй като връчителят не
намира адресата, без да има сведения, че същият е напуснал адреса или за
продължителното му отсъствие, следва да има данни, че е посещавал адреса в
рамките на посочения период поне три пъти по различно време, включително в
обичайното време за пребиваване на адреса /решение № 298/10.07.2012 г. по гр.
д. № 505/2011 г. на ВКС, IV-то г. о./. Връчителят е длъжен да отрази в
съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните
за приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК
обстоятелства - по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е
направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото
адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението. В
разглеждания случай липсва удостоверяване на тези обстоятелства. Също е видно, че
адресатът не е търсен на адреса в рамките на
месец поне три пъти по различно време. Не е надлежно удостоверено при какви
данни е прието, че длъжникът не може да
бъде намерен на адреса, както и че връчването не може да бъде извършено на лице
по чл. 46 ГПК, каквото изискване предопределя приложението на чл.47 ГПК /виж
Решение № 14 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5741/2014 г., I г. о., ГК/.
При тези данни районният съд не е имал основания да зачете връчването за
надлежно, както и да приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Следва
да се отчете, че връчването е извършено при действието на ГПК в редакцията,
обнародвана в бр.50 на ДВ от 03.07.2015 г. При промените в ГПК, обнародвани с
ДВ, бр.86 от 2017 г., обстоятелствата относими към приложението на чл.47 ГПК
вече са нормативно регламентирани, но това не изключва приложението им и за
настоящия случай, доколкото преди
приемането на новата редакция на чл.47 ГПК има утвърдена съдебна практика в
този смисъл.
С
оглед изложеното по-горе настоящият състав приема, че длъжникът е бил
препятстван да реализира правата си на защита срещу започналото срещу него
изпълнение и е осуетена възможност му да оспори вземането в резултат на
ненадлежно връчена заповед. Издадената заповед за изпълнение не е влязла в сила,
като са налице предпоставките на чл. 423, ал.
1, т. 1 от ГПК.
Подаденото
възражение следва да бъде прието, а изпълнението на заповедта за изпълнение -
да бъде спряно. Делото следва да се върне на Районен съд – Кюстендил на
основание чл. 423, ал.
4 от ГПК за уведомяване на заявителя и изпълнение на процедурата по чл. 415 от ГПК.
В
производството не се претендира присъждане на разноски.
Мотивиран от изложеното , Кюстендилският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА възражение на длъжника Д.В.Й., ЕГН **********,
действащ чрез пълномощника адв. А. И. от АК – Кюстендил, срещу издадена против него заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1007/01.11.2016 г. по
ч.гр.д.№1879/2016 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
СПИРА
ИЗПЪЛНЕНИЕТО по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК №1007/01.11.2016 г. по ч.гр.дело №1879/2016 г.
по описа на Районен съд – Кюстендил.
ВРЪЩА
ДЕЛОТО на основание чл. 423, ал.4 ГПК на Кюстендилския районен съд –за продължаване разглеждане на
делото с указания по чл. 415, ал.1 ГПК.
ДА
СЕ ИЗПРАТИ на ЧСИ Валентина
Александрова, рег.№742 по КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд Кюстендил препис
от настоящото определение за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.