Определение по дело №590/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 113
Дата: 12 февруари 2020 г. (в сила от 12 февруари 2020 г.)
Съдия: Росица Богданова Савова
Дело: 20191500500590
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

                                                 гр. Кюстендил, 12.02.2020 г.

             Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                           

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :   РОСИЦА САВОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ :          ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                             СИМОНА НАВУЩАНОВА                                   

            като разгледа докладваното от съдия Савова в. ч. гр. д. №590 по описа за 2019г. на КнОС, за да се произнесе взе предвид :

 

 

 

                Производството е образувано  по подадено от Д.В.Й., ЕГН **********, в качеството на длъжник по ч.гр.д.№1879/2016 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, действащ чрез пълномощника адв. А. И. от АК – Кюстендил,  възражение по чл.423, ал.1 ГПК във връзка с издадена против него заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1007/01.11.2016 г.

            Депозираното възражение се мотивира с обстоятелството, че длъжникът не е надлежно уведомен за издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Моли да бъде прието възражението срещу процесната заповед, поради нередовното й връчване и лишаване от възможността за оспорването й.

По повод депозираното възражение не е постъпил отговор от заявителя  ***“ ЕАД.

            Съдът, след като съобрази доводите на страните и приложимия закон, приема за установено следното:

            По допустимостта на производството:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1879/2016 г. на Районен съд – Кюстендил по заявление на кредитора „***“ ЕАД, ЕИК *********, е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1007 от 01.11.2016 г. срещу  Д. В. Й., ЕГН **********, с адрес: *** за описаните в заявлението суми.

Твърди се от длъжника Д. В.Й., че за издадената срещу него заповед за изпълнение е узнал с получаването на покана за доброволно изпълнение с изх.№00877/25.01.2017 г. на ЧСИ Валентина Александрова рег.№742, с район на действие Окръжен съд - Кюстендил, като видно от разписка за връчване, ПДИ е била връчена на длъжника на 03.12.2019г. 

Възражението е депозирано на 05.12.2019 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. Същото е подадено от лице, сочено като длъжник в издадената заповед за изпълнение. Сезиран е надлежен родово и местно компетентен съд.

По същество относно искането за приемане на възражението в хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, съдът намира следното

Оспорваната заповед за изпълнение е издадена в хипотезата на чл. 410 от ГПК, с оглед на което връчването й на длъжника се дължи от съда - чл. 411, ал.3 от ГПК.  Начините на връчване на съобщения и други книжа в рамките на съдебното производство са посочени в чл. 43 от ГПК.

Видно от данните по ч.гр.д.1870/2016 г. по описа на КнРС, заповедта за изпълнение е била изпратена за връчване на посочения от кредитора и проверен по реда на Наредба №14 от 18.11.2009 г. адрес на длъжника Д. В. Й.,***. На съобщението, върнато в цялост, е отбелязано от връчителя, че лицето е търсено на адреса на 07.11.2016 г. в 17.30 ч; на 12.11.2016 г. в 16.30 ч. и на 22.11.2016 г. в 11.00 ч., но не е намерено. На  22.11.2016 г., видно от Уведомление по чл.47, ал.1 ГПК, връчителят е залепил уведомлението на входната врата на апартамента на посочения адрес. В същото са отразени обстоятелствата, при които е залепено уведомлението, а именно: „ лицето търсено многократно на адреса – на 07.11.2016 г. в 17.30 ч; на 12.11.2016 г. в 16.30 ч. и на 22.11.2016 г. в 11.00 ч., не е намерено“. При това положение съдът е приел, че заповедта за изпълнение следва да се счита връчена и на 03.01.2017 г. е разпоредил да се издаде изпълнителен лист.

При така установеното съставът на въззивния съд намира, че в този случай не може да се приеме, че е осъществено редовно връчване по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. Съображенията в тази насока са следните:

Съдебната практика приема, че отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване се доказва с протокол на връчителя, който удостоверява посещенията си на адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение - не по-малко от три, в продължение на един месец /определение № 559 от 16.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4222/2014 г. на ВКС, IV-то г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/. При удостоверяване, че съобщението не е връчено, тъй като връчителят не намира адресата, без да има сведения, че същият е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, следва да има данни, че е посещавал адреса в рамките на посочения период поне три пъти по различно време, включително в обичайното време за пребиваване на адреса /решение № 298/10.07.2012 г. по гр. д. № 505/2011 г. на ВКС, IV-то г. о./. Връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на  чл. 47, ал. 1 ГПК обстоятелства - по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението. В разглеждания случай липсва удостоверяване на тези обстоятелства. Също е видно, че адресатът не е търсен на адреса в рамките на месец поне три пъти по различно време. Не е надлежно удостоверено при какви данни е прието, че длъжникът  не може да бъде намерен на адреса, както и че връчването не може да бъде извършено на лице по чл. 46 ГПК, каквото изискване предопределя приложението на чл.47 ГПК /виж Решение № 14 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5741/2014 г., I г. о., ГК/. При тези данни районният съд не е имал основания да зачете връчването за надлежно, както и да приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Следва да се отчете, че връчването е извършено при действието на ГПК в редакцията, обнародвана в бр.50 на ДВ от 03.07.2015 г. При промените в ГПК, обнародвани с ДВ, бр.86 от 2017 г., обстоятелствата относими към приложението на чл.47 ГПК вече са нормативно регламентирани, но това не изключва приложението им и за настоящия случай, доколкото  преди приемането на новата редакция на чл.47 ГПК има утвърдена съдебна практика в този смисъл.

С оглед изложеното по-горе настоящият състав приема, че длъжникът е бил препятстван да реализира правата си на защита срещу започналото срещу него изпълнение и е осуетена възможност му да оспори вземането в резултат на ненадлежно връчена заповед. Издадената заповед за изпълнение не е влязла в сила, като са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Подаденото възражение следва да бъде прието, а изпълнението на заповедта за изпълнение - да бъде спряно. Делото следва да се върне на Районен съд – Кюстендил на основание чл. 423, ал. 4 от ГПК за уведомяване на заявителя и изпълнение на процедурата по чл. 415 от ГПК.

            В производството не се претендира присъждане на разноски.

             Мотивиран от изложеното ,  Кюстендилският окръжен съд

 

                                                             О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА възражение на длъжника Д.В.Й., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника адв. А. И. от АК – Кюстендил,   срещу издадена против него заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1007/01.11.2016 г. по ч.гр.д.№1879/2016 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410  ГПК  №1007/01.11.2016 г. по ч.гр.дело №1879/2016 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на основание чл. 423, ал.4 ГПК на Кюстендилския районен съд –за продължаване разглеждане на делото с указания по чл. 415, ал.1 ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на  ЧСИ Валентина Александрова, рег.№742 по КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд Кюстендил препис от настоящото определение за сведение.

 

             Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

                      

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.       

                               

                                                                                          2.