МОТИВИ към Присъда № 173/06.11.2019г. по НОХД 3027/2019г. по описа на
РС-Бургас
Производството по делото е образувано въз основа на
обвинителен акт, внесен от БРП срещу В.Г.Г. с ЕГН **********, с който същият е
обвинен в това, че на 28.11.2018 г. в жилище, находящо се в ***, без надлежно
разрешително, съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за
разрешаване на дейностите по чл. 73, ал.1 от ЗКНВП, държал високорискови
наркотични вещества по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗКНВП, вр.
Приложение № 1 - Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ към чл.3, т. 1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, а
именно: коноп /канабис, марихуана/ с тегло от 4,605 грама със съдържание на
активно действащ компонент тетрахидроканабинол - 10,50% на стойност 27,63 лв.;
и метамфетамин с тегло от 0,091 грама със съдържание на метамфетамин 46,90 % на
стойност 2,27 лв. - престъпление по чл.
354а, ал. 3, предложение второ, т. 1, предложение първо от НК, вр. чл. 3, ал.
1, т. 1, и ал. 2 от ЗКНВП, вр. чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък №1 от същата,
вр. чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от ЗКНВП и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и
реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП.
Съдебното следствие бе проведено по реда на
чл.371, т.2 от НПК по искане на подсъдимия Г. и неговия упълномощен защитник
адв.Н., при което подсъдимият призна всички факти и обстоятелства,
описани в обвинителния акт, и се съгласи да не се събират доказателства за тях.
В съдебно
заседание представителят на БРП излага становище, че извършеното от Г. деяние
се установява по несъмнен начин както от неговите самопризнания, така и от
доказателствения материал по делото. В същото време обаче, излага теза, че
действията му изпълват признаците от обективна и субективна страна на деянието
по чл. 354а, ал.5, вр. с ал. 3,
предложение второ, т. 1, предложение първо от НК. С оглед на това, а и предвид
обстоятелството, че са налице всички изискуеми предпоставки за приложение на
института на чл.78а от НК, държавното обвинение предлага подсъдимият да бъде
признат за виновен и да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева.
Защитата в
лицето на адв.Н. също моли подзащитният му да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание „Глоба“, но в
размер на 1000 лева. Изтъква, че същият страда от белодробно заболяване, което
му пречи да работи на пълен работен ден, поради което полага почасово труд,
като едновременно с това същият е и студент.
В.Г. признава
изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и моли съда да го
освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба в размер на 1000 лева.
След поотделна и съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и съобразно разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В.Г.Г.
е роден на ***г. в гр. Варна и живее в ***. Той е българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, с ЕГН ********** и със средно образование и работи
като консултант.
Във връзка с постъпила оперативна
информация за подсъдимия В.Г.Г., ЕГН: **********, че макар да не е криминално
проявен, държи в дома си наркотични вещества, била организирана и извършена
проверка. Ето защо на 28.11.2018 год. св. Ж. Ж. - служител в сектор „Криминална
полиция“, съвместно с колегата си С. К., посетили адреса в **, на който живеел Г.
със семейството си. Пред входната врата усетили силен мирис на марихуана.
Позвънили на вратата на ап.4, която била отворена от подсъдимия. Полицейските
служители заявили целта на посещението си, както и че разполагат с оперативна
информация, според която В.Г. държи в дома си марихуана. Същият отрекъл, като
поканил св. Ж. и св. К. в стаята си, за да се уверят сами в това. При
отварянето на входната врата миризмата на марихуана се засилила. В стаята,
обитавана от В.Г., се намирало още едно лице, което впоследствие било
установено, че е св. Е. У.. Последният бил попитан от полицейските служители
дали държи в себе си забранени от закона вещества, но той отрекъл, като посочил
и че не знае дали в помещението, в което се намирали, имало такива.
Въпреки това обаче, свидетелите Ж. и К.
попитали подсъдимия и св.У. отново дали в помещението, в което се намирали,
имало наркотични вещества, при което, В.Г. заявил, че малко преди това двамата
са изпушили една цигара марихуана. Допълнил обаче, че не разполага с повече и
ако полицейските служители желаят, могат да проверят. При тези реплики, св. Ж.
забелязал, че подсъдимият Г. силно се притеснил. Забелязал също така, че
компютърът, стоящ на бюрото, бил с премахнат капак. Вътре в компютъра, св. Ж.
забелязал 1 бр. полиетиленов плик, съдържащ зелена тревна маса. Взел плика и го
поставил на бюрото. На бюрото се намирали също електронна везна, прозрачно
топче с бяло прахообразно вещество и гриндер.
Бил извършен и личен обиск на св.У.,
за което бил съставен протокол по реда на чл. 63, ал.1 и ал.З от ЗМВР, според
който в лицето не са намерени предмети, забранени от закона.
С оглед стеклите се обстоятелства, св.
Ж. повикал дежурната оперативна група, след което били предприети действия по
претърсване и изземване, за което бил съставен протокол от 28.11.2018 год., скрепен със
съдебна санкция. При извършване на описаното действие, били иззети следните
вещи: полиетиленов плик с размер 6 см. х 9 см., съдържащ суха зелена тревна
маса - обект №1; сива електронна везна - обект №2; бяло прозрачно топче с
остатъци от бяло прахообразно вещество във вътрешността и пластмасова кръгла
кутия с шипове от горната и долната вътрешна част - обект №3; бял лист с
остатъци от бяло прахообразно вещество - обект №4; фар от автомобил.
По делото е назначена и изготвена
дактилоскопна експертиза, обективирана в протокол № 284 от 13.12.2018 г.,
според която няма оставени дактилоскопни следи по иззетите веществени доказателства.
По делото била назначена и изготвена
химическа експертиза, обективирана в протокол № 1124 от 29.11.2018г., от която
се установило, че растителната маса в обект №1 е коноп с активно действащ компонент
тетрахидроканабинол 10,50 %, с тегло 4,605 грама. След екстракция от
повърхността на електронната везна, в екстракта е установено наличие на коноп с
активно действащ компонент тетрахидроканабинол и метамфетамин. В кристалното
вещество от обект №3, същото по морфологични белези и химичен състав е
определено като метамфетамин със съдържание на активно вещество 46,90%.
Предоставената мелничка е изследвана детайлно, като върху вътрешните й
повърхности е установено наличие на частици и власинки от растителен произход.
Частиците от растителна маса се определят като коноп. Опаковката от лист хартия
също е изследвана детайлно, като върху повърхността й е установено наличие на
частици от кристално вещество, което се определя като метамфетамин. Кристалното
вещество в обект №3/1 е с тегло 0,091 грама и се определя като метамфетамин със
съдържание на метамфетамин 46,90 %. Частиците от растителна маса в обект №3/2
имат нето тегло 0,005 грама и се определят като частици коноп със съдържание на
тетрахидроканабинол.
Стойността на намерения коноп в обитаваното
от подсъдимия жилище съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. е 27,63
лв., а на метаамфетамина е 2,27 лв.
Така
изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от самопризнанията на подсъдимия, доброволно направени пред настоящия
съдебен състав, които се подкрепят от показанията на свидетелите в досъдебното
производство – Е. В. У. /л.27 от ДП/, С. К. К. /л.28 от ДП/, Ж. К. Ж. /л.29 от
ДП/, Г. К. Г. /л.62 от ДП/, К. К. Д. Б.-Г. /л.61 от ДП/, Т. М. Х.-Г.а /л.66 от
ДП/, А. Я. К. /л.70 от ДП/ и писмените и
веществените доказателства и доказателствени средства - протокол за претърсване
и изземване от 28.11.2018 г., одобрен с определение на съда, ведно с фотоалбум
към него /л.14-23 от ДП/, Утвърден план от Началника на 05 РУ при ОДМВР-гр.Бургас
/л.41 от ДП/, справка за съдимост /л.35 от СП/, писмо /л. 82 от ДП/, приемо-предавателен протокол
/л.83 от ДП/, разписка /л.98 от ДП/, както и заключение на физикохимична
експертиза /л.34-36 от ДП/, обективирана в протокол №1124 от 29.11.2018 г. и
заключение на дактилоскопна експертиза, обективирана в протокол №284 от
13.12.2018 г.; наркотичните вещества, предадени на съхранение в Централното
митническо управление /л.83 от ДП/ и 1 бр. плик, съдържащ опаковки, грендер и
везна и представените в съдебно заседание писмени доказателства относно здравословното
състояние на подсъдимия.
Съдът прецени
събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373,
ал.3 от НПК.
От
страна на съда не бяха констатирани противоречия, несъответствия и
непоследователност в събрания по делото годен доказателствен материал, цитиран
по-горе, събран по съответния процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването
на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
От правна страна:
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът счита, че от обективна и
субективна страна с действията си подсъдимият Г. е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.354а, ал.5, вр. с ал.3, пр. второ, т.1, пр. първо от НК. От обективна
страна, е налице държане на високорисково наркотично вещество от страна на подсъдимия,
защото на 28.11.2018 г. в жилище, находящо се в ***, упражнявал фактическа
власт върху коноп /канабис, марихуана/, който бил 4,605 грама със
съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол - 10,50% на
стойност 27, 63 лв. и метамфетамин, който бил 0,091 грама със съдържание
на метамфетамин 46,90 % на стойност 2,27 лв.
Конопът
(канабис, марихуана) и активния му компонент - тетрахидроканабинол, и
веществото метамфетамин, са високорискови наркотични вещества съгласно Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като се
намират в Приложение № 1 към чл.3, т.1 на Наредбата, включващо Списък 1-
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина”. Посочените наркотични вещества са изброени в списъка
по чл.3, ал.2, т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, като такива с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени са за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина. Конопът /канабис, марихуана/ и активният му
компонент тетрахидроканабинол и веществото метамфетамин са високорискови
наркотични вещества без легална употреба, пазари производство и по силата на
нормативните актове са поставени под контрол.
Доколкото по
делото не се установи подсъдимият да е държал високорисковите наркотични
вещества въз основа на разрешително - лицензия за това, издадена при реда и
условията на ЗКНВП, то следва да се приеме, че е осъществил държането
незаконно, в нарушение на установения за това ред и без надлежно разрешение.
По отношение
на доводите, че деянието на Г. представлява маловажен случай и по отношение на
него следва да се приложи чл.354а, ал.5 от НК, съдът намира същите за
основателни. Преценката за това дали дадено деяние представлява маловажен
случай е комплексна и индивидуална във всеки отделен случай и се определя от
фактите по делото, съотнесени към дефинитивната разпоредба на чл. 93, т. 9 от НК, в която се съдържа легално определение на понятието „маловажен случай“. По
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК деянието представлява „маловажен случай“, когато
с оглед липсата или незначителността на вредните последици или на други
смекчаващи обстоятелства се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. От съдържанието
на нормата се установява, че дали случаят е маловажен се определя не само от
липсата или незначителността на вредните последици, но и от другите смекчаващи
обстоятелства, при които е извършено деянието, като по-ниската степен на
обществената му опасност в сравнение с обикновените случаи може да даде
основание за разграничаването му от престъплението и приемане, че се касае за
маловажен случай/ ТР № 58/1986 г. на ОСНК на ВС /. В същата насока е и ППВС №
6/1971 г., съгласно което маловажността на случая се определя от по-ниската
степен на обществена опасност на деянието, изводима както от оценката на
вредните последици от извършването му, така и от другите обстоятелства, характеризиращи
деянието и дееца /личността на извършителя, подбудите, начина на извършване на
деянието/, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка.
Според
настоящия състав, приложени към фактите по настоящото дело посочените критерии
за преценка определят извършеното деяние като маловажен случай и тук следва да
намери приложение тази привилегия на закона, отчитайки както личността на
дееца, така и обективната страна на стореното. Няма спор по делото, че
намереното количество наркотик – 4.605 гр. коноп и 0.091 гр. метамфетамин, не
може да обоснове само по себе си маловажността. Но не следва да се подценяват и
останалите обстоятелства по делото, свързани с личността на дееца и деянието.
Подсъдимият е заявил, че наркотичното вещество е за лична употреба, което
обуславя неголяма степен на засягане на обществени отношения, предмет на
защита, които са свързани със здравето на гражданите. Няма данни, от които да
се заключи, че наркотичното вещество е било предназначено за разпространение на
други лица. Касае се за държане на сравнително малко количество марихуана и
значително под един грам метаамфетамин, на неголяма обща стойност от 29.90 лева
/седемнадесет пъти по-ниска от минималната работна заплата за 2018г./, като
държането е извършено по начин, останал скрит за околните (т.е. без държането
да бъде манифестирано по какъвто и да е начин). Деецът работи почасово и е
студент. Така формиралия се извод за положителна личностна характеристика на
подсъдимия, също обосновава извод за ниска степен на обществена опасност на
деянието.
В хода на
съдебното производство подсъдимият Г. изрази пред съда критично отношение към
извършеното и го оцени негативно. Следва да се отбележи, че няма данни за
противообществени прояви от негова страна, освен деянието по настоящото дело.
Ето защо, в заключение, цялостната преценка на посочените обстоятелства,
характеризиращи извършеното деяние и подсъдимия като личност, както и тези
относно моралната укоримост на извършеното, дават основание за извод, че същото
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
престъпления от същия вид, което определя квалификацията му като „маловажен
случай“. При достигане на това заключение, съдът се съобрази с трайната
практика на ВКС в подобен тип случаи /например Решение № 34 от 8.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1914/2014 г., III
н. о., Решение № 201 от
8.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 329/2015 г., I н. о., НК, Решение № 362 от 15.07.2011 г. на ВКС по н.
д. № 1776/2011 г., III н. о., НК/ като най-актуалното решение в
абсолютно идентичен на настоящия казус е обективирано в Решение № 44 от 23.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 72/2018 г., III н. о.,
НК/ при него предметът на престъплението е 18 грама коноп т.е. с почти 14 грама
повече от настоящия случай/. С
оглед изложеното относно това, че извършеното деяние представлява „маловажен
случай“, приложимата правна квалификация по обвинението срещу Г. следва да е по
чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, поради което и съдът го оправда по
първоначално повдигнатото му по –тежко обвинение по чл.354а,ал.3,т.1 от НК.
Деянието е извършено при форма на вината „пряк
умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Действията на Г.
показват, че в съзнанието му са били оформени представи за това, че е държал
наркотично вещество в жилището, в което живее, без да има надлежно разрешение и
е знаел, че без съответно
разрешение, няма право да притежава наркотични вещества, разбирал е, че с
действията си извършва противоправно деяние и е целял да държи в себе си
забранени от закона високорискови наркотични вещества.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
По отношение
на извършеното от Г. престъпление са налице предпоставките на чл. 78а от НК,тъй
като за така извършеното престъпление законът – чл. 354а, ал.5 от НК, предвижда
наказание глоба до хиляда лева, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност, от престъплението не са настъпили имуществени вреди.
Ето защо съдът намира, че са налице всички предпоставки за освобождаване на подсъдимия
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание
чл.78а, ал.1 от НК. При определяне конкретния размер на наказанието по чл. 78а,
ал. 1 от НК, съдът съобрази ниската степен на обществена опасност на дееца
предвид относително младата му възраст и добрите характеристични данни,
съдействието за разкриване на престъплението, признанието на вината и
разкаянието за извършеното и малкото количество наркотик. Съдът намира, че с
оглед разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, на Г. следва да бъде наложено
административно наказание глоба в минималния размер, предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК, а именно - глоба в размер на 1000 лева, тъй като предвиденото наказание в
чл.354а, ал.5 НК е глоба до хиляда лева, а административното наказание по
чл.78а от НК не може да надвишава наказанието глоба, предвидено за съответното
престъпление.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Съдът, на
основание чл. 354а, ал. 6 от НК, отне в полза на държавата неизразходваната
част от веществените доказателства по делото, а именно: коноп /канабис,
марихуана/ с тегло 4,605 гр. със
съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол - 10,50%, и
метамфетамин с тегло 0,091 гр. със съдържание на метамфетамин 46,90 %,
изпратени на ЦМУ-София с протокол № 3775/04.12.2018г., и постанови същите да
бъдат унищожени след влизането на съдебния акт в сила.
Съдът, на основание чл.53, ал. 1, б. „А” от НК, отне в полза на
държавата веществените доказателства -
опаковки, грендер, везна, и на основание ПАС постанови тяхното
унищожаване като вещи без стойност.
РАЗНОСКИ
Съдът намира,
че с оглед признаването на подс. Г. за виновен в извършването на описаното в
обвинителния акт престъпление, на основание чл.189, ал.3 от НПК, той следва да
заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР Бургас сумата 145,72 /сто
четиридесет и пет лева и седемдесет и две ст./ лева за изготвяне на експертизи,
както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС сумата от 5 /пет/
лева, представляваща държавна такса за
служебно издаване на изпълнително лист.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.