Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 15.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Пазарджик, XXVI
граждански състав,
в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2444 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК от Национална агенция за приходите против А.К.М. и Е.Р.В. за обявяване за
недействителен спрямо Държавата на договора за покупко-продажба на 1/2 идеални
части от недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 175, том IV, рег. №
6424, нот. дело № 675/2012 г. по описа на нотариус Анета Илкова с район на
действие РС Пазарджик, по силата на който А.К.М. продал на Е.Р.В. за сумата от
1510 лв. 1/2 идеални части от недвижим
имот, представляващ УПИ IV (урегулиран поземлен имот, означен като парцел
четвърти), в квартал 3 по плана на с. Величково, обл. Пазарджик, с площ от 1152
кв. м., ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда с площ от
41 кв. м. – съгласно удостоверение на Кметство с. Величково и удостоверение за
строеж, и с площ от 42 кв. м. – съгласно удостоверение за данъчна оценка на
имота, при съседи: изток: улица, запад: УПИ XIV-9, север – УПИ XV – общ., юг –
УПИ V6 .
В исковата молба на Национална агенция
за приходите се твърди, че на 04.05.2012 г. била връчена лично на първия
ответник А.К.М. заповед за възлагане на ревизия № 1201492/20.03.2012 г.
Ревизионното производство приключило с издаването на РА № *********/12.12.2012
г., като с него на първия ответник били определени допълнително дължими публични
задължения в размер на 75 488,41 лв. Въпреки че последният бил уведомен
надлежно за започналото спрямо него ревизионно производство, на 27.07.2012 г.
извършил разпореждане с притежавано от него недвижимо имущество, като продал на
втория ответник Е.В. притежаваните от него 1/2 идеални части от недвижим имот,
находящ се в с. Величково, обл. Пазарджик. Тези действия били увредели
Държавата, тъй като се препятствала възможността за събиране на установените с
РА задължения. Отделно самата продажба била извършена на значително занижени от
пазарните цени. Твърди се още, че в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик било
образувано изпълнително производство за събиране на задълженията на първия
ответник А.М., като били наложени обезпечителни мерки. Във връзка с
образуваното изпълнително дело било извършено пълно проучване на имущественото
състояние на длъжника, според което лицето не притежавало имущество с
изключение на едно МПС. С така наложените обезпечителни мерки дългът не бил
обезпечен изцяло, а от 20.01.2017 г. бил прекатегоризиран като трудно събираем
на основание указание на изпълнителния директор на НАП поради наличието на
публични задължения, които били обезпечени частично с имущество, по-малко от 10
% от дълга. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК
е постъпил отговор на исковата молба от първия ответник А.М., в който излага
доводи за неоснователност на исковата претенция. Сделката, чиято
недействителност се искало да бъде прогласена, не попадала в хипотезата на чл.
216, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като даденото от продавача не надхвърляло значително
полученото от него. Платената по тази сделка цена отразявала пазарната стойност
на имота към момента на продажбата – 27.07.2012 г. Неоснователна била и
претенцията по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, тъй като твърдяното от ищеца
увреждане не се предполагало, а следвало да се докаже от него чрез установяване
на конкретни факти от поведението на продавача, които да материализират неговото намерение за увреждане на публичния
взискател.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор
на исковата молба и от втория ответник Е.В., с който се прави искане за
отхвърляне на предявените искове. Възразява, че при наличието на друго
имущество и доходи на длъжника – МПС и лична пенсия, било недопустимо да се
засягат правата на трети добросъвестни лица, при това придобити преди вписване
на исковата молба. Поддържа, че релевантни за приложението на чл. 216, ал. 1 ДОПК били само тези публични задължения на длъжника, които били установени по
надлежния ред с влязъл в сила административен акт, влязло в сила съдебно
решение или за които на длъжника била връчена заповед за започване на ревизия,
приключила с тяхното установяване преди извършване на разпоредителна сделка или
действие. А в настоящия случай сделката била извършена преди ревизията да е
приключила. Оспорва, че продажната цена на имота била значително занижена.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От Заповед за възлагане на ревизия №
*********/20.03.2012 г. на ТД на НАП Пловдив се установява, че на основание чл.
112 и чл.113 ДОПК е възложено да се извърши ревизия на А.К.М., действащ като ЕТ
„КАМ-2003-А.М.”. Заповедта е връчена на последния на 04.05.2012 г.
Представен е Ревизионен акт №
*********/12.12.2012 г., съгласно който са установени следните задължения на
първия ответник А.К.М. – данък върху добавената стойност в размер на 58 492,61
лв. и лихви в размер на 16 153,55 лв.
Съгласно справка от НАП към 27.06.2017
г. задълженията на първия ответник А.М., които подлежат на разпределение от
публичен изпълнител, възлизат на 125 746,41 лв., сред които са и
задълженията по Ревизионен акт № *********/12.12.2012 г.
От служебна бележка от 11.04.2017 г. от
публичен изпълнител се изяснява, че за задълженията на А.М. е образувано
изпълнително производство № 4451/2015 г.
Приложено е Удостоверение от Община
Велинград изх. № **********/04.10.2016 г., според което първият ответник е
декларирал, че притежава лек автомобил марка „Нисан Алмера” с рег. № РА0154ВС. От
протокол за опис от 06.07.2016 г., изготвен от публичен изпълнител при ТД на
НАП Пловдив, офис Пазарджик, се изяснява, че е извършен опис на гореописания
лек автомобил и е определена оценка в размер на 500 лв.
С писмо изх. № 3011-12-7Н1/19.11.2015 г.
Национален осигурителен институт, Териториално поделение – Пазарджик, е
уведомил НАП, че във връзка с постановление за налагане на запор върху пенсията
на А.К.М. общият дълг в размер на 90 739,07 лв. е разсрочен за удържане,
както следва: от 01.12.2015 г. по 166,08 лв. ежемесечно. Съгласно писмо изх. №
3027-12-11/13.07.2016 г. от НОИ, Териториално поделение – Пазарджик от
01.08.2016 г., поради осъвременяване на пенсиите, от получаваната от А.М.
пенсия ще бъде удържана сумата от 176,90 месечно.
С Постановление № С160013-022-0023065/15.09.2016
г. е наложен запор на 128 бр. безналични ценни книги с номинал 1лв.
Изпратени са запорни съобщения до
търговски банки за налагане на запор върху банкови сметки на А.К.М., като само
от „Райфайзенбанк“ ЕАД е получен отговор, че е клиент, но няма авоари, а всички
останали банки са отговорили, че не е техен клиент.
Съгласно Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 175, том IV, рег. № 6424, нот. дело №
675/2012 г. по описа на нотариус Анета Илкова се установява, че на 27.07.2012
г. А.К.М. и Боянка Георгиева Маринкова продали на Е.Р.В. следния недвижим имот:
УПИ IV (урегулиран поземлен имот, означен като парцел четвърти), в квартал 3 по
плана на с. Величково, обл. Пазарджик, с площ от 1152 кв. м., ведно с
построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 41 кв. м. –
съгласно удостоверение на Кметство с. Величково и разрешение за строеж, и с
площ от 42 кв. м. – съгласно удостоверение за данъчна оценка на имота, при
съседи: изток: улица, запад: УПИ XIV-9, север – УПИ XV – общ., юг – УПИ V – 6,
за сумата от 3020 лв. Посочено е, че данъчната оценка на имота е в размер на
3019,60 лв.
Представен е и Нотариален акт № 37, том
I, рег. № 3094, дело № 391/2013 г. по описа на нотариус Веселина Гагова, с
район на действие РС Пазарджик, от който се установява, че на 17.04.2013 г. А.К.
М. продал на „ИВ МАР” ООД поземлен имот
№ 110025, с площ от 5.007 дка за сумата от 515,22 лв.
От Нотариален акт № 96, том I, рег. №
1251, нот. дело № 95/2013 г. по описа на нотариус Симеон Даскалов, с район на
действие РС Велинград, се изяснява, че на 12.04.2013 г. А.К.М. и съпругата му
Боянка Георгиева Маринкова са дарили на дъщеря си Красимира Ангелова Аршинкова
следния недвижим имот, придобит по време на брака в режим на съпружеска
имуществена общност, а именно втори жилищен етаж от жилищна сграда, построена в
дворно място, съставляващо УПИ № III – 2371 по регулационния план на гр.
Велинград. Данъчната оценка на имота е в размер на 11 004 лв.
С Нотариален акт № 98, том I, рег. №
1256, нот. дело № 97/2013 г. по описа на нотариус Симеон Даскалов, с район на
действие РС Велинград, на 12.04.2013 г. А.К.М. и съпругата му Боянка Георгиева
Маринкова дарили на дъщеря си Красимира Ангелова Аршинкова следния недвижим
имот, придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност: втори
жилищен етаж от двуетажна еднофамилна жилищна сграда, построена в дворно място,
съставляващо УПИ II 2371 по регулационния план на гр. Велинград, а на дъщеря си
Надежда Ангелова Маринкова- Бегова – първия жилищен етаж от описания недвижим
имот. Данъчната оценка на цялата къща е в размер на 61 333,60 лв.
По делото е разпитан свидетелят С.
Гуглев, който е посочил, че имотът в с. Величково се намирал близо до неговата
къща. Свидетелят е изяснил, че първият ответник А.М. ***, поради което не могъл
да стопанисва имота. Имало и кражби на мрежа. Свидетелят е посочил, че някъде
през 2011 г. ответникът взел решение да го продаде, а през 2012 г. го продал.
Свидетелят разказва, че преди продажбата в дворното място имало малка постройка
с две стаи на един етаж, покривът бил протекъл, а тапетите се били деформирали
от влагата. Имало и паянтова тоалетна на двора.
Изложеното се потвърждава и от
показанията на свидетеля Трайко Стаматов, който също е посочил, че ответникът А.М.
нямал възможност да ходи до с. Величково, за да поддържа имота. Имотът бил
ограден с мрежа, но тя била паднала, а и били извършвани кражби.
От показанията на свидетеля Николай Стоименов,
съжителстващ на семейни начала с втория ответник Е.В., които съдът кредитира
като логични и безпротиворечиви, се изяснява, че през 2012 г. имотът бил
обрасъл с трева, покривът бил почти паднал, а ламперията и дюшемето били
изгнили от водата. В къщата нямало санитарен възел, а отвън имало полусъборена
тоалетна. Нямало и канализация.
В тази насока са и показанията на
свидетеля Николай Горанчалиев, който е посочил, че като водопроводчик извършил
ремонт на водопроводната инсталация на имота в с. Величково. Свидетелят е
изяснил, че в двора имало само една чешма, нямало нито вода, нито инсталация.
Твърди, че изградил нова ВиК инсталация. След като Е.В. купила имота, била
изградена нова баня с тоалетна, както и пристойка с кухненска част.
Съгласно заключението на
съдебно-оценъчната експертиза се изяснява, че реалната пазарна стойност на 1/2
ид. ч. от УПИ IV, кв. 3, по плана на с. Величково, обл. Пазарджик, с площ от
1152 кв. м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда, към момента на
продажбата – 27.07.2012 г., била в размер на 3500 лв. Изготвено е и
допълнително заключение, като вещото лице след съобразяване на свидетелските
показания, е посочило, че препоръчителната пазарна цена на процесния имот
възлиза на 6100 лв.
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Предпоставките за уважаване
на иска
с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК са следните: сделката да е сключена след датата на установяване
на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане
на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения;
сделката да е възмездна с имуществени права на длъжника, при които даденото
значително надхвърля по стойност полученото.
Настоящият съдебен състав
намира, че в конкретния случай са налице всички посочени по-горе предпоставки
за основателност на предявената претенция. От приложения ревизионен акт се установява, че Държавата има
публични вземания към
първия ответник А.М., произтичащи
от неизплатени данъчни задължения. Налице е общата предпоставка – връчена
Заповед за възлагане на ревизия – на 04.05.2012 г., установено
публично задължение в резултат на ревизията, и сключена след тази дата
разпоредителна сделка. Установява се и значителна разлика между даденото и
полученото от задълженото лице. Действителната пазарна стойност на 1/2 ид. ч. от процесния имот е определена от вещото лице в размер
на
3050 лв., след съобразяване на свидетелските показания за
състоянието на имота към момента на покупко-продажбата. Така определената
стойност надвишава значително получената цена за
1/2 ид. ч. от имота – 1510 лв., поради което
следва да се приеме, че даденото надхвърля по стойност полученото значително. Ето защо следва
да се приеме, че фактическият състав по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК е осъществен и това е основание за обявяване на сделката за
недействителна по отношение на Държавата.
Доколкото
искът с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК е предявен при условията на
кумулативност, съдът следва да се произнесе и по този иск. Безспорно са установени двата обективни елемента на фактическия
състав по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК:
връчена заповед за възлагане на ревизия и установени в резултат на нея публични
задължения и
извършена сделка след връчване на заповедта за
възлагане на ревизията. За да се прогласи за недействителна по отношение на публичния взискател сделката, в тази хипотеза трябва да е извършена с намерение да се увреди
публичния взискател, т. е. елемент от фактическия състав на посочената правна норма е намерение
за увреждане на публичния взискател – кредитор. В тежест на ищеца е да установи
наличието фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, пораждащ правото на
иск за обявяване на относителна недействителност спрямо държавата на
съответните действия и сделки. Намерението за увреждане трябва да бъде
установено. В хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК то не се предполага, а
подлежи на доказване и доказателствената тежест е за ищеца. (В този смисъл Решение № 436 от 22.12.2011
г. на ВКС по гр. д. № 308/2011 г., III г. о., ГК).
Специалният закон (чл. 216 ДОПК) изключва
приложението на общия (чл. 135 ЗЗД), освен ако изрично не е препратено към
общия. С нормата на чл. 216, ал. 3 ДОПК се препраща към нормите на чл.
134 и чл. 135 ЗЗД, но само за случаите извън тези по алинея първа. В нормата на
чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК липсва правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД,
съгласно което, когато действието е възмездно, лицето с което длъжникът е
договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Следователно субективният
елемент на фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК се изчерпва с намерението за увреждане само у
длъжника – Решение № 69 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 534/2011 г., I т.
о., ТК.
Намерението за увреждане на длъжника следва да се разглежда като мисъл и желание да се
направи нещо във вреда на кредитора, съзнание, че със съответния правен акт се
уврежда кредитора, най-често като се намалява имуществото на длъжника, служещо
принципно за удовлетворяване вземанията на кредиторите – Решение № 27 от
28.02.2013 г. на
ВКС по т. д. № 410/2012, ІІ т.о., ТК. Намерението за увреждане следва да се
извлече във всеки конкретен случай от фактическите обстоятелства по делото. В
тази връзка, следва да се изтъкне, че в настоящия случай с полученото
уведомление на
04.05.2012 г. за започналата данъчна
ревизия първият ответник е бил информиран, че ще бъде извършена проверка на неговите
задължения за данък върху добавената
стойност за периода 01.01.2007 г. – 29.02.2012 г. На 27.07.2012 г. той и съпругата му са се
разпоредили в полза на втория ответник със собствения им недвижим имот, находящ
се в с. Величково за сумата от 3020 лв., която сума получили в брой. Не са
налице данни тази сума да е използвана за погасяване на установените с
ревизионния акт задължения. Не без значение е обстоятелството, че впоследствие
– април 2013 г., ответникът се е разпоредил с всички останали свои недвижими
имоти – нива в с. Величково и етажи от къщи в гр. Велинград. Така за един
кратък период първият ответник се е разпоредил с притежаваното недвижимо
имущество и при предприемане на действия по принудително изпълнение от страна
на публичен изпълнител се е установило, че негова собственост е само един лек
автомобил с оценка 500 лв., а единственият му доход е получаваната пенсия. Всички тези обстоятелства, анализирани в своята
съвкупност, водят до извода, че оспорената в настоящото производство сделка е
извършена с намерение да бъде осуетено насочването на принудително изпълнение
върху нейния предмет за вземанията на публичния взискател– Държавата.
В обобщение на
всичко изложено, следва да се заключи, че
е налице извършено разпореждане от страна на първия ответник с ликвиден актив –
процесния недвижим
имот, в полза на втория ответник, след уведомяването на
първия ответник за започнала данъчна ревизия, което е извършено с намерение да
се увреди ищеца, поради което му е непротивопоставимо.
С оглед изхода на спора ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в общ размер на 370 лв.,
от които 220 лв. – възнаграждение за вещо лице и 150 лв. за юрисконсулско
възнаграждение, определено съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса по
производството на основание чл. 84, т. 1 ГПК и с оглед уважаване на предявения иск,
дължимата такава
в размер на 50 лв. следва да бъде заплатена
от ответниците съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК.
Така
мотивиран, РС Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА по предявените
от Национална агенция за приходите против А.К.М., ЕГН: **********, адрес: ***,
и Е.Р.В., ЕГН: **********, адрес: ***, за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 216,
ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК по отношение на Държавата договора за покупко-продажба на
1/2 идеални части от недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 175, том IV,
рег. № 6424, нот. дело № 675/2012 г. по описа на нотариус Анета Илкова с район
на действие РС Пазарджик, по силата на който А.К.М. продал на Е.Р.В. за сумата
от 1510 лв. 1/2 идеални части от
недвижим имот, представляващ УПИ IV (урегулиран поземлен имот, означен като
парцел четвърти), в квартал 3 по плана на с. Величково, обл. Пазарджик, с площ
от 1152 кв. м., ведно с 1/2 ид. ч. от построената в имота едноетажна масивна
жилищна сграда с площ от 41 кв. м. – съгласно удостоверение на Кметство с.
Величково и разрешение за строеж, и с площ от 42 кв. м. – съгласно удостоверение
за данъчна оценка на имота, при съседи: изток: улица, запад: УПИ XIV-9, север –
УПИ XV – общ., юг – УПИ V-6.
ОСЪЖДА А.К.М., ЕГН: **********,
адрес: ***, и Е.Р.В., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплатят на Национална
агенция за приходите сумата от 370 лв., представляваща сторените по делото
разноски.
ОСЪЖДА А.К.М., ЕГН: **********,
адрес: ***, и Е.Р.В., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплатят по сметка на РС
Пазарджик сумата от 50 лв., представляваща държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: