РЕШЕНИЕ
№
град София, 19. 08. 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на втори февруари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
СТОЙЧО ПОПОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа
докладвано от председателя гр. д. № 13583/2020
год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 29. 09. 2020 год., постановено по
гр. д. № 66726/2019 год. на СРС І ГО 162 състав, е признато за установено по
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 213 ал. 1 изр. 3 КЗ отм. и чл. 86 ЗЗД, че З.Е. АД дължи на З.Л.И. АД сумата от 1639.12 лева, представляваща
непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
щета, посочена, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
19. 09. 2019 год. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 471.25
лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода, посочен.
С решението ответникът е осъден за разноски на
ищеца в исковото и заповедното производство, следват.
Ответникът, недоволен от решението, е подал
въззивна жалба до съда, като твърди съдебният акт да е неправилен и
необоснован, постановен при непълнота на доказателствата.
Съставеният двустранен констативен протокол не
отговаря на механизма на ПТП, потвърдено от двамата свидетели участници в
произшествието и правилно съобразено от съда.
Неправилно е отхвърлено искане на ответника за
допълнителни въпроси към вещото лице.
Съдът не е приспаднал увредени детайли, които се
установило, че не са увредени от процесното ПТП.
Съдът нито е допуснал поставянето на допълнителни
въпроси към експерта, нито е възприел събрания доказателствен материал, поради
което решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Вина за ПТП има и водачът на увредения автомобил,
тоест налице е съпричиняване по чл. 51 ЗЗД. Предвид механизма не се установявало
наличие на причинно следствена връзка с процесното ПТП на увредени детайли
следват, поради което застрахователят по задължителна застраховка Гражданска
отговорност на дължи стойността на извършените ремонтни работи по отношение на
тях.
Иска се отмяна на решението, като се постанови
ново за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. При
условията на евентуалност да се отхвърлят частично претенциите като
неоснователни и недоказани.
Претендират се разноски.
Ищецът оспорва жалбата изцяло като неоснователна
и моли съдът да постанови решение, с което да остави съдебният акт в сила като
правилен и законосъобразен.
С оглед събрания по делото доказателствен
материал съдът правилно е преценил в съвкупност всички доказателства, като е постановил
правилно решение, съобразено с доказателствата, нормативната уредба и съдебната
практика.
Правилно съдът е приел механизмът да е този по
свидетелските показания, които не си противоречат, затова не е кредитирал ДКП и
заключението на експерта по задача 1, което в тази част е изготвено въз основа
на КП преди изслушване на свидетелските показания. Не е установено
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил при ищеца, което
да е допринесло за настъпването на вредите.
Щетите се намират в пряка причинно следствена
връзка с настъпилото ПТП. Без уврежданията на десния фар, доколкото не се
констатират на представените снимки.
Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение
като неоснователна с потвърждаване на решението изцяло като правилно и
законосъобразно.
Претендират се разноски в производството
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Постановено е разпореждане на въззивния съд по
чл. 267 ГПК.
Ответникът е направил доказателствено искане с
жалбата, на което ищецът се е противопоставил с отговора, а съдът го е оставил
без уважение като непопадащо в обхвата на чл. 266 ГПК.
Други доказателствени искания пред въззивния съд
страните не са заявили.
Жалбата е допустима и неоснователна.
При служебна проверка съдът намира решението за
валидно, в обжалваната част – допустимо, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото с жалбата, като счита решението и за правилно, поради което и с
оглед законодателно предоставените му правомощия по чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на първата съдебна инстанция, наред с което и следното :
Според уредбата в КЗ отм. - Встъпване в правата
на застрахования
Чл. 213. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) С
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят
по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е
причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на
увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера
на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по
договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача
на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да
заплати обезщетение на основание чл. 268.
(2) Ако лицето, причинило вредата, е възходящ,
низходящ или негов съпруг, както и ако принадлежи към домакинството на
застрахования, застрахователят има правата по ал. 1, ако то е действало
умишлено.
(3) Застрахованият е длъжен да съдейства на
застрахователя при упражняване на правата му срещу причинителя на вредата.
(4) Ако имуществото на причинителя на вредата е
недостатъчно, застрахователят се удовлетворява след застрахования.
(5) В случай че причинителят на вредата е
обезщетил застрахования в пълен размер, застрахователят се освобождава от
задължението си да плати застрахователно обезщетение.
В настоящия случай застрахователят по
имуществената застраховка ищец в производството е предявил вземанията си
направо към застрахователя по ГО.
Фактическият състав на посочената правна норма
предвижда установяване на настъпване на вреди в пряка причинно следствена
връзка от виновно и противоправно поведение на застрахован по ГО автомобил на
застрахован по имуществена отговорност друг автомобил.
По делото са представени всички документи по
образуваната щета – ДКП, уведомление за настъпило застрахователно събитие при
ищеца, застраховател по ГО, застраховка Каско, сметка, доклад по щета,
експертиза по щета, сравнителна експертиза по щетата, талон за оглед на
автомобил, опис на щетите, удостоверение за техническа изправност на ППС,
фактура, калкулация, застрахователна полица и др.Представени са Общи условия на
ищеца. С молба ищецът е уточнил периода за процесното вземане за мораторна
лихва, л. 38 от делото на СРС.
Постъпил е отговор на исковата молба, който не е
в срок, поради което и не се обсъжда.
С определение по чл. 140 ГПК съдията докладчик е
изготвил проект за доклад по делото, като е допуснал САТЕ и един свидетел на ищеца.
Представено е експертно заключение на САТЕ на л.
72 и сл. от делото на СРС, като отговор на първа задача е даден от вещото лице
преди изслушване на свидетелските показания.
Проектът за доклад е стабилизиран за окончателен
без възражения на двете страни по спора в публично съдебно заседание. Разпитана
е свидетелката Симова на ищеца. Експертното заключение след въпроси е прието
без оспорване от страна на ищеца и на ответника.
В последващо открито съдебно заседание е разпитан
и свидетел на ответника С.. Представителят на ищеца няма други доказателствени
искания. Този на ответника е поискал да зададе допълнителен въпрос на вещото
лице, при възразяване от страна на представителя на ищеца. Искането е
отхвърлено мотивирано и обосновано от районния съдия, поради което оплакването за
допуснато процесуално нарушение се явява несъстоятелно.
Страните категорично са заявили, че нямат други
доказателствени искания и поради това съдът е дал ход на устните състезания.
За да приеме претенциите за основателни,
районният съдия се е мотивирал при следното изложение :
Обявени са за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че е реализирано ПТП, автомобилите са съответно
застраховани при ищеца Каско и при ответника ГО, както че ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение на пострадалия в размер на 752.28 лева. Тези
обстоятелства се установяват и от приетите писмени доказателства, експертно
заключение и свидетелски показания.
Спорът е сведен до : дали вина за ПТП има водачът
на автомобил, застрахован при ответника по ГО; изплатеното обезщетение
съответства ли на действителната стойност на претърпените вреди.
Свидетелските показания на Симова и С. водачи на
участващите в ПТП автомобили са взаимно потвърждаващи се и опровергават
отразеното в ДКП относно механизъм на реализиране на ПТП, което води до
некредитиране и на отговор на задача № 1 от експертното заключение, тъй като
вещото лице е работило само въз основа на този КП и преди изслушване на свидетелите
на ищеца и на ответника. Районният съдия е приел, че е доказано от тези
показания безспорно и безпротиворечиво реализирането на ПТП като механизъм.
Водачът на МПС, застраховано при ответника е нарушил ЗДвП – чл. 6 т. 1 и чл. 50
ал. 1. Чл. 6. Участниците в движението:
1. съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка;
Чл. 50. (1) На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство.
Правилен и мотивиран, подкрепен с доказателствата
по делото е изводът на районния съдия, че ПТП е реализирано противоправно и
виновно от застрахования при ответното дружество водач на автомобил, поради
което ответникът носи и отговорността за обезщетяване на причинените вреди,
респективно за възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена
застраховка на пострадалия обезщетение.
По отношение на пъвдигнатото възражение от
ответника за съпричиняване в мотивите е обосновано прието, че няма данни за
такова от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил, което да е
допринесло за настъпване на вредите.
Установява се по безспорен и категоричен начин,
че този водач не се е движел с несъобразена скорост, тъй като е потеглял от
спряло състояние на кръстовище при зелен сигнал на светофара. Повнедението му е
било правомерно, поради което оплакването с жалбата за обратното е изцяло
неоснователно, а както е приел районният съдия и бланкетно.
В отговорите на задачите от втора насетне вещото
лице е дало компетентно заключение, което като добросъвестно и обективно дадено
се кредитира от съда. Според вещото лице всички увреждания по автомобила се
намират в пряка и причинно следствена връзка с настъпило на 18. 11. 2015 год
произшествие в град София. Стойността, която е необходима за възстановяването
на автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
4210.49 лева. Обичайни разноски за ликвидиране на щета при риск Каско при ПТП
са в размер на 15 лева. Всички увреждания, описани от представители на ищеца,
се намират в зоната на удара и могат да бъдат причинени при процесното ПТП. Стойността
на ремонта, съгласно приложената фактура надвишава с почти 30 процента средно
пазарните цени. Изчисленото от ищеца обезщетение по експертна оценка е с почти
45 процента по-ниско от средно пазарните цени. Не се доказва по възражение на
ответника единствено по уврежданията на десния фар причино следствена връзка,
предвид представените по делото снимки. По отношение на останалите оспорени от
ответника щети, експертът съобщава, че при удара от ляво надясно за автомобила
е възможно изместване детайлите надясно
и увреда на същите в дясната част на автомобила. Изводът направен от районния
съдия за наличие на прака причинно следствена връзка между ПТП е всички описани
от застрахователя щети на автомобила е обоснован и почива на специалните знания
на експерт със специални познания, каквито съдът не притежава.
Приетите доказателства по делото, като неоспорени,
удостоверяват установената от районния съдия фактическа обстановка, която е
непроменена и пред въззивната съдебна инстанция, с оглед непредставяне на нови
доказателства за обратен извод.
Въззивният съд изложи горе успоредно с
разсъжденията на районния съдия своите, като изводите на двете инстанции се
покриват.
От ответника твърдяното съпричиняване не е
доказано по принципа на пълно главно доказване, нито останалите възражения по
отговора на исковата молба, както и оплакванията с въззивната жалба.
Действително жалбата е допустима – подадена в
срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес
против подлежащ на обжалване съдебен акт, който на свой ред е валиден, в
обжалваната част и допустим. А по останалите въпроси съдът е ограничен от
посоченото с жалбата, по аргумент от чл. 269 изр. 2 ГПК, поради което при
изложението горе в настоящите, решението е и правилно. При това положение съдът
следва да потвърди решението изцяло, тъй като съдбата на акцесорните претенции
– за лихви и разноски следват съдбата на главната – искът по чл. 213 ал. 1 КЗ,
отм. следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК, всяка от страните е
длъжна да установи фактите, на които основава своите възражения и доводи.
Писмените неоспорени и приети доказателства по делото установяват твърденията
на ищеца, като няма събрани по делото доказателства, които поотделно или в
съвкупност да установяват възраженията на ответника или да опровергават или
разколебават установената от страна на ищеца фактическа обстановка по
коментирания случай.
Стана реч вече, че според чл. 269 ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Когато съдът постановява решение при правилно
първоинстанционно решение, по реда на чл. 272 ГПК, въззивният съд мотивира
своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
На основание горното въззивната инстанция
осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в
рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за
спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17.
07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка следва да се
ограничи до въпросите с въззивната на ответника жалба и съответно до посочените
въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при
която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и
е допустимо, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност,
поради което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение не се установяват и нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, /такива конкретни не се и твърдят с жалбата/, поради което
първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на ответника е дадена
възможност за становище по исковете и е съставен доклад по реда на чл. 146 ГПК,
с което съдът е предоставил равни възможности на страните за участие в исковото
производство и е постановил съдебно решение по същество.
Събраните доказателства, релевантни по спорния
въпрос, първоинстанционният съд е обсъдил, като крайните му изводи, че искът е
основателен, са правилни и съответстват на доказателствата.
Обжалваното съдебно решение е и правилно, като не
са нарушени императивни материалноправни норми.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на
първоинстанционното решение, което пък, от своя страна, предпоставя липса на
основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на
присъдените разноски в полза на ищеца.
Поради съвпадането на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск,
въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, в обжалваните части.
При този изход на делото въззивникът ответник
няма право на разноски за производството – жалбата му е неоснователна и се
отхвърля от съда.
Ищецът претендира своевременно разноски, в размер
на 200 лева, съобразно списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реално сторване,
поради което му се присъждат в пълен размер, което не е прекомерно.
Предвид размерите на обжалваемия интерес,
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29. 09. 2020 год., постановено по гр. д. № 66726/2019 год.
на СРС І ГО 162 състав.
ОСЪЖДА ЗД Е.И.АД ЕИК *****да
заплати на З.Л.И. АД
ЕИК *****разноски пред
въззивен съд за един юрисконсулт в размер на 200 лева, на основание чл. 78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.