Р
Е Ш Е Н И Е № 260015
гр. Пловдив, 01.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, IІ търговски
състав, в открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКАЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия
Брусева въззивно търг. дело № 318 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „З.к.Л.и.“ АД ***, ЕИК *********
– чрез адв. В.Д. ***, ****против решение №148/30.04.2020г., постановено по т.д.
№ 206/2017г. по описа на Окръжен съд – гр. С.З., в частта, с която е осъдено „З.к.Л.и.“
АД ***, ЕИК ********* да заплати на П.А.П.,
ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, - чрез адв. Ж.З. сума над 60 000 лева до пълния присъден
размер от 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
получени от ищеца в резултат на претърпяното ПТП на 14.05.2013г., причинено по
непредпазливост от И.Д.К., на участък от АМ „Т.“ в строеж - ***********, при управление на МПС - т.а.
влекач „*****“, с peг. №* **** **, собственост на „С.Т.“ ЕООД, с управител П.К.К.,
с прикачено към него полуремарке „Ш. ****“, с peг. № * **** **, собственост на
„С.Т.“ ЕООД, рискът от настъпването на което застрахователно събитие е бил
покрит със сключването на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, сключен със „З.к.Л.и.“ АД ***, обективиран в
застрахователна полица №*************, изразяващи се в множествена травма, ампутация на лявата подбедрица, трайно
затруднение на движението на долния десен крайник, пареза на нервите на дясната
подбедрица с невъзможност за самостоятелна походка, а също и посттравматично
стресово разстройство, придружено с разстройство в адаптацията, ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 14.05.2013г. - датата на увреждането,
до окончателното изплащане на сумата, с което е осъдено „З.к.Л.и.“ АД *** да
заплати на адв. Ж.З. ***, със съдебен адрес:*** сумата 5 530 лева -
възнаграждение по чл. 38 от ЗА, а по сметка на Окръжен съд - С.З. - сумата 8
000 лева - държавна такса и 960.40 лева - възнаграждение за експертизи.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на
решението и за нарушение на материалния и на процесуалния закон. Моли съда да
отмени обжалваното решение и по същество да отхвърли предявените искове против застрахователя
за разликата над 60 000 лева до пълния предявен размер от 200 000
лева.
Въззиваемата страна П.А.П., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, -
чрез адв. Ж.З. изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1
от Кодекса за застраховането /отм./ във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД. Касае се
за пряк иск, предявен от увредения против застрахователя.
Ищецът П.А.П.,
ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, - чрез адв. Ж.З. твърди, че на
14.05.2013г. на участък от АМ „Т.“ в строеж - ***********, е пострадал при автомобилна катастрофа, причинена от И.Д.К.
при управление на МПС - т.а. влекач „*****“, с peг. №* **** **, собственост на „С.Т.“ ЕООД, с
управител П.К.К., с прикачено към него полуремарке „Ш. ****“, с peг. № * ****
**, собственост на „С.Т.“ ЕООД. Твърди,
че вследствие на ПТП е получил изключително тежки телесни увреждания, които са
давели до болки с много голям интензитет и за много дълъг период от време.
Твърди наличие на множествена травма, тежки травми и на двата долни крайника, ампутация
на лявата подбедрица, трайно затруднение на движението на долния десен крайник,
пареза на нервите на дясната подбедрица с невъзможност за самостоятелна походка,
а също и посттравматично стресово разстройство, придружено с разстройство в
адаптацията. Твърди, че към датата на ПТП причинителят на вредите е бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „З.к.Л.и.“ АД ***. Претендира заплащане на обезщетение за тези вреди пряко
от застрахователя. Моли съда да осъди ответника „З.к.Л.и.“ АД *** да му заплати сумата 200 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на цитираното ПТП, изразяващи се в
множествена травма, ампутация на лявата подбедрица, трайно затруднение на
движението на долния десен крайник, пареза на нервите на дясната подбедрица с
невъзможност за самостоятелна походка, а също и посттравматично стресово
разстройство, придружено с разстройство в адаптацията, ведно със законната
лихва върху обезщетението, считано от 14.05.2013г. - датата на увреждането, до
окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.
Ответникът „З.к.Л.и.“ АД ***, ЕИК ********* оспорва
предявените искове. Оспорва се твърдения механизъм на осъществяване на
процесното ПТП, както и обстоятелството,
че вследствие на същото са настъпили твърдените неимуществени вреди. Твърди, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекалено завишено по
размер. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, като се
твърди, че той се е движил с превишена скорост и е бил без поставен обезопасителен
колан и с това също е нарушил правилата за движение по пътищата.
Видно от влязлата в сила Присъда №66 от 10.05.2019г. по НОХД
№1111/2018г. на Районен съд – Я., потвърдена с Решение №105/05.08.2019г. по
ВНОХД №174/2019г. на Окръжен съд - Я. И.Д.К. е признат за виновен в това, че на
14.05.2013г. на участък от АМ „Т.“ в строеж - ***********, при управление на МПС - т.а.
влекач „*****“, с peг. №* **** **, собственост на „С.Т.“ ЕООД, с управител П.К.К.,
с прикачено към него полуремарке „Ш. ****“, с peг. № * **** **, собственост на
„С.Т.“ ЕООД, е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл.25 ал.1 от ЗДвП, в резултат на
което е предизвикал ПТП с товарен автомобил „С. ... .“ с peг. № ** **** **, собственост на „Т.Е.
**“ ООД и по
непредпазливост е причинил на П.А.П. една тежка телесна повреда и три средни
телесни повреди, както следва: тежка телесна повреда, изразяваща се в ампутация на лявата
подбедрица на границата между средната и горната третина, представляващо
„осакатяване на левия долен крайник“, и средни телесни повреди - съчетана
травма с ретроперитонеален хематом, контузия на корема с десерозация на сигмата
и ректума, наложили извършване по спешност на лапаротомия и саниране на
органите в коремната кухина и довели до изпадане на пострадалия в състояние на
травматичен шок, причинили на П.П. „разстройство на здравето, временно опасно
за живота“; счупване на десен долен крайник със засягане на нервни стволове и
магистрални съдове, като срокът на заздравяване е не по-малък от 1 година при
нормален ход на оздравителните процеси, довело до „трайно затрудняване на
движенията на десния долен крайник“; и счупване на тазовите кости по типа на
Малген, като срокът на заздравяване е не по-малък от 8-10 месеца при нормален
ход на оздравителните процеси, което е причинило „трайно затрудняване на
движенията на долните крайници“ на П., поради което на основание чл.343, ал.1,
б. „б“, пр.1, вр. с чл.342, ал.1, вр. с чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК
подсъдимият И.К.е осъден на пробация със следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност
два пъти седмично, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от една година. На основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.7 от НК
подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Видно от представеното извлечение от регистъра на Г.Ф. за
товарен автомобил влекач „С. *** *“ с per. № * **** **, собственост на „С.Т.“
ЕООД, управляван от водача И.Д.К., е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС със „З.к.Л.И.“ АД по застрахователна полица №*************,
валидна от 14.06.2012г. до 13.06.2013г. Следователно в периода на действие на
застрахователния договор се включва и датата на настъпване на ПТП –
14.05.2013г. Причинителят на увреждането И.Д.К. се явява застрахован при
ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите като в периода на действие на застраховката е настъпило и
увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.223 от КЗ /отм./ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. С оглед и на липсата на допустими възражения от ответника в тази връзка, следва да се приеме наличие на валидно застрахователно
правоотношение, обуславящо ангажиране отговорността на застрахователя за причинените от застрахования вреди на третото лице - ищец.
Съгласно чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Относно механизма на ПТП по делото е прието заключение на
вещото лице В.И.В. по допусната съдебна автотехническа експертиза, както и
заключение на вещото лице Т.Ц. П. по допусната повторна такава.
От тях се установява, че непосредствено преди
произшествието, по платното в посока към гр. Б., са се движили един след друг
товарна композиция, съставена от товарен автомобил „С. *** * с per. № * **** **
с прикачено към него полуремарке „Ш.” с per. № * **** ** и след нея - товарен
автомобил „С. *** * с per. № ** **** **. Първоначалният контакт между МПС е
настъпил в южната лента на около от 4,55 до 3,75 м северно от южния край на
пътното плътно. Към момента на удара полуремаркето на товарната композиция е
сключвала ъгъл около 4° на ляво спрямо оста на пътя, а товарният автомобил
около 4° на дясно спрямо оста на пътя.
Скоростта на движение на товарната композиция към момента
на удара и непосредствено преди него е била 15,7 Km/h, а скоростта на движение
на товарния автомобил към момента на удара е била 39,55 km/h. Скоростта на
движение на товарния автомобил преди удара е била 58,61 км/ч. Непосредствено
преди удара водачите на двете МПС са намалили скоростите си на движение и
отбили максимално в дясно на южното платно спрямо първоначалните си транспортни
коридори около средата на платното - успоредни на надлъжната ос на пътя.
Вещото лице В. посочва, че водачът на товарната
композиция е имал техническа възможност да избегне настъпването на ПТП, като се
съобрази с това, че при извършване на маневрата завой на ляво /в обратна
посока/ ще създаде опасност за движещия се в права посока товарен автомобил,
намиращ се непосредствено след него, тъй като с габаритните размери на
композицията той ще затвори изцяло пътното платно, по което се движи товарният
автомобил. Технически правилно е било той да изчака преминаването покрай него
на товарния автомобил и едва тогава да започне маневрата завой на ляво /в
обратна посока/. Докато водачът на товарния автомобил е нямал техническа
възможност да избегне настъпването на ПТП, тъй като товарната композиция при
извършването на маневрата завой на ляво /в обратна посока/ е попаднала в
опасната зона за спиране на товарния автомобил.
Според заключението на повторната експертиза опасността
за водача на товарния автомобил /ищеца/ възниква тогава, когато товарната
композиция, управлявана от К., навлиза в коридора му на движение. В този момент
управляваният от ищеца товарен автомобил се е намирал на разстояние 60,52 м
преди мястото на удара, като разстоянието между предната й част и задната на товарната
композиция е било около 47,3 м, а предния ляв габарит на композицията е бил на
около 0,5 м вляво от първоначалното си положение. Възникването на ПТП е
непредотвратимо за водача на товарния автомобил, тъй като опасната му зона за
спиране, при скорост на движение 58 км/ч е около 86 м. Вещото лице П. също
посочва, че технически правилно е преди да предприеме маневрата „завой наляво“
от дясната част на платното за движение, водачът на завиващото МПС да пропусне
попътно движещото се от лявата му страна МПС.
Наведеното от жалбоподателя възражение за съпричиняване
на ПТП от страна на ищеца е неоснователно. От заключението на вещото лице инж. В.В.
по допуснатата автотехническа експертиза се установява, че при правилно
поставен обезопасителен колан пак са щели да се получат установените контакти
на ищеца с купето на МПС и съответно – да бъдат причинени описаните травми, тъй
като коланът фиксира тялото към седалката , а в случая ищецът е пострадал от
деформациите на кабината при осъществения челен удар на управлявания от него
автомобил с товарната композиция. Тялото а ищеца е било притиснато от
придвижването на предната страна и арматурното табло назад към седалката. В
случая коланът – независимо поставен или не – не би могъл да повлияе на
получените травми. Другото основание за твърдяното съпричиняване е свързано с
твърдението за движение с превишена скорост от водача. Установява се, че ищецът
като водач на товарния автомобил се е движил със скорост на движение преди
удара от 58,61 км/ч. в час, която непосредствено към момента на удара е била
39,55 km/h. Според заключението на повторната експертиза през процесния период
на АМ „Т.“ от пътен възел „З.“ до пътен възел „К.“ е действала временна
организация на безопасността на движение – съгласно проекта за изграждане на
магистралата *****и е била въведена максимална скорост от 60 км/ч.
Следователно, движейки се със скорост от 58.61 км/ч. ищецът като водач на
товарния автомобил не е извършил нарушение на правилата за движение. Не се
установяват твърденията на ответника – жалбоподател, че на конкретното място е
имало ограничение на скоростта от 40 км./час. Свидетелите А.А. и И.К./последният
– водачът на товарната композиция/ твърдят, че в участъка е имало ограничение
на скоростта – А. твърди то да е било 30 км/ч., а К. – че е било 40 км/ч. И
двамата посочват, че е имало писмена заповед за това. К. не си спомня да е
имало временни знаци, които да указват за подобно ограничение на скоростта.
Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал
показанията на тези свидетели, тъй като са противоречиви и неясни, а тези на К.
– и необективни, тъй като чрез тези твърдеиния, същият е целял да освободи себе
си от наказателна отговорност, т.е. същият се явява и заинтересуван. Няма
никакви писмени доказателства, които да подкрепят подобни твърдения. Ето защо
не може да се приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия.
За вредите и техния размер: Видно от заключението на вещото
лице д-р М.К.С. по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, се установява, че
при настъпило ПТП ищецът е получил раздробено счупване на лявата подколенница с
размачкване и прекъсване на жизнено важни структури, което е приключило с
ампутация на ниво 7-8 см под коляното.Това е осакатяване на левия долен крайник,
което остава за цял живот и е невъзвратимо състояние-тежка телесна увреда.
Получил е също фрактури на дясната подколенница, но със запазени кръвоносни
съдове. При нея е имало размачкване на меки тъкани, мускули, нерви, кръвоносни съдове-средна телесна
увреда. Получил е счупване на тазовия пръстен-фрактура на „Малген“, явяващо се средна
телесна повреда, както и вътрекоремен
кръвоизлив, което е разстройство на здравето и като състояние е временно силно
застрашаващо живота на пострадалия и е средна телесна повреда. Оздравителният
период при лечението на съчетаната травма експертът определя на не по-малко от 18
месеца, но дори след този период е естествено ищецът да има оплаквания от
ставите, намиращи се в близост до фрактурите на дясната подколенница-коляно и
глезен. В заключението се посочва, че около 2 години след травмата движенията в
колянната става на десния крак са били възстановени. За разлика от тях, при
глезена на същия крак не е получен успех и движенията са силно ограничени. На
база на писмените данни от проведени изследвания се установява, че при ищеца
има данни за тежка аксонална дегенерация на н.тибиалис до пълна аксонална
загуба дистално от фрактурата на дясната подколенница, което има отношение към
перониалната мускулатура,т.е. към дорзалната флексия на ходилото- повдигането
му на горе. Същата тежка аксонална дегенерация е получена и при н.перонеус
комунис. Именно те ще бъдат подложени на по-голямо натоварване, поради липсата
на другия крак, ще бъдат болезнени в крайните фази на възможния обем движения,
при промяна на климатичните условия, при движение по неравен терен. От своя
страна другата причинена травма - счупването на таза е довело до ограничение на
движенията на двете тазобедрени стави. Предвид съчетаността на травмите и
множеството локализации, продължителността на оздравителния период е около 2
години. През него на три пъти е провеждана рехабилитация. Но и до настоящя
момент са налице силно ограничени движения на глезена, пръстите на десния крак
са нечувствителни и е налице слабост и хипотрофия на подколянната мускулатура
на десния крак.
Левият долен крайник е ампутиран под колянната става на
около 7-9 см, поради установена нежизненост на лявата подколенница.
Ампутационният чукан е зараснал бавно, поради повишеното напрежение, двукратно
е била правена хирургична обработка с премахване на некротични тъкани и
свободна кожна пластика.
Дясната подколенница е била лекувана оперативно с
налагане на външен фиксатор /до м. октомври 2013г./ под рентгеноскопски контрол
и репозиция на фрагментите. Целта е била имобилизацията да е на отстояние от
крака и по този начин да има условия за ежедневни, а по-късно периодични
саниращи превръзки.Това е направено с цел увеличаване на шансовете за запазване
жизнеспособността и преживяемостта на десния крак. Риск при тази методология,
според вещото лице, е забавеното костно срастване, което се е получило и при
ищеца. Външният фиксатор е свален през октомври 2013г. и е поставена гипсова
имобилизация на дясната подколенница. През м.февруари 2014г. се установява костно
срастване и тогава е свалена гипсовата имобилизация и е започната рехабилитация
на коляното и глезена на десния крак. 3а стабилност на фрактурата и на крака е
поставена ортопедична ортеза. Установена е варусна деформация на дясна
проксимална тибия. Дясното коляно е с възможна флексия до 120 гр., екстензията
е в норма. В десния глезен дорзи флексията е до 0 гр. /ограничена/.
По отношение на другата травма - ретроперитонеалният
хематом с десерозация на сигмата и ректума е много тежко последствие от фрактурите
на таза и е състояние, довело до травматичен шок, който е разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Вследствие на фрактурите е била налице загуба
на голямо количество кръв, излята в коремната кухина. Това е картина на
хиповолемичен шок, който затвърждава високия риск от летален изход. Отделно от
горното вещото лице е коментирало, че поради множеството на травмите
рехабилитационният и възстановителен процес е бил удължен и забавен.
От заключението на вещото лице В.В. З. по допусната
съдебно – психологична експертиза /стр.202 – 208 от делото на ОС/ се
установява, че вследствие на ПТП ищецът П.П. е получил посттравматично стресово
разстройство, съчетано с разстройство в адаптацията. Психичното му състояние се
характеризира със световъртеж, нарушение на съня, бърза уморяемост,
отпадналост, напрегнатост и безпокойство, потиснато настроение, понижено
самочувствие, чувство за несигурност и нерешителност. Съпътстват го често
спомени за травмиращата ситуация, страх, затруднена концентрация,
раздразнителност. Затруднено е личностното и социалното му функциониране.
От показанията на разпитания по делото в качеството на
свидетел К.Д.П., майка на ищеца, се установява, че в продължение на една
година, докато зарасне таза, ищецът е бил на легло. През цялото това време не е
можел да се движи и да се обслужва сам, за хигиенните му нужди, за къпане се е налагало
да му помагат като за него се е грижила свидетелката. Медицинска сестра е
идвала в дома им след изписване от болницата, за да му поставя обезболяващи
инжекции. Започнал е да сяда едва след 6 – 7 месеца. На левия крак понастоящем
е с протеза. В десния крак няма чувствителност – не може да движи пръстите си.
Поставена му е ортеза, която да поддържа крака. След изработването на протезата отново се е
учил да ходи, бил е много замаян, треперели са му ръцете и крака, дори и
подпрян на бастун. През възстановитнелния период е претърпял няколко
допълнителни операции. Оплаквал се е от болки. Инцидентът се е отразил зле на
психиката му, преди него бил весело отворено момче, а впоследствие се е
затворил. Към настоящия момент, седем години след инцидента, е студент в С..
От показанията на свидетелката К.Д.Д. също се установява
дългия процес на възстановяване на ищеца след инцидента. Тя е била сестра в
реанимацията на болницата, в която той е бил докаран след ПТП и в която е
извършена ампутацията. В тежка реанимация е бил 20 дни. Свидетелката посочва,
че тя се е грижила за него през този период. Бил е в съзнание, но в много тежко
общо състояние, с много силни болки, за което са му поставяни и силни
обезболяващи. След започналата рехабилитация се е наложила нова операция,
поради наличие на некротизирала тъкан. Повече от месец е бил в болницата. След
изписването му, свидетелката е посещавала дома му, за да прави превръзки и да
му поставя обезболяващи. Този период е продължил около 3 месеца.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като макар
че К.П. е майка на ищеца и предвид разпоредбата на чл.172 от ГПК, същите имат
преки и непосредствени впечатления както от физическото, така и от психическото
и емоционалното състояние на ищеца след инцидента.
Във връзка с интензитета на болките и страданията по делото е приетото
заключение на съдебно – медицинската експертиза, изводите на което са описани
по-горе в мотивната част.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира
предявения иск за заплащане на обезщетение за репарация на търпените от ищеца болки
и страдания за основателни. Същият е претърпял значителни, даже изключителни по
степен болки и страдания. Във връзка с няколкото наложителни операции, както и
множеството травми възстановителният процес е продължил много дълго - почти две
години. Изключително тежко се явява и обстоятелството, че травмата на левия
крак е довела да ампутация. Налице е ограничение в движенията – с оглед другите
травми. Всичко това съчетано и с уплахата, силния стрес и от катастрофата, и от
последвалата ампутация и силните болки от другите травми, продължителния период на лечение и възстановяване,
навеждат на извод за основателност на заявената претенция за обезщетение. Обстоятелството,
че седем години след инцидента ищецът следва висше образование в С., не може да
промени извода нито за интензитета на претърпените болки и страдания, нито за
тежкия възстановителен период, нито за тежестта на травмите. Подобна стъпка,
насочена към частично преодоляване на изолацията и депресията и стремеж към
постигане на по-добра възможност за социализация и реализация, включително
професионална, не може да се тълкува като преодоляване на болките и
страданията, за които се претендира репарация.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания, продължителния
възстановителен период, продължаващите болки, пожизнено определената намалена
работоспособност в размер на 87 %, съдът счита, че определеното от
първоинставнционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000
лева е справедливо.
То се дължи ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 14.05.2013г. до окончателното и изплащане.
Ето защо ответникът „З.к.Л.и.“ АД ***, ЕИК ********* следва
да бъде осъден да заплати на ищеца 200 000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди, получени от ищеца в резултат на претърпяното ПТП на 14.05.2013г.,
причинено по непредпазливост от И.Д.К., на участък от АМ „Т.“ в строеж - ***********, при
управление на МПС - т.а. влекач „*****“, с peг. №* **** **, собственост на „С.Т.“
ЕООД, с управител П.К.К., с прикачено към него полуремарке „Ш. ****“, с peг. № *
**** **, собственост на „С.Т.“ ЕООД, рискът от настъпването на което
застрахователно събитие е бил покрит със сключването на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен със „З.к.Л.и.“
АД ***, обективиран в застрахователна полица №*************, изразяващи се в множествена травма, ампутация на лявата
подбедрица, трайно затруднение на движението на долния десен крайник, пареза на
нервите на дясната подбедрица с невъзможност за самостоятелна походка, а също и
посттравматично стресово разстройство, придружено с разстройство в адаптацията,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 14.05.2013г. - датата
на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.
Правилно първоинстанционният съд е приложил критерия за
справедливост при определяне размерите на обезщетенията като е съобразил
степента и интензитета на търпените болки и страдания, както и продължителния
възстановителен период, съчетан с обездвижване и затруднения в движенията. Решението
в обжалваната му част се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
На основание чл.38 от ЗА на пълномощника на ищеца адв. Ж.З.
следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 5530 лева – на
основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съответно ответникът „З.к.Л.и.“ АД *** следва да бъде осъден да заплати на адв. Ж.З. сумата 5530 лева – адвокатско възнаграждение
за представителство на ищеца П.А.П. пред въззивната инстанция.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският Апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№148/30.04.2020г., постановено по т.д. № 206/2017г. по описа на Окръжен съд –
гр. С.З., в частта, с която е осъдено „З.к.Л.и.“ АД ***, ЕИК ********* да
заплати на П.А.П., ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес:***, - чрез адв. Ж.З. сума над 60 000 лева до пълния присъден размер от 200 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, получени от ищеца в резултат
на претърпяното ПТП на 14.05.2013г., причинено по непредпазливост от И.Д.К., на участък от АМ „Т.“ в строеж - ***********,
при управление на МПС - т.а. влекач „*****“, с peг. №* **** **, собственост на
„С.Т.“ ЕООД, с управител П.К.К., с прикачено към него полуремарке „Ш. ****“, с
peг. № * **** **, собственост на „С.Т.“ ЕООД, рискът от настъпването на което
застрахователно събитие е бил покрит със сключването на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен със „З.к.Л.и.“
АД ***, обективиран в застрахователна полица №*************, изразяващи се в множествена травма, ампутация на лявата
подбедрица, трайно затруднение на движението на долния десен крайник, пареза на
нервите на дясната подбедрица с невъзможност за самостоятелна походка, а също и
посттравматично стресово разстройство, придружено с разстройство в адаптацията,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 14.05.2013г. - датата
на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която
е осъдено „З.к.Л.и.“ АД *** да заплати на адв. Ж.З. ***, със съдебен адрес:***
сумата 5 530 лева - възнаграждение по чл. 38 от ЗА, а по сметка на Окръжен
съд - С.З. - сумата 8 000 лева - държавна такса и 960.40 лева - възнаграждение
за експертизи.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
ОПРЕДЕЛЯ – на основание чл.38 от ЗА - на пълномощника на
ищеца адв. Ж.З. ***, със съдебен адрес:*** адвокатско възнаграждение в размер
на 5530 лева – съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА „З.к.Л.и.“ АД ***, ЕИК ********* да заплати на адв.
Ж.З. ***, със съдебен адрес:*** сумата 5 530 лева - възнаграждение по чл.
38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: