Решение по КНАХД №285/2020 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 юли 2020 г.
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20207140700285
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

323/13.07.2020 г.

 

гр. Монтана

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично съдебно заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: Огнян Евгениев

       Членове:  Соня Камарашка

   Бисерка Бойчева

 

при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 285 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

 

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Регионална здравна инспекция /РЗИ/ Монтана представлявана от Директора д-р Е*** Б*** с административен адрес гр.Монтана пл.“Жеравица“ №3 против Решение от 23.04.2020 година на Районен съд - Берковица, постановено по АНД № 315 по описа за 2019 година. С обжалваното съдебно решение съдът е отменил Наказателно постановление № АН-01-27 от 21.08.2019год. издадено от Директора на РЗИ – Монтана, с което на „ВиК“ ООД гр.Монтана с ЕИК * с, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя инж.В*** Д*** И*** за нарушение на чл.212, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/ и на основание чл.231 във вр. чл.212,ал.3 от ЗЗ е наложена имуществена санкция в размер на 50.00лева /петдесет/.

Касационният жалбоподател Регионална здравна инспекция /РЗИ/ Монтана представлявана от Директора, редовно призован, не се явява и не се представлява. В жалбата и писмено становище по делото навежда доводи, че решението на въззивния съд е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон, като излага конкретни доводи в тази насока, отричайки събраните доказателства да сочат, за неосъществяване на административно нарушение. Моли за отмяна на решението на въззивния съд и потвърждаване на издаденото НП.

Ответника по касационната жалба „ВиК“ ООД гр.Монтана с ЕИК * чрез надлежно упълномощения от управителя адвокат А.К. от МАК във възражения по касационната жалба и по съществото на делото намира доводите на касатора за неоснователни, като моли за потвърждаване на въззивното решение.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

За да постанови обжалваното решение, с което е отменил Наказателно постановление № АН-01-27 от 21.08.2019год. издадено от Директора на РЗИ – Монтана, въззивния съд е приел, че с атакуваното НП е констатирано, че „ВиК” ООД-Монтана не изпълнило предписание в т.1 и т.2 издадено от РЗИ Монтана с изх.№ЗП-01-64/17.07.2019год., като не е установено наличие на остатъчен хлор в питейната вода на с.Г*** О*** . От извършените лабораторни изследвания на пробите вода, било установено, че питейната вода не отговаря на изискванията на наредба №9/16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели по микробиологични показатели съгласно приложен Протокол за изпитване №875/29.07.2019год., поради което административно наказващия орган на основание чл.212, ал.3 от Закона за здравето е наложил имуществена санкция от 50.00 лева .Нарушението е констатирано на 25.07.2019 г., когато е взета проба вода, за което е издаден и акт за установяване на административно нарушение от 12.08.2019 г., предявен и връчен на санкционираното лице. В срока по чл.44 ЗАНН ответника е подал възражение по съставения АУАН. Прието е, че неправилно административно наказващия орган е приложил санкционна разпоредба на чл.212 ал.3 от ЗЗ при неизпълнение на предписание, когато нарушението е извършено от юридическо лице, където законодателя е предвидил имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв.

Тези доводи на въззивния съд се споделят от настоящата касационна инстанция, тъй като действително незаконосъобразно е ангажирането на административно наказателна отговорност на юридическото лице, в това му качество, чрез налагане на имуществена санкция в размер на 50.00лв., какъвто не е предвиден в приложената санкционна норма. И както правилно е отбелязал въззивния съд е налице невъзможност за изменение на наказателното постановление в частта, относно размера на наложената санкция, тъй като това означава административното наказание да се налага за пръв път едва със съдебното решение, а не в рамките на административно наказателно производство.

След като административно наказващият орган сам е посочил санкционна разпоредба, но е наложил наказание, което не е предвидено в нея, то е налице съществено и непреодолимо противоречие между описанието на нарушение и санкционната разпоредба. Съдът не разполага с правомощие да изменя за пръв път с въззивното решение правната квалификация на деянието, нито да приложи нова и различна санкционна разпоредба. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото недопустимо е ограничило правото на защита на жалбоподателя и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Предвид събраните по делото доказателства безспорно се установява неправилно прилагане на санкционната разпоредба от ЗЗ за констатираното нарушение, с оглед на което касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Берковица, други такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

 

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

 

                                                                       Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 23.04.2020 година, постановено по АНД № 315 по описа за 2019 година на Районен съд – Берковица, с което е отменено Наказателно постановление № АН-01-27 от 21.08.2019год. издадено от Директора на РЗИ – Монтана.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: