Мотиви
към присъда по НОХД №160 по описа за 2017 год. на ШРС
От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС -
гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство №1503/2015 год. по описа на
РУ - гр.Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу
подсъдимия С.В.С., с ЕГН**********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно образование,
неженен, реабилитиран, работещ за извършено от него престъпление от общ характер
по чл.216, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че
на 16.08.2015 год. в гр.Шумен, на пл.“Освобождение“ в игрална зала „Палмс“
противозаконно повредил чужда движима вещ – банкнотник UBA – 11 –SS на игрален апарат /ролетка/,
собственост на „Казино Технологии“ АД, гр.София, с ЕИК130134141, като
нанесената щета била на стойност 564 лева.
От страна на пострадалото юридическо лице – „Казино
Технологии“ АД, гр.София е предявен граждански иск за сумата от 564 лева,
представляваща причинени имуществени вреди в резултат на извършеното от
подсъдимия деяние, предмет на обвинението, повдигнато с обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така
повдигнатото обвинение и предлага на
съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” при условията на
чл.54 от НК в размер на 1 /една/ година, което при условията на чл.66 от НК да
бъде отложено за срок от 3 /три/ години.
В съдебно заседание подсъдимият не се признава за
виновен, като дава подробни обяснения в своя защита.
Защитникът на подсъдимия счита, че от събраните по
делото доказателства не се доказва повдигнатото обвинение по несъмнен начин и
моли съда за оправдателна присъда. В пледоарията си излага конкретни мотиви в
подкрепа на искането.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
На 16.08.2015 год. около 20.00 – 21.00 часа
подсъдимият С.В.С. и свидетелката С. С.Н. посетили игрална зала „Палмс“,
стопанисвана от фирма „Баргейм“ АД, гр.София, находяща се в гр.Шумен,
пл.“Освобождение“ №8. В залата подсъдимият започнал да играе на електронна
рулетка, която била собственост на „Казино Технологии“ АД, гр.София. Тъй като
губел заложените от него пари С. се ядосал и започнал да обикаля около
игралната маса, като направил опит да ритне с крак пулта, на който играел. В
периода около 21.21 часа подсъдимият, след като се огледал и установил, че
никой не го наблюдава, взел намиращата се пред него бутилка с бира, разклатил я
и излял част от течността в банкнотника, находящ се на пулта на рулетката, на
която играел. По същия начин около 21.24 часа отново излял в отвора на
банкнотника на същия пулт част от безалкохолното, намиращо се пред свидетелката
Н., като малко по-късно напуснал игралната зала. Тъй като вследствие излятата
течност банкнотника на пулта се повредил и започнал да издава особен шум, това
обстоятелство било установено от свидетеля З.Р.З., който работел като портиер и
охрана в залата, като последният повикал крупието – свидетелят Д.П.Д.. Двамата
установили, че корпусът на ролетката, на която играл подсъдимият е мокър, както
и че самият банкнотник на пулта на същата рулетка е залят и мокър. Свидетелят Д.
изключил електронната рулетка от захранването и уведомил управителя на
игралната зала – свидетеля С.Т.Д.. На следващата сутрин свидетелите Д. и Д.
изгледА.записите от охранителните камери, намиращи се в игралната зала и
видели, че подсъдимият два пъти залива банкнотника на рулетката с течност.
По-късно записите били изгледани и от свидетеля З. и свидетелката М.О.С.
/изпълняваща длъжността маркетинг и реклама, а по-късно и управител на
игралната зала/, които също установили факта на заливането на банкнотника. Било
констатирано, че вследствие на заливането банкнотникът, който бил модел UBA –
11 –SS е повреден и се наложило същият да бъде сменен с друг, а впоследствие и
отремонтиран.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на: част от обясненията, дадени от подсъдимия С.В.С. в
хода на съдебното производство, от разпита в съдебно заседание на свидетелите Д.
Б. Д., З.Р.З., К.В.С., С.С.Н., С.Т.Д., Г.Т.В., С.М.Д., М.О.С., Г.А.Д., Р.Р.Х. на прочетените на основание
разпоредбата на чл.281, ал.4 от НПК, във вр. с чл.281, ал.1, т.2 от НПК от НПК
показания на свидетелите З.Р.З., К.В.С., С.С.Н., С.Т.Д., дадени пред орган на
досъдебното производство или пред съдия в хода на досъдебното производство, както
и от събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред
доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК и предявените на
страните веществени доказателства по реда на чл.284 от НПК.
Изложената по-горе фактическа обстановка се
изяснява и от изготвената в досъдебното производство съдебно-икономическа
експертиза, която определя стойността на нанесената с деянието щета на 564
лева.
Изложената по-горе фактическа обстановка се
изяснява и от изготвените и приети от съда Видеотехническа и
лицево-идентификационна експертиза, обективирана в Протокол №18 от 11.04.2016
год. и Допълнителна Видеотехническа и
лицево-идентификационна експертиза, обективирана в Протокол №43 от 19.04.2017
год., които дават заключение, че приложените като веществени доказателства
видеозаписи са с достатъчно добро качество и дават възможност да бъдат конкретизирани
извършените от подсъдимия действия в тяхната последователност и конкретика и да
се направи извод, че на фотокопията е заснето едно и също лице, което
най-вероятно е лицето С.В.С., с ЕГН**********.
При преценка на приложеното като писмено
доказателство по делото - 1 брой компактдиск от охранителна камера съдът съобрази
обстоятелството, че същото следва да се третира като веществено доказателство
по смисъла на чл. 109, ал. 1 НПК. Същото има качеството на предмет, върху които
има следи от престъплението, поради което без съмнение може да се ползва. В
тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика на ВКС по този въпрос,
съгласно която случайно създадените
фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или
съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по
чл.102 НПК, могат да се ползват като веществено доказателство по смисъла на
чл.109, ал.1 от НПК и не бива да се смесват със съответните веществени
доказателствени средства, визирани в разпоредбата на чл.125, ал.1 НПК.
При обсъждане на свидетелските показания на
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели съдът намира, че напълно
следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Д. Б. Д., З.Р.З., С.Т.Д., Г.Т.В., С.М.Д., М.О.С., Г.А. Д.,
Р.Р.Х., доколкото същите са еднопосочни, последователни и кореспондират, както
помежду си, а така също и с останалия събран по делото доказателствен материал,
а и подкрепят изцяло изложената по-горе и приета от съда фактическа обстановка.
В подкрепа на този извод са и заключенията на изготвените в хода на съдебното
производство съдебно-икономическа и Видеотехническа
и лицево-идентификационна експертиза, обективирана в Протокол №18 от 11.04.2016
год. и Допълнителна Видеотехническа и
лицево-идентификационна експертиза, обективирана в Протокол №43 от 19.04.2017
год..
В същото време съдът намира, че обясненията на
подсъдимия в по-голямата си част, въпреки че отчасти кореспондират с изложената
по-горе фактическа обстановка, имат
характер на негова защитна версия по обвинението и представят неговата
интепретация на фактите. В същото време обясненията на подсъдимия не се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал и противоречат
на посочените по-горе гласни доказателства, които настоящия състав кредитира
изцяло.
В подкрепа на версията на обвиняемия са единствено
показанията на свидетелите К.В.С. и С.С.Н.. В същото време обаче съдът намира,
че същите не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са вътрешно
противоречиви и не кореспондират с останалите обсъдени по-горе доказателства.
Съдът намира,
че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.216, ал.1 от НК,
поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения,
които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост и
правото на владение и държане върху движими вещи.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо
физическо лице, което не е притежавало фактическа власт върху предмета на
престъплението.
От обективна страна предмет на престъплението са
чужди движими вещи, които не са нито собствени, нито във владение на
подсъдимия. Изпълнителното деяние се
изразява в действие, което води до такова въздействие върху вещта, следствие на
което същата става негодна за използване по нейното предназначение.
От субективна страна престъплението е извършено с
вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че въздейства върху
чужда вещ, предвиждал е нейното повреждане, като последица от това въздействие
и е целял този резултат, т.е. съзнавал е обществено-опасния характер на
деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи ниската правна култура и несъобразяването и незачитането
на защитеното от закона право на собственост.
Съдът намира, че от събраните в хода на съдебното
производство писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява
начина и механизма, по който подсъдимият е извършил деянието, като не
съществува и съмнение относно неговото авторство. В тази връзка от приобщеното
по делото веществено доказателство – компактдиск, съдържащ записи от
охранителна камера, ясно се възприема и установява, че подсъдимият първоначално
обикаля около игралната маса, като прави опит да ритне с крак пулта, на който
играе, а впоследствие в периода около 21.21 часа, след като се оглежда и
установява, че никой не го наблюдава, взема намиращата се пред него бутилка с
бира, разклаща я и излива част от течността в банкнотника, находящ се на пулта
на рулетката, на която играе, като по същия начин около 21.24 часа отново излива
в отвора на банкнотника на същия пулт част от безалкохолното, намиращо се пред
свидетелката Н.. Тези действия на подсъдимия се установяват по безспорен начин
и от заключението на изготвените Видеотехническа и лицево-идентификационна
експертиза, обективирана в Протокол №18 от 11.04.2016 год. и Допълнителна Видеотехническа и лицево-идентификационна
експертиза, обективирана в Протокол №43 от 19.04.2017 год., които описват
последователността на извършените от подсъдимия действия и анализирайки характеристиките
на признаци, като формата на главата и лицето, линията на косата, челото,
веждите, очите, носа, устата, брадичката, ушите, назолабиалните гънки, дават
заключение, че на фотокопията е заснето едно и също лице, което най-вероятно е
лицето С.В.С., с ЕГН**********.
В подкрепа на този извод са и показанията на
свидетелите Д. Б. Д., З.Р.З., С.Т.Д., С.М.Д. и М.О.С., които във връзка със
служебните си задължения са възприели записите от охранителните камери и пряко
свидетелстват, че на тях ясно се вижда как подсъдимият полива банкнотника на
игралния апарат с течност. В същата насока са и показанията на свидетеля Г.Т.В., който е извършил подмяната на
банкнотника и който в съдебно заседание на 15.03.2017 год. свидетелства,
че банкнотника е бил мокър и по него е
имало явни следи от заливане с течност.
Съдът намира за недоказани твърденията на
подсъдимия, че въпросната вечер банкнотника на същия игрален апарат не е
работел и се е налагало, за да играе, крупието да идва, за да му зарежда
кредит. В тази връзка съдът съобрази
показанията на свидетеля Д. Б. Д., който същата вечер е бил на работа като
крупие в игралната зала и в съдебно заседание на 05.03.2017 год. свидетелства,
че посочената вечер банкнотника на игралния апарат, на който е играел
подсъдимият е бил изправен и е работел, въпреки което на няколко пъти
подсъдимият го е викал, за да му зареди именно той банкнотите в банкнотника на
апарата. В същата насока са и показанията на свидетелите С.Т.Д. /на длъжност
мениджър в Казино „Палмс“ към датата на извършване на деянието/ и Г.Т.В.
/сервизен техник/, които свидетелстват, че преди да бъде повреден от подсъдимия
банкнотникът на посочения игрален апарат е бил изправен и е работел.
С оглед на всичко гореизложено се налага извода,
че подсъдимият изливайки течност в банкнотник
UBA – 11 –SS на игрален апарат /ролетка/, собственост на „Казино Технологии“
АД, гр.София, противозаконно е повредил посочената чужда движима вещ, с което е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението, визирано в
разпоредбата на чл.216, ал.1 от НК. От материалите по делото /Фактура
№**********/24.08.2015 год. и Карта за сервиз и поддръжка на игрално оборудване
№300736/20.08.2015 год./, както и от заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че нанесената на пострадалото
дружество щета е на стойност 564 лева.
При определяне на наказанието на подсъдимия за
извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност
на конкретното деяние, която съдът
преценява като невисока - касае се за повреждане на чужда движима вещ, като
нанесената с деянието щета е на сравнително невисока стойност – 564 лева. Степента
на обществена опасност на подсъдимия, която съдът прецени като невисока с
оглед данните за личността му, които
показват, че същия е осъждан за деяние по транспорта, но е реабилитиран, а по
делото липсват данни за други извършени от него противообществени прояви. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете факта, че подсъдимият е със
средно образование, работещ. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът
възприема липсата на критичност в поведението на подсъдимия.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимия С., като наказанието бъде определено при отчитане,
както на смекчаващите, така също и на отегчаващите вината обстоятелства.
Преценявайки посочените по-горе смекчаващи вината обстоятелства съдът намира,
че същите не са многобройни и достатъчни, за да обосноват приложение на
разпоредбата на чл.55 от НК, поради което счете за справедливо и съответно на
извършеното от подсъдимия деяние, да определи наказание при условията на чл.54
от НК в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл.216, ал.1 от НК, а
именно „лишаване от свобода“ за срок от три месеца.
По отношение
на така определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът като съобрази
тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление, степента на неговата
обществена опасност и изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства и най-вече факта, че подсъдимият е бил реабилитиран към датата на
извършване на настоящото деяние, намери че за да бъдат постигнати целите на
наказанието, посочени в чл.36 от НК не се налага неговото ефективно
изтърпяване. Съдът счита, че с оглед на изложеното по-горе и отдалечеността на
наказанието във времето, спрямо датата на извършване на самото деяние, за да
укаже своето възпитателно, възпиращо и предупредително влияние върху дееца не е
необходимо наказанието да бъде изтърпяно ефективно, поради което съдът приложи
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и отложи изпълнението на същото за срок от три
години. При определяне размера на изпитателния срок съдът съобрази
гореизложените обстоятелства, както и степента на обществена опасност на
деянието, за което се налага наказанието.
Съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху подсъдимия и ще окаже възпитателно и
предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще
бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.
При преценка на предявения и приет за съвместно
разглеждане граждански иск от страна на пострадалото юридическо лице, съдът
счете същия за основателен и доказан изцяло и го уважи за пълния предявен
размер, а именно за сумата от 564 /петстотин шестдесет и четири/ лева. При
преценка на гражданския иск съдът съобрази заключението на изготвената в хода
на производството съдебно-икономическа експертиза, както и обстоятелството, че
до настоящия момент нанесената на пострадалото юридическо лице щета не е била
възстановена.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия
направените деловодни разноски в размер на 231.18 лева /двеста тридесет и един
лева и осемнадесет стотинки/ и 5 /пет/ лева такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс съдът осъди
подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на
50 лева /петдесет лева/, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса за издаване
на изпълнителен лист.
Съдът с присъдата си постанови вещественото
доказателство по делото – 1 брой компактдиск от охранителна камера на основание
разпоредбата на чл.112, ал.4 от НПК да бъде оставено по делото.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: