№ 2961
гр. Варна, 01.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Цвета Павлова
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20233100501550 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№
41157/01.06.2023г., подадена от С. Атанасов С., чрез адв. М. срещу решение
№41157/01.06.23г., постановено по гр.д.№1550/23г. на ВРС, с което е ответникът/ сега
въззивник/ е осъден да заплати на „ДИ БИ ЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 83, офис 4, сумата от
11 828,86 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по
Споразумение за покупка № **********/18.02.2022 г., ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 20.07.2022 г. до
окончателното погасяване на задължението.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението. Оспорва извода на първоинстанционния съд досежно изправността на
изпълнителя по договора. В тази връзка сочи, че съдът не е съобразил обстоятелството,
че възложителят не само не се е опитал за заобиколи посредника, но изрично го е
уведомил за желанието си да ползва услугите му при сключване на окончателен
договор покупко-продажбата. Същевременно ищецът е отказал дължимото по договора
съдействие да посредничи за продажбата, поради което се явява неизправна по
договора страна. Оспорва решаващите мотиви на ВРС за това, че възнаграждението по
договора е дължимо само за предоставяне на информация на клиента за имоти,
отговарящи на изискванията му и извършване на оглед. Счита, че основанието, от
което възниква правото на възнаграждение за посредника е именно факта на свързване
на страните по сделката, каквито действия в случая не са реализирани. Акцентира, че
показанията на допуснатия по делото свидетел не са потвърдили наличието на
преговорен процес, осъществен с посредничеството на ищеца/ сега въззиваем/. Сочи
1
още, че първоинстанционният съд е тълкувал превратно разпоредбата на чл. 5 от
процесния договор, предвиждащата, според жалбоподателя, основание за заплащане на
възнаграждение в полза на посредника в случай на използване на предоставени от
брокера данни, но само в специфичната хипотеза, когато в резултат на тези данни
обектът е закупен от трето лице. Въззивникът оспорва и извода на първостепенния съд
досежно ненастъпилия фактически състав за разваляне на договора за посредничество.
Счита, че неизпълнението на задължението за посредничество е породило правото на
изправната страна- възложител да развали договора. Самото право е реализирано с
оправяне на покана и изтичане на предоставения подходящ срок за изпълнение от 14
дни.
На следващо място въззивникът сочи и недоказаност на иска по размер. Счита,
че стойността на възнаграждението по чл. 4 от договора следва да се определи на база
на цената по окончателния договор за покупко-продажба, евентуално по сключения
предварителен договор. Като аргумент в подкрепа на този довод сочи, че съгласно
споразумението възнаграждението е платимо при изповядване на окончателната
сделка. Акцентира, че по делото не е доказано цената, върху която е присъдено
възнаграждение -168 000 евро с включен ДДС да е обявена от продавача. В
заключението счита, че евентуално като база за определяне на възнаграждението
следва да се зачете цената по окончателния договор при съобразяване, че тази цена е
заплатена и за придобиване на паркомясто № 14, което не е предмет на договора за
посредничество. С оглед на изложеното настоява за отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване отхвърляне на иска. Претендира разноски за двете
инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „ДИ БИ ЕС“ ЕООД, чрез адв. Ж.а
депозира писмен отговор. Счита, че решението е законосъобразно, както и че при
постановяването му е съобразено проведеното от ищеца пълно и главно доказване.
Счита, че доводите на ответника/ сега въззивник/ за неточно изпълнение са въведени с
едва с въззивната жалба, поради което се явяват несвоевременно заявени. Намира за
обоснован извода на ВРС, че възнаграждението по договора е дължимо само с оглед
свързването на страните, а не за постигане на определен резултат. Позовава се, че след
като е бил уведомен от насрещната страна с нотариална покана за намерението й да
придобие имота, се е свързвал своевременно с продавача „Александрид“ ООД, но е
информиран от представител на дружеството, че имотът вече не се продава. За това
обстоятелство насрещно е уведомен въззивника. С оглед на изложеното счита, че за
него е станало невъзможно да окаже съдействие по финализиране на сделката. Счита,
че искът се явява доказан и по размер. Настоява за потвърждаване на решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
2
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от
ГПК– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа
останалите необходими приложения.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 41157/01.06.2023г.,
подадена от С. Атанасов С., чрез адв. М. срещу решение №41157/01.06.23г.,
постановено по гр.д.№1550/23г. на ВРС, с което е ответникът/ сега въззивник/ е осъден
да заплати на „ДИ БИ ЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 83, офис 4, сумата от 11 828,86
лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по Споразумение за
покупка № **********/18.02.2022 г., ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 20.07.2022 г. до окончателното
погасяване на задължението.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 13.09.2023г. от 13,30 часа, за които датата и
час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3