№ 1980
гр. Пловдив, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330204313 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба срещу наказателно постановление /НП/ № 20-1030-
010489 от 07.10.2020 г., издадено от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Пловдив, с което на Й. Ч. с ЛНЧ ********** и с адрес гр. Пловдив, ул. „В.
Ш.“ № **, ет. *, ап. * на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - глоба в размер
на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител – адв. Б., моли съда да отмени
процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се
разноските по делото.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не
изпраща процесуален представител. До съда е депозирано писмено
становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на НП. При
евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера
на адвокатския хонорар до предвидения минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
1
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Наказателното постановление е издадено за това, че жалбоподателят на
02.05.2020 в 09:42 часа, в град Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“ срещу
№1, посока град Асеновград управлявал собствения си лек автомобил
„ШКОДА СУПЕРБ“, с рег. № ****** като се движил със скорост 113 km/h,
при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 km/h.
При отчетен толеранс от минус 3% от измерената скорост в полза на водача,
наказуема скорост била 110 km/ h. Нарушението било установено с TFR1-M
№ 546 /клип 11981/ и заснетият материал бил показан на водача.
За установеното нарушение на водача бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия АА бл. № 937589/11.09.2020 г., в
който било описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Актът бил съставен след като му бил предявен снимковия материал от
установеното нарушение. В тази връзка попълнил и декларация по чл. 188 от
ЗДвП. Актът му бил предявен за запознаване със съдържанието му, за което
го подписал. Било му връчено и копие от него. При връчването на НП с
жалбоподателя присъствало и лице, доведено от последния за осъществяване
на устен превод. Това бил М. А., служител в дружеството на жалбоподателя,
който владеел турски език, доколкото бил български гражданин от турски
етнически произход. Той обикновено и превеждал на Ч., когато това се
налагало. При връчването на НП А. превел на Ч. за какво е ангажирана
отговорността му, поради което жалбоподателят заявил, че ще обжалва, което
и било записано в постановлението от А.
За установеното нарушение срещу Ч. било издадено процесното НП, с който
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 800 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на св. М. М. А. и от писмените доказателства по делото - АУАН,
протокол за използване на АТСС, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 на БИМ, снимковия материал от автоматизираното
техническо средство клип № 11981, снимка на тех. средство, протокол № 4-
32-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол от ГД НП, справка за
2
нарушител/водач, разпечатка от база данни за регистрация и собственост на
автомобил, справка АИС БДС, декларация по чл. 188 от ЗДвП, снимка от
свидетелство за управление от Република Турция, оправомощителни
заповеди.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят А. сочи, че е осъществил превод на
жалбоподателя при връчването на НП, така и когато това се налагало по
повод на работата му. Твърди, че жалбоподателят не знае български език.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства, поради
което им дава вяра като достоверен източник на информация.
Съдът намира, че посочената фактическа обстановка съответства на
реализиралото се в действителността въз основа на приложения по
преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна
доказателствена сила до установяване на обратното. В конкретния случай
съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и
изцяло се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства-
протокол по чл. 10 за използване на АТСС, статично изображение от клип №
11981, справка за собственици на МПС, декларация по чл. 188, ал.2 ЗДвП, а
от жалбоподателя не се представиха доказателства, които да оборят
доказателствената сила на акта.
Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, преминало техническа проверка. Спазени са изискванията на чл.
10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС.
В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на
снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му,
точното местоположение, посоката на задействане, ограничението на
скоростта на заснеманата отсечка, посоката на задействане на АТСС,
неподвижността на режима на измерване, началото и края на работата по час
и минута и номер на първо и последно статично изображение, броя на
установените нарушения. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията
/ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се
в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат от одобрен тип. Следователно след като същото не е излязло от
употреба и преминало успешно последваща проверка за годността на
3
измерванията му, то и същото може да бъде основание за установяване на
нарушения за скорост. Предвид всичко това следва да се оставят без
уважение и възраженията за ненадлежно попълване на протокола по чл. 10 от
Наредбата. Същият съдържа всички реквизити и отговаря на всички останали
доказателства по делото.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В тази връзка следва да се отбележи,
че 3-месечния срок за съставяне на АУАН важи за нарушенията, при които
нарушителят е бил известен. Настоящото не е от тази категория, тъй като по
същността си при установяването на нарушения чрез радарни скоростомери
авторството на нарушението се предполага от закона и се придава на
собственика на автомобила до изпълнение на предвидената в закона
процедура за посочване на действителния нарушител. Затова и до попълване
на декларация по чл. 188 от ЗДвП авторството на нарушението няма да е
известно. Тъй като в конкретното производство не може да бъде съставен
електронен фиш и автоматично да се ангажира отговорността на собственика
на автомобила, то авторството следва да бъде установено. Същото е
осъществено чрез попълването на нарочна декларация от страна на
жалбоподателя, от който момент следва да се приеме, че нарушителят е бил
известен. Същевременно актът е бил съставен в едногодишния срок от
извършване на нарушението, а НП в 6- месечен срок от съставяне на АУАН.
Не се установява в АУАН и НП да не е индивидуализирана по безспорен
начин личността на нарушителя. В тази връзка възражението се приема за
неоснователно. Ясно и категорично е посочено ЛНЧ на продължително
пребиваващо лице в Република България. Същото е достатъчно, за да бъде
недвусмислено разграничен нарушителят от всички останали лица в страната.
Затова и съдът не счита, че следва да бъдат посочвани и датата, месеца и
годината на раждане на нарушителя.
Въпреки установеното, обжалваният ЕФ следва да се отмени като
незаконосъобразен по следните съображения:
От представената по преписката справка в АИС се установява, че
наказаният субект е турски гражданин. Същевременно от показанията на
доведения свидетел А. се установи, че жалбоподателят не владее български
език, като комуникира в ежедневието си само на турски език. В този смисъл
по силата на чл. 84 ЗАНН приложение е следвало да намерят разпоредбите на
чл. 21, ал.2 НПК, чл. 55, ал.3 НПК и чл. 395а-чл. 395з НПК, като на
4
жалбоподателя е следвало да бъде осигурен преводач в
административнонаказателния процес. Посоченото е особено важно за
действията по съставяне и предявяване на АУАН, предвид функцията, която
изпълнява той в процеса на ЗАНН, а именно на процесуален документ, аналог
на обвинителния акт в общия наказателен процес, с който се повдига
административно обвинение. Посоченото налага извод за накърнено право на
наказаното лице още в най-ранния етап на наказателния процес.
Отделно от горното настоящият състав намира, че актът не е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението
не е изчерпателно описано и не са посочени подробно съществените
обстоятелства, при които е извършено то. Действително е посочена
измерената скорост, редукцията след допустимата грешка при измерване,
както и допустимата скорост за движение в населени места. Същевременно
съществена част от нарушението е конкретното превишение на допустимата
скорост. Именно нейните показатели липсват. Това съдът намира за
съществен пропуск, който е ограничил правата на санкционираното лице от
самото начало на производството и го е поставило в позиция да не може да
разгърне в пълнота правото си на защита, като не е могъл ясно и категорично
да разбере с колко е превишил допустимата скорост на движение. Наистина,
може да се направи заключение за стойността и това е чисто математическа
функция, но това би нарушило отново правата му. Освен това по същността
си представлява дописване на акта или пък негово тълкуване, което е
недопустимо правомощие за съда. Не може да се гадае каква би била волята
на актосъставителя и наказващия орган. Още повече, че от съществено
значение за санкционната норма е и конкретният размер на превишението на
скоростта, тъй като това именно определя и основанието като правна
квалификация и размера на санкцията. Всичко това дава основание на съда да
прецени, че същото нарушение е съществено и е допълнително основание за
отмяната на наказателното постановление.
По посочените съображения следва да се приеме, че не са спазени
задължителните формални изискания за съдържание на АУАН и НП, което
дава основание наказателното постановление да се прецени като
незаконосъобразно и последицата от това - да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1
5
страните имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото, а
именно отмяната на обжалваното НП, възиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати разноските на жалбоподателя за адвокатски хонорар в
размер на 300 лева /минимумът/. По делото своевременно е направена
претенцията за адвокатско възнаграждение, ангажирани са и писмени
доказателства за реално платени разходи. Предвид горното и поискания
определен минимум, предвиден в наредбата, неоснователно се явява
възраженението на въззиваемата страна за намаляване на адвокатския
хонорар.
С оглед гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-010489 от
07.10.2020 г., издадено от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив,
с което на Й. Ч. с ЛНЧ ********** и с адрес гр. Пловдив, ул. „В. Ш.“ № **,
ет. *, ап. * на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - глоба в размер на
800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на минитерство на вътрешните работи
Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Й. Ч. с ЛНЧ ********** и с адрес гр. Пловдив, ул.
„В. Ш.“ № **, ет. *, ап. *, сумата в размер на 300 лева, представляващи
разноските по делото.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6