№ 16209
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110141064 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по подадена от “***********************” ЕАД с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр.
************************, представлявано от законните си представители,
чрез адв. Д. И., срещу ЗАД „************************” АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр.
****************************, представлявано от законните си
представители. С исковата молба се претендира заплащане на сумата от
1185,64 лв., дължим и незаплатен остатък от дължимо регресно вземане на
основание чл.411 КЗ, за ПТП, настъпило на 22.02.2022г., в гр. София, на бул.
“********************, между л.а. “*******”, серия 3 с рег.№********** и
т.а. “*********” с рег.№*********. Ищецът поддържа, че на основание
сключена имуществена застраховка “Каско+” е изплатил на сервиз
“*************” ООД, сумата в общ размер на 2371,27 лв., за ремонт, както и
сумата от 15 лв. - ликвидационни разноски, или общо 2386,27 лв., като след
отправена по надлежния ред, регреса претенция до ответното дружество,
ответникът му заплатил обезщетение в размер на 1200, 63 лв., като остатъка от
1185,64 лв. продължавал да се дължи. Претендират се и разноските по
производството.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответникът е подал такъв, като не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на т.а. “*********” с рег.№********* по сключена имуществена
застраховка “Каско+” , както и че л.а. “*******”, серия 3 с рег.№**********, е
бил застрахован по валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност”
при ответника; че ищецът е заплатил посочената в исковата молба, сума за
1
ремонт на пострадалото МПС, както и че ответникът му е заплатил сумата от
1200,63 лв. по отправената регресна претенция. Ответникът счита, че
заплатеното регресно вземане е дължимо в изплатения размер, като оспорва,
че всички вреди са в причинна връзка с настъпилото ПТП, както и навежда
възражение за съпричиняване на управлявалия т.а. “*********” с рег.
№*********, св. С. С., като твърди, че последният е извършил нарушение на
ЗДвП, като е паркирал неправилно автомобила- на място, където паркирането
било забранено. Претендират се и разноските по производството.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ за сумата от 1185,64
лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по сключена имуществена застраховка “Каско”, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните, са отделени
обстоятелствата, че към момента на настъпване на застрахователното събитие
е било налице валидно застрахователно правоотношение по сключена
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното
дружество, като застраховано лице бил посочен водачът на МПС л.а.
“*******”, серия 3 с рег.№**********; че към датата на настъпване на
застрахователното събитие, за лек автомобил т.а. “*********” с рег.
№********* е бил застрахован по валидно сключена застраховка “Каско” при
ищцовото дружество, че ищецът е заплатил посочената в исковата молба, сума
за ремонт на пострадалото МПС, както и че ответникът му е заплатил сумата
от 1200,63 лв. по отправената регресна претенция.
От представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч.
от представеното и прието по делото експертно заключение по назначената
съдебно-автотехническа експертиза ,се установява от фактическа и правна
страна следното:
По отношение на основния спорен по делото между страните въпрос, а
именно механизмът, по който е настъпило ПТП, по вина на кого от двамата
водачи е настъпило ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка
между настъпилото ПТП и причинените вреди на т.а. “*********” с рег.
№*********.
От изготвеното и приобщено експертно заключение по назначената съдебно-
автотехническа експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира
изцяло като пълно и обективно, кореспондиращо с останалите събрани по
делото доказателства, се установява, че ПТП е настъпило на 22.02.2022г., в гр.
София, около 07:30 ч. сутринта, като л.а. “*******”, серия 3 с рег.
№**********, движейки се с посока от ул. “*************” към магазин
“******” на бул. “**************”, по дясната пътна лента на бул.
2
“********************, при маневра за преминаване от дясна в лява пътна
лента за движение, с цел заобикаляне, не осигурява безопасна странична
дистанция и реализира ПТП с намиращия и попътно паркиран на посоката на
движение в дясната пътна лента, т.а. “*********” с рег.№*********.
Така констатирания механизъм на ПТП се потвърждава изцяло и от
останалите събрани по дело доказателства - Двустранен констативен протокол
за ПТП от 22.02.2022г., както и от събраните гласни доказателства по делото.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че вината за
настъпване на ПТП, е на водача на л.а. “*******”, серия 3 с рег.№**********,
който не е спазил необходимата странична дистанция от спрялото МПС, при
предприетата маневра, в резултат на която е настъпило ПТП-то. В резултат на
така настъпилото ПТП, на т.а. “*********” с рег.№*********, били
причинени вредите, отразени в съставения протокол за ПТП, както и в описа,
изготвен от ищцовото дружество. Вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, в отговора на задачи 2 и 3, е посочило че видът и характерът на
причинените имуществени вреди върху пострадалото МПС, изцяло
съответства на механизма на настъпване на ПТП. Допълнителен аргумент в
насока на доказване на предявения иск по основание е и приетото за
безспорно между страните и като такова ненуждаещо се от доказване
обстоятелство, че ответникът е заплатил на ищовото дружество,
застрахователно обезщетение по образуваната преписка по щета. По
отношение на методиката, по която е работило вещото лице за изчисляване на
конкретните стойности за ремонт на увредените детайли, в отговора на задача
4 от заключението, е посочена и възстановителната стойност в хипотезата на
извършен ремонт в официален сервиз. Съдът намира, че с оглед липсата на
доказателства по настоящото производство относно гаранционните условия за
пострадалото МПС, то приложима се явява възстановителната стойност,
изчислена по средни пазарни цени към дата на ПТП по цени на алтернативни
доставчици, а именно в размер на 2403,72 лв., с оглед възможността
увредените детайли да бъдат отремонтирани с такива, без да се наруши
целостта и ползването по предназначение на пострадалото МПС.
По възражението за съпричиняване
С отговора на исковата молба, ответникът е навел изрично възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, с твърдения че водачът на т.а.
“*********” с рег.№*********, е допринесъл поне с 50 % за настъпването му,
нарушавайки разпоредбите ЗДвП, като е паркирал неправилно автомобила- на
място, където паркирането било забранено.
От събраните по делото доказателства, в т.ч. изискания и приет като писмено
доказателство по делото, план за организацията на движението в участъка на
настъпване на ПТП, изготвен от Столична община, от показанията на
разпитания по делото свидетел, както и от заключението на вещото лице, се
установява конкретния пътен участък, на който е настъпило ПТП. Видно от
плана за организацията на движението в този пътен участък не са налице
3
вертикална/хоризонтална пътна маркировка, в т.ч. разположени пътни знаци
и/или ограничители, от които да е видно, че паркирането в участъка е
забранено. С оглед на това, съдът намира, че в настоящата хипотеза се
прилагат установените обичайни правила за паркиране в градска среда, а
именно, че на пътен участък с двупосочно движение, какъвто се явява и
процесния, паркирането/престоя на ППС се осъществява възможно най-
вдясно на платното за движение, по посока на движението и успоредно на
остта на пътя. От приложените към заключението на вещото лице, сателитни
снимки на пътния участък, в района на който е настъпило ПТП, които са част
от заключението, е видно, че липсва уширение на пътното платно в посоката,
в която е настъпило ПТП, като са налице две ленти за движение в една посока,
а пострадалото МПС се е намирало паркирано /в покой/ срещу бл.136 на бул.
“Кръстьо Пастухов”, т.е. във възможно най-дясната част на пътното платно по
посока на движението.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за изцяло
неоснователно отправеното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на т.а. “*********” с рег.№*********.
В резултат на осъществения фактически и правен анализ на събраните по
делото доказателства, в т.ч. от приобщеното експертно заключение, се
установява по безспорен начин настъпването на застрахователното събитие,
по посочения по-горе механизъм, по вина на водача на л.а. “*******”, серия 3
с рег.№**********, застрахован при ответното дружество по валидно
сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, като в
резултат на настъпилото ПТП, на т.а. “*********” с рег.№*********,
застрахован при ищцовото дружество по валидно сключена застраховка
“Каско+”, били причинени вреди в размер на 2403,72 лв., като ищецът
заплатил осъществения ремонт на увреденото МПС, сумата в общ размер на
2386,27 лв. с ДДС, видно от представените с исковата молба, писмени
доказателства, а ответникът му заплатил по отправената регресна претенция
сумата от 1200,63 лв.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, с оглед
осъщественото частично плащане от ответника, че предявената искова
претенция по иска с правно основание чл.411 КЗ, се явява основателна в
пълния предявен размер, поради което следва да бъде уважена в цялост.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца, следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса,
депозит за вещо лице и свидетел, както и за адвокатско възнаграждение в общ
размер на 792,27 лв., сторени в настоящото производство, за които са
представени доказателства.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА на основание чл.411 ЗК, ЗАД „************************” АД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.
****************************, представлявано от законните си
представители, да заплати на “***********************” ЕАД с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр.
************************, представлявано от законните си представители,
сумата от 1185,64 лв., представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по сключена имуществена застраховка
/“Каско+”/, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
24.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЗАД
„************************” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. ****************************, представлявано от законните
си представители, да заплати на ***********************” ЕАД с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр.
************************, представлявано от законните си представители,
сумата от 792,27 лв., за разноски по производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5