РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Пловдив, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков като разгледа докладваното от
Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600491 по
описа за 2024 година
Производството е по чл. 34, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.
С Решение № 208 от 25.09.2024 г. по ЧНД № 978/2024 г.
Старозагорският окръжен съд е признал по реда на чл.32 от ЗПИИРКОРНФС,
Решение от 04.07.2023г., постановено от несъдебен орган на Кралство * - *,
влязло в сила на 15.08.2023г., с което на българския гражданин М. М. А., ЕГН:
**********, роден на *г. в гр. *, с постоянен и настоящ адрес в гр. *, ул. „*“ №
*, обл. * за извършено административно нарушение на правилата за движение
по пътищата му е наложена финансова санкция в размер на 110 евро, с левова
равностойност 215.14 лева по курса на БНБ към деня на постановяване на
решението и е изпратил решението на ТД на НАП – * за изпълнение.
Недоволна от решението е останала адв. С. В. от АК – *, назначена за
служебен защитник на М. А., която го е обжалвала с искане да бъде отменено.
На първо място намира, че същото е незаконосъобразно, защото е приложено
по делото само Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 205/2014/ПВР на
СЕС, в което е вписано липсващото решение, което е в противоречие с чл.35,
1
т.1, вр. чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. В чл. 31, ал.2 от специалния закон се
изисква засегнатото лице да осъществява доходите си в България, което не е
било установено в първоинстанционното производство. След като засегнатото
лице няма местоживеене и местопребиваване в Р. България, не реализира
доходи и няма имущество в страната, не са налице условията по чл.30, ал.3 от
ЗПИИРКОРНФС. Не са направени и консултации по смисъла на този текст от
закона с издаващата държава, което не е било направено от окръжния съд.
Последното прави удостоверението е непълно по смисъла на чл. 35, т.1, пр.2 от
ЗПИИРКОРНФС, което е факултативно основание за отказ за признаване и
изпълнение на финансовата санкция. На второ място засегнатото лице според
справката за задграничните му пътувания не пребивава трайно в България, не
е било намерено и на известния му постоянен адрес в страната, според
приложената справка от НБД, но законодателят е използвал изискването за
„местоживеене и обичайно местопребиваване“, поради което и в случая,
компетентен да разгледа искането е Софийски градски съд, съгласно чл.31,
ал.1, вр. чл.15, ал.6 от ЗПИИРКОРНФС. В тази връзка се отправят и
доказателствени искания за изискване на справки от сектор „ПП“ при ОД на
МВР –*, дали М. А. притежава МПС, Агенцията по вписванията за
притежавани недвижими имоти на територията на Р. България, НАП и НОИ за
получавани доходи в Р. България.
За постъпилата въззивна жалба е било съобщено на ОП – Стара Загора,
но не е взето отношение.
Настоящият въззивен състав прецени, че направените доказателствени
искания от защитата биха били от значение, ако се установи, че не е налице
алтернативната възможност по чл. 30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, свързана с
липсата на установяване на местоживеене и обичайно местопребиваване на
засегнатото лице М. М. А. в Р. България. Въпреки това, с оглед на
възраженията в жалбата, отново бяха поискани актуални справки от „НБД“ за
постоянен и настоящ адрес по местоживеене на засегнатото лице, а от ОД на
МВР – *за задграничните му пътувания. От постъпилите справки се
установява, че няма настъпила промяна в тези обстоятелства.
Засегнатото лице М. А. не се явява нередовно призован, с отметка че не
е открит на последния му известен адрес. За него се явява като служебен
защитник – адв. В. от АК – *, която иска по изложените съображения в
2
жалбата да се отмени решението на окръжния съд като незаконосъобразно и
необосновано.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна и предлага да
се потвърди решението на окръжния съд.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното решение, Старозагорскят окръжен съд е
приел за безспорно установено, че е представено Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа, относно прилагането
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, съдържащо всички
реквизити, съгласно Приложение №2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.
То е издадено от компетентен орган на държава – членка на Европейския
съюз – Кралство *, а именно от *, влязло в сила на 15.08.2023г., спрямо
българския гражданин М. М. А., ЕГН: **********, роден на *г. в гр. *, с
постоянен и настоящ адрес в гр. *, ул. „*“ № *, обл. *.
Финансовата санкция в размер на 110 евро е наложена за извършено на
22.06.2023г. в 23,41 часа в*, *, *, административно нарушение на правилата за
движение по пътищата, изразяващо се в спиране до знак за автобусна спирка,
на нивото на маркировката, състояща се от квадрати.
Горепосоченото нарушение на правилата за движение по пътищата
съставлява административно нарушение, което съгласно правото на издалата
решението за налагането на финансова санкция държава, се санкционира от
техния Закон относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл.2.
В този смисъл, същото е постановено от несъдебен орган за
административно нарушение по правилата за движение по пътищата, съгласно
чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС в държава, която е членка на Европейския
съюз и представлява акт за налагане на имуществена санкция.
Налице са формалните предпоставки на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС -
удостоверението е представено като заверен препис и е преведено надлежно
3
на български език, като отговаря на образеца по приложенията към закона. И в
този смисъл доводите на защитата, касаещи издаващия орган документи
правилно са преценени за неоснователни.
Безспорно, компетентен да се произнесе по признаването и
изпълнението на решението е Старозагорският окръжен съд, тъй като
засегнатото лице има обичайно пребиваване, не в гр. *, а в гр. *, съобразно
чл.31, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. По делото е установено, че лицето не е
редовно призовавано на адреса, посочен в удостоверението, тъй като не е
открито, но същият не е променян, като А. ежегодно се прибира и заминава
/последно излязъл от РБ на 04.12.2023г./, т.е. след извършване на деянието
продължава да има трайна връзка от личен характер с това място по
местоживеене. В тази връзка е изискана допълнителна информация за
установяването на неговия адрес по местоживеене от НБД „Население“ и
сектор „БДС“ при ОД на МВР – * за задгранични пътувания, като не се налага
търсенето на нова такава от МВР за притежание на лични МПС, Агенцията по
вписванията за притежавани недвижими имоти или други данни. От тук и за
достигане на заключението за неговото обичайно местопребиваване на
територията на Р. България и че се касае именно за същото лице.
Законосъобразно е преценено, че са налице предпоставките по чл.30,
ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като решението за налагане на парична глоба е
постановено в административно-наказателно производство в държава-членка
на ЕС и се отнася за деяние, което съставлява административно нарушение и
по българското законодателство. Налице са и условията на чл.30, ал.2, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС, като в удостоверението изрично е посочено, че се касае за
поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, т.е. не се
изисква двойна наказуемост. А съгласно ал.3 от същия текст, както вече се
упомена, засегнатото лице има местоживеене на територията на Р. България.
Не са налице и факултативните основания по чл. 35 ЗПИИРКОРНФС за
отказ от признаване и изпълнение на финансовата санкция. Представеното
удостоверение съдържа всички изискуеми реквизити и съответства на
съдържанието на решението.
Основателно е преценено, че представеното за признаване и изпълнение
решение, се отнася за деяние, което е извършено на територията на
издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища.
4
Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице М. А. за същото деяние в
Република България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение разглежданото
решение за налагане на финансова санкция. Решението не се отнася и за
деяние, подсъдно на български съд. Давностният срок за изпълнение на
решението не е изтекъл, съгласно * и българското законодателство. Не е
налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които
правят изпълнението на решението недопустимо.
Липсват и основания за отказ от признаване и изпълнение.
Жалбоподателят е пълнолетен, следователно наказателно и административно
отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице, по
отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или
привилегия, правещи изпълнението на решението недопустимо.
Наред с това решението не се отнася за деяние, което по българското
законодателство се счита, за извършено изцяло или отчасти на територията на
Р. България, или е било извършено извън територията на издаващата държава
и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такова деяние. Наложената финансова санкция
е над фиксирания праг от 70 евро.
Проверено е наличието на условията по чл.35, т.9 от ЗПИИРКОРНФС,
като е установено, че производството по издаване на решението е било
писмено, като е посочено, че в съответствие със законодателството на
издаващата държава, засегнатото лице е било уведомено лично или чрез
упълномощен според националния закон представител за правото и срока за
обжалване на решението. Вярно е, че в следващата точка не е отбелязано
изрично как е било уведомено лицето за тези му права, но това обстоятелство
следва да се възприеме с доверие, съобразно принципа за взаимно признаване
на съдебни решения, въз основа на който е изгражда съдебното
сътрудничество между държавите – членки на ЕС.
Няма представени доказателства за пълното или частично изпълнение на
санкцията, съгласно чл.33 от ЗПИИРКОРНФС.
Поради обстоятелството, че е наложена финансова санкция в евро,
съобразявайки разпоредбите на чл. 32, ал.1, вр. чл. 16, ал.8 от
ЗПИИРКОРНФС, съдът е определил размера на финансовата санкция в
5
български лева по фиксирания курс на БНБ към деня на постановяване на
решението от общо 110 евро с левова равностойност от 215,14 лева.
Съгласно чл.42 от ЗПИИРКОРНФС, така определената сума следва да
остане в приход за бюджета на Република България, като изпълняваща
решението държава, като е приложена разпоредбата на чл.22, ал.1 от същия
закон с уведомяване на ТД на НАП – *, офис *. Съобразено е от съда и
предвиденото в чл.38, ал.1, т.1 и т.4 от ЗПИИРКОРНФС, задължение за
уведомяване на компетентния орган от издаващата държава за признаване и
приключване изпълнението на решението.
Поради което и напълно правилно е преценено, че в конкретния случай
не са налице твърдените обстоятелства, даващи основание за отказ да се
признае решението за налагане на финансовата санкция, като следва да се
потвърди решението на окръжния съд. Ето защо съдът и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 208 от 25.09.2024 г. по ЧНД № 978/2024 г.
на Старозагорския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6