Разпореждане по дело №200/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Намери за установено следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба от „. и Еф Д. България” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Средец, бул. “Цар Освободител” 14, представлявано от А. Х. и П.Д., която е насочена срещу М. Г. Г. с ЕГН *, с адрес гр. П., ул. „. Каравелов” 9 и Д. П. Г. с ЕГН *, с адрес гр. П., ул. “Д.Т.” 18, вх. А, с посочена цена на иска 99 226,36 лв., и с посочено правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ответниците М. Г. и Д. Г. са ползвали банков кредит в размер на 88920 лв., съгласно договор за кредит за покупка на недвижим имот от 3. 10. 2008 г., сключен с банката ищеца, както и въз основа на приложение към договора за кредит от 3. 10. 2008 г.

Твърди се в исковата молба, че ответниците в качеството им на кредитополучатели са усвоили сума в размер на 88532,50 лв. по договора, като са допуснали просрочие на три последователни месечни вноски за лихви и главница, считано от 14. 09. 2009 г. Твърди се, че на основание чл. 18, ал. 2 от договора при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски изцяло или частично целият остатък по кредита се превръща като предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.

Сочи се, че кредитът по настоящия казус е обявен за предсрочно изискуем на 14. 11. 2009 г., когато е бил падежът на третата пропусната месечна погасителна вноска. В този смисъл ответниците като кредитополучатели са изпаднали в забава и относно дължимите такси по договора за кредит съобразно чл. 4 от договора и считано от 14. 11. 2008 г.

На следващо място и в заключение се сочи, че освен задълженията произтичащи от посочения договор като главница и такси, ответниците дължат и законната лихва за забава, считано от момента на подаване на заявление по чл. 417 ГПК и до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се и направените съдебни разноски в настоящото производство. За пълнота на изложеното се сочи и че банката ищец е инициирала и заповедно производство въз основа на заявление по чл. 417 ГПК пред Районен съд гр. П., като по ч. гр. дело № 1588/2010 г. на РС П. са издадени съответните заповеди за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците М. Г. и Д. Г., вследствие на което последните са подали възражение срещу така подадената заповед за изпълнение предвид което се обосновава от ищеца и правния интерес от предявяването на настоящата искова претенция за установяване съществуването на вземането на банката спрямо ответниците.

С настоящата искова молба се формулира петитум - да се постанови решение, с което да се признае за установено съществуването на вземането на „. и Еф Д. България срещу ответниците в размер на сумата от 88532,50 лв., представляваща дължима главница по предоставен кредит за периода от 14. 09. 2009 г. до 6. 10. 2010 г., сумата от 1086,47 лв., представляваща договорена лихва за периода от 14. 09. до 6. 10. 2010 г., както и сумата от 607,39 лв., представляващи дължими такси по договора за периода от 14. 11. 2008 г. до 06.10.2010 г., ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.

Претендират се и разноските сторени по настоящето производство.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК отговор от ответниците не е постъпил. В съдебно заседание, редовно и свовременно призовано, ищцовото дружество не изпраща представител.

Ответникът М. Г. - редовно и своевременно призован за о.с.з., се явява лично. Поддържа, че не оспорва процесното вземане. Признава иска в този смисъл за посочения размер. Пояснява, че е взел кредит от „.” в посочения размер и изцяло признава дължимостта на сумите така както са посочени в исковата молба, като няма доказателствени искания. Сочи, че това е жилищен кредит, по който не е върната дължимата сума. Не ангажира доказателства.

Ответницата Д. Г. редовно и своевременно призована, не се явява в о.с.з.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения – ищцовото дружество твърди, че ответницата му дължи сума, за която е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.

Претенциите са допустими и трябва да бъдат разгледани по същество. Доказателствената тежест се разпределя по следния начин – доказателствената тежест е изцяло на ищеца в процеса, който следва да докаже възникването на спорното право, както и че е предоставил на ответниците съответните суми с посочения в исковата молба размер. Ищецът следва да докаже и успешно проведено заповедно производство за процесното вземане по отношение и на двамата ответници. В случай и ако ответната страна твърди плащане, нейна е доказателствената тежест да докаже това плащане.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение за уважаване на исковете. Представен е писмен договор за кредит за покупка на недвижим имот, подписан от страните по делото, обективиращ отпускането на паричната сума. Освен това не се спори по делото и не се нуждае от изрично доказване, че между страните е сключен договор, с който „. и Еф Д. България” е предоставил на ответниците кредит в размер на 88 920 лева за закупуване на недвижим имот - апартамент, тъй като ответника Г. признава тези факти. Не се спори и по обстоятелството, че кредитополучателите са усвоили сума в размер на 88 532.50 лева по Договора, като са допуснали просрочие на три последователни месечни вноски за лихви и главница, считано от 14. 09. 2009 г., както и че поради тази причина кредита се е превърнал в предсрочно изискуем. Видно е от събрания доказателствен материал, че банката ищец е инициирала и заповедно производство въз основа на заявление по чл. 417 ГПК пред Районен съд гр. П., като по ч. гр. дело № 1588/2010 г. на РС П. са издадени съответните заповеди за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците М. Г. и Д. Г..

В тежест на ответниците в процеса е да докажат обратното, т.е. че е налице плащане на дължимото. Такова доказване не се проведе по делото, дори напротив твърденията в исковата молба се признават напълно от ответника Г. в съдебно заседание, а намират и опора в събрания доказателствен материал по делото. В този смисъл ищецът е изпълнил задълженията си по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 43628 от 03.10.2008г., като е превел и предоставил на ответниците сумата, необходима им за покупка на недвижим имот, без последните да са изпълнили задължението за връщане на дължимото, съобразно сключеният помежду им договор за кредит.

С оглед на гореизложението предявената искова претенция се явява доказана и основателна, и като такава следва да бъде уважена като вземането на „. и Еф Д. България” бъде признато за безспорно установено.

Съдът намира, че независимо от изхода на спора, на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като по делото липсва представен списък за сторени такива по смисъла на чл. 80 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Ищеца, с исковата молба е поискал присъждане на разноски, но не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което съдът не присъжда разноски в негова полза.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в правоотношенията между „. и Еф Д. България” , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Средец, бул. “Цар Освободител” 14, представлявано от А. Х. и П.Д., и М. Г. Г. с ЕГН *, с адрес гр. П., ул. „. К.” 9 и Д. П. Г. с ЕГН *, с адрес гр. П., ул. “Д.Т.” 18, вх. А, че М. Г. с ЕГН * и Д. Г. с ЕГН * дължат на Юробанк и Еф Д. България” паричните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК по частно гражданско дело № 1588/2010 г. на Районен съд гр. П., а именно:

- сумата от 88 532,50 лв., представляваща дължима главница по предоставен кредит за периода от 14. 09. 2009 г. до 06. 10. 2010 г., сумата от 10 86,47 лв., представляваща договорена лихва за периода от 14.09.2009г. до 06. 10. 2010 г., както и сумата от 607,39 лв., представляващи дължими такси по договора за периода от 14. 11. 2008 г. до 06.10.2010 г., ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.10.2010г., до окончателното й изплащане.

На страните да се връчат копия от решението, което подлежи на обжалване пред САС, чрез Окръжен съд Б., с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок от връчването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: