Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София,
04.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публично заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА СТАНЧЕВА
при секретаря
Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр.дело № 12476 по описа за 2020 г.,
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 168089 от 04.08.2020 г. по гр.д. № 45/2020 г. по
описа на СРС, ГО, 125 състав, П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2,
е осъдена да заплати на Б.В.С., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ сумата от 4 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, от повдигнато от П.на Р.Б. за периода от
15.08.2015 г., до 15.08.2017 г. обвинение в извършване на престъпление по чл. 283 НК по НОХД № 253/2015 г. на СО-СГП, ведно със законната лихва от 16.08.2017 г.
до плащането, както и сумата 284 лева разноски по делото, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди
за разликата над уважения размер от 4 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000
лв. като неоснователен и недоказан. Недоволен
от постановеното решение в ЧАСТТА, с която е уважен искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
сумата от 4 000 лв., е останал
ответникът в първоинстанционното производство П.на Р.Б., който в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, го обжалва при твърдения, че решението в обжалваната част е
неправилно и необосновано по подробно изложени съображения. По-конкретно
поддържа, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди в обема и интензитета,
приети от първостепенния съд. Искането към
въззивната инстанция е да отмени изцяло решението в обжалваната част и да
отхвърли изцяло предявения иск, евентуано да се намали присъденото обезщетение,
като се съобразят критериите за справедливост, визирани в разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД.
Въззиваемата страна Б.В.С. не е депозирал
отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК и не е ангажирал
доказателства.
Решението в
ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за горницата над 4 000 лева до пълния
предявен размер от 10 000 лева, като необжалвано от ищеца, е влязло в законна
сила.
Според
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната
му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. В случая съдържащите се в
жалбата оплаквания са нарушение на материалния и процесуалния закон и
необоснованост.
При съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства решаващият въззивен
състав приема за установено следното:
От
представените с исковата молба и представени в наказателното дело, приложено към
настоящото гражданско такова писмени доказателства се установява, че на
05.08.2015 г. ищецът Б.С. е привлечен като обвиняем по досъдебно производство №
253/2015 г., по описа на СО- СГП, пр. пр. № 7-7254/2015 по описа на СГП, за престъпление по чл. 283 от НК.
На същата дата
с постановление е взета мярка за неотклонение „подписка“ на ищеца.
С ново
постановление за привличане на обвиняем от 04.04.2016 г. ищецът е привлечен
като обвиняем по досъдебно производство № 253/2015 г., по описа на СО-СГП, пр.
пр. № 7-7254/2015 по описа на СГП, за престъпление по чл. 283 от НК.
На 11.08.2016
г. с постановление за прекратяване на наказателното производство с изх. №
12953/15 от 15.08.2016 г. по сл. д. № 253/2015 г., по описа на СО-СГП, пр. пр.
№ 12953/2015 г. по описа на СГП на основание чл. 243, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24,
ал. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по отношение на ищеца.
От
представената по делото справка за съдимост се установява, че ищецът е бил
неосъждан.
По делото е представена
Заповед № 513з-64 от 04.01.2016 г. издадена Директора на СДВР, от която е
видно, че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е
прекратено служебното му правоотношение. В заповедта за уволнение е вписано, че
извършеното противозаконно отнемане на парични средства от ищеца при извършване
на личен обиск на чужди граждани при транспортирането им до град Елхово, е
станало достояние на широк кръг служители на СРП, на РЦ Елхово, Дирекция
„Вътрешна сигурност“ и чуждите граждани и е прието от директора, че авторитетът
на МВР е уронен.
С решение на АССГ, оставено
в сила с решение на ВАС, дисциплинарното наказание уволнение е отменено от
съда.
От свидетелските показания на св.
В.С.– съпруга на ищеца се установява, че задържането на съпруга й било
голям шок за семейството. Имали заем, тя била в отпуск по майчинство, но тъй
като ищецът бил отстранен от работа, се наложило тя да започне работа като
учител, тъй като имали финансови затруднения, но възнаграждението не било добро.
Свидетелката заявява, че вследствие на случилото се, съпругът й започнал да
вдига високо кръвно налягане - каквото нямал преди.
Свидетелските показания на св. П.Р.И.установяват
следното: Свидетелят твърди, че познава ищеца от 2015 г., тъй като са колеги в
СПС – СДВР и от тогава са и лични приятели. Помни, че ищецът бил задържан по
време на конвой на бежанци, при една операция. Заявява, че ищецът бил човек,
който е амбициран да върви нагоре в йерархията на службата, тъй като обичал
работата си. След случката се почувствал доста зле, тъй като колегите му
започнали да странят от него, бил като отшелник. В личен план, преживял
наказателното преследване доста тежко, случило се в момент, когато му се родило
дете, имали финансови затруднения - като е уволнен, нямал право да работи.
Свидетелят му помагал с пари и с каквото има нужда.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите С.и И., като ги счита за обективно и безпристрастно
дадени, безпротиворечиви и кореспондиращи едни с други, както и с останалия събран
по делото доказателствен материал.
При така установените факти съдът приема от правна
страна следното:
Предявеният иск
е процесуално допустим, доколкото е насочен срещу надлежен процесуален
субституент на държавата, като субект на особената деликтна отговорност,
регламентирана от чл. 7 на Конституцията на Р.Б. (КРБ), вр. с чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ.
Държавата
отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица, но тази отговорност може да бъде реализирана при наличието на
определени фактически основания. Сред тях е и соченото в исковата молба
основание, свързано с повдигането на незаконосъобразно обвинение в извършването
на престъпление, по което обвинение наказателното производство е прекратено с
постановление на прокурора. Държавата е надлежно пасивно легитимирана да
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П.или съда,
при повдигнато обвинение в извършване на престъпление по което впоследствие
подсъдимият е бил оправдан с влязъл в сила съдебен акт или наказателното
производство срещу него е било прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това че наказателното производство е образувано след като наказателното
преследване е погасено по давност, или деянието е амнистирано.
За да бъде
ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ,
освен наличие на влязъл в сила акт, с който ищецът е оправдан, последният
следва да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер,
както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране
подлежат само действително настъпилите вреди (съгласно приетото в т. 11 от
Тълкувателно решение (TP) № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС).
Специалният закон предвижда отговорността за държавата за вреди причинени от действията на нейните органи, когато между двете съществува причинно-следствена връзка, което следва и от общата разпоредба на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, която връзка не може да се предполага. По силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК същата трябва да бъде доказана от ищеца, извън случаите, когато се претендират вреди в рамките на обичайните такива, което бе установено по делото.
От
доказателствата по делото се установи, че срещу ищеца е било образувано и водено наказателно
производство, което е било прекратено с постановление на прокурора, което е
основание да бъде ангажирана отговорността на държавата, чрез нейните органи. Действително,
постановлението за прекратяване на наказателното производство не е сред
актовете, които влизат в сила, тъй като дори и да не е обжалвано от обвиняемия
или пострадалия, или ощетеното юридическо лице, съгласно чл. 243, ал. 9 от НПК
постановлението за прекратяване може служебно да бъде отменено от прокурор от
горестоящата прокуратура. С оглед на което стабилитетът на постановлението за
прекратяване на наказателното производство изисква то е да съобщено на лицето,
което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и лицето да не
е поискало наказателното производство да продължи и да завърши е оправдателна присъда.
От събраните по
делото доказателства се установява, че Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 11.08.2016 г. по сл. д. № 253/2015 г., по описа
на СО-СГП, пр. пр. № 12953/2015 г. е било съобщено на ищеца, като по делото не
са събрани доказателства, същият да е обжалвал постановлението. Поради
изложеното, се налага извода, че постановлението
е достигнало необходимия за воденето на иск по чл. 2 ЗОДОВ стабилитет.
С действията си по предявяване и поддържане на
обвинение в извършване на престъпление на ищецът са причинени и е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в настъпването на описаните в исковата молба
вреди, състоящи се в негативно отражение на здравословното му състояние, стрес
и притеснения от наказателна репресия срещу него. В съдебната практика
трайно е прието, че в случай на незаконно обвинение следва да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се
притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване. В тази именно връзка е и възприетото в
съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени
вреди не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства - решение
№480/23.04.2 013 година, постановено по гр. д. № 85/2012 година по описа на
ВКС, ГК, IV г. о.; решение № 55/11.03.2013 година, постановено по гр. д. №
1107/2012 година по описа на ВКС, ГК, IV г. о. и др. Когато се твърдят
да са причинени болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, те следва да се докажат от ищеца съгласно разпоредбата на чл. 154
от ГПК.
С оглед на
изложеното, въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено
по делото, че в резултат на незаконното обвинение на ищеца са причинени морални
страдания, изразяващи се в негативно отражение
върху социалния му живот, както и общо върху емоционалното и здравословното му
състояния.
Размерът на
обезщетението на претърпените вреди следва да бъде определен от съда по
справедливост. Според
ППВС № 4/23.12.1968 г. при определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които обуславят тези вреди. В т. 11 от Тълкувателно решение №
3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, се приема и
от съдебната практика на ВКС - решение № 175/14.06.2016 г. по гр. д. № 6268/2015 г. на
IV-то гр. отд. на ВКС, че понятието „справедливост“, по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат
предвид от съда. Такива са вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства - критерии за определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления - умишлени или
по непредпазливост, за които ищецът е оправдан; продължителността на
наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение,
другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство;
както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на
здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните
преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу
него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени
вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ се определя глобално за
всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на приключилото с
оправдателна присъда, незаконосъобразно наказателно преследване срещу него.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за
увреждане на нематериални права, блага или правнозащитими интереси, а вредите
се изразяват в нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на
личността, накърнена чест, достойнство и добро име в обществото. Целта на
обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото,
емоционалното и психологическо равновесие на пострадалото лице. Следва да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, което е обвинено
в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така изпитва притеснение и несигурност;
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното
му общуване. В този смисъл е решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012
г., Г. К, IV Г. О. на ВКС.
Съвкупната преценка на обсъдените доказателства
обосновава несъмнен извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника П.на Р.Б., на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 от ЗОДОВ.
В случая се
установи, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 283 от НК, за което се предвижда наказания
„лишаване от свобода“ до 3 години. При
определяне размера на дължимото обезщетение следва да се съобрази периодът от привличане на ищеца като обвиняем от 05.08.2015 г.
до датата на стабилизиране на постановлението за прекратяване на наказателното
производство на 16.08.2017 г., което е приблизително 2 години. Следва да се отчете, че мярката за неотклонение, взета
по отношение на ищеца, е била „подписка“.
От всичко
изложено по-горе следва, че ищецът е търпял вреди от незаконното обвинение в
престъпление, като се установиха негативните промени, които са настъпили в
живота му в резултат на същото. Конкретни негативи се установиха от събраните гласни
доказателства по делото. Описаните
вреди от двамата свидетели са в пряка причинно-следствена връзка с
воденото наказателно производство срещу ищеца.
Съгласно
съдебната практика, като ориентир за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди, следва да служи още и стандартът на живот в страната към
периода на увреждането, както и да се отчете обстоятелството, че осъждането на
държавата в лицето на процесуалния й субституент - П.за заплащане на
обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като
размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Размерът
на паричното обезщетение, като еквивалент на претърпените неимуществени вреди
се определя с оглед критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Този критерий
включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите
блага са имали за своя притежател. Справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Относно критериите, въз основа на които следва да бъде
определено „по справедливост“ обезщетението за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на незаконосъобразно наказателно преследване, приключило с
оправдателна присъда е постановена задължителна съдебна практика - т. 11 (т.
II) от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и т. 13 от TP № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на
ВКС, както и решение № 175/14.06.2016 г. по гр. д. № 6268/2015 г. на IV ГО на
ВКС, която настоящият съдебен състав съобрази. Обезщетението за неимуществени
вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ се определя глобално за
всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на приключилото с
постановление за прекратяване наказателно преследване срещу него.
Съгласно
практиката на Върховния касационен съд (решения по гр. д. № 820/2012 г., IV г.
о. и по гр. д. № 2829/2015 г., IV г. о.), при предявен иск за обезщетяване на
неимуществени вреди в хипотезите по чл. 2 от ЗОДОВ, за размера на обезщетението
е от значение как неоснователното обвинение се е отразило върху личния,
обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на
увредения. В конкретния случай се установи несъмнено от свидетелските показания,
че воденето на наказателно производство срещу ищеца му се отразило негативно в
личен план и в професионален план. Преди задържането, ищецът имал амбиции да
расте в професионалната йерархия в полицията, но след задържането му и
уволнението му, абмициите му изчезнали. Колегите му страняли от него. В личен
план, наказателното обвинение се отразило негативно на ищеца, защото
притеснението му от липсата на финансови средства за издръжка на семейството му
е довело пък до вдигането на високо кръвно налягане, каквото ищецът нямал преди
обвинението.
Следва да се
съобрази обстоятелството, че повдигнатото обвинение е за умишлено престъпление
в област, в която е професионалната реализация на обвиняемия, и видно от
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, случилото се наказателно преследване е станало достояние
на широк кръг лица, в рамките на сферата на професионалната дейност на ищеца.
При
съобразяване на размера на обезщетението, правилно първостепенния съд се е
съобразил, че с разпоредбата на чл. 243, ал. 10 НПК за първи път е въведен краен
срок, при който горестоящия прокурор може да иска възобновяване на НП, след
отмяна на постановлението на долустоящия прокурор. Поради което постановлението
на П.по чл. 243 НПК се стабилизира в 1- годишен срок от обявяването му, като
реално срокът, през който ищецът е търпял неимуществени вреди, до достигане на
пълен стабилитет на постановлението на прокурора е до 16.08.2017 г. - 2 години.
Предвид всички
установени по делото обстоятелства и посоченото им значение за размера на
процесното обезщетение, както и предвид социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната (минимална работна заплата от 650 лв.),
настоящият въззивен състав намира за
справедливо обезщетение от 4 000 (четири хиляди) лв., което би репарирало
процесните неимуществени вреди, търпени от ищеца (доколкото те изобщо могат да
се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение), което да е
достатъчно по размер и същевременно да не води до неговото неоснователно
обогатяване.
Поради
изложеното съдът приема, че искът е основателен и доказан до посочения размер
от 4 000 лева, поради което правилно първоинстанционният съд го е определил в
този размер.
Съдът счита, че
сумата от 4 000 лева справедливо ще поправи вредите, които ищецът е понесъл от
незаконно повдигнатото обвинение срещу него.
Изводите на
настоящата инстанция съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, поради
което в упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е
длъжна да потвърди първоинстанционното решение в осъдителната му част, като
правилно и законосъобразно.
Върху така
определеното обезщетение за неимуществени вреди принципно се дължи законна
лихва от момента на влизане в сила на постановлението за прекратяване на НП.
С оглед обаче на
факта, че стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното
производство изисква то е да съобщено на лицето, което претендира вредите по
реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ като разпоредбата на чл. 243, ал. 10 НПК
въвежда краен срок, при който горестоящия прокурор може да иска възобновяване
на НП, след отмяна на постановлението на долустоящия прокурор, се налага
изводът, че постановлението на П.по чл. 243 НПК се е стабилизирало в 1- годишен
срок от обявяването му, и ответникът дължи обезщетение, считано от 16.08.2017 г.,
до плащането.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемият Б.С.. Претендира
се адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съобразно договор за правна
защита и съдействие по делото, като съдът не споделя възражението на въззивника
за прекомерност на възнаграждението.
При тези мотиви,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 168089 от 04.08.2020 г. по гр.д. № 45/2020 г. по
описа на СРС, ГО, 125 състав.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.,
БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. София, бул. „*******да заплати на Б.В.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният иск за
неимуществени вреди с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за горницата
над 4 000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева, като необжалвано от ищеца, е влязло в законна
сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.