Р Е
Ш Е Н И Е
№1453 03.10.2016 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд XXXVIII - ми граждански състав
На двадесети септември две хиляди и шестнадесета година
в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: А.С.
Като разгледа гражданско дело № 2831/2016 г. по описа на Бургаския районен съд,
докладвано от съдията Ковачева,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.А.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, срещу „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „*** № **,
представлявано от П. Д. П., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 4453,02 лева, представляваща неплатена част от обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на шест месечни брутни заплати при прекратяване на трудовото
правоотношение поради пенсиониране, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба – 17.05.2016 г., до окончателното
плащане на сумата.
Сочи се в молбата, че ищецът е работил в продължение на
15 години в ответното дружество на длъжност „**** първоначално трудовият
договор между страните бил прекратен, считано от 15.12.2014 г. поради
придобиване на право на пенсия. Впоследствие страните подписали нов трудов
договор, действал в периода 01.01.2015 г. – 01.03.2016 г., прекратен на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. След прекратяване на първия трудов договор
за ищеца е възникнало право за получаване на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в
размер на 6 брутни трудови възнаграждения поради пенсиониране. До настоящия
момент е заплатена част от дължимата сума – на 14.03.2016 г. – 100 лева, на
13.04.2016 г. – 150 лева, на 16.05.2016 г. – 100 лева, както и сумата от 400
лева след подаване на исковата молба. Разликата над тази сума до пълния дължим
размер не е платена и до настоящия момент, въпреки направеното от работодателя
признание за дължимостта й. Моли съда да уважи исковете и й присъди
съдебно-деловодни разноски.
Ответното дружество е посочило, че не е дало повод за
завеждане на делото. Оспорило е ищцовата претенция като неоснователна, както и
нейния размер. Посочило е, че не е отказвало изплащане на обезщетение. Изложени
са доводи, че в размера на брутното трудово възнаграждение, основа за
определяне на обезщетението, не следва да се включват допълнителни
възнаграждения за постигнати резултати, тъй като те не са с постоянен характер.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
С определението по чл. 146 ГПК съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е
имало валидно трудово правоотношение, прекратено поради придобиване на право на
пенсия на ищеца, считано от 15.12.2014 г. Това обстоятелство се установява и от
приложеното по делото удостоверение образец УП-3, издадено от „***” АД, в което
е отбелязано, че Д.А.Р. е изпълнявал длъжността ****** в дружеството за периода 01.01.2000 г. –
15.12.2014 г.
Изготвена по делото е съдебно-икономическа експертиза,
вещото лице по която е посочило, че през ноември 2015 г. по данни от платежната
ведомост на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 867,17
лева, включващо основна заплата, ДТВПО, платен отпуск и допълнително възнаграждение
за постигнати резултати. Изчислило е дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ
в размер на 5203,02 лева. Вещото лице е посочило, че допълнително възнаграждение
за постигнати резултати е заплащано и в предходните месеци и затова счита, че то
е с постоянен характер и следва да се включи в основата за определяне на
обезщетението.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ.
От събраните по делото доказателства е безспорно
установено, че страните са били в трудови правоотношения, като ищецът Р. е
изпълнявал длъжността **** в дружеството в продължение на почти 15 години. Не
се спори между страните по делото, че трудовото
правоотношение е прекратено от работодателя
на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ.
В тази хипотеза работодателят дължи на работника
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2
месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от
трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца. В случая Р. е работил в ответното дружество повече от 14
години, следователно съгласно цитираната разпоредба му се дължи обезщетение в
размер на брутно трудово възнаграждение за срок от 6 месеца за работа в
предприятието през последните 10 години, т. е. обезщетение, равняващо се на
шест брутни трудови възнаграждения.
Спорен по делото е въпросът дали в начисленото брутно възнаграждение за м. ноември 2014 г., служещо като основа и за размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, се включва допълнително възнаграждение за постигнати резултати в размер на 266 лева и дали тя е елемент от трудовото възнаграждение с постоянен характер. Ето защо съдът намира, че е необходимо да се изследват елементите на брутното трудово възнаграждение, служещо като основа за определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 3 ГПК.
В чл. 228, ал. 1 КТ е предвидено, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 222 е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение.
Върховният съд е постановил решения по реда на чл. 290 ГПК (напр. решение № 847/14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1558/2009 г., IV г. о.), в които се приема, че в брутното трудово възнаграждение като основа на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се включват основно трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер – предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работа в предприятието и в индивидуалния трудов договор. Според чл. 17, ал. 1 НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл. 228 КТ (обхващащи и обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ) се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично изброени възнаграждения. Целевата награда и месечната премия поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултат, явно не спадат към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер (в същия смисъл са решение № 432/03.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1129/2011 г., IV г. о.; решение № 727/06.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 432/2010 г., III г. о. и решение № 540/07.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 895/2009 г., IV г. о.).
Според заключението на вещото лице размерът на брутното трудово възнаграждение, служещо като основа за формиране на обезщетението, без включване на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати в размер на 266 лева, възлиза на 601,17 лева. Шесткратният му размер възлиза на 3607,02 лева. От тази сума следва да приспаднат платените преди подаване на исковата молба 350 лева, както и заплатените след предявяване на иска 400 лева, като остава за плащане сумата 2857,02 лева. До този размер искът е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 4453,02 лева искът следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и направеното от ищеца
искане по чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да му заплати направените по
делото разноски в размер на 460,79 лева за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от иска.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът не дължи
държавна такса за делото, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва
да заплати в полза на държавата по сметка на БРС сумата от 130,28 лева,
представляваща държавна такса за производството, както и сумата от 36,57 лева за изготвената
съдебно-икономическа експертиза.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Б. ул. „***” № **представлявано от П. Д. П., да
заплати на Д.А.Р., ЕГН **********, адрес: ***,
сумата от 2857,02 лева (две хиляди осемстотин петдесет и
седем лева и две стотинки), представляваща неплатена част от обезщетение по чл.
222, ал. 3 КТ в размер на шест месечни брутни заплати при прекратяване на
трудовото правоотношение поради пенсиониране, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 17.05.2016 г., до
окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2857,02
лева до пълния претендиран размер от 4453,02 лева.
ОСЪЖДА „***Д, ЕИК ***ъс седалище и адрес на
управление: гр. Б. ул. „*** *едставлявано от П. Д. П., да заплати на Д.А.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 460,79 лева (четиристотин и шестдесет лева и седемдесет и
девет стотинки), представляваща направените по настоящото дело съдебни
разноски.
ОСЪЖДА „*-**, ЕИК ***ъс седалище и адрес на
управление: гр. . ул. „*** **едставлявано от П. Д. П., да заплати по сметка на БРС сумата от 166,85 лева (сто шестдесет и
шест лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща дължимата за
производството държавна такса върху размера на уважения иск и възнаграждение за
изготвена експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
А.С.