Решение по дело №2831/2016 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1453                                                   03.10.2016 г.                                              гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд                                                         XXXVIII - ми граждански състав

На двадесети септември                                                  две хиляди и шестнадесета година

в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                              Председател: Невена Ковачева

                                                                                                           

Секретар: А.С.

Като разгледа гражданско дело № 2831/2016 г. по описа на Бургаския районен съд,

докладвано от съдията Ковачева,

за да се произнесе, взе предвид следното:     

 

 

Производството е образувано по искова молба на Д.А.Р., ЕГН **********, адрес: ***, срещу „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „*** № **, представлявано от П. Д. П., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4453,02 лева, представляваща неплатена част от обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на шест месечни брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение поради пенсиониране, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 17.05.2016 г., до окончателното плащане на сумата.

Сочи се в молбата, че ищецът е работил в продължение на 15 години в ответното дружество на длъжност „**** първоначално трудовият договор между страните бил прекратен, считано от 15.12.2014 г. поради придобиване на право на пенсия. Впоследствие страните подписали нов трудов договор, действал в периода 01.01.2015 г. – 01.03.2016 г., прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. След прекратяване на първия трудов договор за ищеца е възникнало право за получаване на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения поради пенсиониране. До настоящия момент е заплатена част от дължимата сума – на 14.03.2016 г. – 100 лева, на 13.04.2016 г. – 150 лева, на 16.05.2016 г. – 100 лева, както и сумата от 400 лева след подаване на исковата молба. Разликата над тази сума до пълния дължим размер не е платена и до настоящия момент, въпреки направеното от работодателя признание за дължимостта й. Моли съда да уважи исковете и й присъди съдебно-деловодни разноски.

Ответното дружество е посочило, че не е дало повод за завеждане на делото. Оспорило е ищцовата претенция като неоснователна, както и нейния размер. Посочило е, че не е отказвало изплащане на обезщетение. Изложени са доводи, че в размера на брутното трудово възнаграждение, основа за определяне на обезщетението, не следва да се включват допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, тъй като те не са с постоянен характер.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С определението по чл. 146 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е имало валидно трудово правоотношение, прекратено поради придобиване на право на пенсия на ищеца, считано от 15.12.2014 г. Това обстоятелство се установява и от приложеното по делото удостоверение образец УП-3, издадено от „***” АД, в което е отбелязано, че Д.А.Р. е изпълнявал длъжността ******  в дружеството за периода 01.01.2000 г. – 15.12.2014 г.  

Изготвена по делото е съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е посочило, че през ноември 2015 г. по данни от платежната ведомост на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 867,17 лева, включващо основна заплата, ДТВПО, платен отпуск и допълнително възнаграждение за постигнати резултати. Изчислило е дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 5203,02 лева. Вещото лице е посочило, че допълнително възнаграждение за постигнати резултати е заплащано и в предходните месеци и затова счита, че то е с постоянен характер и следва да се включи в основата за определяне на обезщетението.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ.

От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че страните са били в трудови правоотношения, като ищецът Р. е изпълнявал длъжността **** в дружеството в продължение на почти 15 години. Не се спори между страните по делото, че трудовото правоотношение е прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ.

В тази хипотеза работодателят дължи на работника обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. В случая Р. е работил в ответното дружество повече от 14 години, следователно съгласно цитираната разпоредба му се дължи обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение за срок от 6 месеца за работа в предприятието през последните 10 години, т. е. обезщетение, равняващо се на шест брутни трудови възнаграждения.

Спорен по делото е въпросът дали в начисленото брутно възнаграждение за м. ноември 2014 г., служещо като основа и за размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, се включва допълнително възнаграждение за постигнати резултати в размер на 266 лева и дали тя е елемент от трудовото възнаграждение с постоянен характер. Ето защо съдът намира, че е необходимо да се изследват елементите на брутното трудово възнаграждение, служещо като основа за определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 3 ГПК.

В чл. 228, ал. 1 КТ е предвидено, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 222 е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение.

Върховният съд е постановил решения по реда на чл. 290 ГПК (напр. решение № 847/14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1558/2009 г., IV г. о.), в които се приема, че в брутното трудово възнаграждение като основа на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се включват основно трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер – предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работа в предприятието и в индивидуалния трудов договор. Според чл. 17, ал. 1 НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл. 228 КТ (обхващащи и обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ) се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично изброени възнаграждения. Целевата награда и месечната премия поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултат, явно не спадат към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер (в същия смисъл са решение № 432/03.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1129/2011 г., IV г. о.; решение № 727/06.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 432/2010 г., III г. о. и решение № 540/07.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 895/2009 г., IV г. о.).

Според заключението на вещото лице размерът на брутното трудово възнаграждение, служещо като основа за формиране на обезщетението, без включване на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати в размер на 266 лева, възлиза на 601,17 лева. Шесткратният му размер възлиза на 3607,02 лева. От тази сума следва да приспаднат платените преди подаване на исковата молба 350 лева, както и заплатените след предявяване на иска 400 лева, като остава за плащане сумата 2857,02 лева. До този размер искът е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 4453,02 лева искът следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане по чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да му заплати направените по делото разноски в размер на 460,79 лева за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.

Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът не дължи държавна такса за делото, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на държавата по сметка на БРС сумата от 130,28 лева, представляваща държавна такса за производството, както и сумата от 36,57 лева за изготвената съдебно-икономическа експертиза.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ул. „***” № **представлявано от П. Д. П., да заплати на Д.А.Р., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 2857,02 лева (две хиляди осемстотин петдесет и седем лева и две стотинки), представляваща неплатена част от обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на шест месечни брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение поради пенсиониране, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 17.05.2016 г., до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2857,02 лева до пълния претендиран размер от 4453,02 лева.

ОСЪЖДА „***Д, ЕИК ***ъс седалище и адрес на управление: гр. Б. ул. „*** *едставлявано от П. Д. П., да заплати на Д.А.Р., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 460,79 лева (четиристотин и шестдесет лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски.

ОСЪЖДА „*-**, ЕИК ***ъс седалище и адрес на управление: гр. . ул. „*** **едставлявано от П. Д. П., да заплати по сметка на БРС сумата от 166,85 лева (сто шестдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща дължимата за производството държавна такса върху размера на уважения иск и възнаграждение за изготвена експертиза.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала!

А.С.