РЕШЕНИЕ
№ 12174
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110142160 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Производството е образувано по предявен от [************] срещу
[************] иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 235,05
лева, представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по регресна претенция във връзка с образувана щета №
**********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 03.08.2022 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 05.12.2017 г. в [************], водачът
на МПС с марка „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ [************], застрахован в
ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ валидна
към посочената дата, реализирал виновно ПТП с МПС марка „Шкода Фабия“ с рег.№
[************], който към датата на ПТП-то бил застрахован по договор за
застраховка „Автокаско“ при ищеца, съгласно полица № Е17990005821. За
произшествието бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от същата
дата, като за причинените от ПТП-то вреди при ищеца била образувана щета №
**********, по която на собственика на увредения автомобил била изплатена сумата в
размер на 662,24 лева. Допълнително ищецът твърди, че направил и ликвидационни
разноски в размер на 15,00 лева. Твърди се още, че по предявената регресна претенция
срещу ответника, от страна на последния била заплатена сумата от 427,19 лева, като
останала неплатена сумата от 235,05 лева. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на иска за остатъка
1
от регресната претенция. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който признава предявения иск. Ето защо моли да не бъдат уважавани заявените от
ищеца доказателствени искания.
С молба, депозирана преди провеждане на първото по делото открито съдебно
заседание ищецът е направил искане съдът да се произнесе с решение при признание
на иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл.237, ал.1 ГПК предвижда, че когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието.
Настоящият състав счита, че в случая са налице всички предпоставки за
произнасяне с решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК - ответникът е признал иска, а
ищецът е поискал съдът да постанови решение съобразно признанието. Спазени са и
изискванията, установени в чл.237, ал.3 ГПК, а именно признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната
може да се разпорежда.
С оглед гореизложеното, исковете следва да бъдат уважени изцяло, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходмо съдът да излага мотиви за това, съобразно
направеното от страната признание.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят направените по производството. В представения по делото
списък на разноските по чл.80 ГПК, обективиран в становище с вх.№
196592/21.09.2022 г. ищецът претендира разноски за платена държавна такса в размер
на 50,00 лева и 100,00 лева – за юрисконсултско възнаграждение). Следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК съдът е този, който определя
размера на юрисконсултското възнаграждение и не е обвързан от искания от страната
размер. С оглед предходното и като взе предвид обстоятелството, че делото не е от
фактическа и правна сложност, съдебното дирене е прекратено поради признание на
ответника и делото е приключило в едно открито съдебно заседание, без да се събират
доказателства, съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение, което
ответникът следва да заплати на ищеца – в размер на 100,00 лева. С оглед предходното
ответното дружество следва да заплати не ищеца разноски по производството в общ
размер на 150,00 лева.
Съдът счита, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото видно
от представените по делото доказателства е бил поканен от ищеца да заплати
2
процесната сума, но към датата на подаване на исковата молба в съда е платена само
част от същата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [************], със седалище и адрес на управление:
[************] да заплати на [************], ЕИК [************], със седалище и
адрес на управление: [************] на основание чл.411 КЗ сумата от 235,05 лева,
представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по регресна претенция във връзка с образувана щета №
**********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 03.08.2022 г. до окончателното изплащане
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [************], със седалище и адрес на
управление: [************] да заплати на[************]със седалище и адрес на
управление: [************] сумата от 150,00 лева, представляваща направени по
производството разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3