О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 1649 28.08.2020 година гр.Бургас
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен
състав,
на двадесет
и осми август две хиляди и двадесета година,
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Колева административно дело
№ 1762 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.60, ал.4 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.188 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е
по жалба на „МЦБ“ ЕООД, ЕИК-*********, представлявано от Ц. Богданов, чрез
пълномощник М. Б., с адрес гр.Бургас, ул.“Гео Милев“ №3 против разпореждане за
допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-207-0372375/27.08.2020г. на началник отдел
„Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция (ГД)
„Фискален контрол“, в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по
приходите (НАП), с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
запечатване на търговски обект –бистро „Фиеста“, находящ се в
гр. Свети Влас, Централен плаж, стопанисван от „МЦБ“ ЕООД и забрана за достъп до него
за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС. В сезиращата
жалба е формулирано искане за спиране предварителното изпълнение на заповедта,
с която се налага ПАМ.
Жалбоподателят счита разпореждането за допускане на
предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ за неправилно и
незаконосъобразно, като моли за неговата отмяна. Заявено е, че не е извършено
твърдяното нарушение и не е започнало административно-наказателно производство,
въпреки че извършването на нарушението е основание за налагане на ПАМ,
издаването на ПАМ противоречи на целта на закона, сочи че предварителното
изпълнение не е по силата на закона, поради което трябва да се обоснове
изключителност на случая. Според жалбоподателя разпореждането е немотивирано,
лишено от конкретни фактически основания, съдържа формално цитиране на
текстове, както и че запечатването на обекта няма да доведе до преустановяване
и предотвратяване на нарушението, тъй като то е довършено. Посочва, че срокът
на наложената ПАМ не е съразмерен на извършеното, което също води до нейната
законосъобразност. В особено искане иска да бъде спряно изпълнението на ПАМ,
тъй като за търговецът ще настъпят значителни вреди.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима.
При разглеждането и́ по същество, съдът намира
следното:
На
20.08.2020 г. в 16,50 часа е извършена проверка на търговски обект - бистро „Фиеста“,
находящ се в гр. Свети Влас, Централен плаж , стопанисван
от „МЦБ“ ЕООД, от служители на НАП. Извършена
е контролна покупка на 2бр.сладолед и 1бр. „Редбул“ на обща стойност 14,50лв.,
сумата е заплатена в брой от М.М. - инспектор по приходите, а плащането е
прието от С.Я.. След заплащането не е издадена фискална касова бележка от
монтирано и работещо в обекта фискално устройство, модел DAISY EKPERT SX 01, ИН на ФУ: DY540176 и
ФП №36698649, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. Служителят
на НАП се е легитимирал и е отпечатал от фискалното устройство дневен финансов
отчет с № 003490/20.08.2020 г. и разпечатка на КЛЕН, от които е видно, че
горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на
фискален бон.
Извършената проверка е била
обективирана в протокол за извършена проверка АА №0372375/20.08.2020г.,
представен ведно с административната преписка. Установено било, че барът
представлява плажен търговски обект. Установено било и това, че търговският
обект е нает 30.09.2020г. за наемна цена от 27 500лв.
При проверката бил изготвен опис на
парите в касата, които били 702лв., а разчетената касова наличност 644лв.,
установена е положителна разлика от 58лв..
При тези констатации деянието е
квалифицирано по чл.25,
ал.1, т.1, б.“а“, вр. чл.3, ал., ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ,
вр. чл.118, ал.1 ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, е издадена заповед № ФК-207-0372375/27.08.2020г.
на началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“,
ГД„Фискален контрол“, в ЦУ на НАП е наложена принудителна административна мярка
запечатване на обекта и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Заповедта постановява запечатването да
се извърши непосредствено с вручването й в присъствието на представител на
дружеството-жалбоподател. Със заповедта още е указано на търговското дружество,
че изпълнението на наложената с тази заповед ПАМ ще бъде прекратено на
основание чл.187, ал.4 от ЗДДС по писмена молба на задълженото лице, подкрепена
с доказателства, че предвидената за извършеното нарушение глоба или имуществена
санкция е заплатена изцяло.
С оспореното
разпореждане органът е допуснал предварително изпълнение на принудителната
административна мярка на основание чл.188 от ЗДДС, вр. чл.60, ал.1 от АПК,
чиято необходимост е обоснована от обстоятелството, че обектът е временен
търговски обект, който след летния сезон няма да съществува физически, поради
което до влизането в сила на мярката изпълнението й ще бъде осуетено, при
проверката била извършена цитираната контролна покупка, за която не бил издаден
фискален бон за сумата от 14,50лв., наличие на касова разлика в размер на
58,00лв. между наличните в касата и тези маркиран във фискалното устройство, средно-дневния оборот е 532,55лв., наличие на
непогасени публични задължения в общ размер 109,90лв. към 21.08.2020г.
При тези съображения
административният орган е приел, предварителното изпълнение е наложително за
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с
цел да се защитят особено важни държавни интереси, изразяващи се в интереса на държавния бюджет за
законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверявания търговски обект и за правилното определяне на
реализираните от лицето доходи и размера на неговите публични задължения, както
и че съществува опасност от закъсненията на изпълнението да последват
значителни или труднопоправими вреди за бюджета. Направени са изводи, че
констатираното нарушение води до укриване на приходи, които не могат да бъдат
постоянно контролирани и определени по размер в тяхната съвкупност и че това
нарушение води до ощетяване на бюджета, от което следва според органа, че е
налице значим интерес както за държавата, така и за обществото. Направен е
извод, че с конкретното предварително изпълнение се осъществява защита интереса
на фиска свързан със заплащането на данъци върху действително реализираните
приходи от продажби. В заключение административният орган е направил извод, че
разпореждането за предварително изпълнение е съобразено както с характера, така
и с целта на наложената ПАМ, а именно преустановителен и превантивен характер с
цел предотвратяване укриването на приходи и отклонение от данъчното облагане.
При тези
данни съдът намира жалбата за неоснователна.
Обжалваното
разпореждане е издадено от компетентен орган, овластен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г.
на изпълнителния директор на НАП, в предвидената от закона писмена форма и
съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за
издаването му. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за
допусната необоснованост и несъразмерност на предварителното изпълнение.
В разпоредбата на чл. 186 ЗДДС не са предвидени особени правила при
допускането на предварителното изпълнение, поради което се прилагат общите
правила на чл. 60, ал. 1 АПК. Съгласно последната разпоредба в
административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение,
когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да
се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че
може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда. Всяка една от изброените предпоставки е достатъчно и самостоятелно
основание за допускане на предварително изпълнение на акта.
В изложените
от административния орган мотиви се съдържат достатъчно конкретни факти,
относими към предпоставките за допускане на предварително изпълнение на
заповедта. Прието е, че предварителното изпълнение се допуска за да се защитят особено важни държавни или обществени
интереси и наличието
на опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Направени
са констатации относно процесния обект, дейността на търговското дружество и
др., относно извършеното нарушение и създадената организация в обекта,
позволяваща да не се отчита чрез фискалното устройство част от реализираният
оборот. Допускането на предварително изпълнение е обосновано с невъзможността
да бъдат проследени реализираните обороти, предвид установеното неспазване на
реда за отчитане на продажбите. Отбелязано е, че приходите на търговеца не
могат да бъдат постоянно контролирани и определени по размер, поради което
нарушението води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес
както за държавата, така и за обществото.
Налице е и втората предпоставка, а именно
че от закъснялото изпълнение на мярката да последва значителна или трудно
поправима вреда. Както е отбелязал в мотивите на разпореждането заведението е с
временен, сезонен характер и след влизане в сила на заповедта ще е приключил
летния сезон и обектът няма да съществува физически, което ще препятства
изпълнението на заповедта. По тези съображения опасността от настъпване на
вреда за бюджета, която е значителна и труднопоправима е налице.
Принудителната административна мярка запечатване на
обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при
наличие на установените в нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС материалноправни
предпоставки. Липсата на наказателно постановление е ирелевантна за
законосъобразността на процесното разпореждане. Действително
редакцията на нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС позволява да се направи привръзка
с паралелното административно-наказателно производство, тъй като предоставя
възможност на органа, наложил ПАМ, да прекрати мярката по молба на
административно-наказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата
или имуществена санкция е заплатена изцяло. Налагането на ПАМ е свързано с
извършено административно нарушение, но двете производства са самостоятелни,
различни и се развиват по различен процесуален ред – по реда на АПК и на ЗАНН.
В случая липсата на данни за издадено наказателно постановление за същото
административно нарушение, обосноваващо евентуално нарушение на правото на
защита, свързано с привилегирования състав по чл.187, ал.4 от ЗДДС, не е
основание да се даде превес на интереса на частния субект. Налице е защитим
значим държавен и обществен интерес по смисъла на чл.60, ал.1 от АПК.
Съдът счита, че в случая са налице изискуемите
материалноправни предпоставки за издаване на обжалваното разпореждане.
Неизпълнението от страна на търговеца на задължението му да отчита
осъществяваните в обекта продажби обективно препятства възможността за
проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му
задължения, като следва да се има предвид освен неиздадената касова бележка за
контролната покупка и разликата в касовата наличност, както и сезонния характер
на обекта. Мярката е с преустановителен и превантивен характер и доколкото
отлагането и́ във времето би попречило за постигане на крайната и́
цел – да предотврати укриването на приходи и отклонението от данъчно облагане,
следва да се приеме, че разпореждането за предварителното и́ изпълнение е
съобразено с целта на закона.
В особено искане жалбоподателят е
депозирал искане за спиране на изпълнението, като посочва, че с предварителното
изпълнение ще му бъдат причинени значителни вреди, които са свързани със
злепоставянето му пред клиентите, накърняване на доброто му име. Освен
изложеното продължават разходите за вода, ток, осигуровки, наем, което ще
доведе до фалит на дружеството и невъзможност за заплащане на имуществената
санкция. В подкрепа на изложените твърдения не са представени доказателства,
както се твърди в жалбата, но същите са свързани с обикновената търговска
дейност и не предпоставят сами по себе си значителност, поради което съдът
счита, че не е налице твърдяната предпоставка за спиране на предварителното
изпълнение. По изложените съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да
се отхвърли.
Мотивиран от горното и на основание чл.60 ал.5 АПК,
Административен съд - гр.Бургас, XXII
-ри състав,
О П Р Е Д Е
Л И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на „МЦБ“ ЕООД,
ЕИК-*********, представлявано от Ц. Богданов, чрез пълномощник М. Б., с адрес
гр.Бургас, ул.“Гео Милев“ №3 против разпореждане за допускане на предварително
изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-207-0372375/27.08.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“, в Централно
управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП).
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на „МЦБ“ ЕООД,
ЕИК-*********
за спиране на предварителното изпълнение на заповедта до окончателното решаване
на спора.
Определението не подлежи на обжалване на основание
чл.188, ал.2 от ЗДДС.
СЪДИЯ :