№ 13183
гр. София, 07.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110109064 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С молба с вх. № 36484/09.02.2023г., ответникът „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“
ЕАД, моли съда да измени постановеното по делото решение от 06.02.2023г., в частта за
разноските, като намали размера на присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение под
минимално предвидения размер изчислен по реда на чл. 7, ал.2,т.3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като го редуцира до 400,00 лева.
Ответникът излага, че при направено от него своевременно възражение за прекомерност,
присъденият размер на възнаграждението следва да се редуцира доколкото делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, която да обоснове присъждане на възнаграждение
по голямо от 400,00 лева. Посочил, е че съдът не е обвързан от предвиденото в наредбата по
отношение размера н възнаграждението, като в тази връзка се е позовал на практика на
СЕС.
В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК адвокат Е.
Е., като процесуален представител на ищеца е взела становище по молбата, като намира
същата по същество за неоснователна, доколкото съдът е присъдил съобразно цената на иска
възнаграждение в минимален размер, като съдът не може да присъди възнаграждение под
минималния съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата размер. Моли за отхвърляне на
молбата.
Предвид горепосоченото, съдът намира следното:
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е
не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските.
В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на
присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски
или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал
въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае
хипотезата на изменение на решението. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решението е връчено на молителя на
07.02.2023г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в съда
на дата 09.02.2023г, поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения
срок и като такава е допустима.
По същество молбата на ответника съдът намира за неоснователна. Съдът е присъдил
1
с решението си в полза на ищеца възнаграждение в размер на поисканото за присъждане от
800,00 лева, като е преценил, че размера не е прекомерен. По аргумент от чл. 78, ал. 5 от
ГПК не подлежи на възстановяване заплатеното от страна по спора възнаграждение за
адвокат в размера, за който възнаграждението се явява прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, когато за това от насрещната
страна е възразено. Прекомерните разноски за адвокат остават за сметка на направилата ги
страна, тъй като те не са били необходими и са направени по причина на самата страна. При
преценката на правната и фактическа сложност на делото се съобразяват исковете, предмета
им, и направените възражения, оспорвания и правни доводи, но с оглед кръга на относимите
факти и приложимите правни норми, съответно на направените възражения, извършените в
това производство съдопроизводствени действия, събраните доказателства и общата
продължителност на делото. Несъответствието между общия размер на разноските за
адвокат и размера на уважената или отхвърлената част от исковете също може да обоснове
прекомерност на тези разноски поради непропорционална финансова тежест за една от
страните, ограничаваща правото на достъп до съд, в който смисъл също следва да се тълкува
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК (в този смисъл решение на ЕСПЧ по дело Boychev c.
Bulgarie от 15.11.2022 г.). В случай на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК присъжданото като
разноски адвокатско възнаграждение не може да бъде по-малко от минимално определения
размер съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 от ЗА (Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). Относно размера
на възнаграждението по наредбата като приложимо за съответната инстанция не трябва да
се установяват обстоятелства, които създават съмнение относно начина, по който е било
определено минималното адвокатско възнаграждение - сумата на възнаграждението в този
размер да ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на § 101, § 1
от ДФЕС, каквато преценка трябва да направи националният съд, съгласно решението на
СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/2016 г. В тази връзка следва да се съобрази,
действително, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, ответникът е
признал исковете, производството приключи в едно съдебно заседание, от друга страна по
делото на практика са предявени два отрицателно установителни иска, с цена за единия
3468,01 лева и 4241,52 лева за другия. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че
исковете са оценяеми и при определяне размера на възнаграждението, съответно дали е
налице прекомерност, съдът не може да определи размера под минималния определен такъв
с наредбата, като при изчисления повторни, съдът установи, че възнаграждението е
претендирано в размерите съгласно наредбата към датата на сключване на договора за
процесуално представителство – 21.02.2022г. в случая, точно с оглед спазване на принципа
за неналичие на съмнения за методологията за определяне на възнаграждението.
Възнаграждения в хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е с оглед разпоредбата на чл. 36, ал. 2
от ЗА, изискваща размерът на адвокатското възнаграждение, уговорено по договор между
адвоката и клиента, да не бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа, като целта на минималните адвокатски
възнаграждения е да се осигури надлежното упражняване на адвокатската професия,
осъществявана в съответствие с принципите, освен другото, на независимост и
самоиздръжка (чл. 2 от ЗА). Така е без значение, че към датата на приключване на
последното заседание в съответната инстанция са се проявили обстоятелства – размера на
възнагражденията е завишен значително, които съдът съобразява при произнасянето си по
възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК (направено ли е възражение от другата страна и каква е
правната и фактическа сложност на делото), съответно, че към датата на произнасяне на
съдебното решение (или по искането за изменението му в частта за разноските по чл. 248, ал.
1 от ГПК) размерите на адвокатските възнаграждения са променени. Относима е редакцията
на наредбата към датата на сключване на договора за процесуално представителство, към
чието съществено съдържание се отнася изискването на чл. 36, ал. 2 от ЗА за минимален
2
размер на възнаграждението на адвоката, въпреки, че съда в решението си поради съдебно
опущение е посочил, че възнаграждението е определено в редакцията на наредбата към
датата на устните състезания; към датата на сключване на договора размера на
възнаграждението по всеки иск в съвкупна обща стойност възлиза на сумата от 999,68 лева,
поради и което присъденото възнаграждение в размер на 800,00 лева не е прекомерно.
По гореизложеното съдът намира, че присъденото възнаграждение е съобразено с
извършените правни действия от процесуалния представител на И. И. и като такова не е
прекомерно, поради и което така подадена молбата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 36484/09.02.2023г., подадена от
ответника „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД за изменение на решение от 06.02.2023г.,
постановено по гр.д. № 9064/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3