Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260033
гр.Д.
09.10.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд
гражданско
отделение
На девети септември 2020
год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №244 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от ЧСИ Л.Т.с район на действие
ДОС в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника по делото
Община-гр.Б. срещу решение №205/18.12.2019 г. по гр.д.№675/2019 г. на Балчишкия
районен съд,с което е признато за установено в отношенията между Д.И.И. с ЕГН **********
***,че Д.И.И. не дължи на Общината сума от 451,95 лв,в това число лихви за
периода 01.01.2008 г.-31.12.2012 г.,в това число дължимите лихви по чл.4 ал.2
от ЗМДТ,изчислени до 29.03.2013 г.,които вземания са предмет на принудително
изпълнение по изп.д.№2013***0401805 по описа на ЧСИ Л.Т.,като Община-Б. е
осъдена да заплати на И. съдебно-деловодни разноски в размер на 450 лв.Изложени
са доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение.Налице било явно
несъответствие между мотивите на съда и предмета на предявения иск.Предмет на
иска по чл.439 от ГПК било само и единствено съществуването на вземането на
взискателя.След като в мотивите си районният съд на два пъти приел,че
погасителна давност спрямо вземането не била изтекла,необосновано счел,че искът
е основателен.Единственото основание на съда за последния извод била
констатацията му за настъпила перемпция в хода на изпълнителното
производство.Само по себе си обаче настъпването на перемпция не обуславяло
основателност на иска.Перемпцията имала преюдициално значение само ако
настъпването й имало касателство спрямо изтичането на погасителна
давност.Предмет на иска по чл.439 от ГПК не можело да бъдат процесуални
действия на ЧСИ,вкл. такива,водещи до прекратяване на изпълнителното дело,респ.
с него не можело да се оспорват действия на ЧСИ,извършени след твърдяното
настъпване на основания за прекратяване на делото-в тази насока е цитирана
съдебна практика на ВКС.Предвид горното уважаването на иска не можело да бъде
мотивирано единствено със схващането,че по изпълнителното дело е настъпила
перемпция.От атакуваното решение освен това не ставало ясно в кой период е
настъпила перемпция,като съдът не изложил конкретни мотиви в тази насока.По
същество се твърди,че няма период от две години,в който ЧСИ да не е предприел
изпълнителни действия.Настоява се за отмяна на решението и за отхвърляне на
предявените искове.
В писмен отговор и в хода на въззивното
производство въззиваемият Д.И.И. изразява становище за неоснователност на
жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.Подробно развива
доводи за настъпила перемпция по изпълнителното дело и за незачитане на
изпълнителните действия като прекъсващи давността след настъпване на
основанието за прекратяване на изпълнението.Претендира присъждане на сторените
от него разноски в настоящата инстанция.
В писмен отговор въззиваемата Община-гр.Б.
изразява становище за основателност на жалбата и настоява за отмяна на
атакуваното решение,респ. за отхвърляне на исковете.Претендира разноски за
двете инстанции.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от
първоинстанционното решение на 14.01.2020 г.,а жалбата е подадена по пощата на
28.01.2020 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 28.01.2020
г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от
атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е основателна.
Първоинстанционното решение е валидно
като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията
му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като
постановено по предявените допустими искове.По същество е обаче неправилно,като
съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№675/2019 г. на БРС е образувано по
повод искова молба вх.№3371/21.08.2019 г.,уточнена с молба вх.№3551/18.06.2020
г. по описа на ДОС,с която са предявени от Д.И.И. с ЕГН ********** ***
обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове на основание
чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.439 от ГПК за установяване,че ищецът в
качеството му на длъжник по изп.д.№2013***0401805 по описа на ЧСИ Л.Т.с район
на действие ДОС не дължи на ответника-взискател по цитираното изпълнително дело
сумите по Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК
№АУ000169/29.03.2013 г.,издаден от Община-гр.Б.,а именно:общо сумата от 451,95
лв,от която 350 лв главница за
дължим данък върху МПС за периода 01.01.2008 г.-31.12.2012 г. /по 70 лв на
година за периода 2008-2012 г./;101,95
лв лихви върху главницата,начислени за периода от 30.06.2008 г. до
31.12.2012 г.,включващи 17,98 лв за периода 30.06.2008 г.-31.12.2008 г.,16,62
лв за периода 30.09.2008 г.-31.12.2008 г.,13,98 лв за периода 31.03.2009
г.-31.12.2009 г.,11,80 лв за периода 30.09.2009 г.-31.12.2009 г.,9,92 лв за
периода 31.03.2010 г.-31.12.2010 г.,8,11 лв за периода 30.09.2010 г.-31.12.2010
г.,5,41 лв за периода 30.06.2011 г.-31.12.2011 г.,4,19 лв за периода 31.10.2011
г.-31.12.2010 г.,1,78 лв за периода 02.07.2012 г.-31.12.2012 г.,0,60 лв за
периода 31.10.2012 г.-31.12.2012 г. и лихви по чл.4 ал.2 от ЗМДТ,изчислени до
29.03.2013 г.,в размер на 11,56 лв.
В исковата молба подробно са изброени
предприетите от съдебния изпълнител действия по цитираното изпълнително
дело,като според ищеца изпълнителното производство е подлежало на прекратяване
на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК /поради перемпция/ още на 17.09.2015 г.,тъй
като след датата на образуване на изпълнителното дело 17.09.2013 г. взискателят
не бил поискал извършване на изпълнителни действия и такива не били извършени
от ЧСИ в продължение на две години.Прекратяването всъщност настъпвало в
посочената хипотеза по силата на закона /по право/.ЧСИ пропуснал да констатира
настъпилото прекратяване и на 01.08.2019 г. предприел действия по налагане на
запор върху банкови сметки на длъжника със запорно съобщение
изх.№27613/01.08.2019 г.Длъжникът не дължал изпълнение,а извършените след
прекратяването изпълнителни действия нямали правно действие.Погасителната
давност спрямо процесните вземания започнала да тече на 17.09.2013 г. с
образуване на изпълнителното дело и била изтекла на 17.09.2018 г.Длъжникът не
дължал процесните суми поради погасяване на вземанията по давност и поради
настъпила перемпция след издаване от Община-Б. на акта за установяване на
задължения.
В писмен отговор на исковата молба
ответникът Община-гр.Б. оспорва основателността на исковете,като излага
доводи,че погасителна давност не е изтекла.
Третото лице-помагач на страната на
ответника ЧСИ Л.Т.с район на действие ДОС също изразява становище за
неоснователност на исковете.
Исковете-предмет
на гр.д.№675/2019 г. на БРС-са допустими като такива по чл.439 от ГПК,целящи
оспорване на изпълнението по цитираното изпълнително дело по описа на ЧСИ Л.Т.
при позоваване на правопогасяващи факти,настъпили след приключване на производството,по
което е издадено изпълнителното основание.В случая се твърди погасяване на
вземанията по давност при изтекъл срок на погасителна давност след влизане в
сила на Акт за установяване на задължения
по чл.107 ал.3 от ДОПК №АУ000169/29.03.2013 г.,издаден от Община-гр.Б..Исковете по чл.439 от ГПК
са предявени от активно легитимиран правен субект-от длъжника по
изпълнението,респ. са насочени срещу пасивно легитимиран правен
субект-взискателя по изпълнението.Изп.д.№2013***0401805 по описа на ЧСИ Л.Т. е
образувано на 17.09.2013 г. по повод молба на взискателя-кредитор Община-гр.Б..Безспорно за ищеца като длъжник по висящото
изпълнително производство е налице правен интерес от търсената защита чрез
установяване със сила на пресъдено нещо недължимост на вземанията на кредитора
и като крайна цел установяване несъществуването /погасяването/ на изпълняемото
право,подлежащо на принудително изпълнение,респ. като последица-прекратяване на
изпълнителния процес на основание чл.433 ал.1 т.7 от ГПК.
По делото се установява следната
фактическа обстановка:
С Акт за установяване на задължения по
чл.107 ал.3 от ДОПК №АУ000169/29.03.2013 г.,издаден от Община-гр.Б.,е
констатиран размерът на задълженията на Д.И. *** към Общината за данък върху
превозно средство /мотоциклет с рег. №** ** ** */ за периода 2002-2012 г.Не е
спорно,че актът не е обжалван от задълженото лице по реда и в срока по чл.107
ал.4 от ДОПК и е влязъл в сила на 18.04.2013 г. при връчена от Общината на
длъжника покана за доброволно изпълнение на 03.04.2013 г. /виж покана и обратна
разписка на листи 102 и 103 от делото на БРС/.По молба на Община-Б. въз основа
на акта,който по смисъла на чл.165 от ДОПК е изпълнително основание,е
образувано на 17.09.2013 г. изп.д.№2013***0401805 по описа на ЧСИ Л.Т..В хода на изпълнителното
производство по повод възражение на длъжника И. с решение №169Р/20.05.2014 г.
на директора на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община-Б. цитираният акт от 29.03.2013 г. е отменен
частично-в частта за установяване на задължения за данък върху ПП за периода
01.01.2002 г.-31.12.2007 г.Така предмет на принудително събиране остават
задълженията за периода 01.01.2008 г.-31.12.2012 г.,които са обект на оспорване
в настоящото исково производство.Касае се за публични общински вземания по
смисъла на чл.162 ал.2 т.1 от ДОПК.Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.2 от ДОПК
давността при публични вземания се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение,а от прекъсването на давността започва да тече нова
давност /чл.172 ал.3 от ДОПК/.Така с издаване на процесния Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №АУ000169/29.03.2013 г. погасителната давност за процесните вземания е
прекъсната и е започнала да тече нова давност.Същата е прекъсната отново с
предприемане на 17.09.2013 г. от кредитора Община-гр.Б. на действия по
принудителното им събиране с образуване на цитираното изпълнително дело по
описа на ЧСИ Л.Т..След образуване на изпълнителното дело при висящност на
изпълнителния процес прекъснатата давност изобщо не започва да тече отново и не
тече,докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземанията,според постановките на Постановление на Пленума на ВС №3/18.11.1980
г.,което е в сила и е приложимо към момента на образуване на процесното
изпълнително дело и до датата 26.06.2015 г.,когато е постановено Тълкувателно
решение №2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,даващо
ново разрешение на въпроса за погасителната давност по време на висящо
изпълнително производство.Както е прието в решение №170/17.09.2018 г. по
гр.д.№2382/2017 г. на IV г.о.,ГК на
ВКС,превърнало се в константа съдебна практика след постановяването
му,тълкувателните ППВС по чл.58 т.1 от Закона за устройство на съдилищата
/отм./,обн.ДВ,бр.23/1976 г.,и тълкувателните решения,постановени при действието
на последващите Закон за съдебната власт,обн.ДВ,бр.59/1994 г./отм./,и
ЗСВ,обн.ДВ,бр.64/2007 г.,са задължителни за съдилищата според нарочни
разпоредби в цитираните по-горе закони,като тяхното прилагане и действие следва
да бъдат съобразени с конкретните хипотези.Законът не е предвидил момент,от
който започват да действат тези тълкувателни актове.Правилото е,че когато са
издадени по първоначалното тълкуване на правна норма,те имат обратно действие и
даденото с тях тълкуване важи от момента,в който правната норма е влязла в
сила.Когато обаче тези актове са приети не за първоначално,а за последващо
тълкуване на правна норма,наложено поради промяна в нормата или поради промяна
в обществено-икономическите условия,правещи дадено предходно тълкуване
неприложимо или несъответно на смисъла на закона,тогава се поставя въпросът от
кой момент следва да се прилага новият тълкувателен акт и дали същият има
обратно действие.В цитираното решение на ВКС на РБ е прието,че има хипотези,при
които прилагането на новия тълкувателен акт с обратно действие би застрашило
правата и интересите на правните субекти,регулирани до момента от
задължителните постановки на предходни тълкувателни актове.И според въззивния
съд такива хипотези са налице и процесната е именно такава.С ППВС №3/18.11.1980
г. е прието,че по време на изпълнителното производство давност не тече.С т.10
от Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС е дадено съвсем друго разрешение,като е прието,че в изпълнителното
производство давност тече и последната се прекъсва с всяко действие по
принудителното изпълнение,като с посочената т.10 ППВС №3/1980 г. е обявено за
изгубило сила.Прилагането на новото тълкуване за период преди постановяването
му би имало за последица погасяването по давност на вземания,които са били
предмет на изпълнителни производства,по които не са предприемани действия за
период по-голям от срока на погасителна давност с оглед предходните указания на
ППВС от 1980 г.,че погасителна давност по време на висящността на изпълнителния
процес не тече.Така би се стигнало до изтичане на давността със задна дата
преди момента на постановяване на новото ТР,което би довело до несъобразяване
за този минал период на действащото към онзи момент ППВС.Така новото разрешение
по т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. следва да намери приложение само за в
бъдеще,считано от датата на постановяването му 26.06.2015 г.,и то само по
висящи към този момент изпълнителни производства.
От горното следва,че до 26.06.2015 г. по
изп.д.№2013***0401805
по описа на ЧСИ Л.Т. погасителна давност
относно процесните вземания не е текла.Такава е започнала да тече едва от
26.06.2015 г.Тъй като съгласно разпоредбата на чл.171 ал.1 от ДОПК публичните
вземания се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок,то погасителната
давност спрямо процесните вземания би следвало да изтече на 26.06.2020 г.,но не
е изтекла,защото е прекъсната отново по смисъла на чл.116 ал.1 б.“б“ от ЗЗД с
предявяване на настоящите отрицателни установителни искове от длъжника на 21.08.2019
г.,като по време на висящността на настоящия съдебен процес същата не тече по
смисъла на чл.115 ал.1 б.“ж“ от ЗЗД.Това е така,защото след предявяване на
отрицателен иск от длъжника кредиторът нито може да предяви положителен
установителен иск,че вземането му не е погасено по давност и съществува правото
на принудително изпълнение,поради липса на правен интерес,нито може да изисква
извършване на изпълнителни действия с ефект да прекъснат давността.Общото
правило е,че давността е правна последица и санкция за бездействието на
кредитора,когато той е задължен и има възможност да действа,за да упражни
правото си.Ако не е задължен и няма правна възможност да действа,давност не
тече.Предявяването от длъжника на отрицателен установителен иск,че вземането е
погасено по давност,при поддържано от ответника-взискател по изпълнението
насрещно възражение за неизтекъл давностен срок е действие прекъсващо
давността,защото след предявяване на отрицателния установителен иск от длъжника
взискателят-кредитор не може да противопостави насрещен положителен иск със
същия предмет,прекъсващ давността.Това следва от установеното в правната теория
и съдебната практика,че един и същ правен спор може да даде повод за
положителен или отрицателен установителен иск в зависимост от това коя страна е
инициирала съдебното му разрешаване.Делата по двата иска са тъждествени,като се
получава една и съща защита и санкция в зависимост от това твърдението на коя
страна отговаря на действителното правно положение.Да се уважи отрицателният
установителен иск е равнозначно да се отхвърли положителният установителен иск
и обратно.В случая решението,с което се отхвърля отрицателният установителен
иск на длъжника,че паричното вземане на кредитора е погасено по
давност,установява със сила на пресъдено нещо,че вземането не е погасено по давност
и съществува правото на принудително изпълнение в полза на взискателя.С влизане
в сила на отхвърлителното съдебно решение по отрицателния иск на длъжника,което
е равнозначно на решение за установяване съществуване на изпълняемото право в
полза на взискателя по изпълнението,ще започне да тече нова погасителна
давност-чл.117 ал.2 от ЗЗД /така решение №257/30.04.2020 г. по гр.д.№694/2019
г.,III г.о.,ГК на ВКС/.
Предвид изложеното съдът намира,че към
датата на предявяване от длъжника Д.И.И. на настоящите отрицателни
установителни искове /21.08.2019 г./ вземанията на ответната Община не са
погасени по давност и последната има право на принудително изпълнение за
събирането им.Неизтичането на законоустановения петгодишен срок на погасителна
давност към датата на предявяване на исковете е достатъчна обосновка за
отхвърляне на исковете като неоснователни.Не се налага да се обсъждат
подробните доводи на страните дали по изпълнителното дело е настъпила перемпция
и дали и кои изпълнителни действия в хода на изпълнителното производство са
валидни и прекъсват давността.Достатъчен за отхвърляне на исковете е фактът,че
до 26.06.2015 г. погасителна давност в хода на изпълнителното производство не е
текла,а периодът от 26.06.2015 г. до 21.08.2019 г. /4 години и 2 месеца/ не е
достатъчен за погасяване на вземанията по давност.Предявените искове са
неоснователни и подлежат на отхвърляне,поради което обжалваното
първоинстанционно решение като неправилно следва да бъде отменено,а исковете
следва да бъдат отхвърлени.
При горния изход от спора ищецът по
делото и въззиваем в настоящото производство Д.И. няма право на разноски за
двете инстанции и такива не следва да му се присъждат.Право на разноски и за двете
инстанции има ответникът по исковете Община-гр.Б.,която изрично е претендирала
такива.Третото лице-помагач ЧСИ Л.Т. няма право на разноски според разпоредбата
на чл.78 ал.10 от ГПК.
Ответникът по делото Община-Б. има право
на основание чл.78 ал.8 от ГПК на разноски за двете инстанции под формата на
юрисконсултско възнаграждение,тъй като е подала отговор на исковата молба и на въззивната жалба чрез надлежно упълномощен
юрисконсулт,който е извършил действия по процесуална защита в хода на двете
инстанции.Размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение за една инстанция
се определя по правилото на чл.78 ал.8 изр.2 от ГПК във връзка с чл.37 ал.1 от
Закона за правната помощ и чл.25 ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.В случая следва да се присъди възнаграждение за първа и въззивна
инстанция в размер на по 100 лв при граници на същото от 100 лв до 300 лв при
дела с определен материален интерес съгласно чл.25 ал.1 от НЗПП,доколкото в
първата инстанция е проведено само едно съдебно заседание,в което юрисконсултът
се е явил,а във въззивната инстанция страната не е изпратила процесуален
представител в откритото съдебно заседание,респ. защитаваният материален
интерес е под 10 000 лв,поради което предпоставките на чл.25 ал.2 от НЗПП
за присъждане на възнаграждение в увеличен размер не са налице.
Решението е необжалваемо по смисъла на
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК,тъй като цената на всеки от обективно съединените искове
е под 5 000 лв.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №205/18.12.2019 г. по
гр.д.№675/2019 г. на Балчишкия районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени от Д.И.И. с
ЕГН ********** *** срещу Община-гр.Б.,с които на основание чл.124 ал.1 от ГПК
във връзка с чл.439 от ГПК се настоява за установяване,че ищецът Д.И.И. в
качеството му на длъжник по изп.д.№2013***0401805 по описа на ЧСИ Л.Т.с район
на действие ДОС не дължи на ответника-взискател Община-гр.Б. по цитираното
изпълнително дело сумите по Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №АУ000169/29.03.2013 г.,издаден от Община-гр.Б.,а именно:общо сумата от 451,95 лв,от която 350 лв главница за дължим данък върху МПС за периода 01.01.2008
г.-31.12.2012 г. /по 70 лв на година за периода 2008-2012 г./;101,95 лв лихви върху
главницата,начислени за периода от 30.06.2008 г. до 31.12.2012 г.,включващи
17,98 лв за периода 30.06.2008 г.-31.12.2008 г.,16,62 лв за периода 30.09.2008
г.-31.12.2008 г.,13,98 лв за периода 31.03.2009 г.-31.12.2009 г.,11,80 лв за
периода 30.09.2009 г.-31.12.2009 г.,9,92 лв за периода 31.03.2010 г.-31.12.2010
г.,8,11 лв за периода 30.09.2010 г.-31.12.2010 г.,5,41 лв за периода 30.06.2011
г.-31.12.2011 г.,4,19 лв за периода 31.10.2011 г.-31.12.2010 г.,1,78 лв за
периода 02.07.2012 г.-31.12.2012 г.,0,60 лв за периода 31.10.2012 г.-31.12.2012
г. и лихви по чл.4 ал.2 от ЗМДТ,изчислени до 29.03.2013 г.,в размер на 11,56
лв.
ОСЪЖДА Д.И.И. с ЕГН ********** *** да
заплати на Община-гр.Б. юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в
размер на 100 лв /сто лева/.
ОСЪЖДА
Д.И.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Община-гр.Б. юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 лв /сто лева/.
Решението е постановено при участието на
третото лице-помагач на страната на ответника по делото Община-гр.Б.-ЧСИ Л.Т.Т.
с рег.№*** в КЧСИ и район на действие Д.ки окръжен съд с адрес на кантората гр.Д.,ул.“Н.“
№**,ет.*.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.