Р Е
Ш Е Н
И Е №
град Габрово, 05.03.2021
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД .................................
колегия в публично съдебно заседание на девети февруари .................................
през две хиляди двадесет и първа година ..................................... в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ДЕНЕВ
при секретаря Р. НЕНОВА ............................. и в присъствието на прокурора ..................................................................................................... като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 1166 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателя
М.С. *** като управител на „ШПИЙС ТРАНС” ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр. Севлиево, ул. „Минчо Михайлов” № 10, ЕИК *********, е обжалвал Наказателно
постановление № 07-001332, издадено на 20.11.2020 година от Директор на Дирекция
“Инспекция по труда” Габрово към ИА “Главна инспекция по труда”, с което за
нарушение по чл. 402, ал. 2 от КТ на представляваното от същият дружество в качеството
на работодател е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 15000 лева,
на основание чл. 414, ал. 1 от КТ. По съображения, развити в проведеното
съдебно производство чрез процесуален представител, който е упълномощил по предвидения
за това ред, жалбоподателя е счел издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно
и го е обжалвал в качеството на такова с искания за неговата отмяна, заедно с
всички законни последици, които произтичат от това. Те включват и
разноски, заплатени на този процесуален представител, чието присъждане се иска
въз основа на предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Под формата на алтернативно от страна на въпросния процесуален
представител се поддържа и искане за изменяване на обжалваното постановление,
чрез намаляване на определената за нарушението имуществена санкция до минимално
предвидения от закона размер.
Ответната
по жалба страна чрез свой процесуален представител, който е упълномощен по
предвидения за това ред, оспорва твърденията и искането в подадената жалба,
като застъпва становище за оставяне на последната без уважение, и за
потвърждаване на атакуваното чрез нея постановление като правилно, обосновано и
законосъобразно. От тази страна се поддържа искане за присъждане на разноски за
осъществено процесуално представителство при разглеждането на делото, съобразно
указаното в чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
След
като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени
материали, от правна страна съдът намери за установено следното:
Към
месец октомври 2020 година санкционираното дружество е наемало самостоятелно
работници на трудово правоотношение, като с оглед на това обстоятелство е
представлявало работодател по смисъла на указаното в &1, т. 1 от ДР на КТ.
Св.
Б.Т., Д.Г. и Р.Б. са служители на Дирекция „Инспекция по труда” Габрово.
На
14.10.2020 година тримата свидетели посетили седалището и адреса на управление
на дружеството в гр. Севлиево. Причината за това посещение била свързана с
жалба (Вх. № 2008341 от 10.09.2020 година, приложена на л. 40) подадена до ИА „ГИТ” - Дирекция „Инспекция по труда”
Габрово от служител на „Шпийс Транс” ЕООД – Н.Й. С. ***, ЕГН **********, в
която последният твърдял, че: предишен едноличен собственик на дружествения
капитал към месец март 2020 година – германския гражданин Г.Ш., на 16.03.2020
година е извършил прехвърляне на дружествен дял на името на друго физическо
лице, което е било назначено като управител; че във връзка с това обстоятелство, което впоследствие
е било заявено за вписване в Търговския регистър, чуждестранния гражданин е представил
декларация по чл. 129, ал. 2 от ТЗ, в която е декларирал, че дружеството няма
неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и осигурителни вноски
въпреки наличието на такива възнаграждения и обезщетения, които то е било
осъдено да заплати с решение на Районен съд - Севлиево не само на Н.Й., но и на
друг служител на дружеството – С.С.С. от гр. Велико Търново, с ЕГН **********.
При посещението тримата свидетели разговаряли с управителя на фирмата – жалбоподателя
М.С.. Връчили му призовка, с която го уведомили, че „Шпийс Транс” ЕООД е
задължено да се яви (чрез свой законен и/или
упълномощен представител) на 20.10.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда”
Габрово за извършване на проверка, за която следва да представи посочени в нея
документи: 1. Заверени копия от трудовото
досие на Н.Й. С. и С.С.С.; 2. Заверено копие от ведомост и документи,
удостоверяващи изплащането на трудови възнаграждения и командировъчни разходи
на С.С.С. за периода от 01.02.2019 година до 01.08.2019 година, и дължими
обезщетения; 3. Заверени копия от ведомост и документи,
удостоверяващи изплащането на трудови възнаграждения и командировъчни разходи
на Н.Й. С. за периода от 21.01.2019 г.
до 02.10.2019 година, в т.ч. и документи, изплащането на дължимите обезщетения; 4. Копия от дигиталните устройства на ползваните
камиони на С.С. и Н. С. по време на съществуването на трудовото правоотношение
с цитираните лица; 5. Писмени обяснения от управителя на дружеството
относно изплатени/неизплатени трудови възнаграждения и командировъчни на двете
лица. До посочената дата документите не са постъпили в Дирекция „ИТ”. На
14.10.2020 година в последната не се е явил и управителя на дружеството или
упълномощено от него лице. До тази дата в дирекцията не са постъпили и писмени
доказателства, които да съдържат данни
за причините, довели до неизпълнение на указанията, дадени в получената
призовка от управителя.
На
20.10.2020 година управителя на „Шпийс Транс” ЕООД се явил в Дирекция „ИТ”
Габрово. Не представил описаните в призовката документи, а попълнил писмени
обяснения (приложени на л. 9), в които посочил причините за това. Във връзка с изложените
обстоятелства е съставен констативен протокол от същата дата, приложен на л. 8
от делото.
Като
са се базирали на изложеното по-горе и на обстоятелството, че (след като в качеството на работодател) е било длъжно да представи изисканите (с призовката)
на осн. чл. 45, ал. 1 от АПК документи с
цел извършване на проверка, които (чрез
бездействието на неговия законен представляващ) или копия от
тях не са били представени до посочената по-долу дата в Дирекция „ИТ” Габрово, проверяващите
са приели, че на 20.10.2020 г. дружеството не е оказало съдействие на контролен
орган да осъществи контрол по прилагане на трудовото законодателство, в
нарушение на чл. 402, ал. 2 от КТ. Резултатите от проверката са отразени в
протокол за извършена проверка Изх. № ПР2031269 от 02.11.2020 година. Въз основа
на свързаните със същите констатации на тази дата до дружеството е била
изпратена покана Изх. № 20075 (л. 10), с която то е било уведомено за тях и за предстоящото
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На 02.11.2020
година срещу „Шпийс Транс” ЕООД е бил съставен и акт за установяване на такова
нарушение в присъствието на управителя М.С., на който е бил връчен препис след
неговото съставяне. Въз основа на този акт и останалите материали в
административнонаказателната преписка, от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” - Габрово е издадено и упоменатото по-горе наказателно постановление,
което е предмет на обжалване по настоящето дело.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Данните
в приложените на л. 21 от делото писмени материали сочат, че обжалваното
постановление е било връчено на управителя на дружеството на датата 24.11.2020
г. Жалбата против същото (според
приложения на л. 5 пощенски плик) е била
изпратена по пощата на 30.11.2020 година, или в рамките на определения с чл. 59
от ЗАНН 7 дневен срок, започнал (съобразно
указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от
деня, следващ този за получаване на препис от него. С оглед на изложеното и поради
обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за
процесуално допустима, но разгледана по същество – за основателна единствено по
отношение на искането за изменяване на това постановление.
Законосъобразността
на всяко едно наказателно постановление се предпоставя от тази на акта за
установяване на нарушението, което се санкционира чрез него. Той следва да
бъде съобразен с определени изисквания,
посочени в чл. 42, т. 1-10 от ЗАНН, между които е и това да съдържа описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които то е било осъществено. Актът
отговаря на тези изисквания и съдържа необходимите данни не само за датата и
мястото, на които нарушението е било извършено (и установено), но и в
какво точно се е изразило то. Наличието на същото може да се приеме за
безспорно от фактическа страна. Приложените доказателствени източници не
установяват, че всички документи, описани във връчената призовка на управителя,
са се намирали в лицето, водило счетоводството на „Шпийс Транс” ЕООД към месец
октомври 2020 г., или по делото, заведено в РС - Севлиево въз основа на
подадената искова молба от един от служителите на това дружество – С.С., по което
те очевидно са били представени под формата на копия – извод, който се налага
не само от съответните писмени доказателства на л. 35-51, но и от отразеното в
двете съдебни решения (л. 52-58), постановени във връзка с тази молба. Казаното се
отнася и за втория служител на дружеството – Н. С., тъй като приложените на л.
59-96 от делото материали водят до заключение за същите изводи, които следва да
се формират и по отношение на него. При това положение липсват основания да се счита,
че документите не са били на съхранение в дружеството, а оттук – че щом като (посредством своя законен представляващ в лицето на
управителя) в качеството на работодател не ги е представило до отразената
в акта и постановлението дата, чрез проявеното по този начин бездействие то не
е нарушило чл. 402, ал. 2 от КТ, като не е оказало дължимото съдействие за
проверка на онези обстоятелства, изложени в подадената жалба пред Дирекция „ИТ”
Габрово. Освен във връзка с твърденията за неверния характер на отразените
данни в декларацията по чл. 129 ал.2 от ТЗ, проверката е имала за предмет и
установяване на факта дали всички заработени възнаграждения от двамата
служители са им били заплатени в пълен размер в указаните по закон срокове, който
е от значение за извода дали е налице евентуално нарушение на трудовото
законодателство, свързано с тях. Поради изложеното и след като предмета на тази
проверка е бил свързан с контрол за спазване на трудовото законодателство,
следва да се приеме, че неизпълнението на задължението за оказване на
съдействие във връзка с нея безспорно подлежи на санкциониране чрез чл. 414,
ал. 1 от КТ, тъй като осъществява състав на нарушение по норма от това
законодателство, която не се отнася до нарушения с предмет безопасни и
здравословни условия на труд. Доводите за санкционирането на същото нарушение
въз основа на неправилно приложена норма не биха могли да бъде споделени, след
като чл. 415, ал. 3 от КТ предвижда наказание при фактически обстоятелства (неоказано съдействие на контролен орган за спазване на
трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции), които (заради липса на
съдействие, което не е било свързано с постигане на посочената в чл. 415 от КТ
цел, а с контрол по прилагане на трудовото законодателство) се различават от тези по чл. 414, ал. 1 от КТ. Нарушението
е е установено съобразно нормативно предвидения в ЗАНН ред, като от компетентен
(по смисъла на указаното в чл. 416, ал. 5 от КТ) орган е издадено и обжалваното постановление, с което
то е санкционирано впоследствие от него.
Макар
за определена правилно по вид с оглед на правилно изведената правна
квалификация на нарушението и съответната правно-организационна форма на отговорния
за него нарушител, който се явява ЮЛ, съдът намери наложената за нарушението
имуществена санкция за незаконосъобразна по отношение на нейния размер. При
издаване на НП наказващия орган е посочил обстоятелства, които водят до
невъзможност за санкциониране на самото нарушение въз основа на предвиденото с
чл. 415в от КТ заради липсата на основания за неговата законова квалификация
като маловажен случай. Доколкото те отговарят на действително установеното от
закона, а заради естеството на самото нарушение не е имало и предпоставки,
които биха могли да обосноват приложението на чл. 28, б. ”А” от ЗАНН, наказателното
постановление не може да се счита за незаконосъобразно с оглед на указанията по
приложението на закона, дадени в задължителната съдебна практика – Тълкувателно
решение № 1/12.12.2007г. по т.н.д. № 1 за 2005г. на ВКС на РБ, НК и изискването
за неговата законосъобразност по същество. От друга страна обаче, всички свързани
с него обстоятелства очевидно не са били отчетени в тяхната съвкупност от страна
на наказващия орган при индивидуализацията на наложеното наказание, след като
той е акцентирал преимуществено единствено на общите последици, които
произтичат от извършеното нарушение и е отделил внимание само върху един
допълнителен факт (наличие на влязло в сила НП, чрез
което дружеството е санкционирано за друго нарушение на трудовото
законодателство), които не биха могли да
обосноват индивидуализация на имуществената санкция в лицето на максимално
предвидения в чл. 414, ал. 1 от КТ размер, определен в конкретния казус. С оглед на тези обстоятелства
съдът прие че обжалваното постановление следва да се измени, както и че
имуществената санкция следва да бъде намалена до по-нисък, позволен от закона
размер. Въз основа на изложеното по-горе и след като отчете множеството
непредставени документи, намери, че същата следва да бъде определена над
минималния размер, предвиден с нормата на чл. 414, ал. 1 от КТ, а именно – от 2500
лева, тъй като в този вид наказанието би отговаряло в най-пълна степен не само
на естеството на констатираното нарушение и тежестта на същото, но и на целите
на административно-наказателната репресия, преследвани чрез неговото налагане
по смисъла на отразеното в чл. 12 от ЗАНН.
Предвид
изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да се измени.
С оглед на тях, след като отчете направеното искане в това отношение и
съдържанието на конкретно осъщественото процесуално представителство от
съответния юрисконсулт, което не се характеризира с обективни затруднения,
възникнали за извършената от него дейност заради фактическа или правна сложност
на делото, намери, че въз основа на установеното в действащата нормативна база (чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ) жалбоподателя
следва да бъде осъден да заплати на ответната (по жалба) страна
минималното възнаграждение за него, възлизащо на сумата от 80 лева, доколкото
ИА „ГИТ”, към която в организационно отношение спада и самия процесуален
представител от Дирекция „ИТ” Габрово, се явява юридическо лице на бюджетна
издръжка по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на същата, приет
с ПМС № 2/13.01.2014 г., обн. ДВ брой 6/21.01.2014 г., изм. и доп. с ДВ брой 28/29.03.2018
г. Едновременно с това и предвид характера на съдебното решение, което е
свързано с изменяване на НП поради допуснатата от наказващия орган
незаконосъобразност при определяне размера на наказанието за самото нарушение,
ответната по жалба страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
направените от него разноски за адвокат, възлизащи на сумата от 1000 лева.
Приложените по делото на л. 98 доказателства установяват, че тя е действително заплатена,
и доколкото свързаната с нея сума не би могла да се счита за завишена с оглед
на предвидените критерии в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията на същата по ДВ брой 68/2020 г.), не са налице основания за нейното намаляване въпреки
изразеното искане за това от процесуалния представител на ответната по жалба
страна. От друга страна следва да се има предвид, че обективната разлика (от 50 лева) между
уговорения (и действително заплатен) хонорар за адвокат и дължимата по смисъла на тези критерии
по-ниска сума – от 950 лева, покрива стойността на допълнителните разноски,
които са били заплатени от процесуалния представител на „Шпийс Транс” ЕООД за
изваждане на заверени преписи от множество документи по Гр. дело № 1338/2019 г.
и Гр. дело № 1355/2019 г. на РС Севлиево, които са били приложени към
материалите по настоящото дело. Поради това тези суми не биха могли да бъдат
присъдени заедно с адвокатския хонорар, и то не само вследствие на изложената причина,
но и поради факта, че договора за правна защита и съдействие, който е приложен
на л. 34 от НАХД № 1166/2022 на РС Габрово, не съдържа уговорена клауза, която
да дават основания за това.
Воден
от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, предложение 2-ро от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 07-001332, издадено на 20.11.2020
година от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово към Изпълнителна
агенция “Главна инспекция по труда”, В
ЧАСТТА, с която за нарушение по чл.
402, ал. 2 от КТ, на „ШПИЙС
ТРАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул.
„Минчо Михайлов” № 10, в
качеството на работодател е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в РАЗМЕР
на сумата от 15 000 (петнадесет иляди) лева – на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, като НАМАЛЯВА
наложената имуществена санкция от този размер в РАЗМЕР на сумата от 2500 (две хиляди и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „ШПИЙС ТРАНС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Минчо
Михайлов” № 10, ДА ЗАПЛАТИ
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков” № 3, сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по делото, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”, гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 3, ДА ЗАПЛАТИ
на „ШПИЙС ТРАНС”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул.
„Минчо Михайлов” № 10, сума в
размер на 1000 (хиляда) лева, представляваща направени от същото разноски по делото за адвокат, на основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр. Габрово
по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението
до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ..............................