Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 24.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IІІ-Б въззивен
състав, в публично съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Мл. съдия
Димитринка Костадинова-Младенова
при
секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия
Костадинова-Младенова в. гр. дело № 14358 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение №
204002 от 28.08.2019г., постановено по гр.
д. № 4125/2017г., Софийският районен
съд, 118-ми състав е развалил на основание
чл.87, ал.3 ЗЗД по предявения иск от А.В.М., ЕГН ********** срещу
М.В.М., ЕГН **********
и В.Й.П., ЕГН **********, Договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка от 22.07.2015г. обективиран в Нотариален
акт № 72, том I, рег.№ 8175, дело 66 от 2015г. на нотариус С.Д.поради
неизпълнението му от страна на ответниците, в частта с която В.П.А., ЕГН ********** е
прехвърлила на М.В.М. и В.Й.П. срещу задължението за гледане и
издръжка 1/28 ид.ч. от Поземлен имот
с идентификатор 68134.8580.14 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-61/27.09.2010г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. София, район „Кремиковци“, квартал Враждебна, местността „Цигански гробища“, с площ от 3386 кв.
м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване
– нива; 1/8 ид.ч. от Поземлен имот с
идентификатор 68134.8555.13 по Кадастралната карта и
кадасстралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-61/27.09.2010г. на Изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в гр. София, район „Кремиковци“, квартал Враждебна, ул. „********с площ по
нотариален акт от 2500 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване с номер по предходен план:13,
както и 1/4 ид.ч. от построената в
този имот Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 68134.8555.13.2 по Кадастралната карта и кадасстралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-61/27.09.2010г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. София, район „Кремиковци“, квартал Враждебна, ул. ********, със застроена
площ от 73 кв. м., състояща се от стая, кухня, баня и сайван. Със същото решение призанава за установено по отношение на М.В.М. и В.Й.П.,
че А.В.М. е собственик на основание наследство от В.П.А., на 1/28
ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор 68134.8580.14
по КК и КР одобрени със Заповед РД-18-61/27.09.2010г. на Изп. директор на АГКК,
находящ се в гр.
София, район „Кремиковци“, квартал Враждебна, местността „Цигански гробища“, с площ от 3386 кв.
м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване
– нива; на 1/8 ид.ч. от Поземлен
имот с идентификатор 68134.8555.13
по КК и КР одобрени със Заповед РД-18-61/27.09.2010г. на Изп. директор на АГКК,
находящ се гр.
София, район „Кремиковци“, квартал Враждебна, ул. ********площ по
нотариален акт от 2500 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по предходен
план:13, както и на 1/4 ид.ч. от
построената в този имот Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 68134.8555.13.2 по КК и КР одобрени със
Заповед РД-18-61/27.09.2010г. на Изп. директор на АГКК, находящ се в гр. София, район „Кремиковци“, квартал Враждебна, ул. „********със
застроена площ от 73 кв. м., състояща се от стая, кухня, баня и сайван, като ответниците са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на ищеца А.В.М. владението върху тези части от имотите.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПКдвамата ответници са осъдени да
заплатят на ищеца сумата 2060 лева - съдебни разноски в първоинстанцинното
производство.
Подадена
е въззивна жалба от ответниците М.В.М.
и В.Й.П. чрез процесуалните
им представители адв. М.Т. от САК и адв. К.Г.от САК срещу
решението на първоинстанционния съд.
Изложени са съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено
в нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост, постановен
при искова молба, съдържаща противоречиви искания и твърдения. Твърди се, че
съдът при постановяване на решението и не е зачел волята на наследодателката В.
А. ,която е кредитор по алеаторния договор, инкорпорирана в даденото изрично
пълномощно за сключване на атакуваната сделка. Сочи, че валидността на изявлението й в
пълномощното е подкрепено от закючението на съдебно-психиетрибната експертиза,
според която упълномощитлят е могъл да разбира правилно делата си и да защита интересите си. Тази воля на
прехвърлителя притежаваните от нея недвижими имоти да преминат в партилмониума
на ответниците се потвърждавала и от събраните писмени и гласни доказателства.
От тях се установявало и че поетото задължение за гледане и издръжка се
изпълнявало от ответниците както лично така и и чрез техните близки. По делото
било безпорно установено, че грижи за прехвърлителя прижиме полагали както
майката на втория ответник - Л.П., така
и жената, с която живеел първия ответник – Ц.Ц.. Оспорва твърденията на ищеца ,
че за покойната прехвърлителка се е грижела само майката на ищеца - Б.Б..
Акцентират на обстоятелството, че последната е инвалид първа степен и самата тя
има нужда от постоянни грижи и трудно би могла да полага адекватни грижи за
двуго лице, в състоянието, в което се е намирала покойната прехвърлителка. Посочва,
че първоинстанционният съд в нарушение на процесуалните правила е ценил само
гласните доказателства, но не и представените писмени такива, втова число
представени фактури за заплащане на електроенергия от ответника М.,
представените документи за закуупуване на медицински средства за покойната. В
жалбата се твърди, че съдът е достигнал до неправилен извод, защото при
обсъждане н събраните по делото гласни доказателства е подходил едностранчиво,
което е довело до постановяване на необоснован и неправилен съдебен акт.
Във
въззивната жалба се излагат доводи, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че е налице неизпълнение на поетите задължения с атакувания договор.
Твърди, че ако престирането от длъжника -
ответниците в производството, е било прието от кредитора и той се е
считал удовлетворен, то неговите наследници не могат да искат разваляне на
договора. Сочат, че по делото липсват доказателства прехвърлителя да не е бил
удовлетворен от полаганите за него грижи от ответниците лично или чрез техни
близки. Поради което считат обжарваното решение в частта, в която съдът е уважгил претенцията на ищеца
по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за неоснователно, необосновано и неправилно и моли за
неговата отмяна.
Жалбоподателите
твърдят, че при произнасянето си по иска с правна квалификация чл. 108 ЗС първоинстанционният съд е постановил
неоснователно, необосновано и неправилно решение, което също трябва да бъде
отеменено. Сочи, че ищецът не е успял да докаже несъмнено наличието на трети
кумулативни предпоставки за неговото уважаване. Твърди, че по делото е
несъмнено сутановено, че двамата ответници
не само са се задължили , но и реално сса опели издръжката и гладането
на баба им – В. П.А., лично и чрез трети лица, като да й осигурили спокоен и
нормален живот до смъртта й, какъвто тя е водила до сключване на договора.
Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното орешение и да постанови
друго, с което да отхвърли като неоснователни исковете с правно основание чл.
87, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС. Претендират за присъждане на
разноските по делото. В съдебно заседание пред въззивния съд адв. Т. поддържа въззивната
жалба, претендира разноски съгласно
приложен списък, прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на въззиваемата
страна.
Въззиваемата
страна - ищецът А.В.М., чрез
процесуалния си представител адвокат К.А.
от САК
оспорва подадената от ответниците
въззивна жалба. Заявява становище,
че същата е неоснователна и следвада
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло
като правилно, защото по делото са събрани достатъчно доказателства, за липса
на изпълнение на поетите задължения от страна на отетниците по отношение на
прехвърлителката, която е тяхна баба.. Изложени
са съображения относно правилността на обжалвания съдебен акт. Оспорват се твърденията за допуснати съществени нарушения
на процесуалния закон при събирането и цененето на представените писмени и
гласни доказатества. Твърди се неоснователност на твърдението за необоснованост
на атакуваното съдебно решение. Сочи, че ответниците едва във въззивната жалба са изложили тезата си, че са
изпълнявали задължението си по договора чрез трети лица С оглед на изложеното
моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло, претентира разноски. В
съдебно заседание пред въззивния съд адв. А.
поддържа отговора и претендира за присъждане на
разноски за въззивна инстанция.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и
е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Предявени са искове
с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за
правилно, като споделя мотивите мотивите, с които е обоснована неоснователността на предявения
иск, ето защо и на основание чл.272 от ГПК- препраща към тях. В допълнение на
мотивите на първата инстанция и във връзка с доводите, заявени с въззивната
жалба и с оглед доказателствата, приети във въззивното производство, настоящият
съдебен състав приема следното:
Установено е по делото, че на 22.07.2015г. между В. П.А.
и от една
страна и ответниците
В.Й.П. и М.В.М., от друга страна, е сключен
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка,
обективиран в Нотариален акт № 72, том I,
рег. № 5175, нот. дело № 66/2015г. по описа на С.Д., нотарариус с рег. № 399 на НК с район на действие РС
София. Този
договор е ненаименован, но по правилото на чл. 9 ЗЗД от него е възникнало
валидно облигационно правоотношение. Договорът е двустранен и възмезден, който
се сключва с оглед личността на съконтрахентите. По него престацията на едната
страна е еднократна - прехвърляне на недвижим имот, а на
другата страна - за постоянно изпълнение; осигуряване на гледане и
издръжка на прехвърлителя докато е жив.
От
представеното удостоверение за наследници на прехвърлителя В. П.А., починала на
23.09.1997г., е видно, че нейн наследник по закон е ищецът А.М.. Съгласно ТР №
30/ 1981 г. на ОСГК на ВС при смърт на кредитора върху неговите наследници
преминава имущественото право да търсят разваляне на договора за издръжка и
гледане, при негово неизпълнение по отношение на починалия прехвърлител, до
размера на тяхната наследствена квота. С оглед изложеното съдът приема, че ищецът
като наследник по закон на прехвърлителя по договора за издръжка и гледане, има
право при смъртта на своя наследодател да търси разваляне на договора за
издръжка и гледане поради неговото твърдяно неизпълнение, до размера на
наследстветата си квота. В този смисъл Решение № 937 от 21.12.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 2958/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 11 от 25.02.2011 г. на ВКС по
гр.д. № 1510/2009 г., на IV г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК и
представляващи задължителна съдебна практика/.
Безспорно по делото
е установено, че прехвърлителят В. П.А. е изпълнил задължението си по договора,
прехвърляйки правото на собственост
върху процесните имоти на двамата ответници. С несъмненото установяване на това
обстоятелство по делото е ищецът е изпълнил задължението си за доказване, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. Съответно в тежест на
ответниците е било да установят по несъмнен начин, какво е изпълнено по
договора.
По делото е несъмнено установено, че
между страните има алеаторен договор, обективиран в представения нотариален
акт. Налице е и волеизявление на съдоговорителите досежно конкретния обем на
уговореното задължение - постигнато е съгласие приобретателите да осигуряват
цялостна издръжка и гледане на баба си, съответно й осигурят
и спокоен и нормален живот докато е жива, такъв какъвто е водила до сключване на сделката. Релевантно при
преценката изпълнявани ли са поетите от ответиците задължения е и
обстоятелството какъв е бил обичайния живот на В. А. - от значение е стандартът на живот на
прехвърлителя към момента на сключване на договора и налице ли е промяна в
нуждите им след този момент.
Не се спори по делото, че няколко години
преди и непосредствено след сключване на договора до смъртта на 23.09.2016г. прехвърлителката е била в
много лошо здравословно състояние. Според приетите по делото писмени медицински
на 17.05.2015г. е приета по спешост в болнично заведение с констатирана травма в лумблнат област и таз
. Според приложен лист за преглед в приемен кабинет от 06.02.2016г. където е отразено, че според близки на
прехвърлителката тя имала постоянни болки, не можела да ходи, имала е
наколкократни епизоди на падания и травми в тазобедрените области. По делото са
приложени медицински документи, от които се установява, чеемала постоянни болки
в дясна тазобедрена област и дясно
бедро, десет долен крайник, скъсен и външно ротиран. Направени са й изследвания и е изписана терапия. По делото
са събрани доказателства, че е имала и двустранни рани на лицето, които се
нуждаели от лъчетерапия. По сделото е установено, че на
прехвърлителката са преведени от Агенция
социално подпомагане средства за закупувне на помощни средства по ведомост за
месец април и месец юни 2016г., на основание издадени заповеди о 27.04.2016г. и
24.06.2016г. Представени са и докумени, удостоверяващи покупката на помощните
средства.
Спорът във въззивното производство, както и в
първоинстанционното такова, се концентрира единствено относно обстоятелството
дали въззивниците
– ответници
пред СРС, са изпълнили /и ако са изпълнили – в какъв обем/ задължението си
за гледане и издръжка на прехвърлителката по процесния алеаторен договор от 22.07.2015г.
За да възникне предявеното потестативно право с едностранно
волеизявление ищецът да развали договора за
прехвърляне на процесния имот срещу поето задължение за гледане и
издръжка, следва в обективната действителност да са проявени следните
материални предпоставки /юридически факти/: 1. наличието на действително
облигационно правоотношение по алеаторен договор за
прехвърляне на право на собственост върху имот срещу поето задължение
за гледане и издръжка; 2. приобретателят по договора виновно да не е
изпълнил поетото договорно задължение за гледане и издръжка, като
неизпълнението не трябва да е незначително с оглед
интереса на кредитора /арг. чл. 87, ал. 4 ЗЗД/ и 3. кредиторът да оказал
необходимото съдействие на длъжника за изпълнение на поетите от него правни
задължения по процесния ненаименован договор.
Договорът за прехвърляне на процесния имот от наследодателя
на ищеца на ответниците
срещу поето
насрещно непарично задължение – за гледане и издръжка, е действителен и е
породил целените от страните правни последици. При
прехвърлянето на правото на собственост върху обекта, предмет на този алеаторен
договор, възниква изискуемостта на насрещното правно задължение за
приобретателя – трайно, постоянно, със собствени усилия да извършва действия по
обгрижване на прехвърлителя и да му доставя
необходимата за неговото нормално битово и социално съществуване издръжка.
Тези две правни задължения – 1/ за гледане и 2/ за издръжка, дори и да
възникват от един правопораждащ факт, са отделни, макар и паралелни и взаимообвързани,
поради което ако не бъде изпълнявано някое от тях
точно в качествено, количествено или темпорално отношение, кредиторът, респ.
неговият наследник може да упражни възникналото в неговия патримониум
преобразуващо право с едностранно волеизявление да прекрати с обратна сила процесния двустранен договор – по съдебен
ред, чрез предявяване на конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците е било да установят по несъмнен и категоричен начин
какво са изпълнили по договора. Кредиторът не е
длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението. Той е изпълнил задължението си да докаже наличето ва
прехвърлителна сделка между неговия наследодател и ответниците, при която
наследодателят е прехвърли
правото на собственост, с което установява съществуването на задължението на
приобретателя да предоставя уговорените издръжка и
грижи. Ако приобретателят твърди, че се е освободил от задължението си, той
трябва да докаже своето изпълнение /виж Решение № 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., ГК/.
Длъжникът по
договор за гледане и издръжка поема задължение, което изисква от него
трайно поведение - гледането и издръжката трябва непременно да
продължат до смъртта на прехвърлителя – кредитор. Следователно престацията, която се дължи,
взета в своята цялост, е продължителна. Изпълнението трябва да е ежедневно,
непосредствено и непрекъснато, а не епизодично / В този смисъл Решение №
6ЗЗ/01.07.2002 г. на ВКС по гр.д. № 944/2001 г., на ІІ г. о., ГК, Решение №
293/24.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 491/2008 г., на I г. о., ГК, Решение №
165/01.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 71/2009 г., на III г. о., ГК, постановени
по реда на чл. 290 ГПК/. Задължението е неделимо, поради което е
недопустимо да се дели по обем и на периоди /Решение № 412/30.04.2009 г. на ВКС
по гр.д. № 1512/2998 г., на I г. о., ГК; Решение № 95/12.02.2010 г. на ВКС по
гр.д. № 699/2009 г., на IV г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
Обемът и съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка следва да се определят от
постигнатото между страните съгласие, като при тълкуването на волята на
страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се
изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на
дължимата издръжка и грижи, се дължат цялата
необходима издръжка и всички необходими грижи /в този смисъл Решение
№ 343 от 26.05.2004 г. по гр. д. № 609/2003 г., II г. о. на ВКС, Решение №
26/06.02.2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г., ІІ г. о. на ВКС, Решение №
70/05.07.2011 г. по гр. д. № 612/2010 г. на ІІІ г. о. ВКС, Решение №
82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. ІV г. о. на ВКС/.
Ако в договора задължението на
приобретателя е описано като "издръжка и гледане",
издръжката включва изцяло храна, режийни разноски,
дрехи и други според нуждата на прехвърлителя /без оглед на възможността му да
се издържа сам от имуществото и доходите си/ и полагане на грижи за здравето,
хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и
възможностите му да се справя сам /виж Решение №
20/22.07.2015 г. по гр. д. № 1853/2014 г. IV г. о. на ВКС/.
Освен това длъжникът по задължението за гледане и
издръжка трябва да достави на кредитора непосредствено задоволяване на
неговите нужди, или дължи гледане и издръжка в натура. Натуралната престация на приобретателя включва всички
действия по осигуряване на нормален бит и домакинство, за здравословното
състояние и личната хигиена на прехвърлителя, както и такава с нравствен
елемент – уважение, внимание. Обемът на задължението за издръжка зависи от нуждите на прехвърлителя, тя се
дължи в пълен обем, независимо от това, че прехвърлителя разполага и със свои
средства и би могъл да се издържа от тях. И това е така, тъй като
дължимата издръжка по алеаторния договор не се подчинява на правилата за издръжката, уредени в Семейния кодекс.
Противоположен извод би противоречал на възмездния характер на алеаторния
договор и би се стигнало до това приобретателя да получи недвижим имот без да
престира нищо от своя страна.
В случая e налице волеизявление
на съдоговорителите досежно обема на уговореното задължение – както вече бе
посочено, постигнато е съгласие приобретателите да осигуряват
цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя – да му осигурят спокоен и нормален живот какъвто е водил преди сключване на договора. Релевантно при преценката изпълнявани ли са
поетите от ответниците
М.М. и В.П. задължения е и обстоятелството какъв е бил
обичайният живот на прехвърлителя – от значение е стандартът му на
живот към момента на сключване на договора и налице
ли е промяна в нуждите му след този момент. Следователно, не е уговорен
конкретен обем от грижи и издръжка, поради което при изпълнение на
непаричното задължение е следвало да се задоволят обичайните битови и социални
нужди на праводателя, съобразени с неговото
здравословно състояние, респ. с неговата възраст.
Безспорно е по делото, че В. П.А. /родена на ***г./ с оглед възрастта си след
сключване на договора се
е нуждаела от спокойна и нормална атмосфера на живот, добри взаимоотношения, помощ при водене на
домакинството, както и осигуряване на медицинска помощ, която несъмнено е
възниквала с оглед обстоятелството, че е имала здравословни проблеми /според
приетите като доказателства по делото епикризи/. Безспорно
е по делото, че през този период в едно домакинство с нея живеела майката на
страните –Б., която полагала денонощи грижи за прехвърлителката
до нейната смърт.
В процесния договор не е уговорено задължение за допълване
на издръжката или за подпомагане на прехвърлителя в издръжката му, а е
поето задължение за цялостна издръжка. Обемът на задължението за грижи
зависи единствено от нуждата на прехвърлителя от грижи и от възможността му да
се справя сам, тоест не се дължат грижи, които последният
е в състояние да положи сам за себе си и за своето домакинство. Задължението на
приобретателя да предоставя издръжка и да полага грижи е лично и е
корелативно свързано с правото на прехвърлителя да го изисква и получи.
В разглеждания случай по искане на
страните са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите – Г.Т.М.– личен лекар на прехвърлителя.Б.А.Б. и С.Н.Ш./по
искане на ищеца/ и Ц.Б.Ц.и Л.К.С./по искане на ответниците-приобретатели/.
Влошеното
здравословно състояние на прехвърлителката след сключване на договора и нуждата
й от постоянни грижи се установява и от събраните гласни доказателства.
Разпитан по делото е личния й лекар –д-р Г.Т.М.. Той разказва, че през
последната година от живота й здравословното състояние на В. А. се влошило с
оглед на съществуващото й онкологично заболяване и получената фрактура от
падане. Сочи, че прехвърлителката била трудно подвижна, затова до здравната
служба ходела с придружител, най-често снаха йБ., с която живеели заедно.
Лекарят има лични впечатления, че през последната година двете били откарвани
до здравната служба от З.Т., която е съпруга на ищеца А.М.. Свидетелят твърди,
че през последната година от живота е ходил два пъти на домашни посещения, при
които в къщата освен прехвърлителката са били снаха йБ., а при посещението на
17.08.2016г. тям е била и нейната дъщеря.
Според личния лекар прехвърлителката въпреки заболяванията си била в
сравнително добро състояние. Движела се с проходилка и имала постоянна нужда от грижи, като през последните месеци
от живота си била неподвижна.
От свидетелските показания наБ. А.Б.,
снаха на прпехвърлителката, се установи, че двете с живеели в малка къща, която
била в общ двор с тази на синовете й-А. и М., страни по делото, като
физическите грижи да домакинството – готвене, ппране, чистене се поемали от
нея. През последната година от живота си
В. се движела с два бастуна, а през подследните месеци с инвалидна количка.
Претърпяла две тежки падания. Свидетелката се грижела да й дава лекарствата и
да и помага в ежедневните нужди и тоалет. С лекарства ги снабдявали синът й А.
– ищец по делото и неговата съпруга З.Т., която ги карал с автомобила си до
здравната служба. Разказва, че
консумативите за домакинството ги поемала тя, а
пари за дърва е получавала от ищеца. Същата свидетелка твърди, че ответникът
М. не се интересувал от прехвърлителкато приживе, защото бил все на работа,
случвало се е да пазарува понякога, но нинаги му е давала пари за това. За вторият ответник В.П. твърди, че след
2015г. идвала няколко пъти да види баба си, като й носела дребни неща за
почерпка. За разлика от нея – майка й Л.я осещавала почти всеки ден, като два
пъти е оставала и да пренощува.
От свидетелските показания на Ц.Б.Ц.,
която живеела на семейни начала с ответника М.М. в един двор с прехвърлителката
в периода от от 2003г. до месец юли 2017г. също се уставовява, че
здравословното състояние на прехвърлителката последните години от живота й било
влашено. Твърди, че в резултат на претрпените инциденти не е можела да се обслужва
сама. Заявява, че ежедневните грижи се поемали от дъщерята на прехвърлителя - Л.,
а консумативите се заплащали от двамата братя. Разказва, че тя и ответника М.
пазарували с техни средства, също и живеещата в къщата Б. пазарувала когато
вземала пенсия. В същия смисъл са и показанията на свидетелите на ответниците С.
Н.Ш.и Л.К.С..
Основателността на исковата претенция се установява от
всички събрани по делото гласни доказателства. На първо място въз основа на взаимно подкрепящите се показания на всички
свидетели се установява, че прехвърлителката В. А. е имала здравословни проблеми, поради
което се е нуждаел от непрекъснати и ежедневни грижи. От показанията на всички разпитани свидетели се установява, че прехвърлителката е живеел в отделна
къща , която е в общ двор с къщите на ищеца А.М. и на ответника М.М..
Установява се нбезспорно от азпита на всиччки свидетели, че
прехвърлителя и снаха й св. Б.Б. жвивеели заедно св едно
домакинство като свидетелката полагала постоянни грижи за прехвърлителя. Установено е че през последните
две годии от живота й, период, който съвпада с действието на алеаторния
договор, здаравословоното състояние на прехвърлитея се влошило. Не се спори от страните, че постоянни грижи за нея
полагали свиделката Б.
и дъщеря й Л., която идвала всеки ден. Настоящият съдебен състав приема, че показанията на посочената свидетелка следва да
бъдат кредитирани като ясни, убедителни, житейски
логични и неопровергани от останалия доказателствен материал по делото, за
което съобразява на първо място обстоятелството, че свидетелката е живяла в
един една
къща и едно домакинство с покойната прехвърлителка,
общувала денонощно
с нея и има преки наблюдения относно начина им на живот. На второ място, съобщеното от
свидетелката се подкрепя от показанията на свидетеля
- д-р Георги
Миндов и от показанията на останалите свидетели, които не са членове на
семействота - свидетелката С.Н.Ш.и свидетелката Л.К.С.. Не се спорно по делото, че
средствата за издръжка на прехвърлителя се поделяли между живеещата с нея снаха
и двама й сина - ищеца А.М. и ответника М.М., който от време на време купувал хранителни продукти и лекарства за баба си. Като това се установява от
показанията само на свидетелката Ц., която е живеела на семейни
начала в този период с
ответника М..
От съвкупния анализ на доказателствата по делото се
установява, че
след слючване на алеаторния договор ответникът М.М. не е полагал лични грижи за прехвърлителя В. А., има данни, че епизодично е давал средства за
закупуване на храна и лекарства. Установено е несъмнено и че ответникът В.П. освен, че не
е полагала грижи за прехвърлителката, не е давала и средства за
издръжка, която е била необходима, за да се справи при влошеното си
зздраословно състояние.
От показанията на разпитаните пред СРС свидетели не може да се достигне до
категоричен извод, че от момента на сключването на
договора до смъртта на прехвърлителя, ответникците са полагали ежедневни, непосредствени и
непрекъснати грижи за В. О.. Всички свидетелски показания
обективират субективни възприятия относно полаганите от приобретателите грижи и внимание, но не и по отношение на обстоятелството, че ответниците са се грижили и издържали кредитора през последните месеци
преди нейната смърт.
Разпитаните
по искане на ответниците свидетели нямат преки и
непосредствени впечатления относно обстоятелството
как е била гледана и издържана през последните месеци от нейния живот, когато с оглед на тежкото
заболяване се е нуждаела от денонощни грижи, изрязващи се в полагане на
личен труд в домакинството за поддържане на хигиената в жилището, приготвяне на топла храна и напитки и пр., закупуване на
продукти и вещи от първа необходимост, както и най – вече лекарства и
медицинска апаратура. Индиция за това, че единствено майката на страните –Б. се е грижела за прехвърлителката през последните месеци от нейния живот са и представените по
делото па делото
пълномощни, с които е получавала пенсията й, представлявала я е пред държавни
институции, като социални грижи и пред личен лекар. По тези обстоятелства,
установени по делото страните не спорят. Неблагоприятните изменения в
здравословното състояние на прехвърлителя след сключване на алеаторния
договор не са
основания за неизпълнение и освобождаване от отговорност на длъжниците. Същността на договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане изисква преди всичко от длъжниците да се приспособят към кредитора. Заедно с това те трябва да търпят последиците и на физическите и
психическите болезнени прояви, които могат да се проявят с течение на времето у
прехвърлителя. Алеаторността на облигационното
правоотношение прави неизвестно при сключването на сделката, както неговата
продължителност, така и промяната с течение на времето на нуждите на
прехвърлителя, включително и неговото физическо, психическо и емоционално състояние /виж Решение № 24 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 5287/2007 г., IV г. о. /. Следователно, за да подсигури "спокоен и
нормален живот", какъвто прехвърлителят е водил до момента на сключване на
процесния алеаторен договор – 2015 г., ответниците е следвало
да полага лично,
трайно,
постоянно и непрекъснато по-големи грижи, отколкото би се нуждаел един човек
със здрав организъм съобразно възрастта, на която е бил кредиторът.
Тъй като в съществен период от време, през което, съобразно
своето тежко здравословно състояние, прехвърлителят е имал нужда
от издръжка и грижи, двамата ответници не са доказали да са осъществили изпълнение, отговарящо по обем и
качество на уговореното в процесния договор, е налице неизпълнение на
договорното задължение от ответника, като
неизпълнението не е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, поради което е възникнало
потестативното право на наследника на изправния кредитор с едностранно
волеизявление – чрез предявяване на конститутивен
иск, да развали процесния двустранен договор в частта, в която е прехвърлена съответвната на наследствената му
квота идеална част от част
от правото на собственост върху процесните имоти имоти.
В резултат на
развалянето на алеаторния договор, което има обратно действие на основание чл.
88, ал. 1 от ЗЗД, придобитите от ответниците имоти за частта, в която се
разваля се връщат в наследствента маса на В. А.. Предвид на това настоящият
състав счита, че първостепенният съд правилно е отчел факта, че развалянето на
сключения алеаторен договор има ретроактивно действие, в резултат на което
правото на собственост върху процесните имоти се възстановява с обратна дата в
патримониума на прехвърлителя – В. А., респективно на нейния наследник - ищец
по делото. По делото е несъмнено установено, че наследодателят на ищеца е
притежавала правото на собственост върху имотите към момента на сключване на
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, обективиран в Нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давност № 3, том IX, дело № 597/1972 г. на Нотариус, при Софийска нотариална
служба към четвърти районен съд. С оглед на изложеното и след като се отчете
обстоятелството, че по делото не се спори, че ищецът – А.В.М. е наследник по
закон на прехвърлителя В. А. се налага извод, че ищецът е доказал, че е
придобил право на собственост върху имота. Следователно правилно първоинстанционния съд е
приел, че въззиваемата страна- ищец е доказали наличието на първата
предпоставка на ревандикационната претенция. На следващо място в хода на
процеса е доказано при доказателствена тежест за ищците, че ответниците - М.В.М. и В.Й.П. пражняват фактическата
власт досежно идеалните части, полагащи
се на ищеца, върхи имотите без основание. Следователно съдът приема, че по
делото е установена пасивната материалноправна легитимация на ответниците да
отговарян по предявения срещу тях иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
С
оглед на изложените аргументи съдът приема, че въззимаевмата страна -ищец при
условията на пълно и главно доказване е доказали в хода на съдебното
производство кумулативните предпоставки, обуславящи основателността на
предявената от него ревандикационна
претенция, а именно, че е са легитимирани собственици на процесните имоти: 1/28
ид.ч. от Поземлен
имот с идентификатор 68134.8580.14 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-61/27.09.2010г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. София, район „Кремиковци“, квартал Враждебна, местността „Цигански гробища“, с площ от 3386 кв.
м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване
– нива; 1/8 ид.ч. от Поземлен имот с
идентификатор 68134.8555.13 по Кадастралната карта и
кадасстралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-61/27.09.2010г. на Изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в гр. София, район „Кремиковци“, квартал Враждебна, ул. „********с площ по
нотариален акт от 2500 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване с номер по предходен план:13,
както и 1/4 ид.ч. от построената в
този имот Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 68134.8555.13.2 по Кадастралната карта и кадасстралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-61/27.09.2010г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. София, район „Кремиковци“, квартал Враждебна, ул. ********, със застроена
площ от 73 кв. м., състояща се от стая, кухня, баня и сайван., както и че към момента ответниците упражняват
фактическата власт върху принадлежащите на ищеца идеални части без правно
основание. По тези аргументи са налице кумулативните елементи на
ревандикационната претенция и предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС се
явява основателен.
С оглед на изложените съображения и
поради пълно съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
С
оглед изхода на делото и на
основание чл.78,ал.3 от ГПК, а въззиваемият -
ищец има правото на разноските, направени от тях във въззивна инстанция в размер на 1800 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Настоящият състав на
въззивния съд намира за неоснователно възражението на въззивника по чл. 78, ал. 5 ГПК
– за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемите, като съобрази , че то е за водени два иска, фактическата и правна
сложност на делото.
Воден от горните мотиви, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 204002 от 28.08.2019г., постановено по гр.
д. № 4125/2017г., Софийският районен
съд, 118-ми състав.
ОСЪЖДА
М.В.М., ЕГН **********,*** и В.Й.П., ЕГН **********,*** да заплатит
А.В.М., ЕГН **********,*** - сумата от 1800 лв. - разноски за въззивна инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.