Определение по дело №1924/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1160
Дата: 19 юли 2022 г. (в сила от 19 юли 2022 г.)
Съдия: Мариана Михайлова Михайлова
Дело: 20227180701924
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 19 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

1111.jpg

     

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1160

 

гр. Пловдив, 19 юли 2022 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

разгледа докладваното от Председателя ч. адм.дело № 1924 по описа за 2022 год. и взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 60, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба, предявена от „АЛЕКС КРИС 04“ ЕООД, ЕИК *********, с посочен съдебен адрес: гр. ***** , представлявано от управителя С.А.К., против Разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на принудителна административна мярка (запечатване на обект и забрана за достъп до същия), обективирано в Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-75-0449886 от 12.07.2022г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас при Централно управление /ЦУ/ на Националната агенция по приходите /НАП/.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се иска неговата отмяна, както и спиране на допуснатото предварително изпълнение до окончателното решаване на спора по същество на основание чл. 60, ал. 5 от АПК. Конкретните съображения в тази насока се свеждат до обстоятелството, че неиздаването на фискален бон от ЕКАФП или ръчна бележка от кочан не е умишлено, а поради разсеяност, поради ангажимент на управителя на дружеството, свързан със здравословното състояние на член от семейството. Сочи се, че мярката се явява несъразмерна като накърнява значимо правната сфера на оспорващия, без да е налице противопоставим обществен интерес.

Ответникът - Началник отдел „Оперативни дейности” – Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок  и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

С посочената заповед е разпоредено запечатване на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – сергия за плодове и зеленчуци, находяща се в КК „Слънчев бряг“, срещу комплекс „Хермес“, стопанисвана от „АЛЕКС КРИС 04“ ЕООД, ЕИК ********* и забрана достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). На основание чл. 188 от ЗДДС във връзка с чл. 60 от АПК е допуснато предварително изпълнение на административния акт.

За да постанови този резултат, ответният административен орган е приел следното от фактическа страна:

При осъществена оперативна проверка на 10.07.2022г., в 12,10 часа на цитирания по-горе търговски обект, стопанисван от „АЛЕКС КРИС 04“ ЕООД, е установено, че дружеството в качеството му на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (наричана по-долу за краткост Наредба № Н-18/13.12.2006г. или само Наредбата) е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало и отчитало всяка извършена продажба на стоки чрез въведено в експлоатация и регистрирано в НАП ФУ (модел TREMOL S25) чрез издадена фискална касова бележка или бележка от кочан с касови бележки.

В хода на проверката е извършена контролна покупка на 0,840кг круши, 1,225кг грозде и 1,090кг праскови на стойност 14,10лв., заплатени в брой от член на проверяващия екип С.В.П.-Х.и прието от С.К., намираща се на обекта.

За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0449886/10.07.2022г. В последствие, въз основа на констатациите в протокола на 11.07.2022г. са издадени АУАН № F667104 и F667115.

При това положение е направен извод, че дружеството е извършило нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., вр. с чл. 118. ал. 1 от ЗДДС, а това съответно се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. ,.А" от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка.

В процесната заповед, ответният административен орган е включил разпореждане за допускане на предварителното й изпълнение, основано на разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС във връзка с чл. 60 от АПК, според мотивите на което предварителното изпълнение на наложената ПАМ се налага, за да се защитят особено важни държавни интереси (спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което се изразява интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство на съоръжението от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от задълженото лице доходи и размера на неговите публични задължения), да се предотврати съществуващата опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и защото от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда за фиска, а именно съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект.

Сочи се, че установеното нарушение накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика в страната и причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените от него продажби, укрива 100% от реализираните си обороти и като последица се явява неправилното определяне на дължимите налози. Неотчитането на приходите препятства контролната дейност на приходната администрация и не позволява да се установи фактически реализираният оборот от проверяваното лице. Като са преценени комуникативната локация на търговския обект, находящ се в КК „Слънчев бряг“, вида на предлаганите стоки – плодове и зеленчуци, с възможност за реализиране на високи обороти предвид множеството потенциални клиенти, постоянното търсене и ниските цени на предлаганите стоки, пасивното поведение на лицето, е прието, че с това свое поведение проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес н фискалната политика на държавата, тъй като не позволява да бъдат проверени всички реализирани обороти и като последица се явява неправилното определяне на дължимите данъци.

От събраните данни контролният орган е формирал извод, че една от целите пред търговеца е именно отклонение от данъчното облагане - което води винаги до негативни последици за фиска. Необходимостта от предварително изпълнение е обосновано с оглед начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до извършеното деяние и индиректно от степента на неговата обществена опасност.

За удостоверяване компетентността на ответния административен орган да издава актове от категорията на процесния, по делото е представена заповед № ЗЦУ-ОПР-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за НАП и чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС, началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени като длъжностни лица с компетентността да издават заповеди за налагане на ПАМ по реда на чл. 186 от ЗДДС. Представена е и заповед за назначаване на издателя на ИАА на длъжност началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“.

Въз основа на изложеното съдът съобрази следното от правна страна:

Според разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС, заповедта по чл. 186, ал. 1 от същия закон, с която се налага принудителна административна мярка /ПАМ/, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК, т.е. при наличие на предпоставките, възведени в чл.60 от АПК. Следователно, за да пристъпи към допускане на предварително изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ, административният орган следва да съобрази наличието на някои или на всички предпоставки, включени в хипотезата на тази разпоредба и да мотивира разпореждането, с което допуска предварително изпълнение, като установи, че то се налага, за да се осигурят животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

Обратно на твърденията на жалбоподателя, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията на ал. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение на процесната заповед в хипотезата на защита на особено важни държавни интереси във фискалната сфера и на трудно поправими вреди от закъснението на изпълнението.

Както вече бе казано, според мотивите на заповедта, предварителното изпълнение на наложената ПАМ се налага, за да се защитят особено важни държавни интереси, да се предотврати съществуващата опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и защото от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. В тази връзка е посочено, че предварително изпълнение на ПАМ е наложително за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения. Конкретно е посочено, че наличието на въведено в експлоатация и работещо фискално устройство /ФУВАС/ в обекта е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи или управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки, като неизпълнението на това задължение винаги води до негативни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчното облагане.

Като е отчел търговското значение на мястото на проверявания обект, вида и ниските цени на предлагани стоки и като е съобразил размера на неотчетените продажби (66,40 лв.), органът по приходите правилно е приел, че с това свое поведение проверяваното лице накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените от него продажби и като последица се явява неправилното определяне на дължимите данъци.

Трайно в съдебната практика се възприема, че за нуждите на предварителното изпълнение на наложената ПАМ следва да се прави разлика между целта на тази мярка и целта на предварителното й изпълнение. В хипотезата на чл. 60 от АПК засягането на държания интерес представлява обстоятелство, изключващо общите правила за изпълнение на административните актове, което подлежи на установяване в условията на пълно и пряко доказване от страна на административния орган. Постигане на целите на ПАМ - предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, охрана интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения, кореспондират с нормата на чл. 22 от ЗАНН и са различни от необходимостта да се премине незабавно към промени в правната сфера на оспорващия. Каза се, тази промяна може да се разпореди при обосноваване на някоя от хипотезите на чл. 60, ал. 1 от АПК, след надлежен анализ на всички релеванти за конкретния случай факти и обстоятелства, какъвто в случая е направен от страна на приходна администрация.

Констатираното в случая нарушение е неиздаване на фискален касов бон за сумата от 14,10лв. за покупката на няколко артикула, което представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. Без съмнение, тази императивна норма е в защита на особено важни държавни интереси. Съответно неспазването на това задължение води до пряко и интензивно засягане на тези особено важни държавни интереси, които изискват незабавна защита.

Освен това е необходимо да се отбележи, че вредата от нарушения на чл. 118 от ЗДДС и чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. е в размера на укритите приходи, дължимият данък върху добавената стойност, който не се внася върху стойността на неотчетените продажби и дължимият корпоративен данък, който не се внася върху неотчетените приходи от продажбите. Тази вреда настъпва с неотчитане на продажбите чрез надлежно монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство и е трудно поправима с ревизионно производство по чл. 122 и сл. от ДОПК. Изрично в чл. 60, ал. 1 от АПК е предвидено, че предварително изпълнение се допуска, за да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, както и ако от закъснялото изпълнение може да последва значителна или трудно поправима вреда. Установяването на укрити приходи от продажби, до което ще се стигне при липса на надлежно монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство за документиране на продажбите, попада в хипотезата „трудно поправима вреда” от чл. 60, ал. 1, предл. 4 от АПК. В този смисъл е и Определение № 8037 от 22.06.2017г. на Върховен административен съд, Първо отделение, постановено по адм. дело № 3336/2017 г. и други.

Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че Разпореждането за предварително изпълнение е издадено от материално компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административно производствените правила. Фактическите констатации на органите на НАП по отношение на допуснатото предварително изпълнение са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесния такъв. Това има за последица неоснователност на жалбата с която е сезиран съда. Тя ще следва да бъде отхвърлена.

Според чл. 60, ал. 5 от АПК, жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение не спира изпълнението, но съдът може да го спре до окончателното й решаване. Именно в тази връзка е направено и искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение до окончателното решаване на спора по същество. Удовлетворяването на едно такова искане (за спиране на предварителното изпълнение), предполага наличие на особено важен за дружеството интерес, който преценен и съпоставен с основанията за допуснатото предварително изпълнение, да обоснове необходимост от по-ефективна защита. В тежест на адресата на принудителната мярка е да заяви и докаже наличието на особено важен за него интерес, който да налага спиране на изпълнението на заповедта. Това в случая не е сторено, поради което съдът намира искането за недоказано, съответно за неоснователно.

Основен принцип в административния процес е принципът за съразмерност. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК въвежда забрана с административния акт и неговото изпълнение да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава актът. В случая имущественият интерес на жалбоподателя не може да се противопостави по значимост на интереса на фиска. Жалбоподателят не е посочил интереси и права, които да са засегнати повече от необходимото за целта, за която се издава актът. По тези съображения съдът приема, че предварителното изпълнение не нарушава принципа за съразмерност на мярката (обоснована с разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от АПК), със засегнатия интерес.

Изложеното до тук налага извода за липса на основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение.

От страна на ответника не е заявена претенция за присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, предвид на което и не следва да бъде присъждано такова.

 

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,     

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АЛЕКС КРИС 04“ ЕООД, ЕИК *********, с посочен съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Победа“ № 31, ет. 2, офис 6, представлявано от управителя С.А.К., против Разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на принудителна административна мярка (запечатване на обект и забрана за достъп до същия), обективирано в Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-75-0449886 от 12.07.2022г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас при Централно управление /ЦУ/ на Националната агенция по приходите /НАП/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „АЛЕКС КРИС 04“ ЕООД, ЕИК *********, с посочен съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Победа“ № 31, ет. 2, офис 6, представлявано от управителя С.А.К. за СПИРАНЕ на допуснатото предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-75-0449886/12.07.2022г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас при Централно управление на Националната агенция по приходите, до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт.

           

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: