П Р О Т О К О Л
|
02.03.2021
година |
град ПЛОВДИВ |
|
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД |
ХVІІ наказателен състав |
На втори
март, две хиляди
двадесет и първа година
В публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОРЯЗОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. НЕДЯЛКА КАЦАРОВА
2. СТАЙКА ПЕТРОВА
СЕКРЕТАР:
ТИХОМИРА КАЛЧЕВА
ПРОКУРОР:
СВИЛЕН БРАТОЕВ
Сложи
за разглеждане докладвано от СЪДИЯТА
НОХД
№ 608 по описа за 2020 година
На именното повикване в 10,00 часа се явиха.
Производството е по реда на чл.248 от НПК.
РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА ПЛОВДИВ, ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ КАРЛОВО, редовно
уведомена, изпраща представител в лицето на прокурор Свилен Братоев.
ПОДСЪДИМИЯТ И.Н.Т., уведомен от предходното
съдебно заседание, се явява лично и със защитника си АДВ. И.Д. *** – също редовно
призован.
ПОСТРАДАЛИТЕ ЛИЦА:
М.Н.Н., редовно призован, не се явява.
А.Н.К., не се явява.
Призовката му е върната в цялост с отбелязване, че не е намерен на
посочения адрес. Не е намерено и лице, на коите да бъде връчена призовката.
М.Д.М., редовно призован, не се явява.
За същия е постъпило удостоверение, че е починал.
М.И.В. – като наследник на починалото лице Е.Н.В. и самостоятелно като
пострадало лице, уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично.
К.И.К., редовно призован, чрез П.К., не се явява лично.
П.И.К., редовно призован, не се явява.
С.П.П.-К., уведомена от предходното съдебно
заседание, се явява лично.
К.Й.К., редовно призован, не се явява.
М.Х.П., не се явява.
Призовката, изпратена до същата не е върната по делото до настоящия момент.
М.В.М., уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично.
Х.Б.В., не се явява.
Призовката, изпратена до същия е върната в цялост с отбелязване, че на
конкретни дати – 29.01, 6.02, 19.02 в различни часове е посетен адреса и
адресата не е намерен.
К.И.З., редовно призован, не се явява.
Л.И.И., редовно призована, се явява лично.
С.В.Т., редовно призована, не се явява.
Х.И.М., редовно призована, не се явява.
И.Р.И., редовно призован, не се явява.
И.А.Л., редовно призована, не се явява.
А.Х.Д.-Р., редовно призована, не се явява.
И.И.Д., редовно призован, не се явява.
В.Х.Б., уведомен от предходното съдебно заседание, не се явява.
И.Н.Б., редовно призована, не се
явява.
Д.Х.Н., редовно призована, не се явява.
Н.В.Б., не се явява.
Призовката, изпратена до същия не се е върнала до настоящия момент.
Н.М.Б., като наследник на Д. И.Й. и в качеството на пострадало лице, уведомена
от предходното съдебно заседание, не се явява.
ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ „П.“ – редовно призовано, не изпраща представител.
В.Г.А., като наследник на Л. П. К. и в качеството на пострадало лице, редовно
призована, не се явява.
К.Г.Л., като наследник на Л. П.К. и в лично качество на пострадало лице, редовно
призована, не се явява.
Д.И.Д., като наследник на починалото пострадало лице Л.Н.Д., редовно
призован, не се явява.
Ч.И.Е., като наследник на починалото пострадало лице Л.Н.Д. редовно
призована, не се явява.
Н.И.Р., като наследник на Д.Г.Р., последната като наследница на починалото
пострадало лице П.Л.Я., и като наследник на починалото лице Е.И.Р., редовно
призован, не се явява.
М.И.В., като наследник на починалото лице Н.И.В., последния като наследник
на починалото лице Е.Н.В., уведомена от предходното съдебно заседание, се явява
лично.
И.Н.В., като наследник на Н.И.В., последния като наследник на починалото
лице Е.Н.В., уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично.
К. В.М., като наследник на починалото лице В.М.В., уведомен от предходното
съдебно заседание, не се явява.
Л.И.М., като наследник на починалото лице И.В.М., редовно призован, чрез Л.У.,
не се явява.
Л.И.У., като наследник на починалото лице И.В.М., уведомена от предходното
съдебно заседание, не се явява.
Н.Т.К., като наследник на починалото лице Л. П. К., редовно призован, не се
явява.
М.С.Г., като наследник на починалите Д. И.Й. и С. И. А., не се явява.
Призовката е върната в цялост с отбелязване, че същата не е намерена на адреса.
Х.С.В., като наследник на починалите Д. И.Й. и С. И. А., редовно призована, не се явява.
М.Г.Б., като наследник на Д. И.Й. и И. М. Б., редовно призована, не се явява.
М.И.Б., като наследник на Д.И.Й. и И. М. Б., редовно призован, не се явява.
Т.И.Б., като наследник на Д. И.Й. и И. М. Б., редовно призован, не се
явява.
И.Н.Ц., като наследник на починалото лице Н. И. Ц., редовно призован, не се явява.
М.Н. Ц., като наследник на починалото лице Н. И. Ц., редовно призована, не се явява.
М.Д.Б.-А., като наследник на починалата А.К., редовно призована, не се явява.
Ц.И.Й., като наследник на починалия Й.Т.Й., който е наследник на починалата
Д. И.Й., редовно призована, не се явява.
Т.Й.Й., като наследник на Й.Т.Й., който е
наследник на починалата Д. И.Й., редовно призован, не се явява.
По делото е постъпил договор между Дом за стари хора Св. Марина – гр. Карлово
и лицето Н. П.. Същият не е сред наследниците на Т.Й.Й.,
поради което и съдът е разпоредил призовката до пострадалият Й. да бъде връчена
чрез неговите близки. Призовката за настоящото съдебно заседание е връчена чрез
неговата майка Ц.И..
М.Й.Д., като наследник на починалия Й.Т.Й., който е наследник на починалата
Д.И.Й., нередовно призована, не се явява.
Призовката, изпратена до пострадалата Д. е върната в цялост с отбелязване,
че същата не живее на адреса. За същата е изискана справка за задгранични
пътувания, от която е видно, че тя се намира в чужбина и няма влизания в
страната.
Молбите на пострадалите за конституиране като граждански ищци и частни обвинители
са докладвани по делото в предходно заседание.
ПРОКУРОР: Намирам, че след обстоятелствата, които съобщи съда, че конкретни
лица, които не мога конкретно да изброя, не са намерени на посочените от тях
адреси, тези факти попадат в хипотезата на чл.247в ал.3 НПК а именно че след
като те не са намерени на посочените от тях адреси за призоваване съдебното
заседание не следва да се отлага делото. Тоест следва да се даде ход на
разпоредителното заседание.
АДВ. Д.: Аз считам, че не следва да се дава ход, тъй като е видно че
пострадалото лице М.М. е починал. Смятам, че би
следвало да се положат усилие да се открият неговите наследници и да им се
разяснят правата за участие в разпоредителното заседание.
ПРОКУРОР: Закона изисква това да бъде извършено, но аз предоставям на съда
да прецени.
ПОСТР. М.В.: Да се даде ход на разпоредителното заседание. Да се потърси
отговор от уведомените защо не се явяват.
ПОСТР. П.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОСТР. И.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОСТР. М.В.: Да се даде ход на разпоредитолното заседание.
ПОСТР. И.В.: Да се даде ход на разпоредителното засадение.
ПОСТР. М.М.: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
ПОДС. Т.: Поддържам становището на адвоката ми.
Съдът, след съвещание счита, че в днешното съдебно заседание следва да бъде
даден ход на разпоредителното заседание. В множеството съдебни заседания до
настоящия момент съдът се е постарал да уведоми по всякакъв начин пострадалите
лица по делото за правата им. М.М. изначално е
уведомен за правата си при насрочване на делото, като по негово решение неколкократно не се е
явявал в съдебните заседания, което не е нарушило неговите права да узнае
правата си и ако преценида ги упражни. Ето защо съдът счита, че не е
процесуално нарушение да даде ход на разпоредителното заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕ СЕ самоличността на подсъдимия:
И.Н.Т. - роден на *** ***, с постоянен адрес ***, ….., български гражданин, с висше образование, управител на „И. – Т., ООД, женен, неосъждан,
ЕГН **********.
Съдът разясни на подсъдимия правото му
да участва в обсъждането на въпросите, предмет на разпоредителното заседание,
както и правата му по чл. 55 НПК.
ПОДС. Т.: Разбирам правата си.
ПРОКУРОР: Получих съобщение за насрочване на разпоредително заседание,
ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомен за въпросите по чл.
248, ал. 1 НПК, преди вече от 7 дни.
ПОСТР. М.В.: Получих съобщение за насрочване на разпоредително заседание,
ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомен за въпросите по чл.
248, ал. 1 НПК, преди вече от 7 дни.
ПОСТР. П.: Получих съобщение за насрочване на разпоредително заседание,
ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомена за въпросите по чл.
248, ал. 1 НПК, преди вече от 7 дни.
ПОСТР. И.: Получих съобщение за насрочване на разпоредително заседание,
ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомена за въпросите по чл.
248, ал. 1 НПК, преди вече от 7 дни.
ПОСТР. М.В.: Получих съобщение за насрочване на разпоредително заседание,
ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомена за въпросите по чл.
248, ал. 1 НПК, преди вече от 7 дни.
ПОСТР. И.В.: Получих съобщение за насрочване на разпоредително заседание,
ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомен за въпросите по чл.
248, ал. 1 НПК, преди вече от 7 дни.
ПОСТР. М.: Получих съобщение за насрочване на разпоредително заседание,
ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомен за въпросите по чл.
248, ал. 1 НПК, преди вече от 7 дни.
АДВ. Д.: Получих съобщение за насрочване на разпоредително заседание, ведно
с препис от разпореждането на съда, и съм уведомен за въпросите по чл. 248, ал.
1 НПК, преди повече от 7 дни.
ПОДС. Т.: Получих съобщение за насрочване на разпоредително заседание,
ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомен за въпросите по чл.
248, ал. 1 НПК и за правата по чл. 247б от НПК.
Съдът разясни на страните разпоредбата
на чл 248 ал. 3 от НПК.
ПРОКУРОР: Разбираме преклузията на чл. 248 ал. 3
от НПК.
ПОСТР. М.В.: Разбирам смисъла на тази разпоредба.
ПОСТР. П.: Разбирам смисъла на тази разпоредба.
ПОСТР. И.: Разбирам смисъла на тази разпоредба.
ПОСТР. М.В.: Разбирам смисъла на тази разпоредба.
ПОСТР. И.В.: Разбирам смисъла на тази разпоредба.
ПОСТР. М.: Разбирам смисъла на тази разпоредба.
АДВ. Д.: Разбираме преклузията на чл. 248 ал. 3
от НПК.
ПОДС. Т.: Разбирам смисъла на тази разпоредба.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на страните правата им
по чл. 274 и чл. 275 НПК, а именно – правото им на отвод срещу състава на съда,
прокурора, защитниците и съдебния секретар, както
и възможността да правят искания по доказателствата и реда на съдебното
следствие.
ПРОКУРОР: Нямам искания за отводи.
ПОСТР. М.В.: Нямам искания за отводи.
ПОСТР. П.: Нямам искания за отводи.
ПОСТР. И.: Нямам искания за отводи.
ПОСТР. М.В.: Нямам искания за отводи.
ПОСТР. И.В.: Нямам искания за отводи.
ПОСТР. М.: Разбирам смисъла на тази разпоредба.
АДВ. Д.: Разбираме преклузията на чл. 248 ал. 3
от НПК.
ПОДС. Т.: Разбирам смисъла на тази разпоредба.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ
ПО ЧЛ. 248, АЛ. 1 НПК.
ПРОКУРОР:
Считам, че делото е подсъдно на РС – Пловдив, поради отводите на съдиите от РС
– Карлово. Няма основание за прекратяване или спиране на съдебното
производство. На досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са
довели до нарушаване на правата на подсъдимия или на пострадалите лица. Мисля, че
подсъдимия няма мярка за процесуална принуда с оглед продължителния период от
време. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, нито
за привличането на резервен съдия или съдебен заседател, както и за
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на
съдебни следствени действия по делегация. Разглеждането на делото по особените
правила е прерогатив на страната, която изпълнява функцията на защита.
Моля да се
насрочи делото за разглеждане по общия ред.
АДВ. Д.: Делото е подсъдно на съда. Няма основание за прекратяване или
спиране на производството.
В хода на досъдебното производство обаче са допуснати съществени отстраними
процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правото на защита и те са
в три насоки. 1. Нарушенията са допуснати с описанието на продължаваното
престъпление. 2. Нарушенията са свързани с нарушаване на чл.154 ал.2 НПК,
вменяващ задължение на органа да се мотивира защо приема една експертиза и защо
отхвърля другата и 3. Някои обстоятелства в обвинителния акт са описани
противоречиво и не става ясно какво точно иска да каже прокуратурата.
По първото нарушение, по отношение на продължаваното престъпление, следва
да се каже, че основната характеристика на продължаваното престъпление по чл. 26 НК, която го различава съществено от множеството престъпления по чл.23 и чл.25 НК се изразява в това, че е прието осъществяването на множество изпълнителни
деяния на една усложнена престъпна дейност да се приема като едно престъпление.
В същата насока чл.26 гласи, че продължаваното престъпление се извършва не с
едно, а с две или повече деяния, които осъщствяват един състав на едно и също
престъпление, извършени са през продължителни периоди от време, при еднородност
на вината и при всяко едно последващо деяние се явява, от обективна и
субективна страна, продължение на предходното. Обвинителният акт, основното му
предназначение, е да формулира обвинението така, от гледна точна на предмета на
доказване, че да определи участието на обвиняемия в извършеното престъпление и
самото престъпление. В тази насока се поставят основните рамки на
доказателствения процес и осъществяване на правото му на защита.
В конкретния случай би следвало в
обстоятелствената част на обвинителния акт да се посочат факти, които обуславят
съставомерността на деянието. Би следвало да се посочат времето и мястото на
извършване на деянието, а смятам че такива не са посочени в обвинителния акт.
Като начало се фиксира, че това е станало от месец май до месец септември. Не
става ясно месец май от началото ли, от средата ли или от края. Също така и за
месец септември не се знае. Това са дълги периоди от време. Освен това
отделните деяния трябва дабъдат индивидуализирани по време. С оглед на това да
може да не се нарушава правото на защита. В тази насока ще посоча някои съдебни
решения, които приемат че непосочването на деянията по време съставлява
същесвено процесуално нарушение. Решение № 220/ 1988 г. на 2 нак. отделение на
Върховния съд, Решение №110/2011 г. на 2 нак. отделение на ВКС, Определение № 475/01.08.2016
на ПОС по ВЧНД № 134/2016 г.
Не бих приел евентуално възражение от старана на прокуратурата, че е минало
много време и тези неща не могат да бъдат установени и индивидуализирани, тъй
като първата жалба е постъпила в прокуратурата на 07.07.2009 г., а също такава
жалба е постъпила и в полицията, като подалият жалбата К.З. е съобщил, че в
момента трактори разорават лозята. Получава се така, че със знанието на
компетентните органи се оре четири месеца на главен път и не се взима никакво
отношение.
По отношение на второто нарушение, което е извършено според мен – в
хода на досъдебното производство са
назначени три съсдебно оценъчни експертизи, като втората експертиза според мен
правилно прокуратурата е направило обобщаваща, с оглед улесняване на страните
да се запознят с матеиралите по делото. Третата експертиза, която е повторна се
състои от две части. От номер 1 до 6 е отговорено на защитата по поставените въпроси
като вещото лице е дало заключение, че не може да бъде изготвена експертиза на
унищожените лозя, тъй като е минал периода на плододаване на лозята. Наредбата,
по която се извършва оценката, няма друга методика за да изчислява лозя, които
са с минал период на плододаване. Независимо от това обаче във втората част
експертиза е извършена оценка, като е прието че лозята са встъпили в период на плододаване през 1995 - 1998 година. Това означава, че тези
лозя са засети през 1992 - 1995 година, защото периода на плодоване според
наредбата за базисните цени - чл.4 ал.2 е тригодишен. Няма как тези лозя, след
като в първата част са приети, че са на 50 години, в един момент да бъде прието,
че са на много по-малко години. В тази насока, вещото лице ще бъде разпитано,
но прокуратурата дължи отговор и разяснение защо приема това заключение, като
има такива съдебни решения, в които даже се казва, че немотивирането за
отхвърляне на дадена експертиза е съществено нарушение, тъй като нарушават
правото на защита. Такова е Решение № 118/2017 г. на ВКС, 1 нак. отделение.
В Решение № 158 /2012 годи на ВКС е посочено, че когато органа на назначаване
на експертизата е решил да не приема дадено заключение той трябва да изложи
правни мотиви, а не житейски.
По отношение на третото нарушение твърдяно от мен, че има факти, от които
не става ясно какво е икала да каже прокуратурата това е че в обвинителния акт
по отношение на първия пострадал М.Н. е записано, че лозето му е на 21 години и
е в период на плододаване през 1995 година. Няма как
да е на 21 години след като е встъпило в този период на плододаване. Това би
означавало, че е засято през 1992 година и към момента на извършване на
деянието – 2009 година няма как то да е на 21 години.
Аз ще ви моля да приемете, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
На този етап няма да обсъжадм другите точки по разпоредителното заседание.
ПРОКУРОР: Намирам, че разпоредбата на чл.249 ал.4 т.1 НПК дава дефиницията
на така наречените процуални нарушения, които не просто са нарушения, а имат и
последица от ограничаване на конкретни процесуални
права, а именно обвиняемият да разбере за какво е обвинен, да дава обяснения,
да участва в прзиводството, да има защитник. Има една особеност за лица, които
не знаят български език, но тук случаят не е такъв. Вижда се, че всички тези
изискваня са спазени. В такива моменти
аз имам готова теза, че защитата много превратно тълкува Тълкувателно решение №
2/2002 г. което слага основните рамки и изисквания когато следва да се потърси
отговор на въпросът дали има нарушени процесуални права и дали те отгговарят на
второто изискване поставено в това тълкувателно решиение. Тоест, ако те са
допуснати, дали са сериозни и принципа е следния: Само когато конкретни
процесуално-следствени действия, които задължително трябва да се извършат, не са
извършени и са изброени: привличане като обвиняем, предявяване на разследване,
само тогава те са от този характер, че да имат тази последица –да са не просто
нарушения, а това да се явяват нарушение на юридическия факт, който има за последица
тези важни нарушения. Тук вече имаме за последица обвиняемият да не е могъл да
разбере обвинението, което му е повдигнато в досъдебното производство. Това го
казвам поради възражението, че обвинителният акт не бил описан ясно и че подсъдимия
не разбирал. Основен принцип е, че в максимална степен прокурорът следва да
положи усилия в досъдебното производство, за да определи времето и мястото, но
това не е абсолютизирано, тъй като живота
е по-сложен. Има обстоятелства, поради които по никакъв начин не може
точно конкретния ден от месеца, седмицата и затова е прието, че ако са положени
максимални усилия да се уточни тази дата, но по някаква причина, водейки се от
принципа, че трябва това да съответства на обективната действителност, това не е
сторено, това не може да се счита за нарушение. Не искам да затруднявам съда,
но за едно от престъпленията – за самоуправството, там буквално даже и в часове
са изписани всички обстоятелства, свързани с време и място, има и конкретно
поведение и присъствие на подсъдимия. Съществуват правила в процесуалния
кодекс, които са свързани, с това което е повод за възражение на колегата, че
виждате ли всички обстоятелства, които са свързани с немотивиране защо не се
приема една експертиза, защо се приема друга. Изрично е казано, че извън тези
правила не е допустимо да се остави за нарушение на процесуалните правила
всички тези правила, свързани с твърдени нарушения за събиране на доказателства,
оценка на тяхната относимост. Във всяко едно постановление, с които на
досъдебното производство са назначавани тези експертизи е описано по каква
причина се счита, че е необходимо да се направи допълнителна експертиза,
повторна експертиза и никъде не е написано, че задължение на прокурора е да
пише защо приема една експертиза, а друга не.
Моля да отхвърлите възраженията на защитата.
ПОСТР. П.: По въпросите на разпоредителното заседание, аз отговарям по
аналогичен начин на отговора на прокурора.
ПОСТР. Л.И.: Достатъчно време вече една година се явявам на съд, губим си
времето, средствата и възможностите и е крайно веме е това да се реши. Има
престъпление, явно е. Има достатъчно доказателства, че е направено и съдът
трябва да се произнесе, защото това размотаване е вече фарс. Налице са
предпоставките да се започне вече делото.
ПОСТР. М. В.: Съгласен съм с прокурора.
ПОСТР. В.: Също съм съгласна с прокурора.
ПОСТР. В.: Поддържам казаното от прокурора.
ПОСТР. М.: Да се даде ход на делото.
Съдебният състав, след съвещание, като изслуша страните и като съобрази
материалите по делото, за да се произнесе при обсъждане на посочените в чл.248
ал.1 т.1 - т.8 вкл. от НПК въпроси, прие за установено следното:
Делото е подсъдно на съда.
Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Съдът счита обаче, че в хода на досъдебното производство са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
на процесуалните права на обвиняемото лице. Такива отстраними съществени
процесуални нарушения, допуснати в досъдебното производство, съдът констатира и
извлича като липса на част от факти и обстоятелства в описателната част на
обвинителния акт, относно начина на извършване на престъпленията, за които е
предаден на съд подсъдимия. При описание на отделните пострадали и деяния на
л.8 долу /горе номер 10/ в абзаца, описващ пострадалата Л.И.И.
е посочено, че „пострадалата, минавайки по пътя Карлово-Пловдив ,...видяла,че целият
масив е разоран. Това обаче не е обвързано с конкретен времеви период. В същия
този абзац отново се посочва, че на И. й било предложено от фирмата на И.Т. да
сключи Договор за аренда, като тя се съгласила. Не става ясно, обаче по никакъв
начин конкретно от кой й е направено това предложение, тъй като няма как
фирмата да и отправи такова предложение. Съгласието й било ли е оформено
писмено или не. Просто се маркира, като изречение, без да се изясни конкретно. Пак
в този абзац и в почти всички останали при описание на отделните пострадали и
масиви се вписва, че собствениците са разбрали от съседи, че И.Т. е разпоредил
да изкоренят масивите, но кои са тези съседи, станали ли са известни по делото
отново няма описание. Отново се прави само маркиране на това обстоятелство. На
страница 19 долу /21 горе/ в предпоследния абзац се посочва, че „от един от
трактористите В. разбрал,че те са изкоренили лозята, но били изпратени от шефа
им И.Т.". Но този факт, отново е само маркиран, без да е описано кой е
този тракторист и известен ли е той по делото. По отношение на пострадалата А.Д.
л.12 от OA се
посочва,че А.Д. подала жалба в полицията, тъй като другите наследници били в
чужбина,без да се упомене кои са тези други наследници. Като приключва с
описанието на отделните пострадали представителят на РП - Карлово започва да
описва взаимоотношенията между пострадалия А.К. и обв.
Т. като прави разработка на това какво е направил подс.
Т. и след това е описал, че е извършил престъпление по чл.323 от НК. Описва, че
от субективна и от обективна страна е извършил престъпление по чл.323, а след
това описва извършените множество експертизи една след друга. И накрая прави
извод, че Т. е извършил от обективна и от субективна страна престъпления по
чл.323 и чл.216 от НК. Всичко това, обаче независимо от обемния обвинителен акт не отговаря на
изискванията на чл.246 от НПК, досежно описанието на
извършеното от подс. Т. престъпление по чл.216 от НК.
Не става ясно кои са конкретните действия от обективна страна, които той е
извършил, за да счете РП - Карлово, че е извършил деянията по чл.216 от НК, не
е описано как, с какви действия подс. Т. е осъществил
състава на престъплението по чл.216 от НК за всеки конкретен случай. Прокурорът
е длъжен да опише ясно и точно конкретните действия на обвиняемия от обективна
страна, обуславящи извода за извършено престъпление по чл.216 от НК. Тоест в
конкретния OA досежно описанието на елементите на
престъплението по чл.216 от НК се правят само маркирания, но не и описание на
отделните съставомерни действия на подс. Т. по
отделните деяния. Не на последно място деянията са извършени в условията на
продължавано престъпление, което също не намира конкретно и ясно описание в
обвинителния акт, а е част от състава както на престъплението по чл.216, така и
по чл.323 от НК. Ето защо съдът счита, че са налице такива неясноти, които
следва само по този начин да бъдат отстранени, а именно чрез връщане на делото.
На следващо място в обвинителния акт се използват цитати от досъдебното
производство, без обаче да става ясно конкретната воля и извод, който се прави.
Досежно цитираното за експертизите от страна на
защитата съдът няма да обсъжда доказателствата по делото по никакъв начин, но
счита, че за да бъде един обвинителен акт такъв, че подсъдимият да разбере
отделните елементи на престъпленията, той трябва да бъде описан по описания от
съда начин. Няма как съдът, със своя краен акт, да внесе тези обстоятелства и
те да бъдат научени за пръв път тогава от подсъдимия. Ето защо при така
приетите за установени допуснати нарушения на правилата съдът счита, че следва
делото да бъде върнато на представителя на РП – Карлово, а всички останали
въпроси, които подлежат на обсъждане, граждански искове и частни обвинения
следва да се направи след като този акт се стабилизира.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА, че в хода на досъдебното производство по НОХД № 608/2020 г., по
описа на РС – Пловдив, ХVІІ н.с. са допуснати отстраними процесуални нарушения,
довели до ограничаване правата на подсъдимия в настоящото производство.
ПРЕКРАТЯВА производството по НОХД № 608/2020 г., по описа на РС – Пловдив,
ХVІІ н.с.
ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални
нарушения, съгласно мотивната част на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не е окончателно и
подлежи на обжалване и протест в 7-мо дневен срок от днеспред ПОС.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10,47 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П.
СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ: 1./П.
2./П.
СЕКРЕТАР:/П.
Вярно
с оригинала!
Т.К.