Решение по дело №2663/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. П. 08.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х-ти състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

като разгледа гр. д. № 2663 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 135 ЗЗД.

Предявен е иск от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, представлявано от изпълнителните директори Д.Б.Ш. и М.В.-прокурист, със седалище и адрес управление: гр. София. бул. “Околовръстен път” № 260, представлявано от Адвокатско дружество "Чаталбашев. Петкова и И.". БУЛСТАТ: *********. чрез адвокат Х.И.- САК, със съдебен адрес:*** срещу „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., общ. П., обл. П.. УЛ. С.Ш. №** представлявано от А.Д.Е., в качеството му на едноличен собственик на капитала, А.Д.Е., ЕГН **********, с адрес: ***; Л.С.Е., ЕГН **********, с адрес: ***; В.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***; И.Т.Х., ЕГН:**********, с адрес: ***, С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ: чл. 135 от ЗЗД и при условията на евентуалност чл. 26. ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 124 ГПК.

В исковата молба е отправено искане, съгласно посочения петитум, съдът да постанови решение, с което да обяви сключената на **г. с Договор за прехвърляне на вземане сделка между лицата „А.“ ЕООД, ЕИК *********. А.Д.Е., Л.С.Е. и В.А.Д. - като цеденти, и И.Т.Х. - като цесионер. за недействителна по отношение на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК000694749. При условията на евентуалност, се моли съдът да постанови решение, с което на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД да обяви за нищожен Договор за прехвърляне на вземане от **г., сключен между „А.“ ЕООД, ЕИК *********, А.Д.Е.. Л.С.Е. и В.А.Д. - като цеденти и И.Т.Х. - като цесионер, поради привидност на сключената сделка и/ или поради липса на съгласие от страна на един или повече цесионери. Претендират се и съдебни и деловодни разноски по водене на делото, включително и такива за адвокатско възнаграждение.

В обстоятелствената част на исковата молба са посочени обстоятелствата, на който ищецът основата исковата си претенция, а именно: че по силата на ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ, продукт „БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ”, №******/17.10.2007г„ сключен между „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Цар Освободител“, № 14, ЕИК *********, представлявано от търговските пълномощници А.Й.А. и З.Г.А., упълномощени от законните представители на банката с пълномощно peг. №**** от 08.06.2004г. на нотариус Д.Т., peг. №*** от една страна и от друга страна - „А.“ ЕООД, ЕИК *********, банката е предоставила на Кредитополучателите кредит в размер на BGN 65 000,00 (шестдесет и пет хиляди лева) за рефинансиране на текущия инвестиционен кредит в Уникредит Булбанк АД.

Крайният срок за ползване и погасяване на кредита е бил 120 (сто и двадесет) месеца, считано от откриване на заемната сметка, която съгласно чл. 1, ал. 2 от договора и ПРИЛОЖЕНИЕ към ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ, продукт „БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ”, №******/17.10.2007г. е открита на 26.10.2007г. Кредитът, съгласно чл.2, ал.2 от договора за банков кредит, се усвоява по банкова сметка, *** „А.“ ЕООД, ЕИК: ********* чрез превод към сметка в Уникредит Булбанк АД за погасяване на дълга към тях.

За обезпечение на всички вземания на кредитора, които произтичат от така сключения договор, вкл. главницата, лихвите, таксите и комисионните, както и други разноски по предоставения кредит, е посочено, че е била учредена договорна ипотека с НОТАРИАЛЕН АКТ за ДОГОВОРНА ИПОТЕКА на НЕДВИЖИМ ИМОТ № ** том ** peг. №****дело № *** от 2007г„ както следва:

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ по нотариален акт от 310 кв.м., за който е отреден парцел **-**** и с площ по скица от 327 кв.м. в квартал 309, съгласно плана за застрояване и регулация на град П., кв. П.Р., заедно с построената ЖИЛИЩНА СГРАДА с МАГАЗИН за ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО и СКЛАДОВИ ПОМЕЩЕНИЯ със застроена площ от 115 кв.м. Към договора за банков кредит са били сключени Анекс № I от 17.01.2008г.. Анекс № 2 от 17.03.2011г„ Анекс № 3 от 20.10.2011г„ Анекс № 4 от 19.05.2012г. и Анекс № 5 от 24.06.201 Зг. По силата на т. 11 от Анекс № 2 от 17.03.2011 г. към договора за банков кредит А.Д.Е., ЕГН: ********** встъпва като съдлъжник по банковата сделка и съгласно т. 11 от същия анекс се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя към кредитора. На основание т. 9 от Анекс № 5 от 24.06.2013 г. към договора за банков кредит Л.С.Е.. ЕГН ********** и В.А.Д., ЕГН ********** встъпват като съдлъжници по банковата сделка, а съгласно т. 10 от същия анекс се задължават да отговарят солидарно с кредитополучателя към кредитора.

С решение от 01.11.2007г е посочено, че СГС вписва промяна на наименованието на дружеството от „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД. Считано от 11.01.2013 г. е вписана промяна във фирмата на банката- кредитор, като наименованието се променя от ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД.

По силата на т. 6, подт. А) от Анекс 5 във вр. с чл. 25, подт. Г) и чл. 26, подт. В) от Договор за банков кредит, продукт „Бизнес помещения” ****** от 17.10.2007г., при невнасяне на дължима вноска по главница или лихва по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора, банката има право да направи задължението по кредита предсрочно и изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора.

Поради неиздължаване на погасителна вноска, с падеж 21.12.2013 г., се твърди да са настъпили основания за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по банковата сделка, за което длъжниците са уведомени с Нотариална покана 04.01.2016г. с Рег.№4/2016, Том 1 №3, ведно с уведомление за връчване на нотариус В.Я.. Рег.№***в регистъра на НК, връчена на 19.01.2016г., получена от В.Д., с Писмо-уведомление с изх.№Р2917/20.11.2015г., с Писмо-уведомление с изх.№Б2914/20.11.2015г., получено от А.Е. на 23.11.2015г., с Писмо- уведомление с изх.№Б2915/20.11.2015г., получено от А.Е. на 23.11.2015г.. с Писмо-уведомление с H3x.№F2916/20.11.2015г.. получено от А.Е. на 23.11.2015г. - съпруг на Л.С.Е..

На 19.05.2020г. ищецът е подал иск с правно основание чл. 124. ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 430 от ТЗ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , с искова молба с Вх.№2068/19.05.2020 срещу кредитополучателите - „А.“ ЕООД, ЕИК *********, А.Д.Е., ЕГН **********, Л.С.Е.. ЕГН ********** и В.А.Д., ЕГН **********, въз основа на която е образувано т.д. 32/20, по описа на Окръжен съд П., като последните са получили преписи от исковата молба на **г.

Въз основа на депозирана искова молба от страна на „А.“ ЕООД. ЕИК *********, А.Д.Е., ЕГН **********, Л.С.Е., ЕГН ********** и В.А.Д., ЕГН **********, чрез адвокат В.В., са били предявени за разглеждане кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, съединен с иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, както и в условията на евентуалност - иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Производството е приключило с влязло в сила Решение № 310 от 15.01.2019г., на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д. 1422/17г.. по силата на което е признато за установено, че клаузата на чл. 4. ал. 3 от ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ, продукт „БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ”, №******/17.10.2007r. е нищожна на основание чл. 26. ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. като противоречаща на добрите нрави. ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД е осъдено да заплати сума в размер на 2136,48 лева, представляваща разликата между сбора на първоначално уговорения размер на месечните вноски и сбора от заплатените от ищците месечни вноски за периода от 17.11.2009г. до 17.11.2014г. Въз основа на Решение № 310 от 15.01.2019г., допълнено с Решение № 3939 от 31.05.2019г., на Софийски градски съд, по в.гр.д. 1422/17г. е издаден Изпълнителен лист от 25.02.2020г. в полза на ищците за сумата от 2136,48 /две хиляди сто тридесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/ лева. ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното и изплащане.

На 02.06.2020г. е посочено, че ищецът е получил Уведомление на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, изготвено и изпратено от адвокат В.В., с което на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД е било съобщено, че по силата на Договор за продажба на вземане от **г. „А.“ ЕООД, ЕИК *********, А.Д.Е.. Л.С.Е. и В.А.Д. - като цеденти, прехвърлят на И. Т. Х. - като цесионер, вземането си в размер на 2136.48 /две хиляди сто тридесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, за което е издаден Изпълнителен лист от 25.02.2020г.

На 08.06.2020г. ищецът твърди, че е получил Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело ****/**20г.„ по описа на ЧСИ М.Б., образувано въз основа на изпълнителен лист от 25.02.2020г., по гр.д. 1422/17г., по описа на Софийски градски съд, IV - Д състав, с Взискател И.Т.Х..

Посочено е, че видно от приложените към исковата молба доказателства, а и от написаното в самата искова молба, на **г., когато ответниците- цеденти, получават препис от искова молба с вх. № 2068/19.05.2020 г, същите прехвърлили вземането си от банката, с Договор за прехвърляне на вземане от **г. С така осъщественото прехвърляне считат, че се цели увреждане на кредитора. Преди разпоредителната сделка между страните са съществували две насрещни и взаимопогасяеми вземания, като продавайки своето вземане „А.“ ЕООД, ЕИК *********. А.Д.Е.. Л.С.Е. и В.А.Д. - като цеденти, са препятствали възможността за извършване на евентуално прихващане между двете насрещни задължения и на следващо място са намалили своето имуществено състояние.

Действията на ответниците се твърди да са лишени от правна и житейска логика, доколкото в случая/изпълнителния лист е издаден срещу банка, събирането на вземания от която е не би представлявало никаква трудност за цедентите.

Сочи се, че оспорената от страна на банката разпоредителна сделка безспорно цели увреждане на кредитора. На следващо място, ищецът счита се в исковата молба, че цедентите не са имали намерението и желанието реално да прехвърлят вземането си, а само привидно са прехвърлили вземането си, поради което се предявява иск по чл. 135 ЗЗД.

На следващо място е посочено и че предвид цената на прехвърляне на вземането и посочената банкова сметка ***о дело, по описа на ЧСИ М.Б., считат, че така сключният Договор за прехвърляне на вземане от **г. е привидна сделка по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, тъй като е налице несъответствие между воля и изявление от страна на страните по договора. При сключената сделка фактическият състав е завършен, но чрез нея страните целят да скрият какво желаят да постигнат реално. Освен горното, счита ищцовата страна, че е налице липса на съгласие при сключването на Договора за прехвърляне на вземане от **г. на един или на всички цесионери, което е допълнително основание за нищожност на така сключения договор по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, като е посочено че този иск се предявява като евентуален такъв. Моли се за уважаване на исковите претенции.

Съдът с нарочно определение от 12.06.2020 г. е постановил спиране на производството по и.д. ****/**г., по описа на ЧСИ М.Б., по искане отправено в исковата молба. Приложени са множество писмени доказателства, като се моли същите да бъдат приети от съда.

Отправени са и следните доказателствени искания в исковата молба, уважени от съдебния състав по делото: 1. Съдът е издал 1 бр. съдебно удостоверение, което да послужи пред банка ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД за получаване на информация кой е титулярът на сметка с IBAN: ***. Съдът е изискал и приложил към настоящия процес производството по изпълнително дело ****/**20г., по описа на ЧСИ М.Б., за образуването на което е депозирана молба с Вх. № 31311 от 05.06.2020г., в която е посочена банкова сметка ***: ***, като съдът не е уважил искането да задължи ответниците да представят оригинал на Договор за прехвърляне на вземане от **г., който е приложен по изпълнително дело ****/**20г., по описа на ЧСИ М.Б., като е отказал и по делото с мотивирано определение от открито с.з. да открие производство по чл. 193 ГПК за оспорване на неговата истинност и авторство.

В законоустановения срок ответниците „А.” ЕООД, ЕИК: *********, гр. П., ул.„С.Ш.” №** представлявано от А.Д.Е., ЕГН: **********, А.Д.Е., ЕГН: **********,***; Л.С.Е., ЕГН: **********,***; В.А.Д., ЕГН: **********,***; чрез адв. В.В. ***, са подали отговор, с който са оспорили исковете по основание. Ответниците възразяват, че с исковата си молба ищците предявяват иск с правно основание по чл. 135 от ЗЗД за Договор за продажба на вземане от ** година, както и евентуални искови претенции по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 124 от ГПК, които са и недопустими, тъй –като банката - ищец нямала правен интерес от завеждане на производството, тъй като бил налице специален ред за оспорване в изпълнителния процес.На следващо място, считат, че исковата претенция следва да бъде уточнена, тъй като не е било посочено по какъв начин се съединяват исковете и съответно цена на иска по всеки един. По същество се излага, че правото на кредитора по чл.135 ЗЗД да бъдат обявени за относително недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, е материално преобразуващо право, а искът, с който се упражнява, е конститутивен. Целта му е да запази от намаляване длъжниковото имущество и да го приготви за принудително изпълнение, като върне спрямо кредитора отчуждения с увреждащата го сделка имот в патримонуима на длъжника. Затова този иск е вид обезпечение. Спрямо обезпечения по реда на чл.135 ЗЗД кредитор имотът се запазва в имуществото на длъжника във вида и положението, в които е бил при сключване на увреждащата сделка. Спрямо кредитора - ищецът длъжникът се поставя в положението преди сделката. Посочената сделка е възмездна. Налице е насрещна престация от страна на цесионера. Договорът е възмездна сделка, която създава права и задължения за насрещните страни по него. Цесионерът И.Х. е трето добросъвестно лице, според ответниците, за което не важи презумпцията по чл.135 от ЗЗД.

Твърди се, че е невярно, че „Юробанк България“ АД има качество на кредитор спрямо ответниците по Договор за банков кредит, продукт „Бизнес помещения“ № ******/17.10.2007 год. за сумата от 65 000 лева.

По този договор за банков кредит ответниците били депозирали искова молба поради неизпълнение от страна на ищцовото дружество, по което е образувано гр. дело № 62981/2014 год. на Софийски районен съд, 25-ти състав. След въззивно обжалване е постановено Решение по гр. дело № 1422/2017 год. на Софийски градски съд, по което им е бил издаден и изпълнителен лист, предмет на Договор за продажба на вземане от ** година. Въпреки, че е налице висящо исково производство и злоупотребявайки с правата си по чл. 417, т. 2 от ГПК, банката депозирала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и бе образувано ч.гр. дело № 563/2016 год. на Районен съд - гр. П.. В сроковете по чл. 415 от ГПК не постъпила искова молба от страна на банката, поради което заповедта и изпълнителният лист по ч.гр. дело № 563/2016 год. на Районен съд - гр. П. били обезсилени.

Именно поради горното, се твърди, че „Юробанк България“ АД чрез процесуалното си поведение заявява, че няма претенции към ответниците и не образува гражданско дело в продължение на повече от 4 години.

При това положение, към датата на сключване на договора за продажба на вземане от ** година същите твърдят, че не са знаели, а и не е имало как да узнаят, че е банката е образувала търг. дело № 32/2020 година пред Окръжен съд - гр. П..

Следвало да се вземе предвид и фактът, че по търг. дело № 32/2020 година на Окръжен съд - гр. П. ответниците са оспорили изцяло исковата претенция, тъй като същата е неоснователна и недоказана.

По Договор за банков кредит № ******* усвоената сума е 15 000 лева. Банката е в неизпълнение по договора, поради което били принудени да заведат гр. дело № 20172/2014 год. на Софийски районен съд, 39-ти състав, което към настоящият момент е пред въззивна инстанция.

По Договор за банков кредит ******* главницата е в размер на 55 000 лева и отново е висящ исков процес по наша искова молба, а именно гр. дело № 18024/2014 год. на Софийски районен съд, 46-ти състав. По него имало постановено решение, с което е прогласена нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 3 от договора и е осъдена банката да им заплати сумата от 2640,18 лева, ведно със законна лихва от 04.04.2014 година и разноските по делото. Делото е описано, че е висящо пред въззивна инстанция.

И двете цитирани производства от ищеца - търг. дело № 4216/2016 год. на Окръжен съд - гр. П. и търг. дело № 22/2016 год. на Окръжен съд - гр. П. се сочи, че са спряни до приключване на образуваните от ответниците граждански производства. Същите имали според ответниците преюдициален характер, тъй като по тях ще се докажело неизпълнение от страна на банката и липсата на качество на кредитор по договорите.

Вземането на банката е описано, че не е изискуемо и ликвидно към датата на подписване на оспорената сделка. Ликвидността и изискуемостта на твърдяното право на кредитора следва да е налице, с оглед активната легитимация на ищеца по иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

Искът по чл. 135 от ЗЗД се сочи, че е средство за защита на кредитора срещу разпореждане на длъжника с имуществото му, което може да застраши удовлетворяването на едно притезание, което той има спрямо него. Чрез него се цели обявяването на едно притезание, което той има спрямо него. Такова качество ищецът няма.

От субективна страна, никой от ответниците се твърди, че не е знаел, че банката ще предяви искова молба по търг. дело № 32/2020 година пред Окръжен съд - гр. П..

По отношение на евентуалната искова претенция по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, е било изложено следното: че е налице е сключен валиден Договор за продажба на вземания от ** година, който отговаря на всички законови изисквания за форма и съдържание. Направеното оспорване на договора като нищожен е описано, че е без посочване на конкретни доказателства. Моли се съдът да отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендират се и направените по делото разноски. Приложени са множество писмени доказателства, които се моли да бъдат приети по делото. Отправени са и следните доказателствени искания: да бъде издадено удостоверение въз основа на което ответниците да се снабдят с друго от Пернишки окръжен съд по търг, дело № 32/2020 година, от което да е видно на коя дата са получили ответниците исковата молба по делото, като съдът е уважил искането и такова писмено доказателство впоследствие е било приобщено в кориците на делото.

По делото в срока по чл.131 ГПК е бил депозиран и отговор от страна на последната ответница по делото- И.Т.Х., ЕГН: **********,***; като исковата претенция е оспорена като неоснователна и недопустима. В отговора е посочено, че недопустим поради липса на правен интерес по смисъла на чл. 124, ал.1 от ГПК. В случая се твърди, че липсва правен интерес от предявяване на процесния установителен иск от „Юробанк България“ АД. Същата твърди, че не следва да бъде обвързана от Договор за прехвърляне на вземане, сключен на ** год. между нея и „А.“ ЕООД, А.Д.Е., Л.С.Е. и В.А.Д. като предявява иск по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, както и при условията на евентуалност чл. 26, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 124 от ГПК. Относно иска по чл.135 ЗЗД е посочено, че за да се уважи искът по чл. 135 ЗЗД /т.нар. павлов иск/ следва ищецът да има качеството на кредитор спрямо лицето, което е извършило сделката, тази сделка да уврежда кредитора и това обстоятелство, когато сделката е възмездна, да се знае както от длъжника-прехвърлител, така и от приобретателя.

„Юробанк България“- АД, се сочи, че нямал качество на кредитор, тъй като в производството по гр. дело № 1422/2017 год. на Софийски градски съд, ГО, 1\/-„д“ състав „А.“ ЕООД, А.Д.Е., Л.С.Е. и В.А.Д. имали качеството на ищци. Издаденият изпълнителен лист по гр. дело № 1422/2017 год. на Софийски градски съд, ГО, състав представлявал изпълнителен титул, който следва да бъда изпълнен срещу „Юробанк България“ АД. Активната материална легитимация в хипотезата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД принадлежи единствено на лице, което е кредитор на длъжника към момента на сключване на атакуваната увреждаща сделка.

Ответницата И.Т.Х. се сочи, че е трето добросъвестно лице, което не е от кръга на посочените в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. За целите на Павловия иск наличие на знание на третото лице - съдоговорител за увреждането на кредитора е необходимо, когато увреждащото действие е възмездно, например при едностранен възмезден договор или двустранен възмезден договор.

Към датата на подписване на договора за прехвърляне на вземане същата твърди, че не е била наясно и не е била информирана, че е налице вземане от трето лице и че „А.“ ЕООД, А.Д.Е., Л.С.Е. и В.А.Д. имат задължения към „Юробанк България“ АД.

Неоснователни твърди, че са възраженията на ищеца, че вземането е изкупено на нищожна цена. Касаело се за двустранна договорка и същата не може да бъде обект на анализ и контрол от страна на ищцовото дружество.

Прехвърляйки вземането си посредством Договор за продажба на вземане от ** год. кредиторите „А.“ ЕООД, А.Д.Е., Л.С.Е. и В.А.Д. са упражнили предоставени им от закона права, а именно - предвиденото в чл. 99, ЗЗД право да прехвърли вземането си на трето лице.Кредиторът, при неудовлетворено свое вземане разполага със законова възможност да прехвърли своето вземане на друго лице съгласно чл. 99 от ЗЗД. Да се приеме тезата на ищеца, би означавало да се отрече законовата възможност на чл. 99 от ЗЗД. В настоящия слуай, в отговора се твърди, че те са се възползавали от закона и са прехвърлили своето вземане на трето лице - И.Т.Х..

С оглед на това, неоснователно е описано, че е твърдението на ищеца, за наличие на недобросъвестност на кредиторите „А.“ ЕООД, А.Д.Е., Л.С.Е. и В.А.Д.. Напротив, същите са действали добросъветно при прехвърляне на вземането си към „Юробанк България“ АД на третото лице - И.Т.Х.. Същите са целяли единствено удовлетворяване на вземането си, респ. при невъзможност за цялостното му удовлетворяване - да получат част от паричната еквивалентност на същото, чрез закупуването му от трето лице. Относно евентулания иск по чл. 26. ал. 2 от ЗЗД се излагат доводи и за неговата неоснователност, а именно, че първо - исковата молба в тази част е нередовна и следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 129 от ГПК на ищеца да я уточни. Следва да се посочат отделни фактически и правни основания за нищожност поради привидност и за иска поради липса на съгласие, също така и по какъв начин са съединени двата иска.

В тежест на ищеца, който претендира, че сделката е привидна, е да докаже симулацията; а ако се твърди съществуването на прикрито съглашение - страната, която го твърди трябва да установи и докаже неговото съдържание. Привидността се установява по несъмнен начин с „обратно писмо” от приобретателя, както и при признание на иска от негова страна, което е неоттегляемо.

Касаело се за валидно сключен договор с действителни волеизявления на страните по нея. Външното волеизявление на страните отговаря по съдържание и форма на сделката, участниците в нея са уговорили желаните правни последици на сделката и са предприети съответните действия за постигането им. Без правно значение е чия е банковата сметка по която следва да постъпят сумите, при положение, че аз съм получателя на парите.

Предвид гореизложените съображения, се моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения срещу нея от „Юробанк България“ АД иск, тъй като същият е недопустим, неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Посочени са и съображения по доказателствените искания на ищеца, като се моли да не бъдат уважавани същите.

По допустимостта на иска:

Съдът намира, че така предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

Съдът с доклада си се е произнесъл и по направено възражение за преюдициалност на споровете по посочените по-горе дела от ответниците, като обаче не е било формулирано конкретно искане за спиране производството по настоящето дело, като не е посочено конкретно правно основание, евент. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради наличието на преюдициално дело, изходът на което е от значение за правилното решаване на настоящия спор, като видно от представените писмени доказателства и към отговорите на исковата молба, се касае за спиране в посочената хипотеза на други дела, водени между страните пред различни съдилища и инстанции. Въпреки изложеното в допълнение и за пълнота, настоящият съдебен състав е посочил, че не намира, че в случая да е налице хипотеза на преюдициалност, тъй-като съгласно константната съдебна практика, намерила израз в Решение № 552 от 15.07.10 г. по гр. д. № 171/09 г. на ВКС, IV ГО, и Решение № 639/06.10.10г. по гр. д. № 754/09г. на ВКС, IV ГО и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК и включващи се в практиката задължителна за съдилищата, се приема, че в производството по чл. 135 ЗЗД съдът не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор и че възникването на това качество не е обусловено от установяване на вземането с влязло в сила решение, тъй като правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор, не са предмет на разглеждане по настоящото дело от съда, доколкото ищецът не е съединил иска по чл. 135 ЗЗД с иск за съществуване на вземането си. Съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произхожда от твърдените факти. Съдът може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. Липсва обаче връзка на преюдициалност между исковите претенции по горепосочените дела и иска по чл. 135 ЗЗД, поради което не е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на второто дело, като изложените доводи, водят до извод и да допустимост на производството, във връзка с възраженията в отговорите на ответниците, за недопустимост на производството.

В последното по делото с.з. процесуалните представители на страните поддържат претенциите си, като в указан срок са депозирали и писмени защити по съществото на делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства на основание чл. 12 от ГПК във вр. с чл. 235, ал.2 от ГПК поотделно и взети в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а и от доказателствата е видно, че на 17.10.2007г. е бил сключен ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ, продукт „БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ”, №******/17.10.2007г„ сключен между „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Цар Освободител“, № 14, ЕИК *********, представлявано от търговските пълномощници А.Й.А. и З.Г.А., упълномощени от законните представители на банката с пълномощно peг. №**** от 08.06.2004г. на нотариус Д.Т., peг. №*** от една страна и от друга страна - „А.“ ЕООД, ЕИК *********, банката е предоставила на Кредитополучателите кредит в размер на BGN 65 000,00 (шестдесет и пет хиляди лева) за рефинансиране на текущия инвестиционен кредит в Уникредит Булбанк АД. Видно от представения договор, то същият е бил с краен срок за ползване и погасяване на кредита е бил 120 (сто и двадесет) месеца, считано от откриване на заемната сметка, която съгласно чл. 1, ал. 2 от договора и ПРИЛОЖЕНИЕ към ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ, продукт „БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ”, №******/17.10.2007г. е открита на 26.10.2007г. Кредитът, съгласно чл.2, ал.2 от договора за банков кредит, се усвоява по банкова сметка, *** „А.“ ЕООД, ЕИК: ********* чрез превод към сметка в Уникредит Булбанк АД за погасяване на дълга към тях. За обезпечение на всички вземания на кредитора, които произтичат от така сключения договор, вкл. главницата, лихвите, таксите и комисионните, както и други разноски по предоставения кредит, е посочено, че е била учредена договорна ипотека с НОТАРИАЛЕН АКТ за ДОГОВОРНА ИПОТЕКА на НЕДВИЖИМ ИМОТ № ** том ** peг. №****дело № *** от 2007г„ както следва:

Поради неиздължаване на погасителна вноска, с падеж 21.12.2013 г., банаката се е възмолзвала от това свое право, като е обявила кредита за предсрочно изискуем, уведомявайки длъжниците чрез - Нотариална покана 04.01.2016г. с Рег.№4/2016, Том 1 №3, ведно с уведомление за връчване на нотариус В.Я.. Рег.№***в регистъра на НК, връчена на 19.01.2016г., получена от В.Д., с Писмо-уведомление с изх.№Р2917/20.11.2015г., с Писмо-уведомление с изх.№Б2914/20.11.2015г., получено от А.Е. на 23.11.2015г., с Писмо- уведомление с изх.№Б2915/20.11.2015г., получено от А.Е. на 23.11.2015г.. с Писмо-уведомление с H3x.№F2916/20.11.2015г.. получено от А.Е. на 23.11.2015г. - съпруг на Л.С.Е.. Впоследствие в допълнение и с нарочна писмена молба е представен по делото и цитиария в исковата молба- в Заверено копие на Договор за банков кредит. Продукт „Бизнес револвираща линия - Плюс“ № 9617 от 26.10.2007г. и сключените към него анекси.

Видно от представените множество писмени доказателства по делото и от представените заверени копия на съдебни решения по делото, се установява и последстващото развитие на отношенията между страните, а именно на 19.05.2020г. ищецът е подал иск с правно основание чл. 124. ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 430 от ТЗ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , с искова молба с Вх.№2068/19.05.2020 срещу кредитополучателите - „А.“ ЕООД, ЕИК *********, А.Д.Е., ЕГН **********, Л.С.Е.. ЕГН ********** и В.А.Д., ЕГН **********, въз основа на която е образувано т.д. 32/20, по описа на Окръжен съд П., като последните са получили преписи от исковата молба на 01.06.2020г., което се установява от представено по делото от ищеца на база издадено СУ на същия удостоверение от ПОС, издадено от съдия А.А., видно от което е посочено, че исковата молба по делото е била получена от ответниците на дата. 01.06.2020 г., като видно от друга страна от съобщенията /призовки/, представени към отговора на исковата молба от първите четирими ответници се установява, че същите са от дата – 28.05.2020 г., а исковата молба също представена е от 19.05.2020 г., иницийрала посоченото дело.

От друга страна значимо по настоящото дело е следното обстоятелство, а именно, че -въз основа на депозирана искова молба от страна на „А.“ ЕООД. ЕИК *********, А.Д.Е., ЕГН **********, Л.С.Е., ЕГН ********** и В.А.Д., ЕГН **********, чрез адвокат В.В., са били предявени за разглеждане кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, съединен с иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, както и в условията на евентуалност - иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Производството е приключило с влязло в сила Решение № 310 от 15.01.2019г., на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д. 1422/17г.. по силата на което е признато за установено, че клаузата на чл. 4. ал. 3 от ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ, продукт „БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ”, №******/17.10.2007r. е нищожна на основание чл. 26. ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. като противоречаща на добрите нрави. ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД е осъдено да заплати сума в размер на 2136,48 лева, представляваща разликата между сбора на първоначално уговорения размер на месечните вноски и сбора от заплатените от ищците месечни вноски за периода от 17.11.2009г. до 17.11.2014г. Въз основа на Решение № 310 от 15.01.2019г., допълнено с Решение № 3939 от 31.05.2019г., на Софийски градски съд, по в.гр.д. 1422/17г. е издаден Изпълнителен лист от 25.02.2020г. в полза на ищците за сумата от 2136,48 /две хиляди сто тридесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/ лева. ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното и изплащане.

Именно посочената сума е обект на атакувания договор за цесия по настоящото дело. Същият е представен в заверен препис към исковата молба, и от съдържанието му се установява, че Договорът за продажба на вземане е от дата - **г. и по силата на същия- „А.“ ЕООД, ЕИК *********, А.Д.Е.. Л.С.Е. и В.А.Д. - като цеденти, прехвърлят на И. Т. Х. - като цесионер, вземането си в размер на 2136.48 /две хиляди сто тридесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, за което е издаден Изпълнителен лист от 25.02.2020г.

Следва да се посочи, че от представеното уведомление за цесия по делото се установява, че на 02.06.2020г. ищецът е получил Уведомление на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, изготвено и изпратено от адвокат В.В., с което на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД е било съобщено, че по силата на Договор за продажба на вземане от **г. „А.“ ЕООД, ЕИК *********, А.Д.Е.. Л.С.Е. и В.А.Д. - като цеденти, прехвърлят на И. Т. Х. - като цесионер, вземането си в размер на 2136.48 /две хиляди сто тридесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, за което е издаден Изпълнителен лист от 25.02.2020г.

На 08.06.2020г. ищецът е получил и Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело ****/**20г.„ по описа на ЧСИ М.Б., образувано въз основа на изпълнителен лист от 25.02.2020г., по гр.д. 1422/17г., по описа на Софийски градски съд, IV - Д състав, с Взискател И.Т.Х.. Вземането видно от договора е прехвърлено за сумата от 300 лева.

Видно от приобщеното към доказателствения материал Удостоверение от банка ОББ АД, прието като писмено доказателство по делото, в последното проведено по делото с.з., то се установява, че сметка с IBAN: ***уляр –адв.В. А. В. /адвокат на първите четири ответника и по настоящото дело/, а сметката представлява сметка за средства на клиенти на адвоката. Видно от приобщеното изп. Дело- то молбата за образуване на изпълнително дело ****/**20г. по описа на ЧСИ М.Б., е депозирана от адв. И.В. - процесуален представител на И.Х., но банковата сметка, по която е посочено, че взискателят иска да получи събраните по изпълнителното дело средства, е горепосочената- тоест, с титуляр-адв. В. А. В. /адвокат на първите четири ответника и по настоящото дело/, а сметката представлява сметка за средства на клиенти на адвоката с IBAN: ***. Тук следва да се посочи, че към исковата молба са представени и писмени доказателства, приети от съда, макар и пряко неотносими към предмета на делото, но относими към тезата на ищеца по главния и евенуталния иск, за знание, респ. привидност на сделката за продажба на вземане, а именно- Молба с вх. №27661 от 04.05.2020г., ведно с приложения - заверено копие; и Молба с вх. вх. №27660 от 04.05.2020г., ведно с приложения - заверено копие;действително същите, видно от съдържанието им касаят други –трети лица за спора, но които са за образуване на изпълнителни дела от цесионер отново на длъжник на банката. Видно от молбите, както и в настоящия случай, водещият изпълнителното производство адвокат отново е различен, но на втора страница от молбата отново е вписан същият IВАN на банкова сметка, ***4. И при тези изпълнителни производства длъжник на банката, който в исков процес е представляван от адвокат В.В., прехвърля вземането си от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД на трето лице, като при образуване на изпълнителното производство се ползват отново услугите на трети адвокат, но всички събрани средства следва да постъпят по горецитираната сметка на адвокат В.В.. Видно от представеното по делото копие от изпълнителното дело ****/**20г. по описа на ЧСИ М.Б., то с молбата- с вх. №36948/27.06.2019г., по която е образувано изпълнителното дело срещу банката е от лице с процесуален представител адвокат В.В.. На стр. 2 от същата молба е посочена същата банкова сметка, ***, получени от принудителното изпълнение.

Видно от приобщеното удостоверение относно т.д. 32/2020г., по описа на Окръжен съд П. се установява, че датата на връчване на Уведомление на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, адресирано до банка, а именно 02.06.2020г., е изпратено на 01.06.2020г. - денят, в който е получена исковата молба по т.д. 32/2020г., по описа на Окръжен съд. В последното по делото съдебно заседание по производство по гр.д. 2663/2020г., по описа на Районен съд - П., съдът е приел и молби с нотариална заверка на подписа от ответниците „А.“ ЕООД, ЕИК 1 13585524, А.Д.Е., ЕГН **********, Л.С.Е., ЕГН ********** и В.А.Д., ЕГН ********** относно положените подписи под Договор за продажба на вземане от **г., от тяхна страна /или за първите четирима ответника, без петия такъв- цесионера/.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 135 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Следователно уважаването на този иск предпоставя наличието на три кумулативно дадени предпоставки: наличие на вземане в полза на кредитора, извършено действие, което го уврежда и третата предпоставка има субективен характер, като елементите на тази предпоставка се различават в зависимост от това дали действието е било възмездно или безвъзмездно. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането, което понася кредитора в резултат на сделката. Разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД предвижда презумция за знание на третото лице до доказване на противното, ако същото е низходящ на длъжника. Тоест-за да бъде уважен предявеният в настоящото производство иск с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД, е необходимо да бъде установено наличието на следните предпоставки: на първо място, ищецът следва да има качеството на кредитор спрямо дадено лице, тоест да има вземане срещу това лице; на второ място, вземането на кредитора следва да е възникнало преди датата на извършване на правното действие от длъжника, което се атакува, а ако е възникнало след това – да докаже, че атакуваното правно действие е извършено с намерението да бъде увреден и това намерение за увреждане е било налице не само у длъжника, но и у третото лице, с което длъжникът е договарял; на трето място, длъжникът следва да е извършил някакво правно, при това валидно действие; на четвърто място, интересите на кредитора следва да са увредени от така извършеното действие, и, на пето място, длъжникът и/или третото лице следва да знаят, че с извършеното правно действие увреждат интересите на кредитора.

Кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. В настоящия случай е безспорно, че ищецът има качеството на кредитор спрямо ответниците /първите четирима ответника, с които е в облигационна връзка по горецитирания договор за банков кредит и петият ответника- с когото е извършена атакуваната сделка/. Тук следва да се посочи, че от множеството цитирани по –горе съдебни дела, част от които висящи, по други –постановени съдебни решения, трети висящи пред касационната инстанция, се установява, че страните са в спорни отношения досежно процесната облигационна връзка и тук ответниците по настоящото дело поддържат, че липсва първата предпоставка на иска по чл.135 ЗЗД. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй –като съгласно константната съдебна практика, намерила израз в Решение № 552 от 15.07.10 г. по гр. д. № 171/09 г. на ВКС, IV ГО, и Решение № 639/06.10.10г. по гр. д. № 754/09г. на ВКС, IV ГО., постановени по реда на чл. 290 ГПК и включващи се в практиката задължителна за съдилищата, се приема, че в производството по чл. 135 ЗЗД съдът не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор и че възникването на това качество не е обусловено от установяване на вземането с влязло в сила решение, тъй като правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор, не са предмет на разглеждане по настоящото дело от съда, доколкото ищецът не е съединил иска по чл. 135 ЗЗД с иск за съществуване на вземането си. Съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произхожда от твърдените факти, какъвто е именно и процесният случай. Съдът може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. Липсва обаче връзка на преюдициалност в случая, като съдът още с доклада си обявен за окончателен по делото, се е произнесъл по посочените възражения, като е посочил, че е неоснователно наведеното от ответниците възражение за преюдициалност на споровете по посочените по-горе дела, като обаче не е било формулирано конкретно искане за спиране производството по настоящето дело, като не е посочено конкретно правно основание, евент. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради наличието на преюдициално дело, изходът на което е от значение за правилното решаване на настоящия спор. Въпреки изложеното в допълнение и за пълнота, настоящият съдебен състав намира, че следва да посочи, че не намира, че в случая е налице твърдяната хипотеза, тъй- именно позовавайки се на цитираната константната съдебна практика, намерила израз в Решение № 552 от 15.07.10 г. по гр. д. № 171/09 г. на ВКС, IV ГО, и Решение № 639/06.10.10г. по гр. д. № 754/09г. на ВКС, IV ГО и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК и включващи се в практиката задължителна за съдилищата, се приема, че в производството по чл. 135 ЗЗД съдът не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор и че възникването на това качество не е обусловено от установяване на вземането с влязло в сила решение, тъй като правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор, не са предмет на разглеждане по настоящото дело от съда, доколкото ищецът не е съединил иска по чл. 135 ЗЗД с иск за съществуване на вземането си. Съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произхожда от твърдените факти. Съдът може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. Липсва обаче връзка на преюдициалност между исковите претенции по горепосочените дела и иска по чл. 135 ЗЗД, поради което и съдът разглежда делото по същество, като е приел иска по чл.135 ЗЗД за допустим.

Несъмнено, на следващо място идва да се посочи и че с атакуваната в настоящото производство сделка – сключеният на **г. Договор за прехвърляне на вземане /цесия/, сключен между лицата „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., общ. П., обл. П.. УЛ. С.Ш. №** представлявано от А.Д.Е., в качеството му на едноличен собственик на капитала, А.Д.Е., ЕГН **********, с адрес: ***; Л.С.Е., ЕГН **********, с адрес: ***; В.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***; - като цеденти,и И.Т.Х., ЕГН:**********, с адрес: ***, - като цесионер, договор за цесия, по силата на който цедентите за прехвърли на цесионера вземането си към ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК000694749 за сумата от 2136.48 /две хиляди сто тридесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, за което е издаден Изпълнителен лист от 25.02.2020г. срещу продажна цена от 300 лева, то се увреждат интересите на банката- кредитор по договора за кредит с първите четирима ответници. Безспорно е и обстоятелството, че процесната сделка е намалила имуществото на длъжника ст и е затруднила удовлетворяването на кредитора-ищец, което го уврежда. Съгласно разпоредбата на чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори. Затова не могат за бъдат споделени доводите, наведени от адв. В. в писмената защита, че първите четирима ответници притежават друго недвижимо имущество на стойност много над претендираното от банката, което не само било достатъчно да удовлетвори евентуалният кредитор от атакуваните разпоредителни сделки, но и можело да се секвестира, като удовлетворението можело да се извърши по същия начин без затруднение, още повече, че се касае видно от представените договори за ипотекирано имущество. Като обезпечение на кредит по Договор за банков кредит Продукт Бизнес овърдрафт“ ВБ20305 е издадена и предадена от кредитополучателя на банката - ответник запис на заповед, авалирана от А.Д.Е.. По Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ ВБ9617. Като обезпечение на кредита с Нотариален акт № 63, том ** рег. № 5472, дело № 603 от 2007 год. сме учредили договорна ипотека върху Урегулиран поземлен имот с площ по нотариален акт от 310 кв.м., за който е отреден парцел **-**** и с площ по скица от 327 кв.м. в квартал 309. съгласно плана за застрояване и регулация на град П., кв. „П.Р.”, утвърден със заповед № III - 36 от 24.01.1983 год. на Кмета на Община П., заедно с построена ЖИЛИЩНА СГРАДА с магазини за търговия на едро и складови помещения със застроена площ от 115 кв.м. Това възражение е неоснователно, именно с оглед законовата регламентация, че цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори, каквато е била и процесната сума, прехвърлена по договора за цесия.

На следващо място, идва да се посочи, че съгласно трайно установената и непротиворечива съдебна практика на ВКС, обективирана в редица негови решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, увреждащо действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора. Приема се, че увреждане е налице не само при отчуждаване на имот, което обективно води да намаляване на имуществото на длъжника, но и когато макар и да не обеднява длъжника се затруднява удовлетворяването на кредитора чрез неговата трансформация и възможността за принудително изпълнение върху конкретни имоти на длъжника.
В настоящия случай събраните по делото доказателства са достатъчни, за да се приеме, че с извършената от ответниците разпоредителна сделка са увредени интересите на кредитора-ищец /чрез продажбата на процесното вземане/, които доказателства сочат и за знанието на ответниците за това увреждане. Налице е и предпоставката за основателност на иска по чл. 135 от ЗЗД - вземането на кредитора да е възникнало преди датата на извършване на правното действие от длъжника, като цесията е от ** г., а вземането е възникнало преди това, видно от дотук изложеното.

Третата изискуема от закона предпоставка е длъжникът да е извършил валидно правно действие, което в случая е налице.Следващата предпоставка, която подлежеше на установяване, бе увреждането на интересите на кредитора. В тази връзка бе установено, че с процесната сделка –цесия -действително е намалила имуществото на ответниците, с което ищецът би могъл да се удовлетвори, което обективно води до увреждане на кредитора. Последното, като елемент от фактическия състав на предявения иск, е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си.

Последната изискуема от закона предпоставка е длъжникът и/или третото лице да знаят, че с извършеното правно действие увреждат интересите на кредитора.Тук следва да се посочи, с оглед възмездния характер на договора за цесия, че следва да се извърши доказване от страна на ищеца на знанието за увреждане у сключилите я лица, като не е налице безвъзмездна сделка и не е приложима и презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД. Именно такива са и възраженията на първите четирима ответници, че петата ответница е била трето добросъвестно лице, и не е знаела и не е доказано по делото да е знаела за увреждане на банката чрез цесията. В писмената защита на ответниците /депозирана от адв. В. за първите четирима ответници/, се навеждат доводи, че Договорът за прехвърляне на вземане от ** година е възмездна сделка и И.Т.Х. е трето лице по отношение на първите четирима ответници и не е част от ограничения кръг лица по чл. 135. ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, като Банката - ищец не е провела пълно и главно доказване на обстоятелството за знание и субективно намерение за увреждане на кредитор от страна, както на първите четирима ищца, така и у третото лице - ответницата И.Т.Х.. Знанието на приобретателя за увреждане на кредитора на техния прехвърлител се сочи, че подлежи на установяване с всички допустими доказателствени средства (писмени, веществени, свидетелски показания, признания на страните и заключения на вещите лица), като доказването може да се проведе чрез преки доказателства, но то може да бъде изведено от поредица установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му. В случая се твърди, че няма нито едно годно доказателство представено или ангажирано от ищеца в хода на производството и друго заключение не можело да бъде направено от представеното и прието по делото удостоверение от „Обединена българска банка” АД за банкова сметка, ***, тъй като сумата е предадена на И.Х. и това обстоятелство не се оспорвало от нея. Съдът намира, това възражение за неоснователно- действително още с доклада си по делото и при разпределяне на доказателствената тежест в процеса по реда на чл.154 ГПК, съдът е посочил, че предмет на доказване по иска по чл. 135 ЗЗД от ищеца е, че: ищецът има качеството на кредитор спрямо длъжниците–ответници, т.е. има вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно; вземането на кредитора да е възникнало преди датата на извършването на правното действие от длъжника, което се атакува с иска по чл. 135 от ЗЗД /процесната цесия/; увреждане на кредитора - когато с действията си длъжниците -ответници намаляват имуществото си, което може да осуети удовлетворяването на вземането на кредитора (увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника - увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.); длъжниците –ответници, като е налице и знание за увреждането на кредитора при разпореждането с вземането, прехвърлено на последваната ответница- И.Х. и последната да е знаела също за увреждането на кредитора, когато се касае за възмездна сделка.

Ответниците следва да ангажират доказателства оборващи твърдените от ищеца обстоятелства за наличието на елементите от правопораждащия по чл. 135 ЗЗД фактически състав, включително и възраженията си, че не е налице увреждане за кредитора от атакуваната разпоредителна сделка, чрез доказване на положителния факт, че длъжникът има друго имущество, което не само е достатъчно да удовлетвори кредитора и може да се секвестира, но и удовлетворението може да се извърши по същия начин без затруднение, както и чрез имуществото, предмет на действието, за което е предявен отменителният иск, като в производството по иска по чл. 135 ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор, тъй като защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да осъществи само по иска за вземането.

В случая, съдът намира, че от съвкупността на представените и ангажирани писмени доказателства от ищеца, се извежда извод на база на наслагването на поредица от факти, очертаващи правните отношения между страните, че е налице описаното знание за увреждането, както у първите четирима ответници, така и у петата ответница. Това е така защото – първо, видно от цитираните множество дела /по-горе/ и съдебни решения, то безспорно се установява, че „Юробанк България“ АД има качество на кредитор спрямо ответниците по Договор за банков кредит, продукт „Бизнес помещения“ № ******/17.10.2007 год. за сумата от 65 000 лева и последстващите договори и анекси, цитирани по-горе.

По този договор за банков кредит ответниците са депозирали искова молба поради неизпълнение от страна на ищцовото дружество, по което е образувано гр. дело № 62981/2014 год. на Софийски районен съд, 25-ти състав. След въззивно обжалване е постановено Решение по гр. дело № 1422/2017 год. на Софийски градски съд, по което им е бил издаден и изпълнителен лист, предмет на Договор за продажба на вземане от ** година.

Поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 21.12.2013 г., са настъпили основания за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по банковата сделка, за което длъжниците са уведомени с Нотариална покана 04.01.2016г. с Рег.№4/2016, Том 1 №3, ведно с уведомление за връчване на нотариус В.Я.. Рег.№***в регистъра на НК. връчена на 19.01.2016г., получена от В.Д., с Писмо-уведомление с изх.№Р2917/20.11.2015г., с Писмо-уведомление с изх.№Б2914/20.11.2015г., получено от А.Е. на 23.11.2015г., с Писмо- уведомление с изх.№Б2915/20.11.2015г., получено от А.Е. на 23.11.2015г.. с Писмо-уведомление с H3x.№F2916/20.11.2015г.. получено от А.Е. на 23.11.2015г. - съпруг на Л.С.Е..

На 02.06.2020г. ищецът е получил Уведомление на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, изготвено и изпратено от адвокат В.В., с което на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД е било съобщено, че по силата на Договор за продажба на вземане от **г. „А.“ ЕООД, ЕИК *********, А.Д.Е.. Л.С.Е. и В.А.Д. - като цеденти, прехвърлят на И. Т. Х. - като цесионер. вземанетоси в размер на 2136.48 /две хиляди сто тридесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/ лева. за което е издаден Изпълнителен лист от 25.02.2020г.

На 08.06.2020г. ищецът получил Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело ****/**20г„ по описа на ЧСИ М.Б., образувано въз основа на изпълнителен лист от 25.02.2020г., по гр.д. 1422/17г., по описа на Софийски градски съд, IV - Д състав, с Взискател И.Т.Х..

Видно от приложените доказателства, и в частност удостоверение от ПОС, съдържащи информация досежно датата на получаване на исковите молби до ответниците по т.д. 32/2020г., по описа на Окръжен съд П., се установява, че на 01.06.2020 г. е получена исковата молба по делото, а датата на връчване на Уведомление на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, адресирано до банката е 02.06.2020г., като същото е изпратено на 01.06.2020г. - денят, в който е получена исковата молба по т.д. 32/2020г., по описа на Окръжен съд П., което е видно от приложеното по делото удостоверение, като Договорът за продажба да вземане е от **г. тоест няколко дни преди това, като следва да се допълни и че самата искова молба, е с вх. № 2068/19.05.2020 г. /тоест не е изключена тезата на ищеца, че е възможно при положение, че исковата молба е от 19.05.2020 г., а цесията е от ** г., то преди официалното връчване на исковата молба на ответниците на 01.06.2020 г., същите все пак да са имали знание за подаването и и да са сключили договора за цесия в посочения времеви промеждутък/, същите прехвърлили вземането си от банката, с Договор за прехвърляне на вземане от **г. Тоест касае се за едни изключително близки дати, които водят до индиция, че действително се цели увреждане на кредитора, тъй като преди процесната разпоредителна сделка между страните са съществували две насрещни и взаимопогасяеми вземания, като продавайки своето вземане „А.“ ЕООД, ЕИК *********. А.Д.Е.. Л.С.Е. и В.А.Д. - като цеденти, са препятствали възможността за извършване на евентуално прихващане между двете насрещни задължения и на следващо място са намалили своето имуществено състояние. Към момента на процесната сделка същите са съзнавали, че имат неудовлетворено задължение към ответника- банка по договора за кредит, както и че чрез процесната сделка намалява тяхното имущество, което служи за обезпечение на кредиторите и в частност банката предвид разпоредбата на чл. 133 ЗЗД. Тоест знанието за първите четирима ответника е безспорно доказано, като такова съдът намира, че се доказва такова знание и досежно ответницата цесионер по договора за цесия- Т.. Същата съдът намира, че е знаела за увреждането, което понася кредитора в резултат на сделката- цесия, като този извод за знание от страна на цесионера И.Т.Х. за увреждащия характер на сделката спрямо банката може да се изведе, от наслагването на поредица от обстоятелства, установени по делото от ангажираните от ищеца писмени доказателства, не само от темпоралното развитие на горепосочените облигационни отношения, а и от материалите по делото на ЧСИ БЪЗИНСКИ, където взискател следва да е именно цесионера по сделката за цесията. Видно от приобщеното и.д. се установява, че водещият изпълнителното дело по договора за цесия адвокат е трето за спора лице- адв. В., но както се сочи и в защитата на банката, то е налице искане средствата по изпълнителното дело да постъпят по особената сметка на представляващия цедентите адвокат В.В., а не по сметка на цесионера. По делото не са представените документи цесионера И.Т. да има каквито и да било договорни взаимоотношение с адв. В.В.,напротив адв. В. е адвокат на настоящите първи четирима ответника или на цедентите по договора за цесия. Следователно остава неясно защо цесионерът не посочва своя сметка за и не желае събраните в хода на изпълнителното дело да бъдат преведени по нейна сметка или по сметка на представляващия я адвокат, а иска да същите да постъпят по банковата сметка на представляващия цедентите адвокат. Дори и при сключване на цесията и прехвърляне на вземането на по-ниска сума от самото вземане- 300 лева- продажна цена, при вземане от над 2000 лева, е вписано в договора, че сумата е представена в брой, което отново е индиция, че страните имат вътрешни отношения, сочещи на знание за увреждане на кредитора-банка. Нещо повече фактологическата верига се установява досежно тези отношения и знание за увреждане, действително чрез косвени, но напълно еднозначни доказани обстоятелства, които сочат на еднозначен извод за знание за увреждането между договарящите лица- ответници, страни по сделката за цесия. Така се установява по делото видно от приобщеното към доказателствения материал Удостоверение от банка ОББ АД, прието като писмено доказателство по делото, впоследното проведено по делото с.з., то се установява, че сметка с IBAN: ***уляр –адв.В. А. В. /адвокат на първите четири ответника и по настоящото дело/, а сметката представлява сметка за средства на клиенти на адвоката. Видно от приобщеното изп. Дело- то молбата за образуване на изпълнително дело ****/**20г. по описа на ЧСИ М.Б., е депозирана от адв. И.В. - процесуален представител на И.Х., но банковата сметка, по която е посочено, че взискателят иска да получи събраните по изпълнителното дело средства, е горепосочената- тоест, с титуляр-адв. В. А. В. /адвокат на първите четири ответника и по настоящото дело/, а сметката представлява сметка за средства на клиенти на адвоката с IBAN: ***. Тук следва да се посочи, че към исковата молба са представени и писмени доказателства, приети от съда, макар и пряко неотносими към предмета на делото, но относими към тезата на ищеца по главния и евенуталния иск, за знание, респ. привидност на сделката за продажба на вземане, а именно- Молба с вх. №27661 от 04.05.2020г., ведно с приложения - заверено копие; и Молба с вх. вх. №27660 от 04.05.2020г., ведно с приложения - заверено копие;действително същите, видно от съдържанието им касаят други –трети лица за спора, но които са за образуване на изпълнителни дела от цесионер отново на длъжник на банката. Видно от молбите, както и в настоящия случай, водещият изпълнителното производство адвокат отново е различен, но на втора страница от молбата отново е вписан същият IВАN на банкова сметка, ***4. И при тези изпълнителни производства длъжник на банката, който в исков процес е представляван от адвокат В.В., прехвърля вземането си от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД на трето лице, като при образуване на изпълнителното производство се ползват отново услугите на трети адвокат, но всички събрани средства следва да постъпят по горецитираната сметка на адвокат В.В.. Видно от представеното по делото копие от изпълнителното дело ****/**20г. по описа на ЧСИ М.Б., то с молбата- с вх. №36948/27.06.2019г., по която е образувано изпълнителното дело срещу банката е от лице с процесуален представител адвокат В.В.. На стр. 2 от същата молба е посочена същата банкова сметка, ***, получени от принудителното изпълнение.Т.е. цесионера и взискател по образуваното срещу банката изпълнително дело ****/**20г., по описа на ЧСИ М.Б., на практика не желае да получи събраните по принудителен ред средства, като същите отново ще бъдат получени от цедентите,чрез техния адвокат, които обстоятелства в тяхната съвкупност водят до еднозначен извод на знание у цесионера за увреждащата сделка и оттам и увреждане чрез същата на интересите на банката и възможността и да се удовлетвори от това свое вземане срещу цедените, което същите са прехвърлили на цесионера. Следователно, съдът намира, че с поредица от доказателства, се наслагва еднозначно заключение за субективната предпоставка за знание и у третото лице за увреждащия характер на сделката. Тоест и процесната предпоставка за знание е доказана по делото.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал наличието и на всички кумулативно предвидени предпоставки по чл. 135 ЗЗД, поради което и искът следва да бъде уважен.

По изложените съображения, съдът намира, че в хода на производството по делото бе доказано наличието на всички изискуеми от закона предпоставки за основателност на предявения иск с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД. Ето защо същият следва да бъде уважен, като бъде обявен за недействителен спрямо ищеца сключеният между ответниците договор за цесия.

Предвид уважаването на главния иск, съдът не дължи разглеждане и произнасяне по евентуалните такива по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД .

По разноските:

С оглед изхода на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените разноски по делото, като същият в последното по делото заседание чрез своя адв. Х.И. и адв.Т.Н.П. е представил списък по чл. 80 ГПК, в който претендира следните разноски- държавна такса за водене на делото- 85, 46 лв. , такса за изискване на ид..24 лева и 5 лева за издаване на СУ ИЛИ общо разноски в размер на 114, 46 лева, които следва да понесе ответната страна.

С оглед изложеното Пернишкият районен съд

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.135 ЗЗД, сключения на **г. Договор за прехвърляне на вземане /цесия/, сключен между лицата „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., общ. П., обл. П.. УЛ. С.Ш. №** представлявано от А.Д.Е., в качеството му на едноличен собственик на капитала, А.Д.Е., ЕГН **********, с адрес: ***; Л.С.Е., ЕГН **********, с адрес: ***; В.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***; - като цеденти,и И.Т.Х., ЕГН:**********, с адрес: ***, - като цесионер, договор за цесия, по силата на който цедентите за прехвърли на цесионера вземането си към ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК000694749 за сумата от 2136.48 лв./две хиляди сто тридесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, за което е издаден Изпълнителен лист от 25.02.2020г. и за която сума и въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело ****/**20г.„ по описа на ЧСИ М.Б., цедирано срещу продажна цена от 300 лева, за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК000694749, представлявано от изпълнителните директори Д.Б.Ш. и М.В.-прокурист, със седалище и адрес управление: гр. София. бул. “Околовръстен път” № 260, представлявано от Адвокатско дружество "Чаталбашев. Петкова и И.". БУЛСТАТ: *********. чрез адвокат Х.И.. САК. със съдебен адрес:***.

ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., общ. П., обл. П.. УЛ. С.Ш. №** представлявано от А.Д.Е., в качеството му на едноличен собственик на капитала, А.Д.Е., ЕГН **********, с адрес: ***; Л.С.Е., ЕГН **********, с адрес: ***; В.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***; - като и И.Т.Х., ЕГН:**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК000694749, представлявано от изпълнителните директори Д.Б.Ш. и М.В.-прокурист, със седалище и адрес управление: гр. София. бул. “Околовръстен път” № 260, представлявано от Адвокатско дружество "Чаталбашев. Петкова и И.". БУЛСТАТ: *********. чрез адвокат Х.И.. САК. със съдебен адрес:***, сумата от 114, 46 лв., представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала:С.Г. Районен съдия:

Номер на акта:	260118
Дата:	8 февруари 2021 г.
Съдия:	Камелия Георгиева Ненкова

Дело:	20201720102663
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	12 юни 2020 г.

Решение по дело №2663/2020 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта