Решение по дело №1340/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

12.03.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийският районен

Съд

трети

състав

На

тринадесети февруари

година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Дарина Байданова

Секретар

Марияна Суркова

Като разгледа докладваното от

Съдията

Гражданско

дело номер

1340

По описа за

2019

Година

 

Предявен е осъдителен иск с пр.осн. с правно чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.288, ал.1 т.2 ,б. „а” от КЗ /отм./, сега действащ чл.557,ал.1 т.2, б. „а” от КЗ във вр. с чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, сега действащ чл.558,ал.7 от КЗ.

Постъпила е искова молба от „Гаранционен фонд“- гр.София против Б.В.П. ***, в която се твърди, ищецът на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховане (отм.), сега 557, ал.1 ,т.2, б. "а" от Кодекса за застраховане изплатил по щета №110479/28.08.2014г. обезщетение за имуществени вреди  в размер на 1612,50 лв. за увредения при ПТП, настъпило на 08.08.2014г. между гр.Асеновград и гр.Кърджали, път II-58, л.а. „Рено Лагуна" с ДКН РВ7203АН, собственост на Х.Ж.А.. Сочи, че виновен за катастрофата е ответникът Б.В.П. , който управлявал  м. „Сузуки" с ДКН ВР2118К, негова собственост, при движение на път II-58, в района на км 56,300 , като предприел маневра за изпреварване на л.а. "Рено Лагуна" и не се е убедил, че изпреварваното МПС подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво, за да навлезе по друг път, в резултат на което го ударил в задната лява част, като причинил процесното ПТП. Твърди се в исковата молба, че в нарушение на чл. 249 във вр . с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът управлявал увреждащото МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" и че ищецът  поканил ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и понастоящем задължението не било погасено. Моли на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 558, ал. 7 от КЗ, да  бъде осъден ответникът  Б.В.П. , да заплати на Гаранционен фонд сумата от 1612,50 лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета №110479/28.08.2014г. обезщетение, ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата . Претендира разноски. В съдебно заседание в писмено становище поддържа иска и моли съда да го уважи, за което излага съображения.Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.  

Ответникът Б.В.П. в срока по чл.131 от ГПК не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание не изпраща представител не взема становище по иска. 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От приложените по делото писмени доказателства се установяват изложените в исковата молба факти, а именно, че на 08.08.2014г. ответникът Б.В.П.  при  управление на собствен мотоциклет марка „Сузуки", с ДКН ВР2118К, при движение на път II-58, в района на км 56,300 между гр.Асеновград и гр.Кърджали, предприел маневра за изпреварване на л.а. „Рено Лагуна" с ДКН РВ7203АН, собственост на Х.Ж.А., без да се убеди, че изпреварваното МПС подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво, за да навлезе по друг път, в резултат на което го ударил в задната лява част, преобърнал се върху тавана на лекия автомобил, прескочил го и паднал на пътното платно.

По административен ред е ангажирана административно-наказателната отговорност на ответника за възникналото на 08.08.2014г. ПТП на път II-58, км.56,300.

Установява се на следващо място,че ищецът на основание чл.288, ал.1 т.2 ,б. „а” от КЗ /отм./, сега действащ чл.557,ал.1 т.2, б. „а” от КЗ, след образувана преписка по щета №11 0479/28.08.2014г. и извършени действия по опис и оценка на причинените от процесното ПТП щети на 08.08.2014г. изплатил на собственика на увредения автомобил сумата 1612,50 лв. за обезщетение по щета №110479/2014г.

Изпратената регресна покана до ответника е върната неполучена с отбелязване, че същата не е потърсена, а втората такава е получена от лице, живущо на адреса на ответника.      

Установява се и твърдението на ищеца,че по време на увреждащото събитие деликвентът е управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност", като до този извод съда стига, съобразявайки, че от представената  по делото Справка от базата данни на ИЦ към ГФ на база на подадени от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е видно, че последната сключена застраховка „Гражданска отговорност” за ППС с рег.№ ВР 2118К е сключена с полица № 22113001528598 за периода от 07.06.2013г. до 06.06.2014г. и същата е прекратена на 23.09.2013г., или, преди настъпване на ПТП на 08.08.2014г.  Ето защо следва да се направи извод,че  рискът към датата на увреждащото събитие не е бил покрит.

Механизмът на причиняване на произшествието е посочен в съставения на място Протокол за ПТП, който не се оспорва от ответника. Размерът на причинените щети,причинно-следствената връзка между увреждащото събитие и причинените имуществени вреди,както и възстановяването им от ищеца на увреденото лице са безспорно установени по делото и също не се оспорват в производството.  

 Т.е., установено е, че  ответникът е нарушил правилата за движение и с това си поведение е станал причина за ПТП, без към датата на същото управляваното от него пътно-превозно средство да има сключена застраховка „ГО”.

В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление - решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО.  

Предвид липсата на надлежни и своевременни възражения от ответника, съдът постановява решението си въз основа на представените от ищеца писмени доказателства. 

С оглед горното, искът е основателен, поради което следва изцяло да се уважи.

При този изход на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по представения списък по чл.80 от ГПК, а именно, 64,50 лв. за внесена държавна такса.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Б.В.П., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Гаранционен фонд гр.София, ***, със съдебен адрес:*** – адв.С.М., сумата 1612,50лв., представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди по щета №110479/28.08.2014г., вследствие на настъпило на 08.08.2014г. пътно-транспортно произшествие при управление на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от 09.10.2019г. - датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата и сумата 64,50лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия: