№ 2923
гр. София, 20.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110159165 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от адв. М. Л., процесуален представител на ищеца В. З. за
изменение на решение №20317/11.11.2024г., постановено по гр.д. №59165/2023г. по
описа на СРС в частта за разноските. Излага, че съдът неправилно не му бил присъдил
адвокатско възнаграждение, след като е уважил частично предявения иск. Сочи, че
предявената претенция е единна, независимо от броя основания, които са посочени за
недължимост на сумата, както и че не е налице задължение за упражняване на правото
на длъжника за провеждане на извънсъдебна процедура за уреждане на спора.
Давността била факт с правно значение, като не можело да има признание по
отношение на този факт. Ответникът очевидно оспорвал претенцията, след като е
провел успешно доказване на едно от посочените от ищеца основания. Моли да му
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, изчислено по
формула предложена от него.
Ответникът по молбата е подал отговор в предоставения му срок, като оспорва
искането на ищеца. Моли да не бъде допуснато изменение в решението в частта за
разноските, като ако такова бъде допуснато – то моли адвокатско възнаграждение да
бъде присъдено в минимален размер.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид изразеното от страните становище,
намира, че същата е неоснователна по следните съображения:
Съдът е изложил подробни съображения във връзка с разпределението на
разноските по делото, които не намира основание да преразглежда въз основа на
наведените от процесуалния представител на ищеца възражения. Преценката такива да
не бъдат присъждани на ищеца не е във връзка с уважената или отхвърлена част от
1
иска, нито във връзка с наведените основания за недължимост на сумите, а с оглед
характера на отрицателния установителен иск. Ищецът в производството по
отрицателен установителен иск се защитава срещу неоснователните претенции на
ответника за заплащане на определена сума. В случая от изявленията на ответника и
събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е начислил
процесните суми, но към момента на подаване на исковата молба не оспорва тяхното
погасяване по давност, съответно липсват доказателства и твърдения да е пристъпил
по някакъв начин към изпълнение на тази сума или да е отправил изрично искане до
ищеца да я заплати, както и да се е снабдил с изпълнителен лист за нея. При липса на
такива действия, то съдът намира, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото
и на ищеца не се дължат разноски. В този смисъл е и практиката на ВКС,
обективирана в Определение № 3252 от 30.10.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. №
3618/2023 г., Определение № 2168 от 31.07.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1351/2024 г. и
др.
Следва да бъде отбелязано за пълнота, че правният интерес е процесуална
предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск. Съдът е разгледал
иска, именно защото извънсъдебната процедура за отписване на задължения погасени
по давност, която ответникът е уредил, не е задължителна. Доколко обаче ответникът е
признал твърденията на ищеца, че по отношение на посочената в исковата претенция
сума действително е изтекъл срокът за погасяване на правото на принудителното й
изпълнение, то при установяване наличието на облигационна връзка между страните и
дължимостта на сумите, то макар и да не може да се отрече правния интерес на ищеца
от предявяване на иска, не може да се твърди, че с поведението си ответникът е станал
причина за неговото завеждане, доколкото „..“ ЕАД е уредило процедура за отписване
на погасени по давност вземания, а ищецът не е представил доказателства да се е
възползвал от нея или да му е било отказано.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. М. Л., процесуален представител
на ищеца В. З. за изменение на решение №20317/11.11.2024г., постановено по гр.д.
№59165/2023г. по описа на СРС в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2