№ 559
гр. Сливен, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230101077 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника „Обединена Българска Банка“ АД, че ищцата Д. Д. Д., ЕГН:
**********, не дължи сумата от 12 273,47 лв. - главница по Договор за кредит
от 03.01.2008 г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от
16.11.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата от 1072,43 лв. -
договорна лихва за периода от 28.03.2010 г. до 15.11.2010 г., сумата от 59,14
лв. - наказателна лихва за просрочени главници за периода от 28.03.2010 г. до
15.11.2010 г. и сумата от 889,82 лв. - разноски по делото, за които суми е
издаден Изпълнителен лист от 17.11.2010 г. по ч. гр. д. № 6286/2010 г. по
описа на СлРС.
Ищцата твърди, че по издадения изпълнителен лист било образувано
ИД № 760/2011 г. по описа на ЧСИ Миглена Минкова. По изпълнителното
дело настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което с
постановление на ЧСИ от 07.10.2015 г. изпълнителното дело било
прекратено. Излага, че е изтекъл погасителният давностен срок за вземанията
на ответника, поради което моли искът да бъде уважен. Претендира и
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от
1
ответника.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и
не изпраща представител.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Депозирал е
за предходно о. с. з. по делото чрез своя пълномощник - юрисконсулт
писмено становище, с което изразява становище за недопустимост и
неоснователност на иска, тъй като вземанията на ответната „Обединена
Българска Банка“ АД по Договор за кредит от 03.01.2008 г. са прехвърлени с
Договор за цесия от 31.01.2018 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Претендира
отхвърляне на иска и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от събраните писмени доказателства по делото с Изпълнителен
лист от 17.11.2010 г. по ч. гр. д. № 6286/2010 г. по описа на СлРС длъжниците
Д. Д. Д. и Р. А. К. са осъдени да заплатят солидарно на заявителя „Обединена
Българска Банка“ АД сумата от 12 273,47 лв. - главница по Договор за кредит
от 03.01.2008 г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от
16.11.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата от 1072,43 лв. -
договорна лихва за периода от 28.03.2010 г. до 15.11.2010 г., сумата от 59,14
лв. - наказателна лихва за просрочени главници за периода от 28.03.2010 г. до
15.11.2010 г. и сумата от 889,82 лв. - разноски по делото.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на взискателя
от 06.12.2011 г. е образувано ИД № 760/2011 г. по описа на ЧСИ Миглена
Минкова, с рег. № 768 и с район на действие ОС - Сливен.
От приложения препис на изпълнителното дело се установява, че по
силата на сключен Договор за цесия от 31.01.2018 г. взискателят „Обединена
Българска Банка“ АД е прехвърлил вземанията си спрямо ищцата по договора
за кредит от 03.01.2008 г. на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
По молба на цесионера от 22.02.2018 г. и с Разпореждане от 28.03.2018
г. ЧСИ е конституирал „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като взискател по
изпълнителното дело в качеството му на цесионер по договор за цесия,
сключен с „Обединена Българска Банка“ АД.
По молба на ищцата от 09.01.2020 г. същата е получила препис от
всички документи по ИД № 760/2011 г. по описа на ЧСИ Миглена Минкова.
С Постановления на ЧСИ от 07.10.2015 г. и впоследствие от 14.05.2021
2
г. производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция.
Последното изпълнително действие по делото е извършен на
05.04.2012 г. запор на лек автомобил на ищцата и товарен автомобил на
солидарния длъжник Р. А. К..
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника „Обединена Българска Банка“ АД, че ищцата Д. Д.
Д., ЕГН: **********, не дължи сумата от 12 273,47 лв. - главница по
Договор за кредит от 03.01.2008 г., ведно със законната лихва за забава върху
нея, считано от 16.11.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата от
1072,43 лв. - договорна лихва за периода от 28.03.2010 г. до 15.11.2010 г.,
сумата от 59,14 лв. - наказателна лихва за просрочени главници за периода
от 28.03.2010 г. до 15.11.2010 г. и сумата от 889,82 лв. - разноски по делото,
за които суми е издаден Изпълнителен лист от 17.11.2010 г. по ч. гр. д. №
6286/2010 г. по описа на СлРС, предмет на принудително събиране по ИД №
760/2011 г. по описа на ЧСИ Миглена Минкова.
Предявеният иск е процесуално допустим. Разгледан по същество
обаче, съдът го намира за неоснователен.
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва
изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът има за
цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство
ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи,
правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в
производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на
длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на
липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и
удостоверено с изпълнителното основание.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че по
силата на Договор за прехвърляне на парични вземания, сключен на
3
31.01.2018 г. между „Обединена Българска Банка“ АД и „ЕОС Матрикс“
ЕООД, „Обединена Българска Банка“ АД, в качеството си на цедент, е
прехвърлила на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството му на цесионер,
вземания, изрично посочени в Приложение № 1 към договора. Прехвърлени
са и вземанията на банката по Договора за кредит от 03.01.2008 г., сключен с
ищцата Д. Д. Д..
По молба на цесионера от 22.02.2018 г. и с Разпореждане от 28.03.2018
г. ЧСИ е конституирал „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като взискател по ИД №
760/2011 г. по описа на ЧСИ Миглена Минкова.
Ищцата от своя страна е получила препис от документите по
изпълнителното дело на 14.01.2020 г., поради което към датата на
предявяване на настоящия иск е била надлежно уведомена за настъпилото
прехвърляне на вземанията, тъй като Договорът за цесия от 31.01.2018 г. и
приложенията към него са представени по ИД № 760/2011 г. с молбата на
цесионера от 22.02.2018 г.
В случая цедентът „Обединена Българска Банка“ АД не е материално -
правно легитимиран ответник по настоящия иск, тъй като се установи, че към
момента на приключване на съдебното дирене, той не е носител на
вземанията, които се отричат от ищцата като погасени по давност.
Техен носител се явява едно трето, неучастващо по делото лице -
цесионерът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като ищцата е надлежно уведомена за
цесията и същата е произвела действие по отношение на нея.
За уважаването на предявения иск съдът следва да установи, че
ответникът е носител на отричаните вземания, т. е. да е страна по
правоотношението, а след това да изследва въпроса дали тези вземания, чийто
носител е ответникът, са погасени по давност. Предвид неустановяване в
настоящото производство, че ответникът е носител на тези вземания, то и
искът следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК,
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника претендираните
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което, предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото, съдът определя в размер на 100,00
лв.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес
********* срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица,
бул. „Витоша“ № 89Б, иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 12 273,47 лв. /дванадесет хиляди двеста седемдесет и три
лева и четиридесет и седем стотинки/ - главница по Договор за кредит от
03.01.2008 г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от
16.11.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата от 1072,43 лв. /хиляда
седемдесет и два лева и четиридесет и три стотинки/ - договорна лихва за
периода от 28.03.2010 г. до 15.11.2010 г., сумата от 59,14 лв. /петдесет и девет
лева и четиринадесет стотинки/ - наказателна лихва за просрочени главници
за периода от 28.03.2010 г. до 15.11.2010 г. и сумата от 889,82 лв.
/осемстотин осемдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/ - разноски по
делото, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 17.11.2010 г. по ч. гр.
д. № 6286/2010 г. по описа на СлРС, предмет на принудително събиране по
ИД № 760/2011 г. по описа на ЧСИ Миглена Минкова, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК Д. Д. Д., ЕГН:
**********, с адрес ********* ДА ЗАПЛАТИ на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б сумата от
100,00 лв. /сто лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5