РЕШЕНИЕ
№ 1292
гр. Пловдив, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20255300502448 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба И. Х. Г. от ***, чрез адв. Д. Б. от АК Пловдив срещу
решение № 2999/12.06.2025г. по гр.д. № 1662/2025г. по описа на РС Пловдив, с което е
отхвърлен предявения от И. Х. Г., ЕГН **********, с адрес ***, против „Микро Кредит“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, осъдителен иск с правно основание чл.55
ал.1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 966,38 лв. представляваща недължимо
заплатена и получена от ответника без наличие на правно основание за това сума, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда –
29.01.2025г., до окончателното изплащане на задължението.
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че частният
документ представлява писмено доказателство ако е подписано от издателя си, а в случая
това не е така. Приложената разписка от „Изи пей“ не носи подпис нито от ищеца, нито от
дружеството издател, нито от ответника. Не е подписано електронно. Сочи се, че вписването
в разписката, че сумата от 966,38 лв. е отнесена за пълно погасяване на договора, не води до
извод, че има такъв сключен договор. Няма доказателства за сключване на договора. Няма
правно основание за получаване на сумата от 1000 лв. като заем. Иска се отмяна на
решението и уважаване на предявения иск. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „МИКРО КРЕДИТ“ АД, с който се сочи,
че решението е правилно, че липсват подписи в договора, защото същият е сключен по реда
1
на ЗПФУР, тоест не се подписва саморъчно. Иска се оставяне без уважение на въззивната
жалба. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото
въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Изпълнена е процедурата за
отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е
нарушена императивна материалноправна норма.
Пред РС Пловдив е било доказано, че по делото има представен договор за заем Microcredit
Online № 8042- ***/22.11.2021г., сключен между И. Х. Г. и „Микро Кредит“ АД, по силата на
който ответникът е поел задължение да предостави на ищеца сумата от 1 000 лв., срещу
насрещното задължение на заемополучателя да върне сумата в общ размер от 1 121,28 лв. на
6 месечни погасителни вноски – всяка в размер от 186,88 лв. В договора е установен
годишен лихвен процент от 40,47% и годишен процент на разходите от 48,90%. РС Пловдив
приема, че договорът не носи подпис на ищеца и на ответника, като в производството по
делото не са изложени твърдени, че последният е сключен по реда на ЗПФУР. По делото е
представена разписка № ***от 20.01.2022 г. за сумата от 966,38 лв., като в разписката е
посочено, че наредител (платец) е А. Й. И., получател е „Микро Кредит“ АД, като
основание на плащането е посочено: „пълно погасяване дог. ***, ЕГН **********, И. Х. Г.“.
От така представената разписка се установява, че сумата от 966,38 лв. е заплатена от А. Й.
И. – от името и за сметка на заемополучателя, доколкото в основанието за плащане е
посочено името на ищеца.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя И. Х. Г., че разписката от „Изи пей“ не
носи подпис нито от ищеца, нито от дружеството издател, нито от ответника. Не е
подписана същата и електронно, тоест на основание чл.180 от ГПК е налице частен
документ, неподписан от издателя си. Според разбирането на въззивния съд разписката за
извършено плащане с наредител Микро Кредит АД и получател И. Г. за 1000 лева,
представлява паричен превод, чрез системата за електронни плащания ePay.bg, като е
посочено в нея и на кой електронен адрес в интернет е видна тази разписка и е посочено, че
документът е генериран от ePay.bg. Тоест не става дума за частен документ издаден от
физическо лице, а за електронен документ генериран машинно. В тази хипотеза на този
електронен документ, нормата на чл.184 от ГПК не изисква поставяне на подписи от човек.
Единствено е предоставена възможност от закона на насрещната страна да поиска
представяне на документа на електронен носител – чл.184 ал.1 от ГПК. Такова искане обаче
ищецът не е направил, нито писмено, нито в откритото съдебното заседание по делото. Ето
защо този електронен документ е годно доказателство за плащането на сумата от 1000 лева
по сметката на ответника И. Г., направено чрез електронната система за плащания.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя И. Х. Г., че вписването в разписката, че
2
сумата от 966,38 лв. е отнесена за пълно погасяване на договора, не води до извод, че има
такъв сключен договор. В жалбата се твърди, че договорът за заем е реална правна сделка и
е сключена с получаване на заемната сума, а по това дело е доказано получаването на сумата
от 1 000 лева по нищожния договор за потребителски кредит. Тоест по тази логика би
трябвало да има сключен реален договор за заем или алтернативно, ако има нищожен
договор за потребителски кредит, регулиран от ЗПК, то при неговата нищожност да се
дължи връщане само на чистата сума получена по договора по силата чл.23 от ЗПК. Тоест
връщането на сумата от 966,38 лв. във всеки един от горните два случая е станало на годно
правно основание. При това правилен е извода на РС Пловдив, че заради това, не е налице и
имущественото разместване като елемент на състава на неоснователното обогатяване по
смисъла на чл.55 от ЗЗД и този иск следва да бъде отхвърлен. Ето защо обжалваното
решение на РС Пловдив не страда от пороците описани във въззивната жалба и следва да се
потвърди от настоящия съд.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК основателна е претенцията на въззиваемото дружество
„Микро Кредит“ АД за присъждане на разноските по настоящото въззивно дело, които са в
размер на 480 лв. за платен адвокатски хонорар /л.24-л.26/.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2999/12.06.2025г. по гр.д. № 1662/2025г. по описа на РС
Пловдив.
ОСЪЖДА И. Х. Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Микро Кредит“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 480 лева за разноски по делото
за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3