№ 233
гр. Елин Пелин, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20231820100181 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба ищецът А. Т. З., ЕГН ********** чрез
пълномощника си адв. М. М. – АК Пловдив със съдебен адрес: гр.Пловдив,
бул. “.“ № 81, ет.3, ап.Б е предявила срещу ответника „Вива Кредит“ ООД,
ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр.София, район Люлин № 7, бул.
„...“ № 28, бл.АТЦ „Силвър център“, ет.2 представлявано от Д.С.Д. иск с
правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Моли съдът да постанови решение, с
което да приеме, че клаузата съдържаща се в чл.1, ал.3 от Договор за паричен
заем Standard 14 № . г. сключен между ищцата и „Вива Кредит“ ООД, която
предвижда заплащането на такса експресно разглеждане на документите в
размер на 237,02 лева и клаузата съдържаща се в чл.5, ал.2, която предвижда
заплащането на неустойка в размер на 158,06 лева са нищожни на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.10а, чл.11 и чл.19 от ЗПК, както и на
основание чл.143, ал.1 от ЗЗП. С уточняваща молба конкретизира исковата
молба, като прави изявление, че поради допусната техническа грешка в
изписване номера на договора за кредит следва да се приеме, че се касае за
договор за кредит с № . В открито съдебно заседание, съдът е допуснат
поправка на исковата молба, като е приел, че вместо договор за кредит № . г.
се касае за договор за кредит с № .
1
Излагат се твърдения, че въз основа на процесния Договор за паричен
заем ищцата е получила заемна сума от 600.00 лева и общо дължима сума с
включена такса за експресно разглеждане от 909,16 лева, при ГПР 49,39 %,
годишен лихвен процент 40,32 % и лихвен процент на ден 0,11 при срок на
кредита от 14 вноски.
Освен изложеното в чл.5, ал.2 от договора е предвидено и заплащане
на неустойка в размер на 158,06 лева, като по този начин общата сума, която
следва да бъде заплатена на кредитодателя е 1067,22 лева.
Според ищцата клаузите на чл.1, ал.3 и чл.5, ал.2 от договора са
нищожни поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от
ЗЗД и принципа на справедливостта, тъй като сумата от 395,08 лева е
прекомерно завишена доколкото представлява почти 2/3 от сумата по
отпуснатия кредит и кредита се оскъпява двойно. Това води до значителна
нееквивалентност на престациите по договора и злепоставя интересите на
кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода за кредитора.
Уговорената допълнителна услуга по чл.1, ал.3 от Договора изискваща
заплащане на такси и комисионни свързани с усвояването на кредита
противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, поради което сума в размер на 237,02
лева, представляваща „такса експресно разглеждане на документи“ също се
явява нищожна.
Клаузите на чл.1, ал.3 и чл.5, ал.2 от договора са и неравноправни по
смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като са необосновано високи. Задължение
на кредитора е преди сключване на договора за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. Посочените уговорки в договора заобикалят чл.33, ал.1
от ЗПК, тъй като със заплащането на такса за експерсно разглеждане на
документи и неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително възнаграждение над размера на отпуснатия кредит, което
обосновава неравноправността на посочените клаузи.
Отделно от това таксата за експресно обслужване заобикаля и
разпоредбата на чл.19а, ал.4 от ЗПК, тъй като събирането на такива разходи е
част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в
годишния процент на разходите. Изложеното сочи, че е налице заобикаляне
на посочената норма, като с уговорките за заплащане на допълнителни
2
разходи по допълнителните услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде
по-нисък от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г., поради което е
налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68Д, ал.1 и ал.2,
т.1 от Закона за защита на потребителите и води до наличието на
неравноправност на уговорените клаузи.
Сочи се, че клаузите на чл.1, ал.3 и на чл.5, ал.2 от договора са
нищожни и поради неравноправния им характер, доколкото не са уговорени
индивидуално по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП. Посочените клаузи са
изготвени стандартно и бланкетно и кредитополучателите нямат възможност
да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.
Препис от исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства са изпратени на ответника „Вива Кредит“ ООД, който в срока
по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор, с който изразява становище за
недопустимост на предявения иск. Алтернативно ако съдът прецени, че искът
е допустим счита, че същият е неоснователен, и моли да бъде отхвърлен.
Твърди, че на 06.04.2022 г. е постъпила онлайн заявка от ищцата за
сключване на процесния договор за заем, която била приета под номер
5808216 и след извършена оценка на кредитоспособността лицето, то било
одобрено за сумата от 600.00 лева и изпратен код, посредством който да
подпише договора за заем. Сумата по заема не била изплатена на заявителя,
тъй като той не бил удовлетворен от отпусната сума и отказал усвояването
на сумата. След изразения от ищцата отказ, заемодателят не е изплатил
заемната сума и договора за заем не е породил действие, като статуса му е
променен на отказан, защото не е породил правно действие между страните.
Касае се за реален договор и предаването на заемната сума на
заемателя е необходимо условие, за да се счита договорът за сключен. До
момента на усвояването на сумата постигнатото съгласие за сключването му е
само обещание, което не поражда действия. Поради неусвояване на заемната
сума, не може да се счете, че е налице сключен договор за паричен заем
между страните, което обуславя липсата на правен интерес и е основание за
прекратяване или отхвърляне на иска.
Конкретизира, че между ищцата и „Вива Кредит“ АД на 06.04.2022 г.
не е сключван договор за кредит с № . а такъв договор е сключен на
3
20.04.2022 г., като поради неизпълнение на задължението от страна на
ищцата, вземането е било продадено на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД поради което „Вива Кредит“ АД не разполага с този договор,
тъй като цялото досие е предадено на новия кредитор.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът по делото основава претенцията си въз основа на сключен
между страните договор за паричен заем № .от 06.04.2022 г..
Ответникът по делото „Вива Кредит“ ООД оспорва иска, като твърди,
че такъв договор не е сключван между страните по делото. Налице е сключен
договор с № . но с дата 20.04.2022 г., а договор с № .от 06.04.2023 г. не
съществува, поради което не могат да представят такъв договор. От друга
страна задължението по Договор за кредит № .от 20.04.2022 г., е цедирано на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД поради неизпълнение от
страна на длъжника А. Т. З., поради което не могат да представят и този
договор.
При разпределяне на доказателствената тежест, съдът е указал на
ищцата, че следва да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответника. Видно от представения по делото Договор за
кредит № . г., същият касае различен договор от този на който се основава
иска, като доказателства за сключване на Договор за кредит № .от 06.04.2023
г. не бяха ангажирани.
Ето защо твърдението в исковата молба, че между ищцата и
ответникът е налице валидно облигационно правоотношение произтичащо от
сключен между страните Договор за кредит № .от 06.04.2023 г. останаха
недоказани, тъй като ищецът не установи този факт, на който основава
исканията си, поради което искът подлежи на отхвърляне.
С оглед извода за неоснователност на предявения иск, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК на ответното дружество следва да присъдят
претендираните разноски, които възлизат на 500.00 лева заплатен адвокатски
хонорар, платими от ищцата.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А. Т. З., ЕГН ********** чрез
пълномощника си адв. М. М. – АК Пловдив със съдебен адрес: гр.Пловдив,
бул. “.“ № 81, ет.3, ап.Б срещу ответника „Вива Кредит“ ООД, ЕИК ... със
седалище и адрес на управление гр.София, район Люлин № 7, бул. „...“ № 28,
бл.АТЦ „Силвър център“, ет.2 представлявано от Д.С.Д. с правно основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че клаузата съдържаща се в
чл.1, ал.3 от Договор за паричен заем Standard 14 № .от 06.04.2022 г. сключен
между А. Т. З. и „Вива Кредит“ ООД, която предвижда заплащането на такса
експресно разглеждане на документите в размер на 237,02 лева и клаузата
съдържаща се в чл.5, ал.2, която предвижда заплащането на неустойка в
размер на 158,06 лева са нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22
вр. чл.10а, чл.11 и чл.19 от ЗПК, както и на основание чл.143, ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА А. Т. З., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Вива
Кредит“ ООД, ЕИК ... направените по делото разноски в размер на 500.00
лева /петстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
5