№ 182
гр. Сливен, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20212200500431 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260427/ 27.07.2021г., постановено по гр.д. 3721/2020г. на PC –
Сливен, с което е отхвърлен, предявеният от К. Т. К. с ЕГН **********, от *** иск за
признаване за установено, че Община Сливен Булстат *** не е собственик на поземлен имот
с идентификатор 67338.404.217 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК, находящ се в ***, с площ 942 кв.м., трайно предназначение
на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с
номер по предходен план 2811273 като неоснователен и недоказан и е осъден ищеца да
заплати на ответната община направените в производството разноски.
Подадена е въззивна жалба от ищеца, чрез представители по пълномощие, в която се твърди,
че решението е нищожно, неправилно и необосновано, постановено при съществено
нарушаване на съдопроизводствените правила, изразяващо се в ненадлежна оценъчна
дейност на събраните по делото доказателствени материали, поради което в решението са
изведени неправилни и напълно погрешни изводи на съда, като в резултат на това е
приложен неправилно и материалния закон. Допуснат е особено съществен порок, който се
изразява в изразената воля на съда, обективирана в диспозитива на решението. В същото е
посочено, че е отхвърлен иска за признаване за установено по отношение на доверителя ни,
че Община Сливен не е собственик на поземлен имот с идентификатор № 67338.404.217 (без
1
посочени граници), но процесния имот е с идентиф. 67338.404.218. Това е особено
съществен порок, доколкото в заключение при прочита на решението не става ясно и не
може да се установи всъщност по отношение на кой имот е решен спорът, доколкото с
исковата молба е инициирано производство по отношение на имот с идентиф.
67338.404.218, а произнасянето на съда е досежно имот с идентиф. 67338.404.217. Излагат се
аргументи, че решението е абсолютно неразбираемо, в степен, че неговият смисъл не би
могъл да се извлече дори при тълкуване. При дадена правна квалификация на иска като
отрицателен установителен, при която тежестта на доказване е при ответника, който твърди,
че е собственик на конкретния имот, след прочита на неясните и вътрешно противоречащи
мотиви, четящият решението остава с впечатлението, че ищецът не е доказал владението си
върху имота, т.е. доказване, валидно и задължително за един положителен установителен
иск. Размествайки доказателствената тежест, неточно първоинстанционният съд е
интерпретирал събраните по делото доказателства. Неправилно е възприето, че не е
доказано владението на имота от страна на ищеца от 1985/86г. до момента. От посоченото в
исковата молба, подкрепено и от свидетелските показания, безспорно се установява, че
началният период на владение на имота е именно от посочените години - 1985/86г.
Въззивникът не спори, че поради обективни обстоятелства е преустановил фактическото му
обработване, но самото владение в проявната си абстрактна форма е налице, то е явно, тъй
като за третите лица е видно, че счита имота за свой. За всички години на владение на
имота, не са налице претенции нито от страна на бивши собственици, нито от страна на
Община Сливен. Погрешно съдът счита, че след като възрастта на засадените дръвчета е
посочена от вещото лице между 2 и 4г., то това са реално годините на фактическо ползване
на имота. Автоматичното пренасяне на времевата матрица от възрастта на дръвчетата върху
абстрактната форма на владението е напълно противоестествено, доколкото за обработката
на терена е необходимо време, както и че за самото засаждане на тези култури си има
подходящ сезон. Не е взето предвид, че в кадастралния план и плана на новообразуваните
имоти мястото е посочено и записано като овощна градина. Основното предназначение на
кадастралния план, като предшественика на кадастралната карта, е да отразява фактическото
състояние на имотите, което означава, че и към онзи момент (1989-2002г.) това е бил
начинът на ползване. Излагат се аргументи, с които се оспорват част от свидетелските
показания. Съгласно чл.5, ал.2 ЗОС, актът за общинска собственост е официален документ
съставен от длъжностно лице по ред и форма определени от закона и като такъв има
обвързваща за съда доказателствена сила относно изложеното в него, т.е. има качеството на
официален свидетелстващ документ. Същевременно, без да има правопораждащо действие,
той единствено констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява
осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което, на акта следва
да се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за
общинска собственост до доказване на противното. Затова, при спор за собственост,
оспореният АОС не е годно доказателство за установяване правото на собственост и именно
легитимиращият се с него следва да установи основанието, на което е издаден. Ответната
Община следва да установи в процеса пълно и главно, че са настъпили конкретни факти,
2
реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ. Видно от записването в
АОС е, че като основание за придобиване на имота е посочена нормата на чл.2, ал.1, т.7
ЗОС, която норма предвижда, че са общинска собственост имотите и вещите, придобити от
общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин определен в закона. Ответникът
де факто сочи последната хипотеза, което включва противопоставяне и доказване на факти,
които в случая препятстват възникването правата на ищеца. Позовава се на оборимата
презумпция на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, която неправилно е възприета и от районния съд.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на граждани,
юридически лица или държавата, е общинска собственост. Същественият момент тук е, че
тази норма обаче не се отнася за земята, която не подлежи на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, за която не се провежда процедура за възстановяване на собствеността по този
закон. Такива земи, ако не са станали държавни на някакво друго основание, или общински
след отделяне на общинската собственост от държавната през 1991г., могат да се
придобиват по давност, ако не съществуват пречките за това. Процесният имот е включен в
урбанизираната територия на гр. Сливен, в селищно образувание „Изгрев“. С кадастралната
карта от 2006г. е предвидено трайно ползване - ниско застрояване. Той не подлежи на
реституция по реда на ЗСПЗЗ, нито спрямо него са заявени претенции по пар.4а от ЗСПЗЗ,
няма данни да е предоставян за ползване. Поради това, логическите съждения водят до
извода за неприложимост на разпоредбата на чл.25 от ЗСПЗЗ спрямо процесния имот, на
която разпоредба се позовава ответната Община, като в нейна полза не е осъществен
фактическия състав на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. От приложените разписни листи към
плановете от 1989г., а след това и към този от 2002г., е видно, че всички имоти в този район
на вилна зона на гр.Сливен /включени в полигона на града/, са частна собственост. В
разписните книги за имотите, съседни на процесния, има категорични записвания относно
обстоятелството, че са собственост на физически лица. В обобщение се иска решението да
се отмени и да се постанови ново, с което да се признае, че имота не е общинска
собственост. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор, чрез представител по пълномощие, в
който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна, представените доводи не намират
подкрепа в нито едно писмено или гласно доказателство по делото, а изложените твърдения
са изцяло несъстоятелни и в пълно противоречие с установените и доказани факти по
делото. Искът е неоснователен поради липса на правен интерес - не е налице обосноваване и
конкретизация на релевантно основание, обуславящо интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск. Излагат се аргументи. Разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ
е твърде ясна и не се нуждае от коментар и тълкуване. Според нея "Земеделската земя, която
не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост.
"Това предполага, че правото на общинска собственост възниква ex lege и не се налага чрез
документи, в това число актове за собственост, да се доказва. Достатъчно е само да е
установено, че не се легитимират като носители на това право някои от кръга на посочените
лица. В обобщение се иска да се потвърди решението и се претендират разноски.
3
В с.з. въззивникът не се явява. С писмено становище представител по пълномощие
поддържа подадената жалба.
В с.з. за въззиваемата община не се явява представител. С писмено становище представител
по пълномощие оспорва основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде
отменено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има
възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В конкретния случай са
налице последните две хипотези, доколкото от развитите в исковата молба доводи се
твърди, че ищецът, сега въззивник, владее имота и твърди, че това е станало през период,
който може да го направи собственик. Поради това развитите доводи в отговора на
въззивната жалба се явяват неоснователни.
За да отхвърли предявения отрицателен установителен иск, районният съд приел, че
съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделска земя, която не принадлежи на
граждани, юридически лица или държавата е общинска. С процесната разпоредба е
въведена оборима презумпция, но в настоящото производство тази презумпция не била
оборена. От назначената и изпълнена съдебно техническа експертиза се установило, че за
процесния недвижим имот няма извършвани никакви вписвания по отношение
собствеността му, имота не е отчуждаван, не е внасян в ТКЗС, ДЗС, АПК или друго
държавно образувание. Не се доказало в производството и имота да е заявяван за
4
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ чл. 11, ал. 2. Единственото , което се доказало е, че след
прекъсването на владението на ищеца през 1995/1996 г., в северната част на имота към
момента на изготвяне на експертизата – 2021 г. е имало засадени овощни дръвчета на
възраст между две до четири години, т.е. процесните овошки са засадени след изготвянето
на двата констативни протокола и акта за частна общинска собственост. Тези разсъждения
обаче не кореспондират с установеното, доколкото е безспорно, че адресът на имота е гр.
Сливен, м. Средидол. Площта на недвижимия имот е 942 кв.м., трайно предназначение на
територията урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м.,
предходен идентификатор няма, номер по предходен план 2811273, данни за собственици
няма. От удостоверение № 41 от 4.03.2015 г. издадено от областния управител на област
Сливен се установява, че за поземлен имот с идентификатор № 67338.404.218 няма съставен
акт за държавна собственост. От удостоверение за данъчна оценка от 5.02.2015 г. се
установява, че данъчната оценка за недвижим имот с идентификатор № 67338.404.218
възлиза на 9 763.60 лева. От разписен лист за Сливен, към плана за 1989 г. се установява, че
за имот № 1278 овощна градина няма извършвано никакво вписване на собственици.
Площта на имота е неизменно 942 кв.м. и няма промени в имотните му граници. В
заключението на вещото лице е посочено, че по кадастрален план на вилна зона Изток гр.
Сливен от 1989 г. имота е овощна градина, по плана на новообразуваните имоти в м. Среди
дол, на селищно образувание Изгрев в землище на гр. Сливен от 2002 г., трайното
предназначение та територията е урбанизирана, а начина на трайно ползване овощни
насаждения не терасирани, по КККР на гр. Сливен от2006 г. трайното предназначение на
територията е урбанизирана, а начина на трайно ползване е ниско застрояване. Така в случая
не се касае за земеделска земя, което изключва приложението на нормата на чл. 25, ал. 1 от
ЗСПЗЗ.
Придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, се
извършват под общото ръководство и контрол на общинския съвет – чл.8 ал.1 от Закона за
общинската собственост. Редът за придобиване на право на собственост и на ограничени
вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи -
общинска собственост, и правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на
кметовете на кметства и на кметските наместници се определят с наредба на общинския
съвет при спазване на разпоредбите на този закон и на специалните закони в тази област. С
Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинското имущество
приета с Решение № 238/31.07.2008год. на Общинския съвет-Сливен е уредено
придобиването на собственост и вещни права. Разписано е, че Общината придобива право
на собственост и ограничени вещни права чрез правна сделка, по давност или по друг начин,
определен в закон. Общината владее и управлява безстопанствените имоти на своята
територия – чл.15 от Наредбата. Наличието на безстопанствени имоти се установява от
комисия, назначена от кмета на общината. При установяване на безстопанствени имоти
комисията съставя протокол, в който подробно се описва вида, размера, местонахождението
и състоянието на имота. Имотите по ал.3 се обявяват на официалната интернет страница на
5
общината и на местата за обяви в сградата на общината и в кметствата. Ако в едномесечен
срок от обявлението не се явят собственици на имота в общината, кмета издава заповед за
установяване на владение. От датата на издаване на заповедта по ал.5 започва да тече
срокът на придобивна давност в полза на общината. Обстоятелствата по ал.5 и ал.6 се
отбелязват в обявлението по ал.4. В случая не е доказано да е била завършена тази
процедура. Но дори и да е била осъществена, то искът е бил предявен преди да изтече
придобивната давност в полза на Община Сливен. Поради това предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него
да се постанови ново, с което да се уважи предявения иск.
Въззивникът е претендирал разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер на
сумата от 1512,66 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за първата
инстанция, депозит за вещо лице и деловодни разноски и в размер на сумата от 648,83 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция и държавна такса.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ е решение № 260427/ 27.07.2021г., постановено по гр.д. 3721/2020г. на PC –
Сливен изцяло като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният от К. Т. К. с ЕГН **********, от *** иск,
че Община Сливен Булстат *** не е собственик на поземлен имот с идентификатор
67338.404.217 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на Изпълнителния
директор на АК, находящ се в ***, с площ 942 кв.м., трайно предназначение на територията
- Урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с номер по
предходен план 2811273.
ОСЪЖДА Община Сливен Булстат *** гр.Сливен, бул.Цар Освободител №1 да заплати на
К. Т. К. с ЕГН **********, от *** направените разноски в размер на сумата от 1512,66 лева
/хиляда петстотин и дванадесет лева и 66 ст/ представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за първата инстанция, депозит за вещо лице и деловодни разноски и в
размер на сумата от 648,83 лева /шестстотин четиридесет и осем лева и 83 ст./,
6
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция и държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7