Р Е Ш Е Н И Е
№ 260761 / 21.05.2021 год., гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря К.Киркова, като разгледа
докладваното от съдията Радев гражданско дело № 6921 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.Г.Г. против Н.Г.Н., Й.Г.Д., Е.Т.Н., Ж.Г.С., Л.Д.И., Г.Д.С., Ф.Т.Г., М.С.Т., М.В.Д. и Д.В.П., за делба на еднофамилна жилищна сграда (южен близнак) с идентификатор **** по КК и КР на гр.Бургас, административен адрес: гр.Б***, *****, със застроена площ от 59 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор *******
Искът е с правно основание в чл.34 от ЗС във вр. с чл.69 от ЗН и както с определението по чл.140 от ГПК е прието, е допустим.
В съдебно заседание се поддържа от процесуалния представител на съделителя Г.; съделителителите Н. и Д., представлявани от адвокатския си пълномощник, не оспорват иска; съделителите Н., Г., И., Т., Д., П., С. и С., са депозирали отговори, с които не оспорват правата на наследниците на Г.Н.Г. върху делбения имот и молят да се отхвърли иска за делба срещу тях.
След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На ***** год. Н.Г.Н.,***, поч. на **** год., е оземлен по Закона за селскостопанското настаняване на бежанците и пр. (ДВ, бр.213/1926 год.) с две ниви, както и с дворно място в с.К* (наст. Кв**** б.а.), цялото с площ от 1000 кв.м., ведно с построената в същото редова къща, за което е съставен нот.акт т*** № ***** / *** год. на нотариус при Бургаския областен съд.
Същият е оставил за свои наследници преживяла съпруга - Е. Х* Г. и четирима низходящи – В* Н* К., А* Н* И., Ж* Н*В* и Г.Н.Г..
След смъртта на съпругата му - Е. Х*Г.,***, поч. на **** год., В* Н* К., А* Н* И., Ж* Н* В*са се отказали от оставеното от тях наследство, но освен тях, Е.Г. е имала още една дъщеря – Щ* Д.С., която я е наследила, редом с останалите й три деца.
С нот.акт № **/****год.
Г.Н.Г. еднолично е прехвърлил на М* С.Г. - наследодател на 1/2 ид.ч. от дворното място и построените в
същото жилищна и стопанска сгради.
На **** год. М* С.Г. е депозирала пред Отдел „Архитектура и благоустройство“ на ГНС - гр.Бургас, съгласие Г.Н.Г. да построи в дворното място жилищна страда, съгласно одобрен архитектурен план.
Съобразно издадената на 02.02.1976 год. и изменена на 08.03 с.г. от главния архитект на ГНС виза за проектиране, е изготвен и одобрен архитектурен проект за двуетажна жилищна сграда-южен близнак, за каквато е издадено строителното разрешение.
Такава явно е изградена, като е заснета и фигурира в АГКК като четириетажна жилищна сграда-еднофамилна, с идентификатор ***** по КК и КР на гр.Бургас.
През 1985 год. М* С.Г. е прехвърлила с алеаторен договор на сина си С* К* Т* нейната 1/2 ид.ч. от дворното място и построените в същото жилищна и стопанска сгради.
Г.Н.Г. е починал на **** год., а след неговата и на съпругата му И* Г.Г. смърт, са наследени от трима низходящи - съделителите Н.Г.Н., Д.Г.Г. и Й.Г.Д..
Щ*Д.С. е починала на **** год. и е оставила за свои наследници съпруг – Т* А* С. и двама низходящи - Е.Т.Н. и Д. Т*С.. След смъртта на съпруга и сина й, същите са наследени от съделителите Е.Т.Н., Ж.Г.С., Л.Д.И., Г.Д.С. и Ф.Т.Г..
М* С.Г., след смъртта си на ** год., е оставила за свои наследници двама сина – С* К*Т*и В*К*П*, а те от своя страна след тяхната смърт - съделителите М.С.Т., М.В.Д. и Д.В.П..
Според св. Д. - съсед на делбения имот (жилищната сграда), същият се състои от четири етажа - един приземен и три жилищни. Свидетелят от дете - повече от 20 години знае, че имотът е собствен на съделителите Н., Д. и Й., ограден е, само те са го владели през целия период, никой друг не е живял в него.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира, че понастоящем делбената сграда е съсобствена само на съделителите Н.Г.Н., Д.Г.Г. и Й.Г.Д.. Този извод се налага от следното:
След смъртта на Н.Н. и съпругата му Е.Г., собствеността върху дворното място, в което е построена жилишната сграда, е придобита по силата на наследственото правоприемство от В* Н* К., А* Н* И., Ж* Н* В*, Г.Н.Г. и Щ* Д.С.. Първите трима съделители са се отрекли от наследството на родителите си, затова последните двама са останали собственост на 1/2 ид.ч. Другата 1/2 ид.ч. е била собственост на М* Г..
Тя е учредила право на строеж в полза на Г.Н.Г. и последният е станал собственик на двуетажна жилищна сграда с гаражен етаж, съобразно одобрените строителни книжа. Но както вече се каза – Щ* С. също е била съсобственик на дворното място, а очевидно тя не е уредила право на строеж в полза на съсобственика си, поради което, по силата на приращението - чл.92 от ЗСоб., е придобила собствеността върху част от сградата, съответна на правото й на собственост върху дворното място. Тази част, придобита от нея по посочения способ, е оставила в наследство на съделителите Е.Т.Н., Ж.Г.С., Л.Д.И., Г.Д.С. и Ф.Т.Г..
Четвъртият етаж, за който няма данни да е надстроен по силата на надлежно учредено право на строеж в полза на когото и да било от тогавашните собственици на дворното място, пак по силата на приращението и считано от изграждането му в груб строеж, е станал тяхно общо притежание, респ. на всички съделители, с изключение на М.Д. и Д.П., т.к. в предходен момент съсобственичката М* Г. е прехвърлила своята ид.ч. на сина си С*Т*, наследен от съделителката М.Т..
Впрочем, тук се налага уточнението, че горните съображения са наложили конституирането на всички настоящи съделители, с цел допускане и извършване на валидна делба. Но тя следва да се допусне само между първоначалните, без да се изследва въпросът за квотите на собственост на останалите, тъй като освен признанието на останалите съделители в тази насока, се доказа по несъмнен начин, че те са придобили правото на собственост върху цялата сграда чрез оригинерния способ по чл.79, ал.1 от ЗСоб. Налице са всички елементи на фактическия състав на придобивната давност – фактическото владение, вкл. на идеалните части, принадлежащи на другите съсобственици, което продължило явно и несмущавано в изискуемия според закона срок, както и намерението за своене, манифестирано посредством извършване на надстрояване, ограждане на сградата и пр.
Ето защо, делба на сградата следва да се допусне само между съделителите Н.Г.Н., Д.Г.Г. и Й.Г.Д.. Те поравно са наследили своите родители - чл.5 от ЗН, поради което, при липса на доказателства в обратна насока и доказано съвладение от тримата, поравно са придобили по давност и принадлежащите на другите съсобственици ид.ч. от сградата. Или в обобщение - квотите им са по 1/3 ид.ч. за всеки, при които делбата да бъде допусната.
Водим от изложеното и на основание чл.235, чл.236 и чл.344 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА до делба еднофамилна
жилищна сграда (южен близнак) с идентификатор **** по КК и КР на гр.Бургас,
административен адрес: гр.Бургас, кв.К*,
ул.“****, със застроена площ от 59 кв.м., брой етажи - четири, разположена в
поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Б*, която да се извърши между
съделителите Д.Г. ***, ж/к „***, ЕГН - **********, Н.Г.Н. ***, ЕГН - **********
и Й.Г. ***, ЕГН - **********, при квоти от по 1/3 ид.ч. за всеки, като ОТХВЪРЛЯ
иска за делба по отношение на съделителите Е.Т.Н., Ф.Т.Г., Л.Д.И., М.С.Т., М.В.Д.,
Д.В.П., Ж.Г.С. и Г.Д.С..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е