РЕШЕНИЕ
№ 2578
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ У. САЛЕХ
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20241110200448 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ц. Х. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. М, бл. , вх. , ап. ,
срещу наказателно постановление № 23-4332-017702/28.08.2023г., издадено от Началник
Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършено нарушение на разпоредбата на
чл. 140, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление и издадения АУАН са издадени при
съществени процесуални нарушения при тяхното издаване. Сочи, че жалбоподателят не е
бил уведомен за служебно извършената дерегистрация на автомобила, който управлявал,
поради което поведението му е несъставомерно от субективна страна. Релевира и доводи, че
процесното МПН не е негова собственост. Прави се искане наказателното постановление да
бъде отменено.
За проведеното на 06.03.2024г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.
СДВР ОПП не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят К. се представлява
лично и в дадения ход по същество пледира атакуваното НП да бъде отменено по
съображенията, подробно изложени в жалбата. Алтернативно прави искане съдът да счете,
че нарушението е извършено при случай на маловажност по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
По делото са депозирани писмени бележки от 01.03.2024г. от гл. юрск. Х Х, в които
излага подробни съображения за неоснователността на депозираната жалба. Прави искане за
1
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на
страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно
постановление, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
На 28.04.2023г. около 23.10 часа в гр. София жалбоподателят К. управлявал лек автомобил
„Пежо 308 2.0 ХДИ“, ДК № , собственост на “София Гран Ауто” Булстат , движейки се по
ул. „Панчо Владигеров“, с посока от бул. „Сливница“ към бул. „Ломско шосе“. Спрян бил за
проверка от екип на ОПП СДВР в ж.к. Обеля до бл. 120 в състав свидетелите Н. Г. Х. и И.
А. И.. При проверката полицейските служители констатирали, че управляваният от К.
автомобил бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП. С оглед на
това свид. Х. съставил срещу жалбоподателя АУАН № 770634/28.04.2023г., в който описал
констатираните обстоятелства.
След окомплектоване на материалите по преписката от 09 РУ-СДВР, в чийто район било
извършено нарушението, същата била изпратена в СРП под № 34341/2023г. за престъпление
по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
С постановление от 14.07.2023г. бил постановен отказ от образуване на досъдебно
производство по пр.пр. № 34341/2023г. по описа на СРП, и преписката била изпратена на
Началника на О„ПП“ СДВР за преценка за реализиране на административнонаказателна
отговорност спрямо К..
В резултат от това било издадено атакуваното наказателно постановление за извършено
от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание
чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП му било наложено кумулативно административно наказание
глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетеля Х., и писмени - постановление от 14.07.2023г. за
отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 34341/2023г. по описа на СРП;
справка-картон на водача; справка - картон на водача; заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.;
заповед № 8121к-13140/23.10.2019г.; заповед № 513з-4922/13.06.2022г.; материали по пр.пр.
№ 34341/2023г. по описа на СРП, както и всички останали писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от ГПК.
Съдът кредитира депозираните от свидетеля Х. показания досежно констатираното
нарушение и обстоятелствата по съставяне на АУАН, доколкото кореспондират с писмените
2
доказателства. Посредством последните се установява, че към 28.04.2023г. регистрацията на
управлявания от К. лек автомобил е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15
ЗДвП - по причина, че не е бил регистриран в двумесечен срок от придобиването му от
новия собственик. С оглед на това съдебният състав прие последното обстоятелство за
изяснено безспорно. Същевременно обаче нито от материалите по пр.пр. № 34341/2023г. по
описа на СРП, нито посредством ангажираните от ОПП СДВР доказателства, се установява
дали и в кой момент жалбоподателят К. е бил уведомен за служебната дерегистрация на
автомобила.
Материалната компетентност на свид. Х. по съставяне на АУАН, и тази на
административнонаказващия орган по издаване на НП, следват от длъжностните им
качества и възложените им във връзка с тях правомощия /изводими от заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г.; заповед № 8121к-13140/23.10.2019г.; заповед № 513з-4922/13.06.2022г./.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от
компетентни органи, по надлежния ред, и са връчени редовно на санкционираното лице.
Обстоятелствата по извършване на нарушението са описани подробно, при което нарушения
на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН не се констатират. Възраженията в обратен
смисъл са неоснователни и настоящият съдебен състав не ги споделя.
Въпреки това атакуваното НП е материално незаконосъобразно, независимо от
обективното установяване на факта, че на посочените в АУАН и НП време и място
жалбоподателят К. е управлявал МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Същевременно обаче, не се доказа собственикът на процесното МПС, респективно
жалбоподателят в частност като негов ползвател, да е бил уведомен за служебното
прекратяване на регистрацията. Следователно и поведението на К. е субективно
несъставомерно, доколкото не е знаел, че автомобилът, който управлява, е със служебно
прекратена регистрация, при което липсва виновно осъществено поведение от негова
страна.
Поради това НП е неправилно - незаконосъобразно и необосновано, и подлежи на отмяна.
Депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на делото на жалбоподателя се следват разноски, но поради липсата на
направено искане за присъждане на такива, такива не следва да му бъдат заплащани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-017702/28.08.2023г., издадено от
3
Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу Ц. Х. К., ЕГН: ********** за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4