№ 68468
гр. София, 02.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Частно
гражданско дело № 20231110125240 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. №
58310/23.09.2021г. от “А...” ЕООД ЕИК: ....
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението,
съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за претендираните
вземания за възнаграждение и лихва по договор за поръчителство, доколкото са налице пречките
по чл. 411, ал.2, т.2 ГПК. В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски
кредит по смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него,
се регулират от правилата на специалния закон.
В чл.4 от договора за кредит е уговорено, че заемателят може да избере необезпечен кредит
или обезпечение чрез предоставяне на банкова гаранция до 10 дни от подаване на заявлението или
да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в
срок до 48 часа от подаване на заявлението. В дена на сключване на договора за кредит е сключен
договор за поръчителство със страни Н. М. Г. и „А“ ЕООД. По силата на последния контракт „А“
ЕООД поело задължение да обезпечи пред „К“ ЕАД задълженията на длъжника по договора за
кредит, а длъжникът се задължил да му заплата възнаграждение месечно за периода на действие на
договора. Предвид изложеното и констатациите при извършена служебна справка в Търговският
регистър по партидата на „К“ ЕАД се установява, че сключеният договор за поръчителство е с
юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора по договора за кредит и което се
явява свързано с него лице, доколкото същия е едноличен собственик на капитала на дружеството
поръчител. Последното налага извода, че на кредитополучателя не е предоставено право на избор и
възможност за индивидуално договаряне, респективно сключването договора за поръчителство не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между
потребителя и търговеца. Същият има за цел да обезщети вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи при
неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16
ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на
получените гаранции. Обвързването на възможността за отпускане на кредит с възмезден договор
за поръчителство със свързано с кредитора лице, на практика прехвърля върху
кредитополучателят финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, за
което на кредитора не се дължат такси по силата на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК. Изложеното налага
извода, че претендираното вземане, се основава на неравноправна за потребителя клауза, която се
явява нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 ЗЗП.Със сключването на договор за поръчителство се
цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
1
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на договора за
поръчителство, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на
основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК. Вън от вече изложеното следва да се държи
сметка, че съгласно нормата на чл. 33, ал.1 и 2 ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Уговореното възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните
задължения, по своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33
ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора. Предвид
гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за издаване на заповед за
изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така посоченото възнаграждение и
лихвата върху него.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. №
58310/23.09.2021г. от “А...” ЕООД ЕИК: ..., В ЧАСТТА за възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство в размер на 156,21 лева, законна лихва за забава от 17.04.2018 г. до
10.05.2023 г. по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 76,09 лева
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2