Определение по дело №8340/2019 на Софийски градски съд

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                          гр.София, 18.09.2019 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, I отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:1. СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

             2. РАЙНА МАРТИНОВА   

                                                                                           

като разгледа докладваното от съдия Маврова ч.гр.дело № 8340 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

             

Производството е по реда на чл.577, ал. 1 ГПК.

Подадена е частна жалба от „П.Р.С.2“ ЕООД срещу определение от 22.05.2019 г. на съдия по вписванията при СРС, по повод заявление с вх. №30879/22.05.2019 г., по описа на Служба по вписванията - гр. София, с което е отказано вписването на учредителен акт, с предмет непарична вноска в капитала на дружеството – жалбоподател, представляваща апартамент АПАРТАМЕНТ № 2, с идентификатор 68134.800.507.3.4, на две нива, с обща площ от 298,43 кв.м., находящ се на втори и трети етаж в жилищна сграда в гр. София, ул. „**********

В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като наложената възбрана върху имота не е основание за отказ да се впише извършения апорт на недвижимия имот, като разпореждането е настъпило с вписването на непаричната вноска в Търговския регистър, а и самото прехвърляне би било непротивопоставимо на наложилия по-рано възбрана взискател, чийто права са защитени. Моли съда, да отмени обжалваното определение, и на негово място да бъде разпоредено вписване.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима, като разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

Не е спорно по делото, че със заявление вх. №30879/22.05.2019 г., по описа на Служба по вписванията - гр. София, е заявено вписването на учредителния акт на „П.Р.СА 2“ ЕООД, в който е отразено внасянето на непарична вноска в капитала на дружеството (апорт), представляваща недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 2, с идентификатор 68134.800.507.3.4, на две нива, с обща площ от 298,43 кв.м., находящ се на втори и трети етаж в жилищна сграда в гр. София, ул. „**********, собственост на „Б.П.Р.“ ЕООД, заедно със склад №3 подробно индивидуализиран в заявлението.

В обжалвания акт съдията по вписванията е обосновал своя отказ да впише апортната вноска с единствения мотив, че в приложеното към заявлението удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за процесния апартамент №2, е вписана възбрана върху имота, наложена по реда на ДОПК с вх. рег. № 16849/26.03.2019 г., том 5, акт №201/2019 г., дв. вх. рег. № 16571 от 26.03.2019 г. Тъй като в постановлението за наложена възбрана на публичния изпълнител на НАП, на основание чл. 196, т. 7 от ДОПК, има забрана за разпореждане с имуществото, върху което е наложена обезпечителната мярка, а непаричната вноска представлява акт на разпореждане, то и според съдията по вписванията наложената възбрана е основание да бъде отказано исканото вписване.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 6 от ТР 7/25.04.2013 г., постановено по т.д. 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Изрично в мотивите към т. 6 на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че може да бъде отказано вписване, ако не е внесена дължимата за вписване държавна такса, липсва скица-копие от кадастралната карта съгласно чл.6 ал.3 ПВ, не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от ДОПК.

Според мотивната част на т. 5 от горепосоченото тълкувателно решение дружеството, чийто капитал се прави непарична вноска, придобива вещното право върху предмета на вноската от момента на възникването му, т.е. когато бъде вписано в търговския регистър (арг. от чл.73 ал.4 ТЗ). Вписването в книгите по ПВ няма конститутивен ефект, а такъв ефект има вписването на дружество (или увеличение на капитала на съществуващо дружество), но доколкото законодателят е възложил на съдията по вписванията да извършва проверка на правата на вносителя с изрична разпоредба, то и със заявлението за вписване следва да са представени доказателства за  правото на собственост на вносителя. Отказът да се впише апорта в имотния регистър не може да засегне правата на дружеството, ако вносителят действително е бил собственик, тъй като в този случай вещното право е преминало от момента на вписване в търговския регистър, а вписването в книгите по ПВ е условие единствено за противопоставимост.

Предвид препращащата норма на чл. 206, ал. 1 ДОПК, действието на наложената по реда на ДОПК обезпечителна мярка – възбрана се регламентира от нормите на чл. 451, 452 и 453, чл. 459, ал. 1 от ГПК, които предвиждат непротивопоставимост на взискателя и присъединилите се кредитори, на прехвърлянето на вещни права преди вписването на възбраната.

С оглед горецитираните норми и коментираното в мотивите от ТР 7/25.04.2013 г., постановено по т.д. №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав не споделя извода на съдията по вписванията, че наложената възбрана върху апортирания имот, е основание за отказ от вписване на извършената непарична вноска, тъй като наличието на такава отрицателна предпоставка за вписване (липса на възбрана) не е предвидена в действащото ни законодателство, нито е изведена от съдебната практика. Още повече, че ефектът на разпореждането с имота вече е бил настъпил, с оглед вписването на апорта в Търговския регистър, вписването му в имотния регистър има единствено отношение към противопоставимостта.  Следва да се отбележи, че във връзка с наложената възбрана по ДОПК и по аргумент от чл. 264, ал. 1 и ал. 4 и чл. 265 ДОПК, съдията по вписванията е длъжен да провери дали вносителят има непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, което обстоятелство се удостоверява с писмена декларация (арг. от чл. 264, ал. 1 и 3 ДОПК). В случая такава декларация е представена от управителя на „Б.П.Р.“ ЕООД, в която е заявено, че дружеството няма публични задължения, поради което изискванията на чл. 264 ДОПК са спазени.

Следователно, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Преписката следва да се върне на съдията по вписванията, който да се произнесе съобразно приложените към заявлението документи и да извърши вписването на извършената непарична вноска, касаеща процесния апартамент.

Така мотивиран, съдът

      

             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ определение от 22.05.2019 г на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано вписването на учредителен акт, с предмет непарична вноска, извършена в капитала на „П.Р.С.2“ ЕООД, по подадено от дружеството заявление за вписване с вх. №30879/22.05.2019 г., по описа на Сл. вп. – гр. София.

ВРЪЩА преписката на съдията по вписвания за извършване на исканите действия по вписване на апортната вноска, като се съобразят и указанията, дадени с настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.