Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 07.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд,
гражданско колегия, осемнадесети състав, на осми октомври две хиляди и осемнадесета
година, в публично съдебно заседание в
състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Виляна Цачева
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 1966 по
описа за 2018 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по иск за делба във фазата на допускането.
Ищецът
твърди, че с ответницата по наследство от техните родители са съсобственици на
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***с площ от
Ответницата
не оспорва, че по реда на наследяването страните притежават по ½ идеална
част от имота. Излага съображения обаче, че с оглед полаганите от нея лични
грижи за наследодателя ***и извършени подобрения в имота има принос към
увеличаване на наследството, поради което във втората фаза на делбата ще
предяви претенция по чл. 12, ал. 2 ЗН.
Съдът, като взе предвид наличните по
делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
От
удостоверения за наследници № 94ММ-10731-1/21.03.2018г. и №
94ММ-10731-1/15.12.2017г. се установява, че страните по делото са наследници по
закон – деца на ***К., починал на 04.08.1998г. и на ***, починала на 07.12.2017г.
От
Решение № 496 от 21.09.1977г. по гр.д. № 585/1977г. на ВТРС е видно, че по реда
на чл. 288 ал. 2 ГПК /отм./ в дял на наследодателя ***К. е възложен недвижим
имот, представляващ дворно място от около 50 кв.м., с построената в него къща,
при граници: ***, които имот съставлява дворище пл. № 3419, в стр. кв. 193 по
плана на гр. В. Търново, квартал – „Трудов фронт” срещу парично уравнение на
дяловете на останалите съделители. От три броя разписки /лист 11-13/ е видно,
че наследодателят на страните е изплатил дължимите от него суми за уравнение на
дяловете. Съгласно удостоверение на Общински народен съвет гр. В. Търново №
419/26.07.1982г. възложеният имот е идентичен с имота описан в нотариален акт за
собственост № 31, том 2, дело № 474/1963г. на ВТРС.
От
скица на поземлен имот № 15-270639/02.05.2018г. се установява, че парцел №
3419, в стр. кв. 193 по плана на гр. В. Търново, съгласно КККР на гр. В.
Търново, одобрени със Заповед РД-18-86/19.09.2008г. на изп. директор на АГКК представлява
поземлен имот с идентификатор ***с площ 91 кв.м., с
административен адрес: гр. ***, със съседи: 10447.510.416,
10447.510.409, 10447.510.414 и 10447.510.433. От скици с №№ 15-271018 и
15-271068 от 02.05.2018г. се установява, че в имота е отразено съществуването
на две жилищни сгради с идентификатор ***и площ 34 кв.м. и с идентификатор *** и
площ 17 кв.м.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ал. 1 ЗС, всеки
съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът не разпорежда
друго, или ако това е несъвместимо с естеството или предназначението на вещта. Това
право законодателят е дал и на всеки наследник, дори да има противно
разпореждане от наследодателя /чл. 69 ал. 1 ЗН/. В производството по допускане
на делбата следва да се установи наличието на съсобственост между страните по
делото върху процесните имоти, както и каква е частта на всеки съделител в тях.
Предмет на делбата е дворно място, ведно с построения в
него жилищен обект, находящо се в ***, чийто актуален градоустройствен статут е
отразен в представените от ищеца скици от кадастъра. По делото няма спор, че в
имота съществува една къща, а не два самостоятелни жилищни обекта, каквото
заснемане е направено в кадастралната карта. Последното не може да се отрази
върху действителното състояние на обекта на правото на собственост.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че прекият на страните наследодател – ***К. е придобил
собствеността върху процесния имот на основание влязло в сила възлагателно
решение по чл. 288 ал. 2 ГПК /отм./ постановено в производство по съдебна делба
по гр.д. № 585/1977г. на ВТРС. Съдебната делба има вещно – прехвърлителен
/транслативен/ характер – т. 8 б. „б” ППВС № 7/1973г. и съделителят, на когото
е възложен имот, става негов изключителен собственик от момента, в който
съдебния акт е добил законна сила. Заплащането на паричното уравнение на
останалите съделители не е част от придобиваното основание. Съделителят, комуто
е присъдено парично уравнение на дела, е кредитор на това вземане и при
неизпълнение разполага с правна възможност да иска обезсилване на
възлагателното решение по исков ред. В случая не само не се твърди и не се
доказва да е проведено производство по чл. 288 ал. 7 ГПК /отм./ за обезсилване
на възлагателното решение, но от представените доказателства се установява, че
наследодателят на страните е изплатил дължимото от него парично уравнение на
останалите съделители. По аргумент от чл. 13 ал. 2 СК от 1968г. /отм./ придобиването
на имота на основание съдебна делба на наследствено имущество изключва
наличието на съпружеска имуществена общност върху него, въпреки че към него
момент наследодателят на страните е бил в граждански брак. След смъртта на
същия, настъпила на 04.08.1998г., по правилата на чл. 5 и чл. 9 ЗН, съгласно
които децата и преживелия съпруг наследяват по равно, страните по делото като
деца на наследодателя К. и тяхната майка са получили по 1/3 ид. част от
делбеното имущество. След смъртта на последната на 07.12.2017г., всяка от
страните е придобила по наследство половината от нейната идеална част т.е. по
1/6 от имота. Следователно всяка от страните по делото по силата на
наследствено правоприемство от двамата родители е придобила по 1/2 ид. част от
процения имот.
По тези съображения съдът намира, че възникналата между
съделителите съсобственост върху делбения имот следва да бъде прекратена по
съдебен ред като делбата бъде допусната при права на страните по ½ ид.
част. Претенцията на ответницата за присъждане на разноски е заявена след
приключване на устните състезания пред тази инстанция, поради което се явява
закъсняла и произнасяне по нея не се дължи. Отделно от това, дори да бе срочно
заявена, в производството по допускане на делбата на страните не се дължи
възстановяване на сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение, при
липсата на оспорване правата на съделителите /арг. чл. 355 ГПК/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между М.А.К.,
ЕГН: ********** *** и Н.А.О., ЕГН: **********,*** на следния недвижим имот – дворно
място от около 50 кв.м., ведно с построената в него къща, съставляващо
дворище пл. № 3419, в кв. 193 по регулационния план на гр. В. Търново, квартал
– „Трудов фронт”, при граници: *** /подробно описан в нотариален акт за
собственост № 31, том 2, дело № 474/1963г. на ВТРС/, които имот съгласно КККР на гр. В. Търново, одобрени
със Заповед РД-18-86/19.09.2008г. на изп. директор на АГКК, представлява поземлен имот с
идентификатор ***с площ 91 кв.м., с административен адрес:
гр. ***, със съседи: 10447.510.416, 10447.510.409, 10447.510.414 и
10447.510.433, ведно с построените в него две жилищни сгради с идентификатор ***и
площ 34 кв.м. и с идентификатор *** и с площ 17 кв.м., ПРИ ПРАВА НА СТРАНИТЕ -
1/2 идеална част за М.А.К., ЕГН: ********** и 1/2
идеална част за Н.А.О., ЕГН: **********.
Решението подлежи на
обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: