№ 287
гр. Б., 15.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500170 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, във вр. с чл. 129, ал. 3 ГПК и е
образувано по подадена от адв. Б.Р., в качеството на пълномощник на П. М. П., с ЕГН
********** от гр.С., ж.к.“И.“, ул.“С.“ бл.№47, вх.Е, ет.1, със съдебен адрес гр.С., бул.“М.“ №
21, ет.2, ап.11, частна жалба против Определение № 145/31.01.2022г., постановено по гр.д.№
2923/2021г., по описа на РС-Б., с което е прекратено производството по делото поради
неостраняване на нередовностите на исковата молба.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като се прави
искане същият да бъде отменен и делото да се върне на РС Б., за продължаване на
съдопроизводствените действия, като се претендира присъждане на разноски. В жалбата се
излага, че за да прекрати производството по делото, при превратно тълкуване на
доказателствата първоинстанционният съд е приел, че не са изпълнени указанията за
вписване на исковата молба и представяне на удостоверение за данъчна оценка. Излага се,
че в изпълнение на указанията на съда, на 10.01.2022г. пълномощникът на ищеца е получил
от съда два броя съдебни удостоверения за вписване на исковата молба и за снабдяване с
данъчна оценка, като още същия ден е подал молба за вписване в Агенция по вписванията и
същата е вписана на 10.01.2022г. Твърди се, че на 10.01.2022г. е представил в Община Б.
издаденото съдебно удостоверение за снабдяване с данъчна оценка, от където му заявили, че
същото ще бъде изпратено по служебен път в РС Б., тъй като ищецът не е собственик на
имота. Излага се, че за тези обстоятелства с подадена молба на 11.01.2022г. е уведомил РС
Б., като е представил доказателства. Посочва се в жалбата, че след като ищецът
своевременно е изпълнил указанията на съда и е подал издаденото съдебно удостоверение в
Община Б. и своевременно е представил вх. № в съда, като е уведомил че данъчната оценка
ще бъде изпратена служебно, първоинстанционния съд е следвало да даде нови указания за
представяне на данъчна оценка.
На второ място се излага, че данъчната оценка не е необходима за определяне на родовата
подсъдност и дължимата държавна такса, тъй като в исковата молба е посочена цена на
иска.
Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя, материалите по делото и закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена от
жалбоподателя искова молба против ответниците ЕЛ. СЛ. СТ., с ЕГН ********** и СЛ. К.
1
СТ., с ЕГН ********** и двамата с адрес гр.Б., А.М. бл.35б, ет.2, ап.6, с правно основание
чл.135 от ЗЗД.
С Разпореждане № 1377/29.11.2021г., първоинстанционният съд е оставил исковата молба
без движение, указал е на ищеца, да представи данъчна оценка за процесния имот, да
прецизира петитума на исковата молба и да представи по делото вписана в Служба по
вписванията искова молба. На ищеца е предоставен двуседмичен срок за изпълнение на
дадените указания, като му е указано, че може да поиска издаване на съдебни
удостоверения, като при неизпълнение на дадените указания исковата молба ще бъде
върната, а производството по делото прекратено на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
Съобщение за постановеното от РС Б. разпореждане е връчено на ищеца на 23.12.2021г. С
молба от 29.12.2021г., подадена по куриер с дата 23.12.2021г., в определения от съда срок,
ищеца е прецизирал петитума на исковата молба, поискал е издаване на съдебни
удостоверения за снабдяване с данъчна оценка на процесният имот, и вписване на исковата
молба, като е направил искане за удължаване на срока за отстраняване на нередовностите, с
оглед административните срокове за издаване на данъчна оценка. С определение на съдията
докладчик № 1 от 04.01.2022г. е продължен срока за отстраняване на нередовностите на
исковата молба с две седмици, който започва да тече от 30.12.2021г., като е уважено
искането за издаване на съдебни удостоверения и същите са получени от страната.
С молба вх.№ 483/12.01.2022г. ищецът чрез пълномощникът си, е представил вх. № на
заявление до община Б. за снабдяване с данъчна оценка на имота, като е посочил, че същата
ще бъде изпратена по служебен път до РС Б., и е представил нареждане №
1312753/1428188/10.01.2022г. до Агенция по вписванията за вписване на исковата молба.
Приложил е два броя от исковата молба и приложенията към нея за връчване на
ответниците.
В продължения срок ищецът не е представил вписана искова молба и удостоверение за
данъчна оценка на имота.
С определение № 145/31.01.2022г. постановено по гр.д.№ 2923/2021г. по описа на РС Б., е
прекратено производството по делото и е върната исковата молба на ищеца, поради
неотстранени нередовности. В мотивите на съдебния акт е прието от съда, че в продължения
срок нередовностите на исковата молба посочени в разпореждането на съда не са
отстранени, поради което са налице основанията на чл.129, ал.3 от ГПК.
Съобщение за постановеното определение е връчено на ищеца на 23.02.2022г. чрез адв. Р.,
пълномощник. Частната жалба срещу прекратителното определение е подадена от ищеца на
28.02.2022г.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна, като
същата е насочена против съдебен акт подлежащ на инстанционен контрол, поради което е
допустима. Жалбата е и редовна, доколкото отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261
ГПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Константна е съдебната практика, че произнасянето по жалба насочена против
определение по чл. 129, ал. 3 ГПК, за връщане на исковата молба, като нередовна по
необходимост налага проверка на правилността на разпореждането за оставянето й без
движение, тъй като същото не подлежи на самостоятелно обжалване и срещу него ищецът
няма друг път за защита. В случая съдът намира, че с постановеното разпореждане, с което
исковата молба е оставена без движение, първоинстанционният съд е дал ясни, точни и
изчерпателни указания за отстраняване на констатираните нередовности, като е указал на
страната да представи удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, да прецизира
петитума на исковата молба и да представи вписана искова молба. С оглед изпълнение на
дадените указания, по искане на ищеца първоинстанционният съд му е издал съдебни
удостоверения за снабдяване с необходимите документи, като е продължил срока за
отстраняване на нередовностите с две седмици, считано от изтичане на първоначалния срок.
В този срок, който е започнал да тече от изтичане на първоначалния по арг. на чл. 63, ал.2
от ГПК до изтичане на продължения срок ищеца не е отстранил нередовностите на исковата
молба, както правилно е констатирал съда в обжалваното определение.
Въззивният съд намира, че не могат да бъдат споделени съображенията на жалбоподателя,
2
за неправилност на определението, поради това, че не му е съобщено, че не е представено
удостоверение за данъчна оценка от Общината. В случая още с първоначалното
разпореждане, е указано на ищеца, че той има задължение да представи по делото
посочените документи, като му е издадено удостоверение за снабдяване със същите. По
молба на ищеца подадена в срока по чл.63, ал.1 от ГПК съдът е продължил срока за
отстраняване на нередовностите, като му е предоставил двуседмичен срок, като е съобразил
обстоятелствата, които препятстват извършването на процесуалното действие в остатъка от
срока и вида на действието, което същия следва да извърши – представяне на удостоверение
за данъчна оценка и вписване на искова молба. Съгласно чл.63, ал.2 от ГПК
новоопределеният срок не може да бъде по – кратък от първоначалния, като
продължаването на срока тече от изтичане на първоначалния. След като новия срок започва
от изтичане на първоначалния, това означава, че жалбоподателя сам е длъжен да следи за
началото и края на срока, както и дали е представено удостоверение от Общината, като при
констатиране, че такова не е представено и не може да изпълни указанията на съда, за него
съществува възможността да поиска ново продължаване на срока. В случая жалбоподателя в
продължения срок е уведомил съда, че е представил издадените съдебни удостоверения за
снабдяване с удостоверение за данъчна оценка и за вписване на исковата молба, като до
изтичане на срока, не се е снабдил с издаденото удостоверение и с вписаната искова молба,
като не ги е представил по делото, нито е подал молба за ново продължаване на срока.
Срокът по чл.129, ал.3 от ГПК е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата на
ищеца да отстрани недостатъците на исковата молба. В случая ищеца не е изпълнил
дадените указания, като не е привел исковата молба в съответствие с изискванията на
закона, в продължения срок, поради което правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по
образуваното пред него дело.
Видно от представените към жалбата удостоверение за данъчна оценка и вписана искова
молба, същите са били издадени още на 10.01.2022г., като ищецът е имал възможност да се
снабди с тях и да ги представи своевременно по делото пред първата инстанция преди
изтичане на продължения срок. Съгласно чл.64, ал.1 от ГПК процесуалните действия
извършени след като са изтекли установените срокове не се вземат предвид от съда, поради
което представянето на документите едва пред въззивната инстанция не може да бъде
съобразявано. / в тази насока Определение №77/25.02.2011г. постановено по ч.гр.д.№
506/2010г. I г.о. на ВКС/.
Следва изрично да се подчертае, че в указания по чл.129 ГПК срок, който е продължен в
случая ищецът е бил длъжен да отстрани всички посочени нередовности на исковата молба
/като не е достатъчно да е представил издадените му съдебни удостоверения в съответните
институции, а е следвало да се снабди с документите и да ги представи в съда/, за което са
му дадени изрични указания от съда. В случая ищеца не е изпълнил дадените указания в
срок, като съдът без да е сезиран с нарочно искане, не е имал задължение да му дава нов
срок за да изпълни указанията, поради което атакуваното определение на
първоинстанционния съд с което е прекратено производството по делото поради
неотстраняване на нередовностите на исковата молба е правилно.
Съдът не споделя доводите в жалбата, че удостоверение за данъчна оценка не е
необходимо да се представя. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, нормата на чл.
69, ал. 1, т. 4 ГПК установява недвусмислено като единствен критерий за определяне цената
на иска по искове за съществуване на договори (в която категория е и искът за обявяване
относителна недействителност по реда на чл. 135 ЗЗД) стойността на договора, а когато
същия има за предмет вещни права върху имот – размерите по т.2. В т.2 от цитираната
норма е посочено, че размерът на цената на иска се определя въз основа на данъчната
оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Това е алгоритъмът за
определяне цената на исковете по чл. 135 ЗЗД и за определяне на родовата им подсъдност,
като представянето на удостоверение за данъчна оценка на имота е необходимо за
определяне цената на иска, родовата подсъдност на спора и размерът на дължимата
държавна такса, както правилно е приела първата инстанция.
С оглед на това подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
3
Водим от гореизложеното, Окръжен съд Б., IV въззивен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от адв. Б.Р., в качеството на
пълномощник на П. М. П., с ЕГН ********** от гр.С., ж.к.“И.“, ул.“С.“ бл.№47, вх.Е, ет.1,
със съдебен адрес гр.С., бул.“М.“ № 21, ет.2, ап.11, против Определение № 145/31.01.2022г.,
постановено по гр.д.№ 2923/2021г., по описа на РС-Б..
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4