Р Е Ш
Е Н И Е
№ 274
гр.Пловдив, 30.09.2019г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение І-ви състав, в открито заседание на
осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
ЦВЕТЕЛИНА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря Цветелина Диминова и в присъствието
на прокурора... ................., разгледа докладваното от съдия Георгиева
в.т.д. № 434 по описа
за 2019г на Пловдивски апелативен съд, взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 215 от 22.04.2019г по т.д. № 733/2018г по описа на Окръжен съд
– Пловдив, XV гр.с. e ОСЪДЕНО З. „Б.и.“
АД, ЕИК…,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Ц.Г.П., ЕГН ********** ***
сумата от 35 000лв, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, стрес и социална
изолация от причинената й телесна повреда /счупване на костите на подбедрицата
на десния крак/, както и сумата от 1150лв, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди /стойност на заплатен ортопедичен имплант/, които
неимуществени и имуществени вреди са получени при ПТП на 16.04.2018г., виновно
причинено от М.Н. К.– водач на застрахован при ответника „П.”, модел „.”, рег.
№., ведно със законна лихва върху сумите, считано от 04.07.2018г.
ОСЪДЕНО е “З.”Б.И.”АД *** да заплати съдебни
разноски - сумата 1614,50лв за дължимо адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА и по сметка на Пловдивски окръжен
съд – сумите от 1446,00лв за
ДТ и 500лв за възнаграждения на вещи лица.
По делото, по реда на чл.248 от ГПК, е
постановено и определение № 1266 от 11.06.2019г, с което е изменено решението в частта за
разноските, като определеното адвокатско възнаграждение е присъдено не на
адв.В., а на „Адвокатско дружество В. ***. Определението не е обжалвано
Срещу
постановеното от окръжния съд решение, в осъдителната му част за сумата над 10000лв, ведно с присъдената
лихва, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди е подадена въззивна
жалба от "З. "Б.И."" АД ***, в която оспорва изводите
на съда по определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, поради
липса на достатъчно медицински данни за претърпяната травма и поради
направеното възражение за съпричиняване от пешеходката-ищца. Моли за отмяна на
решението в обжалваната част, като претендира съдебни разноски и прави
възражение за прекомерност на съдебните разноски на насрещната страна.
От ответницата по
жалбата Ц.Г.П. от гр.П.е
постъпил отговор, в който посочва, че пред окръжния съд е бил изяснен механизма
на произшествието и претърпените от нея вреди, които съдът правилно е преценил
и обезщетил. Моли в обжалваната част решението да бъде потвърдено като
претендира съдебни разноски по реда на чл.38 от ЗА.
Подадената въззивна
жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна
и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд,
след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с
оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК
приема, че постановеното решение е валидно и допустимо, а след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК приема за
установено следното:
Пред окръжния съд
е бил предявен иск от Ц.Г.П. с
твърдения, че на 16.04.2018г в гр.П. е претърпяла пътнотранспортно произшествие,
причинено виновно от водача М. Н.К. при управление на лек автомобил „П.”, модел
„.”. Последната е шофирала с превишена скорост, не е пропуснала и е блъснала на
пешеходна пътека пресичащата ищца, като от удара последната е получила
множество закрити счупвания на дясната подбедрица с разместване на фрагментите
на фибията. Счупването довело до трайно затруднение движението на крайника за
период по-дълъг от 30 дни и наложило операция с поставяне на индукционен пирон,
след което лечението продължило в домашни условия. По случая било образувано ДП
№ЗМ-15/2018г.по описа на ОД на МВР – П.. От получените травми ищцата е
твърдяла, че търпи неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
които продължават и към настоящия момент; главоболие, проблеми със съня и
кошмари, затворила се в себе си и не искала да излиза с приятели, развила
тревожно-депресивно разстройство, изразяващо се в социална изолираност, отказ
да продължи напред и да преживее инцидента, изпитва страх от МПС, тревожи се
когато пресича пътното платно, има груб оперативен белег, който е с траен
пожизнен характер. Претендирала е и
имуществени вреди в размер на 1150лв за проведеното операционно лечение.
Посочва, че за обезщетяване на тези вреди е претендирала от ответника
застраховател обезщетение, но той не се произнесъл по искането и поради това
претендира от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35000лв,
ведно със законната лихва.
Ответникът е оспорвал осъществяването на деликт от застрахованото лице М.
К.и е направил възражение за съпричиняване от пострадалата, която не е
пресичала на обозначеното място и не е направила необходимото, за да избегне
удара. Оспорил е исковите претенции и по размер като прекомерни и поради
неустановено лечение.
С оглед становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства, приети експертизи и изслушан свидетел, окръжният съд е приел за
безспорно обстоятелството, че е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрахователна полица №117002277593 с покритие от 20.08.2017г
до 19.08.2018г. От приетата пред него автотехническа експертиза е приел за
доказано, че водачът на автомобила К. виновно е причинила пътнотранспортното
произшествие, като го е управлявала с несъобразена с конкретната пътна
обстановка скорост, при нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, не е пропуснала
пресичащия пешеходец в нарушение на чл.116 от ЗДвП, като намали скоростта или
спре, с което е нарушила чл.119, ал.1 от ЗДвП и е последвал удар, без с
поведението си пешеходката да е допринесла за същия. Ударът ѝ е причинил
твърдяните от нея имуществени и неимуществени вреди, установени с медицинска
експертиза и свидетел, като за обезщетяването им съдът е приел за доказани в
пълен размер предявените искове и ги е уважил, ведно със законната лихва.
Недоволно от решението в частта за присъденото обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 10 000лв е застрахователното дружество,
което поддържа становището си, че е налице съпричиняване от пострадалата, която пресичала пътното
платно без да се съобрази с посоката и скоростта на движение на приближаващия
автомобил и не е изпълнила задължението по чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Застрахователят счита, че търсеното обезщетение е прекомерно, а правилното е в
размер от 20 000лв.
Ответницата по
жалбата не е съгласна със заявеното от застрахователя и изцяло оспорва
твърденията му за съпричиняване.
Въззивната
инстанция намира, че окръжният съд правилно е разграничил обстоятелствата, по
които между страните не се спори и е събрал относими доказателствени средства –
експертизи, приел е писмените доказателства и е възприел дадените гласни
показания пред него. Установил е и
механизмът на настъпилото пътнотранспортно произшествие, по който въпрос между
страните също няма спор и се установява, че пострадалата е пресичала на
пешеходна пътека, като след като е преминала две ленти от платното и е
започнала пресичането на третата лента е била блъсната от виновния водач К..,
която е възприела пресичащия пешеходец и при незабавно предприето спиране е
можела да избегне удара. След като пешеходката е било ударена при започнало
пресичане и при липса на неоправдано забавяне на пешеходната пътека или
извършването на други действия, които да са я поставили в опасност, въззивната
инстанция намира за законосъобразни изводите на окръжния съд, че липсва
съпричиняване, липсва извършено нарушение на правилата за пресичане по чл.113
от ЗДвП. С приетата медицинска експертиза и изслушания свидетел са доказани
претърпение от удара вреди от пострадалата, като са касае за счупвания на двете
кости на долен крайник, придружени със силна болка, от която П. викала и била в
шок. Необходима била оперативна намеса, до извършването на която, според
показанията на нейната майка, детето й продължавала да търпи силни болки, а
след нея била почти напълно обездвижена за около 40 дни следствие поставения
тежък гипс, като била обездвижена.Установява се от изслушаната медицинска
експретиза и от показанията на майката на пострадалата, че едва след 40-тия ден
е бил поставен олекотен гипс, който е носила до края на 4-тия месец, с него е
можела да прави по няколко крачти, като използва патерици и след това
постепенно се раздвижила – целият период на лечение и възстановяване е
продължил около 5-6 месеца. Към настоящия момент е налице възстановяване на
счупването, но пострадалата продължавала да усеща болки при натоварване и при промяна на времето и се притеснява от
белега на крака й, предстое отстраняване на поставеното при операцията метално
тяло. В медицинската експертиза е направена препоръка за провеждане на
балнеолечение в планов порядък Свидетелката дава показания и за това, че
след катастрофата дъщеря й спряла да
излиза и да се вижда с приятели, страхувала се да пресича улицата.
От всички тези обстоятелства въззивната инстанция намира за
законосъобразен извода на първоинстнационния съд при определяне размера на
паричното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35000лв, тъй като
пострадалата е претърпяла много сериозна травма, от която е изпитвала
първоначално силна, а след това продължителна болка, последвал е дълъг период
на възстановяване, през който непрекъснато ѝ е била необходима чужда
помощ, включително, за да е в състояние да продължи следването си. Следствие на
счупването продължава да изпитва болки при натоварване и при влошаване на
времето, както и ще е необходимо да бъде премахнато поставеното в крака ѝ
метално тяло. Налице е породен постаянен страх от това да излиза навън и да
пресича. С тези мотиви решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед произнасянето на въззивната инстанция ответницата по жалбата има
право на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение пред тази инстанция,
което възнаграждение се претендира при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, а по
размер - определено в размерите по чл.7,
ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Материалният интерес по жалбата на застрахователя е 25000лв и размерът на
минималното възнаграждение е 830лв плюс 3% за горницата над 10000лв – 450лв или
общо 1280лв. Върху него следва да бъде начислен ДДС – 256лв или общо 1536лв с
ДДС, дължимо от застрахователя.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 215 от 22.04.2019г по т.д. № 733/2018г по описа на Окръжен съд – Пловдив, XV гр.с. в частта, в
която "З. "Б.И."" АД *** е
осъдено да заплати на Ц.Г.П., ЕГН ********** *** обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили от претърпяно ПТП на 16.04.2018г за размера над 10 000лв
до 35 000лв, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
04.07.2018г до окончателното ѝ изплащане.
В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА "З. "Б.И."" АД ***,
ЕИК.. да заплати на „Адвокатско дружество В. ***, ЕИК .. сумата
от 1536лв с ДДС за извършени
съдебни разноски пред въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение за
извършена адвокатска защита на Ц.Г.П.
по реда на чл.38 от ЗА.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.