Р Е Ш Е Н И Е
№ …….,
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
четвърти състав в публичното заседание на двадесет и втори юни две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Катя Савова
при
секретаря Мариана Ангелова, като разгледа докладваното от съдия АНД № 317 по описа за 2020 година за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №19-0324-000384/26.08.2019г. на Началника на група към ОД на
МВР-Варна, РУ-Провадия с което на А.С.Б., ЕГН ********** с адрес *** за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
В жалбата си жалбоподателят Б.
излага оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, като навежда доводи, че същото е
издадено в нарушение на материалния закон, както и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, водещи до нарушаване на правото му на защита. В тази
връзка моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез пълномощника си - адв. Ц.Б. ***, поддържа жалбата и
пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
За ответника по жалбата - РУ
Провадия, редовно призован, не се явява законен или процесуален представител.
Жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок,
като същата се явява основателна.
Районният съд, след като
провери изложените в жалбата оплаквания, съобрази становищата и доводите на
пълномощника на жалбоподателя и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН,
приема за установено от фактическа страна, следното:
На 18.08.2019г. около 21,45 часа в
Община-Провадия на път Трети клас №208- кв.“Север“, до бл.1, посока гр.Айтос
въззивника управлявал товарен автомобил „****, собственост на фирма „ADN
TRAVAUX”- Франция, когато бил спрян за проверка от служители на РУ Провадия.
Поради съмнение за употреба на алкохол водача бил изпробван с техническо
средство, което отчело наличие на такъв в размер на 0,62 промила, след което му
бил издаден талон за медицинско изследване.
Водача заявил, че няма
възражения като без да е налице отказ от страна на въззивника да подпише акта,
същия останал неподписан от него. Неподписана от въззивника останала и
разписката за връчване на акта. Издаден му бил талон за медицинско изследване
на кръвта, като талона бил връчен на въззивника в 22.55 часа, като му било
разяснено от полицейските служители, че следва да се яви в ЦСМП гр.Провадия до
30 минути от връчване на този талон.
Въззивника не бил съпроводен
до ЦСМП гр. Провадия от полицейските служители, но отишъл сам като потърсил
помощта на свой познат от гр.Варна.Последния бил св.Х. П. И., който след като
бил помолен от въззивника тръгнал с автомобила си от гр.Варна, за около 30-40
минути пристигнал в гр.Провадия и го закарал до ЦСМП.Видно от протокола за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, кръвната проба била взета от Б. на
18.08.2019г. в 23.50 часа. Кръвната
проба била дадена в нарушение на чл.6, ал.6, т.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г.
за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество на
водачи на МПС, след 55 минути от издаване на талон за медицинско изследване, при
максимален срок визиран в наредбата до 45 минути. Видно от заключението на
химическата експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта в изпратената за изследване проба кръв, взета от А.
С. Б. се доказва етилов алкохол в количество 0,27 промила в кръвта.
Евентуален отказ на Б. да
подпише акта не бил удостоверен с подписа на един свидетел.
Съставен бил акт за
установяване на административно нарушение № 1553 от 18.08.2019 г. от св.В.Е.В.
в присъствие на колегата му Иван Василев Иванов, в който било отразено, че
"водачът на посочената дата и място управлява горепосочения товарен
автомобил под въздействието на алкохол, измерен с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“ с фабр.№ARBB-0090, който отчел 0,62 %о алкохол в издишания от водача въздух. Издаден
бил талон за медицинско изследване №0069194. По данни на водача, същият изпил 1
литър бира 660 мl.
Нарушението било
квалифицирано, като такова по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Актът за установяване на административно нарушение не е подписан
от водача, не оформен с отказ от подписване, не е оформен с имената и подписа
на един свидетел. Разписката в АУАН за връчване на препис от същия, също не е
подписана от водача, не е оформена с отказ - "отказва", като този отказ не е оформен с вписване на
данни и подпис на свидетел, удостоверяващи го.
На основание на горния акт за установяване на административно
нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление
№19-0324-000384/26.08.2019г. на началника н група към ОД на МВР-Варна,
РУ-Провадия , с което на жалбоподателя били наложени посочените по-горе
административни наказания, надлежно връчено му на 26.08.2019 г. В него
диспозитива на нарушението е описан по следния начин:“Управлява МПС, трамвай
или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до
0,8 на хиляда включително“. По искане на защитата в настоящото административно
наказателно производство е назначена Съдебно-химическа експертиза, заключението
на която съдът намира за обективно и компетентно дадено, поради което го
кредитира и цени наред с останалите доказателство събрани по делото. Според
това заключение в човешкия организъм елиминацията на алкохол в кръвта настъпва
след максималната резорбция, и води до понижаване на концентрацията на алкохол
в кръвта в резултата на процес на окисление на алкохола. Окислението се
определя за един час, за целта се използва фактор на окисление - , които варира
в границите от 0.05 промила до 0,29 промила на час. Прието е неговата средна стойност да бъде
0,15 промила на час за мъже и жени. Ако приемем, че А.С.Б. е бил в процес на
елиминация към момента на връчване на талона за медицинско изследване, а именно
23 часа и 50 минути. Това не би могло да окаже влияние на резултата на пробата
в големи граници. Като се има предвид, че в процеса на елиминация излъчването
на алкохол е 0,15 промила на час, то за 10 минути ще бъде 0,025 промила. Тази
малка стойност не може да окаже влияние на резултата от експертизата. Тоест,
ако приемем, че Б. в 23.40 часа се е намирал в стадий на елиминация на
алкохола, концентрацията на етилов алкохол в кръвта му, към този момент е била
в порядъка на 0,295 промила.Не е възможно разликата от 0,025 промила да доведе
до надвишаване на 0,5 промила алкохол в кръвта. Горната фактическа обстановка се установява
по несъмнен и категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал,
а именно - от съдържащите се в административнонаказателната преписка акт за установяване
на административно нарушение и наказателно постановление, талон за медицинско
изследване, както и от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
такива – назначената по делото съдебно- химическа експертиза №93/28.02.2020г. и
показанията на разпитания по делото св.В.Е.В., както и показанията на
допуснатия до разпит свидетел Х. П. И., който заявява, че е придружил
въззивника до ЦСМП гр.Провадия и тъй като града не им е бил познат са се
забавили.С
оглед на така очертаната фактическа обстановка, съдът от правна страна прави
следните изводи:
Преюдициален въпрос при проверката за законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление е проверката за законосъобразност на
проведената административнонаказателна процедура по издаването на наказателното
постановление. Само при установяване на законосъобразно проведена процедура по
издаване на наказателното постановление се пристъпва към разглеждане на
въпросите по същество - за нарушението, нарушителя и неговата вина.
При тази проверка, съдът констатира, че в
админстративнонаказателното производство в първата му фаза - по съставянето на
АУАН и издаването на НП, са допуснати нарушения на императивни правни норми,
охраняващи правото на защита на привлечения към административнонаказателна
отговорност.
Липсват категорични данни, че на нарушителя - жалбоподател по
делото, е бил предявен за връчване препис от АУАН. Оформената разписка в АУАН,
за връчване на препис не е подписана от нарушителя, не е оформена с отказ за получаване
- "отказва", не е удостоверен с надлежни доказателства, без имена и
подпис на свидетел, присъствал на този отказ. С това е допуснато нарушение на чл. 43, ал.5 ЗАНН,
задължаваща съставителя на АУАН да връчи препис от същия на нарушителя,
независимо от това дали го е подписал или е отказал да го подпише. Нарушаването
на разпоредбата на чл. 43, ал.5 ЗАНН, е
довела и до следващо нарушение - на разпоредбата на чл. 44, ал.1 ЗАНН,
гарантираща правото на нарушителя да направи писмени възражения по АУАН.
Диспозитива на нарушението в НП повтаря буквално състава на нарушението в ЗдвП,
без да е конкретизирана, като се посочи време, място и изпълнителното деяние,
вкл. и установеното количество на етилов алкохол. Горните нарушения съставляват
нарушения на императивни правни норми, охраняващи правото на защита на
нарушителя да научи какво административно нарушение му се вменява, за да
организира адекватно защитата си, в т.ч. и с писмено възражение срещу АУАН в
срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН.
Тъй като по делото по
безспорен начин от назначената СХЕ е било установено, то съдът следва да
отбележи, че от обективна страна не е било осъществено инкриминираното
нарушение от въззивника Б..
С оглед на изложеното, съдът
намира, че жалбата се явява основателна и следва да се уважи, като се отмени
обжалваното наказателно постановление, само на основание допуснати съществени
процесуални нарушения в административнонаказателното производство в първата му
фаза по съставянето на АУАН и издаването на НП, гарантиращи правото на защита
на нарушителя, без съдът да се занимава с въпросите по същество.
Съдът счита, че следва да остави без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, тъй като същото е недопустимо в настоящото производство по следните съображения. В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления при субсидиарно прилагане на НПК, когато НП е отменено не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимия бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата. За имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ и се предявяват в производства по реда на чл.203 и следв. от АПК във вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на Държавата и общините за вреди пред Апелативните съдилища. В този см. ТР №2 от 03.06.2009г. на Върховния административен съд; ТР №1 от 15.03.2017г. на Върховния административен съд.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
ОТМЕНЯ НП №19-0324-000384/26.08.2019г. на Началника на група към
ОД на МВР-Варна, РУ-Провадия с което на А.С.Б., ЕГН ********** с адрес *** за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: